Терминатор 2: Страшния съд

ПРИДОБИВАНЕ НА ЦЕЛ

Ресида, Калифорния

16:2 ч.

Двете десетгодишни момичета стояха пред павилиона за сандвичи до входа за метрото и смутено гледаха снимката, която полицаят държеше пред тях. Той се бе показал през прозореца на колата широко усмихнат и усмивката му би могла да бъде топла, ако не бе толкова насилена. Едното от децата извърна лице от странната физиономия, чувствайки инстинктивно притеснение. Другото, без да забелязва, каза:

— Да, беше тук преди петнадесетина минути. Май каза, че ще ходи в Галерията.

— Къде? — попита полицай Остин.

Тя посочи масивния търговски комплекс, който се виждаше над къщите, няколко пресечки по-нататък.

Остин се обърна и се втренчи напрегнато. Неочаквано грабна снимката и изфуча от паркинга, стряскайки момичетата.

През няколко пресечки Терминатор кръжеше бавно с мотора си и погледът му опипваше околността с упоритостта на камера за охрана.

Въпрос на време.

А той разполагаше с много време. В захранващите го клетки, монтирани дълбоко в подсиления му гръден кош, имаше енергия поне за сто години напред без да спира нито за миг. При режим на консервация това време можеше на практика да стане безкрайно. За човека-машина търпението не бе добродетел. То бе стратегическо преимущество.

Рано или късно киборгът щеше да открие целта си.

Моторът му избоботи по един мост над отводнителен канал. Терминатор възприемаше околния свят не само с очите си, които регистрираха разширен честотен спектър, но и с ушите си, едното от които приемаше целия нефилтриран шумов фон, а другото отделяше трафика и уличните звуци, за да анализира само необходимото. Сега бе регистрирал звуков сигнал — мотор хонда, сто двадесет и пет кубика. Командата да се ослушва и оглежда за такова превозно средство бе заложена в приоритетната му памет, заедно с характеристиките на целта.

По-добре рано, отколкото късно.

През последните три часа бе попаднал на две други такива възможности. На единия мотопед бе младо момиче, а на другия — възрастен мъж. И двамата не отговаряха на характеристиките.

След това се случи още веднъж.

Главата на Терминатор внезапно се извъртя. Отново бе чул звука. Очите му се стрелнаха веднага и фиксираха източника.

Две хлапета, възседнали хонда в канала под него.

Вариоустройството зад фалшивата фасада на очите се завъртя и увеличи образа петнадесет пъти, след което се закова върху лицето на предното момче. До неясния лик на Джон Конър замига надпис „ИДЕНТИФИКАЦИЯ ПОЛОЖИТЕЛНА“.

Терминатор обърна назад мотора и тръгна по един път, успореден на канала. Целта се движеше по каменния улей. Трябваше да ускори, за да не я изгуби от поглед. Едното око гледаше право напред и създаваше тримерно изображение посредством генериран от компютър страничен изглед. Другото бе фиксирано на целта и правеше справки за задното момче, но безуспешно (в паметта липсват данни, вероятно недоглеждане). След кинетичните проучвания на възможните траектории, бе направено заключението, че целта е много напред и се движи твърде бързо, за да бъде направен опит за контакт.

Налагаше се да я пресрещне.

Терминатор се наведе над мотора и увеличи скоростта. Гумите едва докосваха прашния, осеян с чакъл път покрай канала.

След това стигна до една пресечка и се наложи да намали, да пренастрои очите си за извънредна ситуация. Като използва свръхестественото си чувство за движение и равновесие, той се размина на косъм с едно комби. Когато се опита отново да установи зрителен контакт с целта, тя бе изчезнала. Бързо огледа канала отдолу, но резултатът бе нула.

Въпреки това той още чуваше звука на мотопеда. Светкавично анализира посоката и го откри.

Бе минал по една рампа и бе излязъл от канала на половин пресечка по-нататък, а сега се насочваше към паркинга на Галерията — четириетажния търговски център.

Терминатор меко наклони мотора около няколко по-бавни коли и се приближи.