БЯГСТВО

посока юг

аутобан 33

12:06ч.

Колата на болничната охрана профуча по осветената от луната пуста магистрала със загасени фарове — автомобил-призрак, порещ вятъра.

Терминатор караше без проблеми по пунктираната осова линия и въздухът блъскаше през счупеното стъкло. В огледалото Джон виждаше червеникавия отблясък в очите му.

— Виждаш ли нещо?

Истинските очи на машината, скрити зад подобието на човешки, бяха настроени на нощен режим и поглъщаха оскъдните фотони, които образуваха в главата му монохромно изображение на пътя пред тях, ярко като в слънчев ден. В зрителното му поле се появяваха различни цифрови данни, които отразяваха параметрите на движението и масата на колата и го правеха най-сигурния автопилот под слънцето.

Терминатор отговори с небрежен тон, който би прозвучал като самохвалство, ако не знаеха, че е машина.

— Всичко.

— Страхотно — каза Джон, поуспокоен.

Сара го гледаше и още не можеше да повярва, че всичко това е истина. Тя, която винаги бе закъснявала за работа, когато бе келнерка, се нуждаеше само от още няколко секунди за да се справи с невероятното. След това се обърна към най-важното нещо в живота си:

— Добре ли си?

Той кимна.

Тя протегна ръката си към него. Сърцето му се разтуптя. Майка му никога не бе имала време за чувства. Имаше толкова много други, по-важни неща. Но сега наистина го дърпаше, за да го прегърне. Може би се е променила. Може би сега наистина се интересуваше от него, а не от тъпата мисия в бъдещето. Щастлив, той я обхвана с ръце. Но вместо да го притисне до себе си, тя започна да го опипва да не би да е наранен. Стори му се много клинично, както ветеринарите опипват куче за счупени кости. Беше загрижена.

Но не усети истинска обич.

Ядосано се дръпна от нея. И това не бе преструвка. Мразеше вечно да го проверява, да се отнася с него, сякаш може да се счупи, като къс рядък порцелан.

— Казах, добре съм!

Сара го погледна изтощена и смръщена.

— Глупаво бе да идваш там.

Той не вярваше на ушите си. Обикновено майките крещят, ако свършиш нещо тъпо, но сега ставаше дума за проклетия й живот!

Преди да успее да й отговори с повишен тон, ядът й се разгоря.

— По дяволите, Джон! Трябва да имаш повече разум! Ти си твърде важен. Разбираш ли? Не можеш да рискуваш живота си дори и за мен! Мога да се грижа за себе си. Щях да се оправя. Боже, Джон, за малко да те убият!

Брадичката му трепереше. Старите чувства се връщаха. Тя му показваше образа на супермен и се мъчеше да го натика в него. Беше му твърде голям, но сякаш не й пукаше за това. Никога не й пукаше. И както обикновено, каквото и да направи, бе неправилно. За да спре топлите, срамни сълзи, той избухна:

— Трябваше… трябваше да те измъкна оттам… съжалявам, ако…

Стори му се, че в празните очи на киборга има повече съчувствие, отколкото в нейните. Сълзите напираха със сила, която го изненада и лицето му се сгърчи. Обърна се, защото не искаше да вижда слабостта му. Но тя забеляза, че тялото му се разтърсва от неудържими ридания. Заговори му по-меко, сякаш го умоляваше:

— Спри, Джон. Веднага. Ти не можеш да плачеш. Другите деца могат да си го позволят. Ти не.

Терминатор отдели едното си око от пътя и компенсира с тримерно изображение от другото. Видя как Джон бързо трие очите си. Нещо течеше от тях. Претърси паметта си за справка. Нямаше нищо. Може би е нараняване.

— Какво е станало с очите ти?

— Нищо — отговори момчето и избърса носа си с ръкав.

Сара пое въздух и усети колко е напрегната. Цялото й тяло трепереше. Умът й бе раздробен, представите за живота й бяха експлодирали и сега отломките падаха обратно на дъното, а тя се мъчеше бързо да ги постави на мястото им. Някъде дълбоко се бе загнездило чувството, че отново не е постъпила правилно със сина си. Трудно е за сама жена да отгледа дете, но е невъзможно, когато това дете ще се превърне в център на Съдбата, в предводител на хората, в спасителя на човечеството… бе се наложило да се учи да оцелява, да убие тази част от себе си, която умееше да обича нежно. След това нещата бяха станали по-прости. Но трябваше да плати цената. Тя и синът й бяха лишени от нормален живот. Мислеха само за подготовката за глобална война. И им струваше скъпо. Сара бе направила всичко по силите си и бе готова да защити направеното. Обичаше сина си много. Но ако му го покаже, няма ли да го размекне? На него му трябваше сила, мъдрост, да познава оръжията, не любов. Ала омразата в погледа му сега…

Цената наистина бе висока.

Бе се оставила на инстинктите си. Като автомат.

Обърна се към Терминатор и го изгледа още веднъж уморено.

— Та — каза тя — каква е твоята версия?

Загрузка...