Перис, Калифорния
13:24ч.
T1000 паркира полицейския мотоциклет на едно спокойно тихо шосе близо до повяхнала горичка от жадни портокалови дръвчета. По магистралата в далечината се движеше поток от превозни средства. На кафявия хълм зад нея имаше няколко помпи, които изсмукваха нефт от земята.
T1000 прегледа адресите на подателя по писмата на Джон. Бе проверил всичките, без последното…
Шарон Меса, Калифорния.
По-скоро рано, отколкото късно.
За течния мозък светът представляваше мозайка от късчета реалност и те много лесно можеха да застанат по местата си в реката на космическия порядък. За този мозък, толкова необичаен, че дори един Терминатор би имал трудности с разгадаването му, причините и следствията бяха най-разбираемото нещо. Бе достигнал до няколко възможни варианта за продължаване на преследването. Движеше се неотклонно по единия от тях и не спираше да обработва данните за останалите. Първи приоритет бе да проучи всички адреси по пликовете. След това, чрез екстернализация на аналогични данни, да направи извод за следващия ход на целта и да вземе мерки да го пресече. Можеше да чака с години, ако се наложи, да събира микроскопични порции информация и накрая пак да открие къде са. T1000 разполагаше с достатъчно исторически данни и знаеше кога ще започне войната. И къде е вероятно да открие Джон Конър в началото й. В края на краищата, той ще се появи.
И T1000 ще бъде там.
Самият Скайнет се бе поколебал, преди да разработи това последно оръжие. Имаше непредсказуеми фактори, свързани с трайността на продукта и със способността му да обработва команди без да намесва собствените си приоритети. Конструкцията бе толкова непостоянна, че едва в последния миг, преди пълното поражение, когато щяха да прережат кабелите, Скайнет се реши да изпрати терминаторите в миналото, за да решат изхода от войната. И в последната микросекунда преди края изпрати T1000.
Айнщайн някога е казал, че Бог не си играе на зарове с Вселената.
Скайнет нямаше избор.
T1000 форсира двигателя. Моторът, Кавазаки 1100, бързо ускори до сто и двадесет по магистралата. Приличаше на парче метал с размазани очертания, летящ почти извън времето и право към целта.