Убийци от любов

12.

Въздействието на Лара върху Ник беше бавно, но смъртоносно.

Двамата се срещнаха отново на партито на Джийнет и Ник, дадено в нейно име, и после пак по време на прожекция на нов филм с Дъстин Хофман.

Лара се виждаше със Сами Албърт, но продължаваше да се стреми да се отърве от него, защото да се обвързва сексуално с него беше отклонение, от което не се нуждаеше.

По нейно предложение Сами покани Ейприл и Ник на вечеря в ресторант „Бистро“.

Сами си помисли тайно, че сега е настъпила дългоочакваната нощ и беше в силно приповдигнато настроение.

Лара си облече костюм от „Ив Сен Лоран“ с черно кадифено сако, мъжка кройка, с блуза от шифон41 с висока яка, която, когато се вгледаш по-отблизо, беше достатъчно прозрачна. Отдолу нямаше сутиен и ефектът беше невероятно секси, защото когато се помръднеше, сакото също се помръдваше, излагаше за момент на показ каквото трябва и после пак се затваряше.

— Ту ги зърнеш, ту ти се изгубят от поглед — обяви гордо Сами преди да седнат.

По средата на вечерята Ник и Ейприл започнаха да се карат шепнешком, защото не искаха никой да чуе аргументите им, тъй като над всичко Ейприл не искаше да погубва имиджа си като разголи ревнивата си черта от характера.

Но шампанското, което Сами беше настоял да опитат, оказваше своето влияние.

— За бога, махни си очите от проклетите й цици! — изсъска гневно Ейприл на Ник.

Ник, който се стараеше с усилие да не гледа и да изглежда съвсем естествено, остана оскърбен.

— Успокой се, Ейприл — промърмори той. — Не се прави на глупачка.

— Успокой се — имитира го тя. — Но с кого си мислиш, че разговаряш ти, малкия?

— Говоря с теб и, по дяволите, достатъчно пи. — Сграбчи китката й, когато тя вдигна чашата си.

Побесняла, тя се опита да отхвърли ръката му и шампанското се разплиска отпред на роклята й.

— Ох, скъпа. — Лара беше първата, която се протегна със салфетка и започна да попива. — Не мисля, че ще остане петно.

— Нищо, това е един стар парцал — рече Ейприл, възвръщайки самообладание и отпъждайки внимателно Лара. — Ник, скъпи, толкова си непохватен.

След това тя обърна гръб и на двамата и започна да разговаря със Сами. Лара хвърли поглед към Ник и се усмихна съчувствено. В отговор той й се ухили и отново остави погледа си да падне за секунда върху гърдите й. Щом щеше да бъде обвиняван, поне да имаше за какво.

Тя продължаваше да го гледа в очите, нейните зелени очи потъваха дълбоко в него с любопитен поглед.

Внезапно той почувства, че в панталона му става много тясно — чувство, което отдавна се беше научил да контролира. Господи, това момиче беше нещо страхотно, помисли си той — та тя му се слагаше съвсем недвусмислено. През годината, в която бе с Ейприл, се беше възползвал от шанса си само два пъти. Веднъж, когато беше в командировка до Вегас — с една безлична шоугърла с невероятни крака. И втория път — с една червенокоска, с която се беше запознал на една пейка по време на редките си свободни следобеди. Нито една от двете не беше разбрала кой беше той в действителност или въобще нещо за него. Така отсъстваше риска Ейприл някога да узнае.

— Хайде да отидем в „Дискотеката“ — предложи Сами.

— Да, страхотна идея — съгласи се Ейприл, обръщайки още една чаша шампанско.

Ник не се опита да я спре. Тази вечер проблемът си беше неин и той я остави да се весели и се налива с алкохол. Сутринта тя щеше да съжалява.

В „Дискотеката“ поръчаха още шампанско и Лара забеляза, че дори Ник се отпусна и пи — нещо, което никога не го беше виждала да прави.

Тя танцува със Сами. Остана притеснена от конвулсивните му, почти неприлични движения. Тук можеше да каже нещо положително за европейските мъже — особено за принц Алфредо — те знаеха как да бъдат сдържани на дансинга. А Сами подскачаше наоколо като малко слонче.

Когато тя седна, Ейприл я покани да я придружи до тоалетната. Тя отиде с нея, защото половината от битката досега с възрастната кинозвезда беше протекла приятелски.

— Мисля, че си права, мила — отбеляза Ейприл, оглеждайки се в огледалото. — Погледни ми роклята, цялата е суха и не се вижда никакво петно. — Извади яркочервено червило от чантата си и го нанесе плътно по устните си над и под естествените им очертания, както много изкусни гримьори в студиото я бяха учили да прави.

Двете стояха една до друга и гледаха отраженията си в огледалото, което беше с височина на човешки ръст. Ейприл съвсем лесно можеше да бъде майка на Лара, но тя въобще не го осъзнаваше. Това, което я интересуваше беше, че отражението й в огледалото е също толкова елегантно и младежко, колкото — на момичето до нея.

— Не е ли Сами едно мило момче? — отбеляза тя. — Толкова е забавен. Наистина се надявам, че разбираш, колко си щастлива.

— Щастлива? — попита Лара, решейки косата си с четка.

— Да, естествено, мила. Сами е много търсен, а аз добре виждам, че е абсолютно луд по теб.

Лара се усмихна леко, предчувствайки какво ще последва.

— Истинските мъже са малко и се срещат рядко в този град. — Ейприл елегантно прикри хълцането си. — Би трябвало да знам, жених се за четирима от тях. — Сложи си още червило. — Например, вземи Ник. Изглежда много добре, но какво друго може да предложи той, мила? Трябва още нещо, освен едното просто чукане. Между нас казано, искам да получа още нещо от един мъж, знаеш ли какво искам да кажа?

Лара кимна утвърдително:

— Знам какво искаш да кажеш. — Лара знаеше много добре какво иска да каже Ейприл: „Стой си при Сами и си дръж ръцете далеч от моя Ник. Той е зает“.

Ейприл се наведе напред, огледа внимателно зъбите си и премахна всякакви издайнически петна от червило.

— Обожавам твоята блуза, мила, трябва да ми кажеш откъде си я купила. Естествено, Ник не е мъж по циците, той си пада по краката. — Ейприл повдигна полата си и показа все още съвършените си крака. — Въпреки че се съмнявам, че ще ми разреши да нося едно такова мини. Той наистина е много благопристоен. Това е неговата италианска страна в характера, както разбираш. — Тя направи крачка назад, остана доволна от това, което вижда в огледалото и добави: — Е-е, добре, да се връщаме при шампанското.

Лара остана още малко в тоалетната. Ейприл нямаше нужда да й разправя за италианци — единственото време, когато бяха благопристойни, е когато си тяхна съпруга.

Почуди се дали Ник иска да се ожени за Ейприл. Жената все още изглеждаше добре за възрастта си и, разбира се, присъстваше момента на славата. Ейприл Крауфорд беше име, което някога беше наред с тези на Лана Търнър42, Ава Гарднър43 и другите известни Крауфорд44.

Това трябваше да е привлекателната сила.

Лара въздъхна. Знаеше много малко неща за Ник, но предстоеше още много да открие.

Когато се върна на масата, Ейприл танцуваше със Сами, а Ник седеше сам.

— Здрасти — рече тя. Плъзна се на мястото си и свали сакото си, предлагайки му пълната гледка.

Той погледна. Не можеше да се сдържи.

— Много е задушно, нали? — каза тя, въпреки че нямаше никакъв смисъл да се извинява.

— Много.

Двамата се погледнаха втренчено в очите и задържаха погледите си няколко мига по-дълго от нормалното.

— Би ли искала да потанцуваме — попита той.

— Да.

Станаха и той я хвана за ръката над лакътя, насочвайки я към малкия претъпкан дансинг. „Стоунс“ гърмяха с пълна сила.

Обърнати лице в лице, двамата изпълниха ритуалните танцови движения. Той беше добър танцьор — не се движеше отпуснато, контролираше се и беше пъргав. Музиката беше прекалено силна да разговарят. От другата страна на дансинга Сами Албърт и Ейприл Крауфорд изглеждаха като глупаци. Внезапно музиката се промени и Айзък Хейс45 започна да пее „Никога не мога да кажа сбогом“. Беше бавен, пулсиращ и прочувствен блус.

Ник отново втренчи поглед в нея. Кафявите му очи гледаха съсредоточено и мрачно. Придърпа я бавно към себе си и пръстите му се забиха в плътта й под черния шифон.

Лара потръпна леко — този мъж беше опасно симпатичен, помисли си тя. Когато се притисна близо до него, усети доказателството за неговото привличане и за един кратък момент музиката, чувството за мъжественост, всичко се сля в едно и я накара да си пожелае да забрави всичко и просто да бъде с него. Отдавайки се на това чувство, тя се притисна още по-близо до него.

— Хей, бейби, няма нужда да ти казвам как се чувствам — прошепна той. — Не, наистина няма нужда, ти сама разбираш, знаеш го от първия път, когато се срещнахме.

Тя го оттласна престорено леко от себе си и поклати глава отрицателно.

— Трябва да те видя някъде — каза той с настойчив тон. — Какво ще кажеш за един обяд утре? Можем да се срещнем на плажа на някое тихо място, където никой няма да ни види.

— Почакай малко. — Тя пое дълбоко дъх и го оттласна от себе си напълно. Двамата стояха в средата на полюшващите се танцьори. — Аз мога да те виждам по всяко време — каза тя предизвикателно. — Аз не съм вързана.

Той пак я придърпа и притисна силно до себе си.

— Слушай, мила, знаеш какво ми е положението с Ейприл. Тя е страхотна дама. Не искам да я наранявам.

— Тогава недей — отвърна Лара отсечено, възстановявайки напълно самообладание.

— Е-е, хайде де — каза той. — Чувстваш се както и аз, знам, че е точно така. Ако можех да пъхна ръце в тесните ти панталони, щях да ти докажа… сигурно си…

Тя му каза съвсем ясно и открито, с широко отворени зелени очи:

— Ник, не възразявам. Нека отидем у нас още сега. Кажи довиждане на Ейприл, а аз ще целуна Сами по бузата. Там ще сваля тесните си панталони за теб и…

— Хей, започваш да звучиш като кучка — разсърди се той.

Очите й засвяткаха:

— Какво има? Не харесваш ли, че съм искрена? Щом двамата се искаме толкова много, какво толкова ще попречи?

— Знаеш каква е пречката — изстена той.

— Да, мисля че знам и ще ти кажа нещо. Пречката е именно в теб. — Излезе от дансинга и отиде при Ейприл и Сами на масата.

Със сепване тя осъзна за момент, че почти е изгубила контрол над себе си. Какво глупаво нещо щеше да направи. Чисто физическо.

— Забавляваш ли се? — попита Ейприл напрегната.

Лара грабна Сами за ръката.

— Не толкова, колкото ще бъде. Нали така, Сами?

Той не можа да повярва на успеха си. Ледената кралица най-после започваше да се топи.

— Ще ми повярваш, миличка — рече той. — Не ми викат мъж на действието заради нищо.