Терминатор 2: Страшния съд

АТАКА

Ресида, Галерията

17:06ч.

Джон си проби път през претъпканата зала с видеоигри. Наоколо цареше невъобразим хаос от евтини електронни звукови ефекти и светещи екрани, изобразяващи масовото унищожение в миниатюра. Тим се лепна за една игра на „Извънземни“, при която срещна двама приятели. Джон кимна на няколко познати от училище физиономии и застана зад едно момче, което не познаваше, чиито самолети F14 се разбиваха един след друг под ударите на ракетите. Изучаваше закономерностите на нападенията.

Биваше го за това.

Когато и последният самолет избухна и се посипа дъжд от цифрови отломки, а надписът GAME OVER светна на екрана, Джон седна на пулта и пусна жетон. Дръпна лоста и „земята“ бързо се изгуби под него. Челото му се сбърчи и цялото му същество се съсредоточи върху играта. Първата изстреляна ракета го завари неподготвен, но успя да се измъкне на косъм, като се гмурна надолу. Следващата ликвидира с оръдието на крилото.

Играта бе лесна.

Тежкият харли на Терминатор избумтя в подземния паркинг и спря до редица мотори близо до асансьорите. Малката хонда на Джон стоеше гордо до големите тежки машини. Той паркира и изключи двигателя.

Полицай Остин се движеше сред потока от хора. Мястото бе претъпкано със съботни клиенти от всички възрасти. Полицаят оглеждаше едно след друго младите лица и търсеше познатите черти. Приближи се до група момчета близо до пицарията на Пери на втория етаж и им показа снимката. Те само в дигнаха рамене. Погледна човека от вътрешната охрана, който го гледаше с любопитство. Остин прецени възможните ходове и след миг застана до мъжа, като му показа снимката. Помоли го да потърси момчето.

В залата Джон бе погълнат от ожесточената битка. Искаше да подобри предишния най-висок резултат в играта с балистични ракети. Ловко парираше ударите на врага, бойните глави се сипеха като дъжд — три, четири, дори по пет наведнаж. Щракаше с копчетата колкото се може по-бързо, но не успя да се справи. Светът избухна в бял гъбовиден облак.

GAME OVER.

Появи се резултатът му. Бе сред процентите на най-добрите, но бе загубил войната. Отегчен, той се смъкна от стола и потърси друга игра.

Полицай Остин мина покрай стъклото. Очите му се спряха на мястото, на което бе седял Джон…

… точно, когато той стана и се смеси с тълпата.

Полицаят продължи надолу и се изгуби от поглед.

Джон спря при един симулатор на бойни полети и провери в джоба си за жетони. Имаше още много. Качи се в кабината.

Терминатор крачеше сред тълпата като Пол Бъниан7 през гората, и невероятно, в ръцете си държеше продълговата кутия с дългостеблени рози, като изпълнен с надежди младеж, хукнал на среща. Той се движеше целенасочено, знаеше, че целта е близо. Никакви вътрешни сигнали.

По-добре рано…

Остин бе стигнал до края на пешеходната зона. Бе проверил бегло във всички магазини. Нямаше Джон Конър. Върна се, за да направи повторна проверка и огледа магазините — сергия за сандвичи, магазин за обувки, за подаръци, за цигари, за книги, електронни игри, рибен ресторант…

Остин се върна към залата за електронни игри. Десетина деца излязоха отвътре и всяко на висок глас се мъчеше да впечатли останалите. Други влизаха и излизаха непрекъснато. Остин реши да претърси по-внимателно.

Влезе сред олелията от бърборещи и блъскащи се деца.

В отсрещния край на залата Джон стреляше по „Мигове“. Тим се шмугна зад него и го потупа по рамото, мъчейки се да изглежда спокоен, но се справяше само отчасти. В гласа му имаше страх.

— Някакво ченге те търси, пич.

— Добре — каза Джон и вдигна рамене.

— Наистина, скивай!

Джон бе сигурен, че е майтап, но все пак се обърна. Един висок, строен полицай показваше някаква снимка на група деца недалеч. Те я гледаха и се мръщеха. Едното посочи към него.

Адреналинът сякаш блъсна сърцето му и той се сви в симулатора, точно когато полицаят погледна натам. Измъкна се от другата страна и инстинктивно се заизнизва към дъното на залата.

Един от ранните уроци научени от майка му бе, че ченгетата не носят добро.

Остин приближи и зърна Джон край редицата автомати. Втурна се след него.

Момчето се обърна и през рамото си видя, че най-лошият му страх се превръща в реалност. Ченгето си пробиваше път през тълпата. Ускори крачки и заобиколи някакъв шишко.

Ченгето връхлетя и събори дебеланкото на земята. След него се чуха възмутени викове и той започна да тича.

Джон нямаше нужда от допълнително убеждаване. Хукна със всички сили.

Също и ченгето.

Хлапаците се разлетяха като сламки около Остин. Джон хукна през канцеларията и нататък през складовите помещения, изплъзна се от помощник-управителя, изскочи през противопожарния изход и побягна по служебния коридор. През дългия, слабоосветен коридор можеше да се стигне до паркинга и до спасението. Само да се добере дотам. С подскачащо сърце, той се втурна към отсрещната врата.

Бе по средата, когато Терминатор се изправи пред очите му.

Джон мигом позна лицето. Бе го виждал много пъти в изрезките от вестници, които майка му му бе показвала, когато бе малък. Същият тип. Лудият идиот, който разстрелял цял полицейски участък. Този, за когото майка му мислеше, че е Терминатор. Сега стоеше пред него ясен като бял ден. Джон отчаяно се опита да спре преди да се сблъска с него.

Целта е налице.

Кутията се отвори, розите се разпиляха по пода, а в ръцете му проблясна дулото на едрокалибрения пистолет. Той вдигна оръжието и ботушът му смачка цветята.

Онемял от ужас, Джон бе заклещен в тясното, празно, подобно на стрелбище пространство на коридора — биологична версия на видеомишена. За миг времето сякаш спря и в невероятното си състояние момчето разбра, че откаченият смята да го застреля.

С безизразно лице Терминатор постави патрон в цевта, с бавни и плавни движения, сякаш го бе правил хиляди пъти. Щракването прокънтя като гръмотевица.

Когато Джон спря и се обърна, за да хукне назад, времето се върна към нормалната си скорост.

Ченгето тичаше с дълги, уверени скокове и бе насочил Беретата си право към него!

Обърна се назад към непознатия. Там видя огромното дуло на оръжието зейнало право срещу главата му. Никога през живота си не бе чувствал такова отчаяние. Ледените кървави образи на насилието, тормозили детството му в продължение на толкова години, сега ставаха реалност и в центъра бе той.

Не можеше да направи нищо.

Тогава се случи нещо безумно…

Мъжът с едрокалибрения пистолет неочаквано каза с тих, небрежен глас:

— Легни долу.

Джон много хареса тези думи и моментално се хвърли на пода.

Трясъкът от изстрела над главата му едва не го оглуши.

Обърна се и видя как куршумът се забива в полицая, точно когато той натиска спусъка. Неговият куршум рикушира безопасно от тавана. Преди да успее да се прицели отново, непознатият стреля още веднъж.

После още веднъж.

С всяка крачка непознатият изпразваше оръжието си в полицая и куршумите го отнасяха назад по коридора. Всеки удар разтърсваше тялото му. Джон не видя кръв, само блясък на метал. Изстрелите се сляха в продрано, звънтящо кънтене.

След това тишина.

Джон седна и с широко отворени очи, без да диша, погледна мъртвия в края на коридора.

Ченгето лежеше по гръб, без да мърда.

Една сянка падна върху него и той видя над себе си огромната фигура на непознатия. Но той не гледаше него, а в далечния край на коридора. Обърна се натам.

Полицаят бавно се изправи.

Лицето на Джон се изкриви, струваше му се, че кошмарът започва отново.

После полицаят стана на крака, сякаш не бе прострелян с пет огромни куршума, а се бе спънал. Джон не можеше да разбере.

Терминатор можеше. Той го сграби грубо за якето, вдигна го пред гърдите си и се обърна точно когато Беретата затрещя отново. Полицаят натискаше спусъка толкова бързо, сякаш стреляше с автомат. Деветмилиметровите куршуми шибаха гърба на Терминатор и пробиваха кървави дупки в коженото яке.

Един уплашен служител изскочи от странична врата и се оказа право в центъра на престрелката. Моментално се свлече долу. След това Беретата изщрака празна.

Джон погледна надолу разтреперан и с облекчение разбра, че не е улучен. Тялото на лудия тип бе поело всички изстрели. Но не личеше да го боли. Видя кървящите рани, когато той го вдигна с една ръка и го бутна в някаква стаичка с електрически инсталации. Терминатор хвърли празния пистолет и закрачи към ченгето.

Празният пълнител на Беретата издрънча на пода. Бързо, но спокойно, полицаят извади нов и го мушна на мястото му.

Оставаха около двадесет крачки. Изобщо не забави темпото си. Полицаят започна отново да стреля. Куршумите зашибаха гръдния кош на Терминатор, вдигайки малки червени фонтанчета от кръв и плът. Дори не мигна. Още десет крачки. БАМ! БАМ! БАМ! БАМ!

Изражението на лицето му не се промени, докато куршумите деряха коженото яке на парцали. Пистолетът се изпразни отново. Терминатор спря на две крачки от ченгето. За секунда двамата се прецениха с поглед. Терминатор бе по-висок. Изглеждаше сякаш може да го пречупи на две като клечка кибрит.

Киборгът пусна сензорите си и веднага разбра с какво си има работа. Но в паметта му имаше малко техническа информация, с изключение на типа и основните преимущества и недостатъци на врага му. Тази информация бе програмирана набързо от човек, разчитал само на паметта си. Киборгът започна да изчислява тактически вероятности, по десетина в секунда, но нито една от тях не бе положителна. Едно от заключенията, до които достигна веднага бе, че е по-добре да атакува. Изхвърли напред ръцете си и сграбчи полицая в огромните си длани, но той също го хвана с изненадваща сила.

Джон надникна иззад вратата и се стъписа, когато ги видя да се блъскат един друг със страшна сила в стените на тесния коридор. Тънката преграда се пропука. По-ниският вдигна Терминатор във въздуха сякаш бе играчка и го запрати през стената, след което се втурна след него.

Джон бе клекнал, вцепенен от ужас. Това, което се бе случило, не можеше да се сравни с нищо познато. Последва нова адреналинова инжекция и той се изправи с олюляване, припомняйки си, че трябва да бяга. Чувстваше краката си като гумени и едва не падна, но приглушените удари на двамата биещи се зад стената му вдъхнаха сили. Джон набра скорост, докато тичаше по коридора, излетя навън на паркинга и трясна вратата след себе си.

Човекът от вътрешната охрана на магазина бе на първия етаж и все още търсеше сред посетителите момчето от снимката, която му бе показал полицаят, когато чу силен трясък високо над себе си. Идваше от третия етаж. Посипа се дъжд от счупени стъкла. Хората се разпищяха. Той отскочи назад, защото парчетата се посипаха върху голямата саксия до него и накъсаха листата на дръвчето. Посегна към пистолета си и се засуети с каишката на кобура. Когато отново погледна нагоре, видя как един човек излита през преградата от метал и стъкло и със страховита, задна дъга лети надолу като парцалена кукла. Падна сред пищящата тълпа като торба мокър цимент.

Полицай Остин се появи горе и като отхвърли настрана един манекен, заплел се в краката му, погледна надолу. Човекът от охраната свали пистолета, защото онзи горе веднага се обърна и изчезна от погледа му.

Вцепенените посетители се блъскаха, за да направят път на полицая, който излезе през счупената витрина и се впусна в отмерен, хищнически бяг. В главата му се очертаваха възможните пътища за бягство на целта, като поток от безсмислени цифрови кодове. Поне на обикновен човек би се сторило така. Но Остин нямаше нищо общо с обикновените хора.

След шест секунди нещото тичаше по служебния коридор като локомотив, летящ надолу по склон без да може да спре. Докато бягаше, презареди Беретата, сякаш подсъзнателно.

Терминатор лежеше напълно неподвижно сред изпочупените стъкла на първия етаж. Един човек, снимал приятелката си до една от големите саксии, се обърна, предпазливо пристъпи напред и с увиснала челюст засне тялото. Тогава очите на мъртвеца внезапно се отвориха.

Терминатор седна и се огледа наоколо, а фотографът премигна и заотстъпва назад. Вътрешните сензори на киборга отчетоха, че е имал прекъсване на съзнанието за приблизително четири секунди поради масиран шок върху цялата система. Но непосредствената оценка на състоянието му показа, че всички компоненти функционират нормално. Всички серво-механизми бяха в изправност. Стана на крака без усилия. Автоматичният фотоапарат на мъжа свистеше и снимаше кадър след кадър — той бе вперил поглед в отдалечаващия се през суетящата се тълпа труп и несъзнателно държеше копчето натиснато. Терминатор се затича към ескалатора и полетя по него като светкавица.

За да избегне безкрайното бавене на асансьорите, Джон бе хукнал по стълбите. През цялото време умът му не бе спрял да работи под тежкия товар на нереалното. Защо ченгето се бе опитало да го убие? Кой по дяволите бе другият тип? И най-важното, как така и двамата останаха живи? Докато тичаше към хондата си, през ума му припламна искра. Спомни си нещо за мъже, които не умират лесно. Нещо, разказано от майка му. Но не, това е дивотия.

Дали?

Джон трескаво започна да рита стартера. Нищо. Моторът отказваше да запали. Ръцете му трепереха толкова силно, че не можеше да напипа смукача. Тропотът на тичащи крака го накара да се обърне и да види…

Ченгето излезе на бегом от входа и се насочи към него.

Тялото на Джон бе пренапрегнато и го обзе странно, вибриращо спокойствие. Ако не се справи както трябва със смукача, щеше да умре. Стремейки се пръстите му да не треперят толкова силно, той успя. Този път когато ритна стартера, моторът оживя. Това бе добре, защото ченгето бе почти връхлетяло отгоре му.

Включи на скорост и изкара мотопеда в главния проход между колите. В огледалото видя мъжът да се приближава, а краката му се движеха толкова бързо, че почти не се виждаха. Завъртя газта и форсира до четиридесет мили в час, което в такова тясно за маневриране място, означава да си търсиш белята.

Невероятно, но полицаят скъсяваше дистанцията! Джон се наклони максимално, взе завоя зад една паркирана кола и по наклонения изход излетя право в натовареното улично движение.

Наложи се да направи остър завой, за да избегне стената от стомана, изпречила се срещу него. Огромният влекач Кенуърт бе пригоден за нестандартно големи полуремаркета. Спирачките на масивните му колела зацепиха в последния момент и застъргаха асфалта почти до момчето с мотопеда.

Шофьорът изпсува и натисна клаксона. Проклето идиотче, ругаеше той, като го гледаше как опасно се провира напред през по-бавно движещите се коли. Трябва главата му да се удари един — два пъти в асфалта, та да се научи на добри обноски по улиците.

Но се случи нещо още по-неизискано. Чу тъп звук. Обърна се и видя един полицай, увиснал на прозореца до себе си. Внезапно онзи отвори вратата и с едно единствено мощно движение го хвана за гърлото и го изхвърли от движещия се камион, сякаш бе пластмасова кофичка. Неговата собствена глава се удари няколко пъти в асфалта, докато се изтъркаля в насрещното платно. Около него засвириха спирачки и заскърцаха автомобили. Спря се в седнало положение и видя как полицаят скача на седалката и ускорява машината без да се колебае нито за миг.

Някаква шибана полицейска акция, помисли шофьорът и се улови за пулсиращото слепоочие. Когато се опита да изпълзи от платното, хората започнаха да излизат от колите си, за да му помогнат. Вдигна глава, когато един човек изтича към него.

— Нищо ми няма — каза той и се надяваше да е прав.

След това зяпачите се пръснаха и той видя един голям мотор да се движи към него. Не намаляваше скоростта. Напротив — ускоряваше. Опита се да стане на крака, но те не го слушаха. Моторът почти връхлетя върху него, движеше се невероятно бързо покрай спрелите коли и отлетя по посока на откраднатия камион.

Джон видя всичко това в огледалото. Заобиколи един джип, чиито стопове светеха, и отново погледна.

Сега ченгето бе на волана на влекача и го настигаше. Пробиваше си път през трафика като пиян динозавър. Изхвърли една кола в отсрещното платно, друга накара да се блъсне в улично дръвче. Полицаят превключи на по-висока предавка и продължи с рев напред.

Камионът бе само на няколко метра зад мотопеда. Джон видя кръстовището и ненадейно зави в страничната уличка, на сантиметри от предницата на едно комби.

Знаеше, че камионът го следва, и без да се обръща назад. Чуваше скърцането на спирачките и ударите на метал в метал. Но имаше един изход. Място, където кошмарът не може да го последва, особено с такъв камион. Неговият път.

Той превключи на по-ниска скорост и се спусна в канала по-бързо от когато и да било. Усети как колелата му загубиха сцепление и спусна крак, за да не падне. След това се наведе над кормилото и завъртя дръжката на газта докрай.

Малката хонда се стрелна по мокрото дъно на канала и след малко зави в едно разклонение с вертикални стени. Сега никой не можеше да го види от улицата. И се движеше право към къщи. Ако ченгето не бе записало номера му, може би щеше да се отърве.

Задържа дъха си и се обърна назад.

Никой не го гонеше.

Освен…

Не, не, не, помисли той, когато огромна сянка затъмни слънцето. Влекачът, голям като къща, грамада от блестящ никел с ревящ дизелов мотор, разби страничния бордюр и навсякъде се пръснаха бетонни парчета. Излетя към средата на канала.

За миг изглеждаше, сякаш ще се задържи във въздуха, но после гравитацията си каза думата и той падна долу с трясък сред дъжд от отломки. Първо се удариха предните колела и отскочиха, все още при петдесет мили в час. Бяха извити встрани и камионът се удари в стената със страхотно стържене на метал. После рикушира обратно, продължи напред и с рев на ранен стегозавър започна да набира скорост.

Към Джон.

Той завъртя газта, изсмуквайки всички възможности на сто двадесет и пет кубиковия двигател. Камионът с цялата си мощ продължаваше напред като влак в тунел. Огромните гуми вдигаха фонтани от кална вода, осветени от косото слънце. Бе сякаш някакъв демон, жадуващ за душата му. Джон чувстваше приближаването му, виждаше в огледалото нарастващото чудовище. Струваше му се, че ако протегне ръка назад, ще може да докосне решетката му. Но газта бе завъртяна до край. Стрелката на спидометъра опираше в червеното. Мотопедът прорязваше събралата се вода и разпиляваше купчини нечистотии с шестдесет и пет мили в час.

Но въпреки това камионът го настигаше.

Джон бе твърде зает с мотора си, за да забележи, но по пътя край канала, недалеч отзад се движеше мотор Харли.

Терминатор се мъчеше да ги стигне.

Киборгът виждаше Джон и адския камион, скъсяващ разстоянието. Извади едрокалибрения пистолет, който бе взел от коридора. Прицели се с една ръка и стреля.

Куршумът проби никелирания ауспух зад кабината. Полицаят не се обърна, очите му бяха фиксирани върху малката мишена пред него.

Джон попадна в една локва и моментално загуби скорост. Голямата броня удари задния му калник. Колелото едва не се откачи. Дизелът ревеше и бронята започна да се приближава отново.

Терминатор се прицели и стреля пак, но неравният път го тласна и изстрелът попадна далеч зад кабината в бетонната стена: Киборгът заключи, че при тези обстоятелства няма да може да изпълни мисията. Така че ги промени.

Рязко зави извън пътя и отскочи от купчина пръст точно колкото трябва, за да прелети над оградата, с която бе преграден канала. Моторът Харли-Дейвидсън е най-неаеродинамичното тяло, което човек може да си представи, но въпреки това киборгът направи необходимите корекции в траекторията, за да задържи близо четиристотинкилограмовата машина изправена, докато падне от четири метра височина на дъното на канала. Ударът бе силен, ресорите поддадоха и от металната рамка изскочиха искри. Само свръхбързите рефлекси на машина биха могли да предотвратят поднасянето. Терминатор се напрегна, за да овладее положението.

И успя.

Форсира рязко и се промуши на сантиметри между камиона и стената. След това подкара успоредно с малката хонда.

Джон погледна встрани и видя мотора. Една голяма ръка се протегна и го вдигна от мотопеда. За миг увисна във въздуха. Дъното на канала се замъгли пред очите му. Хондата все още се движеше изправена, камионът приближаваше…

Терминатор метна Джон на седалката пред себе си. Мотопедът се залюля и падна назад, гърмящите колела на камиона го смачкаха мигновено.

Мощният двигател на мотора получи максимална газ и отскочи напред. Достигна осемдесет за три секунди. Тежкият влекач започна да изостава.

Пред тях се появи бетонен мост. Отдолу го подпираше надлъжна стена, която разделяше канала на две части. Моторът прогърмя през едната от тях.

Полицай Остин веднага пресметна, че камионът не може да премине. Нито пък масата и скоростта щяха да позволят да спре навреме. Все пак, ударът можеше да бъде омекотен. Колелата блокираха върху калното дъно и се плъзнаха напред. Камионът се заби в преградата с шестдесет и пет мили в час.

Бетон и метал се целунаха и разтърсиха земята в оргазъма на разкъсаната материя. Кабината се задържа за миг и след това задницата я смачка като картонена кутия. От пробития резервоар потече гориво. От откачения кабел на акумулатора прескочи искра и…

Моторът излезе от тунела и те видяха как едно огнено кълбо излита през отвора зад тях. Експлодираха страничните резервоари.

Терминатор поднесе задното колело на мотора и спря. Джон надзърна покрай него, за да види какво става. Тунелът се бе превърнал в пещ. И въпреки всичко нещо се движеше вътре. И идваше към тях.

Непознатият бръкна в якето си, за да извади пистолета. След това се поколеба.

Една запалена гума се изтъркаля навън и падна комично в калта. Жадните пламъци поглъщаха камиона и отделяха във въздуха черен дим. Нищо не би могло да се измъкне от този ад.

Терминатор форсира мотора и те изчезнаха зад един завой. В тунела огънят се гърчеше като живо същество. Тогава наистина „оживя“. Една фигура започна да се движи в пламъците.

Само очертания. Ходеше… спокойно.

Хуманоидната фигура излезе от тунела и гладките й лъскави повърхности отразяваха пъкъла отзад. Сякаш бе живак, излят в човешка форма. Крайниците не се пречупваха в ставите, а плавно се огъваха. Вътре нямаше серво-механизми със сложна хидравлика и множество кабели като при Терминатор. Лицето му бе обикновено, неоформено, без определени черти.

Необезпокояван от хилядата градуса горещина той излезе от тунела. С всяка стъпка се възстановяваше и външният му вид. Най-напред се появиха очертанията на облеклото, после по-дребните детайли… копчета, значката, чертите на лицето… Но все още целият бе от метал. Като живак. Човек от живак.

Най-накрая се появиха и цветовете. Отново бе полицай Остин. Очите бяха фиксирани в канала отпред. Където бе изчезнала мишената.

Той не използваше микрочипове, а напълно нов принцип за постигане на изкуствен интелект. Молекулярният мозък действаше както и останалата част от тялото. Като течност. Която сега кипеше от възможните бъдещи действия.

До едно смъртоносни.

До слуха му достигна далечният вой на сирени. Би могъл да чува с всяка част на тялото си, тъй като във всяка молекула бе заложен кодът, необходим за всички телесни функции, но сега това сетиво бе разположено в оформените уши. При пристигането на полицейските коли той се скри в гъстия, задушаващ дим. Полицаите изскочиха навън и започнаха да отблъскват назад събиращата се тълпа, за да освободят място за пристигащите противопожарни коли. Един от тези полицаи имаше хубаво, младежко лице и студени очи. При бедствия винаги присъства полицията. Човекът от живак, разбира се, бе избрал ролята си перфектно. Защото бе дошъл тук да защитава и служи.

Да защитава и служи на Скайнет.

Когато пожарната кола спря със скърцане и пожарникарите наскачаха от нея, Остин се разхождаше незабелязан между полицаите. Седна в една от колите им. Никой не обърна внимание.

Запали мотора и потегли, за да изпълни мисията си.