Танцуващият дявол

Глава шеста

— Какво, по дяволите, става тук?

Котешките очи на Скарлет се присвиха, но опряното в шията на Девън острие не се помести.

— Готвя се да се справя с любовницата ти.

— Кокали Господни, Скарлет! Полудя ли? Остави Девън веднага!

— Не, Диабло! Не можеш да ми заповядваш какво да правя. Знам защо си довел момичето тук и няма да го допусна.

— Нямаш думата по въпроса, Скарлет. Ние нищо не сме си обещавали — отбеляза Диабло с тих, но решителен глас. Той добре познаваше избухливия нрав на Скарлет и истински се страхуваше, че животът на Девън е в опасност. Ако Скарлет по някакъв начин нарани Девън, щеше да я убие на място.

Скарлет невъзмутимо натисна още малко върха на сабята, от което се появи нова капка кръв, а от устните на Девън се отрони болезнен вик. Появата на малката червена капчица така вбеси Диабло, че той извади собствената си сабя и я насочи към гърдите на Скарлет.

— Остави оръжието, Скарлет, и не смей да нараняваш Девън.

Гласът му бе решителен и измамно спокоен, което не вещаеше нищо добро, а Скарлет бе достатъчно проницателна, за да го долови. Именно това му качество будеше страх у враговете му. Ако го ядоса още, Диабло ще я съсече, без да се замисли.

Скарлет реши, че не си заслужава да умре само, защото е убила Девън. С неохота отмести сабята, а по лицето й се четеше бяс.

— Кое е момичето, Диабло, и каква ти е?

— Името на дамата е Девън Чатам. Баща й е граф на Милфорд.

— Твърди, че е твоя пленница, макар и двамата да знаем защо си я довел — подхвърли Скарлет лукаво.

— Да, може и така да се каже.

Свирепото изражение по лицето на Скарлет донякъде се смекчи. Разбираше, че една дама може да бъде взета за откуп — самата тя го бе правила един-два пъти.

— Любил ли си я?

— Не е твоя работа. Аз не те питам с кого се забавляваш. Не ме засяга дори ако си спала с целия си екипаж. А сега се омитай, преди да забравя за някогашното ни приятелство.

Скарлет се извърна, а зелените й очи блеснаха, оглеждайки Девън от главата до петите.

— Забавлявай се с нея, Диабло, докато пристигне откупа, но дълбоко се съмнявам, дали това бледолико крехко създание ще те задоволи за дълго. Между нас съществуваше нещо повече от приятелство. Знаеш къде да ме намериш, когато ти дотрябва истинска жена.

С привидно спокойствие тя напъха сабята в ножницата, метна пленителна усмивка на Диабло и излезе бавно от стаята, грациозно полюлявайки бедра. Диабло затръшна вратата зад гърба й и се обърна загрижен към Девън.

— Скъпа, добре ли си? Съжалявам за появата на Скарлет. Не знаех, че е в Насо.

С повече нежност, отколкото предполагаше, че му е присъща, Диабло притисна разтрепераната Девън в прегръдките си. Извади снежнобяла кърпичка и внимателно попи капчиците кръв от раната. А после, за ужас на Девън, нежно почисти раната с върха на влажния си език. Дъхът на Девън секна. Жестът му бе особено еротичен и напълно неочакван.

Успя някак да си намери гласа и отбеляза:

— Скарлет е твоя любовница, нали?

Девън се ядоса на себе си, че изреченото прозвуча повече като обвинение, отколкото като въпрос.

— Не, скъпа — отрече Диабло. — Тя просто бе някоя, с която запълвах самотните си часове на брега. Ние сме от една порода и се разбираме.

Въпреки волята си Девън се разтопи в прегръдката на Диабло и с радост прие неговата утеха и закрила. Ала щом езикът му докосна чувствителната кожа на шията й, у нея пламна огън и се разнесе по цялото й тяло. Устните му естествено се плъзнаха нагоре от нараненото място към леко отворената й от смайване уста, но Диабло го възприе за покана и вкара езика си във влажното отверстие, като вкусваше и изследваше на воля.

Изцедена емоционално, Девън опасно залитна. Ръцете на Диабло я притиснаха по-плътно и същевременно бавно, и прелъстително галеха талията, ханша и накрая гърдите й, където се спряха, за да се насладят всецяло на приятната им закръгленост. Девън въздъхна — знаеше, че трябва да се противопостави, но бе прекалено опиянена от досега му, за да го стори. Хладните целувки и плахи прегръдки на Уинстън въобще не можеха да се сравняват с досега на този мъж.

— Желая те, скъпа. — Дъхът му я погъделичка по ухото и тръпка премина през цялото й напрегнато тяло. — Желая те, откакто те видях — така нафукана и почтена, но същевременно неописуемо красива. Ако не бе проклетият облог…

— Облог? — промърмори Девън. Думата проникна в подсъзнанието й и я върна към действителността. — Какъв облог?

— Нищо тревожно скъпа. Просто се съсредоточи, виж какво правя и как откликва тялото ти. — Пръстите му нарочно очертаха кръгове около зърната на гърдите й и когато се втвърдиха, той нежно ги подръпна. Това оказа унищожителен ефект и върху двамата. — Кокали Господни, Девън, дай да те любя. Искам аз да съм мъжът, който ще те направи жена.

Нищо от житейския опит на Девън не я бе подготвило да се справи с мъж като Диабло, чиято богата практика го правеше неустоим за жените. Тя насочи изпълнен с паника поглед към блесналите му от чувственост очи и усети колко е запленена от неговата страст. Макар всеки нерв в тялото й да я караше да се предаде, тя се овладя и не отстъпи. Този мъж бе пират, крадец и прелъстител на жени, независимо че бе привлекателен и тя го желаеше, а и не можеше да му прости, задето я откъсна от близките й. Баща й сигурно вече е обезумял от тревога, да не говорим колко страда Уинстън от нейното изчезване.

— Не, недей, Диабло! Не разбирам за какво ми говориш.

Усмивката в очите му съдържаше такъв чувствен пламък, че тя усети как кръвта във вените й завря.

— Дай да те науча и ти обещавам, че ще ти достави удоволствие.

Единствено фрапиращата му самонадеяност я изтръгна от еуфорията, в която бе изпаднала от момента, когато устните и ръцете на Диабло я пожелаха. Отскубвайки се от прегръдката му, тя просъска:

— Не искам да имам нищо общо с теб и твоята любов. Заради теб едва не загинах от ръката на онази червенокоса вещица. Хич не чакай да падна в ръцете ти като всички леки жени, с които си свикнал.

— Щом те съзрях, разбрах, че не си като никоя друга жена, скъпа.

Истина е, помисли си Диабло трезво. Тя бе пламенна и темпераментна, а същевременно притежаваше финес и красота. Бе интересна смесица от мъжкаранство и женственост, без превзетата скука, навявана от толкова много добре възпитани дами. През цялото време бе готова да се бори с него, макар да си даваше сметка, че той има абсолютна власт над нея. Той въздъхна и прокара разсеяно пръсти през косата си, но колкото и смела да беше, колкото и да му се противопоставяше, той я желаеше с неотслабващо чувство. Лишен от навика да се отказва, ако си е наумил нещо, Диабло усети, че губи здравата връзка със сетивата си. Или трябва скоро да я съблазни, или ще полудее.

Цялата й съпротива се стопи, щом Диабло посегна и я притегли отново в прегръдките си. Бе го обзела силна и разтапяща страст. Погледът му бавно се плъзна по нея, а покоряващият му глас прошепна:

— Искам те, скъпа. И ти обещавам, че няма да направя нищо, което не желаеш.

Девън го гледаше с отчаяна смесица от надежда и недоверие. Как ще да го спре, ако реши да я вземе без нейно съгласие, но думите му обещаваха един шанс, макар и съвсем малък, да му попречи да направи каквото си е наумил.

— Наистина ли? Ще спреш, когато пожелая? Няма да ме нараниш?

— Да те нараня? — гласът му бе така страстен, както и усмивката му преди малко. — Последното нещо, което искам, е да те нараня. Вярно, желая да чуя вика ти, но от удоволствие, не от болка.

В следващия момент Девън усети ръцете му върху бюстието с невероятна вещина разкопчаваха всяко копченце. Отметна дрехата. Побиха я тръпки, но не само от страх. Дъхът на Диабло секна той бе поразен. Гърдите й, бледи като алабастър, бяха увенчани с дръзко щръкнали розови зърна, твърде напрегнати и страшно изкусителни за мъж, въздържал се толкова дълго.

Със страхопочитание докосна едното месесто зърно и се усмихна, когато то се набръчка. Поигра си: в началото го теглеше и стискаше леко, а после отри палеца и показалеца си около него и безмилостно го възбуди с нежния си като перце досег. Младата твърда плът го омая и възбуди, и той усети как слабините му се надигат.

Докато пръстите му се занимаваха с едното зърно, той се наведе и прокара върха на езика си по другото. Първо близна пъпката, дари я с леки, дразнещи потупвания и едва тогава я пое във влажната си уста. Смучеше внимателно, а езикът му продължаваше пламенния си танц.

Девън залитна като пияна, смаяна с каква сила откликва на призива му. Кръвта нахлу в главата й, сърцето й диво заби и коленете й се разтрепериха. Как може зъл пират да й въздейства така, а почтен мъж като Уинстън успяваше да събуди само снизходителна привързаност? Всякакви мисли изчезнаха, когато усети как й останалите дрехи се отделят от тялото й и тя остава пленително гола пред горещите, изучаващи очи на Диабло.

— О, кръв Божия, Девън, ти си ненадминат шедьовър крехка, но от плът и кръв. Засенчваш всички други жени. Мисля… Ако някой се опита да те докосне, ще го убия.

Вземайки я на ръце, той я положи на леглото и се наведе да свали обувките и чорапите й. И, напълно облечен, се изтегна до нея. Интуитивно усещаше, че разпалва у нея жар: зарадва се, но искаше да лумнат пламъците, които горяха у него. Дланта му нежно проследи основата на гърдата й, плъзна се по копринения й корем. Допирът му бе лек и възбуждащ, и за свое смайване Девън откри с каква радост приема агонията на пълната възбуда.

— Искаш ли да спра? — попита Диабло. — Винаги спазвам обещанията си.

Езикът му прокара огнена диря от ребрата към стомаха й, а ръцете му търсеха чувствените й местенца.

Изпаднала в еротична мъгла, където нищо нямаше значение, освен приятния и разтапящ начин, по който Диабло я възбуждаше, Девън простена леко.

— Кажи ми, скъпа — настояваше Диабло, — да спра ли?

Въздухът заседна в гърлото на Девън: дръзките му милувки го отведоха до нейната горяща мека сърцевина, до онова забранено място, закопняло за неговия досег. И въздухът пак заседна: пръстите му проникваха в нейната влажност и станаха по-настойчиви, а очите му не напускаха лицето й.

Девън искаше да се възпротиви, опита се да изрече на глас несъгласието си и да прекрати нежното мъчение, но да принуди Диабло да спре в този миг, би било равнозначно да скочи от лицето на земята, за да попадне в абсолютна тъма. Макар разумът да й диктуваше друго, тя не бе в състояние да се откаже от непреодолимата съблазън на Диабло, чувстваше, че неговата воля става и нейна.

— Разбирам, скъпа — пророни Диабло, като накара трапчинката да се появи. — Не е нужно да казваш нищо. Само се отпусни и ми дай възможност да те любя.

Той се откъсна за миг от нея, а когато се върна, Девън усети окосмените му гърди върху чувствителните си зърна. Той зарови лице в ухаещите й копринени коси и си помисли колко крехко и нежно е тялото в ръцете му, колко налети и женствени са гърдите й. Всичките му сетива бяха завладени от вкуса и уханието на Девън, наложи си с усилие да се пребори със завладяващата го потребност да я обладае бързо и да я люби ненаситно, докато засити огромната си страст към нея.

Диабло изведнъж усети, че не може нито миг повече да понася възпиращите го панталони и се извърна, за да ги плъзне по мускулестите си бедра. Припряно махна ботушите и бельото. Мъжествеността му, набъбнала и туптяща, щръкна към нея. Преди да затвори плътно очи. Девън зърна огромния му член. Помисли си, че Диабло е възхитителен, достатъчно бе само да го наблюдава и устата й пресъхваше.

— Разтвори си краката, скъпа — насърчи я треперещият му от възбуда глас. Имаше чувството, че е момче, което за пръв път ще бъде с жена.

Надвесен над нея, той се намести между бедрата й и се насочи към влажната теснина. Топлият му член се мушна към цепнатината, Девън се опита да се дръпне, шокирана в чувствената си мъгла. Та тя бе прекалено малка за него!

— Диабло, не! Не можем! Не е възможно!

Той я притисна назад и се насочи навътре, ръката му я прихвана през кръста, за да й попречи да се измести.

— Довери ми се, скъпа. Не само е възможно, но доставя и огромна наслада. Ще видиш. Просто се отпусни. Не искам да те нараня.

За миг тя се опита да окаже отчаяна съпротива, ала схвана, че няма надежда и се отпусна, както пожела той, без дори да й хрумне да го възпре. Бе я отвел прекалено далеч за подобна мисъл. Първоначалното нахлуване, когато усети как се разтваря пред навлизането на огромната му мъжественост, изтръгна вик на болка от Девън. Приглушените й стенания обаче само доразпалиха страстта му и той продължи да напредва по-упорито и по-дълбоко в девствения тунел. Усети как тънката ципа поддава под настойчивото му пробождане, спусна се още по-навътре, влезе напълно в нея и се наслади на влажната пулсираща топлина, обгърнала го здраво.

— Това е, скъпа. Повече няма да те боли — увери я Диабло нежно и остана неподвижен, за да й даде възможност да привикне с големината му. — Кокали Господни! Колко си тясна и топла! Едва се въздържам да не експлодирам.

Девън имаше усещането, че я разкъсват. Бе очаквала някаква болка, доколкото можеше да се вярва на момичешките брътвежи, но не и това. Точно когато си мислеше, че ще умре, болката започна да отслабва и бе заменена с непознато досега усещане, което започваше там, където двамата се сливаха. То растеше с всяка измината секунда и я караше да движи бедрата си. Да, болката определено бе изчезнала и тя погледна Диабло, сякаш питаше: А сега какво?

Диабло простена, тъй като едва се контролираше.

— Сега… следва… удоволствието — успя да пророни членоразделно и бавно той, доловил въпроса й.

Заклати я нежно, подсказвайки й ритъма. Тя го стискаше плътно със своята влажност, всяко движение напред-назад предизвикваше търкане на границата на болката.

— Възхитителна си — прошепна той в ухото й. — Сякаш цял живот съм чакал именно теб.

Той нарочно ускори темпото, зарадван от учудването в небесносините й очи.

— Диабло! — извика тя, неподготвена за прилива от усещания, които я завладяваха със светкавични разтърсвания и я водеха до пълен възторг. Плашеше се, че не знае какво ще последва.

— Кит! Наричай ме Кит! — подкани я той, копнееше да чуе името си от нейните устни.

— Кит! Чувствам се така… Не знам какво става и това ме плаши.

— Чакай да дойде, скъпа. Не бързай. Потопи се във водовъртежа, плувай в него и ще усетиш кога е дошло времето. Не мога да повярвам, че така добре откликваш. Не мисли, отдай се на сетивата си.

Дошло времето? Дошло времето за какво? — чудеше се Девън трескаво, докато нещо я теглеше към центъра на водовъртежа, за който Диабло спомена.

Изведнъж проникванията на Диабло станаха диви и Девън инстинктивно се надигна, за да ги пресрещне, смътно го уподоби на водовъртеж и тя се потапя в него, за да отплува към някакво кулминационно откритие. Тялото му бе покрито с капчици пот, дишаше насечено и запъхтяно. Не искайте да я остави, но не можеше повече да се въздържа.

Нямаше защо да се тревожи — Девън го следваше неотклонно.

— Кит! Кит! Мисля, че… О, Божичко!

Вълни на екстаз разтърсиха тялото й, доставяйки й огромна наслада. Онова, което се бореше да достигне, я заля със сладка агония.

Диабло разбра от стягането около члена си точния момент, когато тя стигна до екстаз. Едва тогава позволи на собствената си страст да се уталожи в пълно освобождение. В следващия момент се стовари надолу, отпусна тежестта си върху лактите. Очите му представляваха сребристи езера, в които се четеше възторг и наслада.

— Великолепна си — усмихна се той и едва си поемаше дъх. — Отвлякох дама, а откривам дива котка.

Все още озадачена от току-що случилото се, Девън също се стараеше да си поеме дъх.

— Аз… Не знаех… — прошепна тя някак зашеметено.

— Откъде може да знаеш? — възрази Диабло, най-после събрал енергия, за да се катурне настрана. — Аз съм ти първият.

По шията на Девън бавно плъзна руменина и тя посегна да вземе завивката, за да се покрие.

— Недей. Искам да те гледам. Кожата ти е така мека и бяла — като най-чист алабастър. Гърдите ти така добре пасват в ръцете ми, а зърната ти… о, скъпа, малките ти розови зърна са създадени за моята уста.

Сякаш за да докаже изреченото, той се наведе, пое едното щръкнало зърно с устни и го засмука нежно.

Постъпката сякаш накара замръзналите дотогава сетива на Девън да се съвземат и тя се вгледа в Диабло с нещо подобно на ужас. Какво направи? Как можа така лесно да даде нещо, което по право принадлежеше на друг мъж?

— Не ме докосвай — сряза го тя, като го отблъсна.

Изумен Диабло се присмя:

— Малко е късно вече, не мислиш ли?

Гъстите му вежди се стрелнаха нагоре и му придадоха дяволско изражение.

— Ти… Ти ме изнасили! Възползва се от моята невинност въпреки обещанието си.

— Не помня да чух възражения от теб — напомни й Диабло. — Аз те любих, скъпа, и това ти достави удоволствие. Следващия път ще е още по-добре, защото вече няма да има болка.

— Следващия път! Няма да има следващ път — обяви Девън разпалено.

Тя затвори очи и ясно си припомни онези магически мигове, когато не съществуваше нищо друго, освен взаимния им екстаз. Не бива да се повтаря. Заради Уинстън и тяхното бъдеще тя трябва да се опълчи срещу изключителния чар на пирата, както и на умението му да прелъстява. Диабло я изпълваше с противоречия. Дързък, безскрупулен, зъл. Нежен, чаровен, любящ. Кой бе истинския?

Изведнъж смътен спомен, закътан дълбоко в мозъка, изплува в е съзнанието й.

— Кой е Кит?

Въпросът й накара Диабло да се намръщи.

— Не познавам никой с това име!

— Ти ми каза да те нарека Кит. Да не мислиш, че не помня? Кит ли е истинското ти име?

Сподавена въздишка се откъсна от устните на Диабло и той се завъртя на гръб, като с една ръка покри очите си в странно уязвен жест.

— Само Кайл ме знае като Кит, но му е забранено да го изрича. Ако съм се разкрил пред теб, то бе в момент на слабост. Трябва да те помоля да не споменаваш това име… освен когато сме насаме в спалнята — добави той лукаво.

— Значи никога няма да го използвам — закле се Девън тържествено. — А сега, моля те, остави ме да си вървя. Нали получи своето? Какво искаш още?

— Наистина ли питаш?

С ловка грациозност и напълно възбуден отново, той легна отгоре й. Диабло бе искрено учуден, че жена е в състояние да породи такива противоречиви емоции у него и толкова бързо да го възбуди.

— Не, Диабло. Недей — възпротиви се Девън и положи ръце на гърдите му, за да го отблъсне. — Казах ти, че…

— Mon ami, вътре ли си?

Говор със силен акцент и тропане по вратата постигнаха по отношение плановете на Диабло онова, което протестите на Девън не успяха.

— Кокали Господни! — простена той, сякаш изпитваше дълбока болка. — Защо точно сега?

— Отваряй вратата, Диабло. Льо Ватур е тук. Чака ни работа.

— Идвам — провикна се Диабло троснато, силно недоволен от ненавременното обезпокояване. Покрий се — изръмжа той на Девън, докато нахлузваше панталоните.

Пресягайки се за чаршафа, тя го издърпа до брадичката си. Очите й бяха широко отворени от изненада.

— Кой е?

— Мъжът, когото чаках — последва лаконичният му отговор. Разговорът секна, докато той зашляпа с боси крака към вратата.

— Крайно време беше, mon ami — избумтя гласът на посетителя при отварянето на вратата.

Преди Диабло да успее да възрази, мъжът нахълта в стаята.

— Не ми казвай, че си в леглото в такъв ранен час — изкикоти се французинът, втренчен тенденциозно в босите крака на Диабло и в също толкова голите му гърди. Очите му излъчваха подигравателни пламъчета, докато не зърна сгушената в леглото Девън, чиито руси къдрици бяха разпилени по възглавницата. Изумителната гледка моментално го отрезви. — А, mon ami, прекъснах забавлението ти, така ли? Запознай ме с твоята chere amte. Впечатляващо парче, ако съдя по малкото, което виждам от нея. Дали няма да те убедя да си я споделим?

Гневен вик се откъсна от устните на Девън, преди да метне чаршафа през главата си.

— Изчакай ме долу, Льо Ватур — думите на Диабло не търпяха възражение. — Дамата е моя и не я деля с никого.

— А, значи така духат ветровете — отбеляза Льо Ватур, мятайки хищни погледи към фигурата на Девън, ясно очертана под чаршафа. — Сърцето ми ликува, когато те виждам вързан на фльонга заради някаква си фуста.

Той гръмко се изсмя и се плесна по бедрото.

Льо Ватур, или Лешояда, заслужаваше напълно прякора си, тъй като твърде много приличаше на грабливата птица висок и слаб, с гърбав като клюн нос на източеното му, но нелишено от привлекателност лице. Беше денди и се обличаше изключително добре за пират, подбираше модни дрехи от родната си Франция. Лукав и хитър по природа, рядко се радваше на доверието на своите събратя. Знаеше се, че се отнася жестоко и безпощадно, и с пленниците, и със себеподобните си. Неговите дълбоки черни очи бяха скрити като на ястреб и човек никога не можеше да разбере какво крои.

— Излизай оттук, Льо Ватур — повтори Диабло и го побутна към вратата. — Ще бъда долу след петнадесет минути.

— Каня теб и твоята chere amte на вечеря — не се предаваше Льо Ватур. — Бих искал да се запознаем при… по-подходящи обстоятелства.

Сребристи светкавици преминаха през погледа на Диабло, докато затръшваше вратата след Льо Ватур. По дяволите — беснееше той. Защо се ядоса толкова, че Льо Ватур го видя с Девън? Та той се държеше като ревнив съпруг. Съпруг? Боже опази! Размаха безсилно ръце и се обърна към Девън, която надничаше изпод чаршафа.

— Льо Ватур е пристигнал. Побързай и се облечи, Девън. — Споменът от подмятанията на Льо Ватур по адрес на Девън правеха гласа му по-груб, отколкото възнамеряваше. — Канени сме на вечеря.

Девън зяпна от изумление.

— Не искаш да кажеш, че и аз ще се присъединя към вас!

— Опасявам се, че се налага, скъпа — увери я Диабло вече по-меко. — Този мъж няма да се укроти, докато не задоволи любопитството си. Нямам му доверие, но обстоятелствата ме принуждават да имам работа с него. Ще е най-добре, ако не го разгневя или не го предизвикам да се откаже от уговорката ни.

В общия салон на странноприемницата „Колелото на съдбата“ кипеше шумен живот. Пирати от всякакъв калибър се смееха, разговаряха, биеха и общуваха с проститутки навсякъде, накъдето Девън обърнеше очи в претъпканото помещение. Тя едва посягаше към храната, докато Диабло и Льо Ватур разговаряха делово, но Девън не се подвеждаше. Макар Льо Ватур да си даваше вид на напълно погълнат от плановете за съвместното начинание с Диабло, черните му очи често се спираха върху нея. Погледът му бе натрапливо неприличен и Девън всячески се стараеше да го избягва. Освен това, съдейки по стегнатите рамене и стиснатите челюсти на Диабло, тя знаеше, че и той го забелязва, и също никак не го одобрява.

Когато за миг вниманието на Диабло бе привлечено от поздрава на някакъв негов приятел, който му подвикна от другия край на салона, Льо Ватур не пропусна момента и намигна съзаклятнически на Девън. Изчервявайки се, тя сведе глава и се опита да се съсредоточи върху храната в чинията. В следващия миг в залата надуто влезе Скарлет и всички се смълчаха. Нямаше човек в помещението, който да не знае какви са отношенията между Диабло и Скарлет, и сега се чудеха как този дявол в женски образ ще реагира, след като Диабло така открито ухажваше друга жена. Очевидно бе, че на предстоящата кавга се гледа с луд интерес всички очи се извърнаха да проследят бавната, чувствена походка на Скарлет. Стъпките й безпогрешно я поведоха към масата, където седяха Диабло с Девън и Льо Ватур.

Желаейки да спести още една неприятна среща на Девън и да не я засрамва повече, Диабло стана рязко, извини се и се отправи към червенокосата кавгаджийка.

— Най-после — въздъхна Льо Ватур и прониза Девън с черните си очи. — Мислех, че никога няма да останем насаме, ma petite. Май не си особено щастлива от уговорката ви с Диабло. А и сега, когато видях повече от върха на главата ти, изпитвам копнеж да те опозная интимно. Мога да ти предложа много повече от Диабло, а и съм по-добър любовник. Какво ще кажеш, ma petite, ще станеш ли моя любовница? Всичко ще уредя.

Девън зяпна от изумление вземаха я за жена, която може да бъде купена и продадена. Ненавиждаше Диабло, че я е принизил дотам. Готова бе на всичко, за да избяга. Може дори да използва Льо Ватур, за да се махне от този ад. Не че някога ще склони да стане негова любовница, но той вероятно е достатъчно алчен, за да приеме обещанието за много пари, ако я отведе от Диабло и елиминира странната власт, която дяволът упражняваше върху нея. Никога няма да му прости, че я прелъсти така ловко и я накара да й е така приятно. Това не биваше — нямаше да се повтори.

Диабло искрено въздъхна: бе успял да попречи на Скарлет да направи сцена. Обеща да отиде на борда на „Червената вещица“ за да поговорят насаме и Скарлет се съгласи да не показва публично неодобрението си към Девън. Хвърляйки убийствен поглед към Девън, дългокраката червенокоса красавица се присъедини към група приятели.

Сребристосивите очи на Диабло проблеснаха заканително, когато видя как Льо Ватур, облегнат интимно до Девън, й говори изкусително. Двамата бяха така задълбочени, че не чуха неговото приближаване, но слухът на Диабло бе превъзходен. Той долови как Льо Ватур кани Девън да стане негова любовница, а замисленото изражение на Девън можеше да накара човек да се запита дали не обмисля предложението.

— Девън не е в състояние да приеме или отхвърли поканата ти, Льо Ватур — уведоми той французина рязко.

Сепнат, Льо Ватур погледна нагоре и върху смуглото му лице се появи усмивка.

— А, mon ami, не можеш да виниш човек, че иска да опита. Госпожица Девън е очарователно същество, но същото важи и за Скарлет. Дори глупак ще забележи, че Скарлет не е особено щастлива от перспективата да бъде изместена и аз просто предложих на госпожица Девън своята закрила, ако тя желае. Защо да е твой монополът върху красивите жени?

— Както вече казах, Девън не може да приеме твоето обидно предложение.

Льо Ватур внимателно се вгледа в лицето на Девън.

— Остави дамата да реши сама. Не съм възнамерявал да я обидя.

— Девън не е в състояние да взема решения — повтори Диабло през стиснати зъби. — Държа я като заложница за откуп.

— Искаш да кажеш, че не само е твоя любовница, но и пленница? — учуди се Льо Ватур.

Изведнъж Девън се раздвижи, а очите й проблясваха от гняв.

— Не съм ничия любовница! Когато се върна при баща си, той ще се погрижи вие и тези като вас да бъдат затрити от лицето на земята.

Тя скочи, проби си път през препълнената зала и продължи нагоре по стълбите до стажа си с достойнство, което сякаш я обгръщаше като кралска мантия.