Танцуващият дявол

Глава шестнадесета

Крал Джордж разреши на Удс Роджърс, бивш командир на капер, да разработи Бахамските острови. Водената от него експедиция достигна остров Ню Провиданс през април. И това сложи началото на края на златния век за пиратството в Карибския залив. Първата делова стъпка на Роджърс бе да разгони пиратите, превърнали Насо в своя база. В града го посрещнаха царски — ликуващи мъже устроиха бурна веселба. В края на празненството, по-точно на пиянския гуляй, Роджърс обяви от името на краля безусловна амнистия за всички, готови да се откажат от пиратството и да се заемат с друга дейност.

Преди да изтече седмицата, бяха раздадени над шестстотин документа за амнистия. Сред амнистираните бяха Диабло, Скарлет, Кайл и след доста терзания и Акбар. Закоравели пирати като Черната брада и Калико Джак отплаваха към други пристанища.

Преди да се реши да приеме амнистията, Диабло се колеба дълго. Не харесваше на какво е заприличал, а и посоката на живота му ставаше опасна. Кайл с охота прие да промени заниманията си, особено след като вече трябваше да се грижи за Марлена. По цял свят пиратството загиваше, защо да не се възползва от амнистията и да започне наново. Акбар не бе сигурен, че иска да води скучен, делничен живот, но щом Диабло решаваше да живее според законите, той можеше поне да опита.

Няколко седмици по-късно Диабло, един от най-богатите пирати, навлезе безстрашно в лондонското пристанище, а на най-високата мачта на „Танцуващия дявол“ се вееше английското знаме. Независимо от острите думи в писмото до Девън Диабло избра Лондон единствено заради любовта си към нея. Един ден, само да си възвърне доброто име, ще намери Девън и ще се опита да я накара да разбере защо написа онова писмо. То бе плод на ужасната болка, която изпита.

Щом чу, че Диабло е приел амнистията. Скарлет незабавно го последва в Англия, а трюмовете на „Червената вещица“ пращяха от богатства, достатъчни да й стигнат за няколко живота.

— Хайде, мила моя. Уинстън заслужава по-добро отношение.

— Казах ти вече, татко: няма да се омъжа за Уинстън. Не го обичам.

Лорд Харви въздъхна уморено, не за пръв път водеха този разговор.

— Наоколо е пълно с ергени. Избери някого.

Девън предпочете да замълчи.

— Знам, въобразяваш си, че си влюбена в Диабло, но млада и впечатлителна жена като теб лесно може да бъде подведена от мъж с неговия опит. Той очевидно те е омагьосал. Как иначе да си обясня опиянението ти по него? С какво те държи?

— Не става въпрос за магии, татко — отвърна Девън отегчено. Беше й страшно неприятно да я разпитват, макар баща й да го правеше нежно и с любов. — Обичам Диабло и той ме обича. Или поне ме обичаше преди Уинстън да ме отвлече. А сега сигурно ме мрази.

— Защо смяташ така?

Девън въздъхна потиснато. Не желаеше да споделя нито колко е силна омразата на Диабло, нито откъде е сигурна.

— Просто знам!

— Бъди разумна, Девън — продължи графът ласкаво. — Ти нямаш бъдеше с онзи… пират.

Девън съвсем съзнателно не бе споделила, че Диабло я направи своя съпруга. Какво щеше да постигне — само да разстрои баща си още повече?

— Дълго се въздържах да не задълбочавам въпроса за взаимоотношенията ти с Диабло — продължи графът бавно. — Ти си моя дъщеря и аз те обичам, каквото и да се е случило. Но все пак ако Уинстън е готов да се ожени за теб, независимо от твоето… премеждие, редно е поне да обмислиш предложението му. Някога беше склонна да го приемеш за съпруг.

— Това бе преди… — гласът й замря и тя остави баща си сам да си прави заключения.

— Да, преди дяволът да те омотае в мрежите си — пророни графът и вдигна безпомощно ръце. — Щом желаеш онзи разбойник толкова силно, ще наредя да те върнат при него. Това е най-малкото, което мога да направя, за да си щастлива.

Девън пребледня — писмото на Диабло, пълно с омраза и съвършено безпочвени обвинения не беше шега, ясно й съобщаваше, че не желае никога повече да я види. Обещаваше светкавично възмездие, ако дръзне да стъпи отново на Рай.

— Не, татко. Не мога да се върна. Диабло не ме иска. Да не говорим повече за това.

Клетият граф бе истински смаян от Девън и дълбоко съжаляваше за насилственото й връщане в Англия. Не желае да отиде при мъжа, когото твърди, че обича, защо тогава не премисли предложението на Уинстън? На глас той каза:

— Какво имаш против Уинстън?

Изведнъж Девън си припомни странните неща, които Диабло й бе съобщил.

— Татко, чувал ли си нещо… необичайно, свързано с Уинстън?

— Всеки си има врагове, мила моя. Не надавам ухо на клюки. Уинстън рискува живота си, за да те върне при мен. Аз самият не намирам недостатъци у него. Баща му почина, докато те нямаше и сега той е херцог.

Истината бе, че лорд Харви подочуваше тревожни слухове за Уинстън, но не допускаше да са истина. Вместо да разстройва Девън допълнително, предпочете да й ги спести. Колкото лично до себе си, каквито и кусури да намираше у Уинстън, и начина му на живот, в очите му младият мъж се бе реабилитирал, като успя да измъкне Девън от бърлогата на Диабло.

— Виконт, херцог — няма значение за мен — чу той Девън. — Няма да се омъжа за Уинстън.

— Поне ще се виждаш ли с него и ще му дадеш ли възможност да те ухажва?

— Татко, аз…

— Заради мен, Девън. Моля те, стори го. Репутацията ти не печели от уединението ти. Всички знаят как изчезна в навечерието на сватбата, нашите приятели се чудят защо заряза Уинстън пред олтара. За щастие повечето повярваха на думите ми, че си се разколебала и имаш нужда да до обмислиш нещата. Подхвърлих, че ти си се оттеглила в провинцията, за да вземеш решение. Сега, когато отново си тук, според мен е благоразумно да ви виждат отново заедно.

— Добре, татко — съгласи се Девън с неохота, изтощена от натякванията на графа. — Ще излизам с Уинстън, но това няма да доведе доникъде.

Лорд Харви наблюдавате как любимата му дъщеря напуска стаята: нейната промяна го натъжаваше. Момичето очевидно гаснеше по онзи пират Диабло. Идеше му да го убие заради всичко, което й бе сторил. Не само бе отнел невинността й, но я бе направил негодна да погледне друг. Нямаше нужда Девън да му казва какво е станало на острова. Лорд Харви не бе глупав. Девън бе млада, красива — кой мъж можеше да й устои. Той не винеше дъщеря си за никое от ужасните неща, които я сполетяха. Била е принудена насила да се подчини на волята на Диабло. Любов ли? Глупости! Та онзи мъж дори не знаеше значението на думата, а Девън страдаше неописуемо. Ех, защо не увисна Диабло на въжето тогава, както милостивият Господ възнамеряваше?

Кристофър Линли крачеше напред-назад със ситни крачки из дворцовата чакалня, преди да се състои личната му аудиенция с краля. Повече от две седмици чакаше тази среща и сега, когато моментът бе настъпил, той се чудеше какво прави тук. Нима наистина ще претендира за титлата си след всичките тези години? Отговорът бе еднозначен — за да си възвърне Девън, трябва да си възстанови мястото в обществото.

През последните седмици мислите му бяха изцяло погълнати от Девън. Кайл се оказа прав. Той се самоунищожаваше с алкохола и нямаше време да анализира правилно положението. Онова, което откри, го шокира. Дълбоко в сърцето си знаеше, че Девън го обича и ако й даде възможност, тя положително ще му обясни защо го е напуснала. Трябваше да премисли, преди да изпрати онова писмо, но гордостта му бе накърнена, а сърцето — разбито. По онова време наистина смяташе никога повече да не я види. Не допускаше как нощ след нощ ще я съзира в сънищата си, а наяве единствено тя ще обсебва съзнанието му.

Но едно по едно. Няма да се изправи пред съпругата си, докато не стане законният херцог на Гренвил, с подобаващото му се място в обществото. Ако кралят все пак отхвърли прошението му без последствия, ще се присъедини към Черната брада и подобните му, за да се хвърли в начинания, които ще му помогнат да забрави единствената жена, която обича.

Вратата се отвори и кралският секретар му даде знак да го последва. Диабло влезе при краля с твърда стъпка и гордо изправени рамене. Кит не се тревожеше как изглежда — бе облечен безукорно по последна мода, избръснат, носеше огромна напудрена перука, която впрочем ненавиждаше. Възнамеряваше да я захвърли в мига, щом се прибере. Кристофър Линли не приличаше ни най-малко на свирепия пират — страшилище за толкова много хора. И ако кралят удовлетвори молбата му, ще бъде свободен да заеме полагаемото му се място в обществото и ще си върне съпругата.

Два часа по-късно Кит се раздели с краля, а стъпките му бяха по-леки, по загорялото му лице грееше усмивка, която събираше ситни бръчици около очите му. Без да го прекъсне нито веднъж, крал Джордж внимателно изслуша историята му, дълбоко впечатлен от разказа му за конспирации, убийства и пиратство. На моменти събитията изглеждаха толкова неправдоподобни, че ако кралят не познаваше лично бащата на Кит, едва ли би му повярвал, но Кит го обсипваше с безброй дребни подробности за семейството — очевидно само истинският наследник би могъл да ги знае. Пръстенът със семейния герб бе поредното неопровержимо доказателство за неговата самоличност. Диабло го бе опазил през годините с изненадваща дори за себе си ревност.

С признанието, че именно той е прочутият пират Диабло, почти развали всичко. Ако не бе твърдо решен да започне нов живот, нямаше да се чувства задължен да сподели тайната си. Слава Богу успя да убеди крал Джордж, че животът му като пират е бил естествен резултат от измамата на чичо му и през всичките тези години е понесъл маса изпитания.

Крал Джордж бе изпълнен със съчувствие, ала истинската причина, натежала всъщност да погледне благосклонно на прошението на Кит да си получи обратно имотите и титлата, бе твърде щедрият подарък, който Кит поднесе на монарха — цяло съкровище от скъпоценни камъни, но Кит можеше спокойно да си го позволи.

При напускането на двореца Кит носеше документ, според който от Уинстън Линли се отнема всичко в полза на Кристофър — отдавна изчезналия наследник. Кит бе помолил другата му самоличност да не се огласява по обясними причини и кралят с радост бе приел. Кит разпространи мъглява история свързана с отвличане и загуба на паметта, за да задоволи любопитството на по-настоятелните. Колкото по-малко се споменаваше за Диабло, толкова по-добре.

— За Бога, Кит. Защо точно сега? След всички тези години! Защо просто не остана мъртвец? Тази титлата не те интересува. Защо се върна? Останали са много малко пари. Баща ми изхарчи по-голямата част от наследството ти, преди да умре.

Наблюдавайки с омраза представителния си братовчед, Уинстън усети как светът около него рухва.

— Нямам нужда от парите ти — презрително рече Кит. Идеше му да го разкъса заради бедите, които бе донесъл на Рай. А вероятно именно Уинстън бе отвлякъл и Девън. Макар да не разполагаше с явни доказателства, Кит дълбоко подозираше братовчед си в съучастничество да бъде ликвидиран законния наследник на рода Линли. Да, имаше всички основания на този свят да мрази Уинстън.

— Предполагам, ще искаш да освободя къщата — попита Уинстън сухо.

— Така ще е най-добре.

Кит изпитваше почти непреодолима потребност да разкрие пред Уинстън, че всъщност той е Диабло и Девън е негова съпруга, ала успя да се въздържи. По-късно ще накаже Уинстън за постъпките му. Първо трябва да види Девън и да й обясни каква ужасна грешка е онова писмо, а после да убеди баща й да го приеме като достоен зет. Линли Хол се нуждае от херцогиня и само Девън може да заеме това място.

— Как ще живея сега? — изхленчи Уинстън. — Заборчлял съм до гуша, кредиторите ме преследват, загубих годеницата си.

— Онази богатата ли? — опипа почвата Кит.

Уинстън каза навъсено:

— Нещо стана и… сватбата се отложи. Тя тепърва трябва да определи дата. Дълбоко се съмнявам дали ще ме вземе, ако разбере, че не само съм останал без грош, но и без титла.

— Титлата никога не ти е принадлежала — напомни му Кит възмутено.

— Значи ме изхвърляш на улицата да се оправям както мога? — уточни Уинстън сърдито.

— В продължение на доста години си се възползвал от парите и титлата ми. Бъди доволен, че не настоявам и да ми възстановиш средствата. Махай се от къщата ми, Уинстън, преди да променя решението си. Уведоми ме къде да изпратя вещите ти.

— Ти си проклет дявол, Кит — процеди през зъби Уинстън. Не разбра защо братовчед му се усмихна. — Много ми се ще да узная къде си се крил през всичките тези години и как си се сдобил със състоянието си. Бас държа, че историята ти трябва да е доста пикантна. Не може да си натрупал богатство по честен начин. Засега нямам избор и ще напусна, но един ден ще ми платиш скъпо и прескъпо за това, което правиш с мен.

Той затръшна вратата на къщата зад себе си, съзнавайки, че ако не се ожени за Девън, щеше да попадне в затвора за дългове.

Девън седеше пред огледалото безсилна да събере достатъчно ентусиазъм за предстоящия бал вечерта. Уинстън скоро щеше да пристигне и тя се ядосваше колко лесно отстъпи пред увещанията на баща си да отиде с Уинстън на бала. Но напоследък толкова често го разочароваше, че този път сърце не й даде да му откаже, когато той я помоли от името на Уинстън. Изпитваше и известно състрадание към Уинстън, откакто се разбра, как братовчед му, смятан отдавна за изчезнал, се е върнал и е предявил претенции към титлата, Девън разбираше колко сериозен удар върху гордостта на Уинстън е това, особено след като години наред той се считаше за единствен наследник на рода Линли. Макар да не го обичаше, тя го съжаляваше.

Девън се чудеше как човек, смятан от години за мъртъв може да се появи внезапно не само жив, но и с огромно богатство. Вероятно е някакъв мошеник предположи тя, ала Уинстън я увери в истинността на Кристофър Линли, дори имал пръстен със семейния герб, който е пазил през цялото време като доказателство. Девън се питаше дали тази вечер щеше да види новия херцог — знаеше, че и той е поканен на бала у Смит. По необяснима причина тази перспектива я накара да потръпне.

Затрудненията на Уинстън не бяха единствената грижа на Девън. Вече имаше неоспорими доказателства за детето на Диабло. Подозираше го от седмици, но докато не започна да повръща всяка сутрин, все не й се вярваше. Имаше и други доказателства. Налагаше се да съобщи на баща си, ала не намираше подходящ момент. Преди седмици тя с радост щеше да приеме бременността, но сега вече не бе толкова сигурна. Не че нямаше да обича детето на Диабло. Напротив. Щеше да му отдаде цялото си сърце и душа.

Тъй като не бе в състояние да отложи неизбежното, Девън въздъхна и напусна стаята, за да се присъедини към Уинстън, който я чакаше в подножието на стълбището. Беше изненадана, че Уинстън е поканен на бала, защото сега той отново бе само виконт. Може би златокосия Фреди Смит, близък приятел на Уинстън, е осигурил поканата. Девън съзнаваше, че на Уинстън не му е лесно — бе загубил всичко, което е смятал за свое, а тази вечер се налагаше да се срещне лице в лице с новия херцог и макар да не му бе простила задето насила я отвлече от Диабло, изпита известно съжаление към Уинстън.

Кит пристигна в просторната къща на рода Смит в разгара на бала. На ръката му бе увиснала прелестна червенокоса красавица. Нарочно пристигаха късно, за да може всички да забележат Скарлет.

Застанал на прага на балната зала, Кит се наведе и прошепна в ухото й:

— Готова ли си, Скарлет? Отдавна чакаш да те въведат в обществото?

— Дяволски си прав — просъска в отговор Скарлет. Пурпурната й рокля уж трябваше да не подхожда на червените й коси, но всъщност ефектът бе поразителен. Скарлет продължаваше да стои вкопчена свойски в ръката на Кит.

Натрупала неимоверно богатство по съмнителен начин, Скарлет последва Диабло в Лондон, като се представяше за богата вдовица, току-що пристигнала от Франция. Нямаше откъде да подозира, че Диабло е херцог на Гренвил и остана смаяна от срещата им на следобедния чай при лейди Дейвънпорт. Откакто пристигна в Лондон, Скарлет усърдно ухажваше хора от висшето общество с надеждата един ден да я приемат в своите среди — нещо, отказвано й цял живот. С пъргавия си ум Скарлет бързо усвои маниерите на лондонското висше съсловие и в компанията на знатни и богати люде — вече се чувстваше в свои води.

Поканата на лейди Дейвънпорт бе първата, която Кит уважи като Кристофър Линли. Отиде, за да провери как стоят нещата и как ще го посрещнат. Всичко мина чудесно и той остана доволен. Всъщност толкова доволен, че набра смелост в най-скоро време да застане пред тъста си и да поиска съпругата си. Срещата със Скарлет същия следобед не го очарова особено.

Като се изключат Кайл и Акбар, Кит възнамеряваше да избягва всякакви предишни познайници, за да не бъде разкрит като Диабло. Когато най-после си възвърне съпругата, не би желал с нищо да опетни името й. Затова при срещата със Скарлет, стомахът му се сви на топка и го обхванаха лоши предчувствия. Скарлет не му помогна — залепи се моментално за него и гостите останаха силно изненадани. Досещаше се, че Скарлет с удоволствие би станала херцогиня и бе твърдо решен да я обезкуражи.

Кит обаче по никакъв начин не успя да се отърве от Скарлет и имаше реалната опасност на бала у Смит да го приемат за неин кавалер. Продължи да се надява някои от множеството ергени скоро да привлече вниманието на красивата богата „вдовица“ и така да я отдалечи от себе си.