Убийци от любов

35.

— Изглеждаш чудесно — каза принц Алфредо Мазерини и целуна Лара по двете бузи. — Не си се променила, мила моя. Пак си най-красивата жена на света.

— Не е минало толкова време — отбеляза тя.

— Напротив, прекалено много — каза той с обвинителен тон. — Толкова ми липсваше. Беше ме накарала да изглеждам като глупак пред моите приятели. През цялото време ме дразнеха, подиграваха се с мен. Лара те е изоставила, казваха те. — Наклони глава настрани в знак на неодобрение. — Семейните ти проблеми май ти отнемат прекалено много време.

— Съжалявам — каза тя тихо.

— Добре е, че съжаляваш — каза той важно, възгордявайки се от извинението й. Разхлаби вратовръзката си и застана пред огледалото, където внимателно разгледа симпатичното си лице, върху което личаха следи от уморително пътуване. — Сега си мисля, че повече няма така да бягаш от мен.

Исусе, помисли си тя, той преливаше от себелюбие!

— Не, няма — съгласи се тя. — Мисля, че когато тръгнах, беше заради много важно нещо, но сега… — Направи жест към кухнята и смени темата — Гладен ли си? Мога да ти приготвя бекон с яйца.

— Чудесна храна, мила моя. Но ще вечеряме навън.

— Мисля си, че е по-добре да останем тук. — Приближи се до него. — Толкова време бяхме разделени.

Той остана поласкан:

— Липсвах ли ти, Лара?

— Да — излъга тя.

— Много ли?

— Повече, отколкото можеш да си представиш.

Алфредо действително беше уморен и си легна да поспи. Лара легна до него в голямото легло. Остана дълго време будна с широко отворени очи. Мислеше за него и за Ник.

Алфредо не означаваше нищо за нея. Караше я да се чувства празна, използвана като вещ. С Ник беше толкова различно. С него се чувстваше много по-добре.

Почуди се дали Ник ще се появи тук. Хвърли бърз поглед към будилника до леглото и видя, че е късно. Надяваше се да не дойде. Глупаво постъпи, че му даде ключа. Отмъщението й придобиваше жалка форма.

Принц Алфредо хъркаше неприятно. Това я дразнеше много — пречеше й да заспи.

Накрая, уморена от бодърстването, заспа дълбоко и въобще не усети, когато Ник влезе. Разбра го, когато той включи лампата в спалнята и дръпна грубо завивките от нея и Алфредо. Все още полусънена, тя успя да произнесе със слаб глас:

— Здравей, Ник.

Вбесен, принц Алфредо седна в леглото, придърпвайки възглавницата върху себе си и попита с гневен тон:

— Кой е този човек Лара — и се протегна за копринените си гащета, тъй като си беше легнал гол.

— Ти наистина спечели наградата — каза Ник, поклащайки глава, втренчил поглед в нея. — Исусе Христе, наистина успя.

Тя не се опита да се покрие, остана да лежи чисто гола и просто втренчи на свой ред поглед в него.

Принц Алфредо скочи, грабна и бързо облече халата си от мек плат с индийски десен.

— Какво искате — попита той. Гласът му достигаше най-високи тонове и си личеше, че губи контрол.

— Нищо не искам? — отвърна Ник рязко и хвърли ключа от външната врата, който падна върху корема й. — Тук нищо не си струва да го имам. Нито да плащам пари за него.

— Покрий се — изпищя принц Алфредо на Лара.

— Хей, приятелче, няма никакъв проблем. Виждал съм я вече гола — рече Ник с хладен тон. — Всеки жив инч от тази първокласна метреса.

— Не разбирам — каза Алфредо с хленчещ тон.

— Нито пък аз, приятелче. Нито пък аз. — Ник се обърна да си отиде, но принц Алфредо реши, че е настъпил момент да изтъкне мъжеството си и го сграбчи за ръкава на сакото му. Ник тръсна ръка и се освободи.

— Спал ли сте с нея? — попита принцът настойчиво.

Ник го простреля с леден поглед:

— Разкарай се от мен, педалче, преди да съм избухнал както трябва — каза той с груб глас.

Алфредо го сграбчи отново:

— Отговорете на въпроса ми!

С енергично движение Ник ритна с коляно принца в слабините и просто ги размаза. Почти в същия миг юмрукът му се стовари върху кралския нос. Алфредо се строполи нокаутиран на пода.

Лара не помръдна.

Ник остана неподвижен за миг и хвърли поглед към нея. Накани се да каже нещо, но се замисли над него, отказа се и излезе.

Франк не можа да заспи. Отказваше да отиде да си легне в леглото. Всичко, което искаше да прави, беше да седи на стол в кухнята и да се налива с бутилка скоч, подремвайки от време на време. Откакто бе станал инцидента с Анна Мария, все правеше така.

Никой не казваше нищо. Оставиха го сам, да прави каквото си иска. Енцо се опита няколко пъти да завърже разговор с него по някои теми от бизнеса, но след известно време се отказваше.

— Когато мине погребението, ще се съвземеш — избоботи той. — Само за няколко дни в Маями. Там ще си при твоята майка, Роуз. Това ще ти се отрази добре.

Проклет да е Маями, мислеше си Франк. Не отиваше никъде, преди да намери Бет.

Майката и сестрата на Анна Мария пристигнаха. За щастие не говореха английски. След кратък разговор оставиха Франк сам. Точно това искаше той. Да остане насаме с мислите си, с плановете за бъдещето. Семейният бизнес въобще не влизаше в ума му. Нека Енцо си троши главата с тия лайна.

Помисли си, че няма да е зле да си вземе отпуск и да отиде на Хаваите или Акапулко. Някъде далеч от всички, насаме с Бет.

След погребението щеше да я намери. Не се съмняваше ни най-малко в това.

Ник излезе от апартамента на Лара разярен. Как можа да го изпързаля така? Що за жена беше тя?

Отиде в най-добрия публичен дом в Ню Йорк. Изпитваше нужда от нещо, с което да се успокои.

За него веднага разпънаха червения килим. Беше дошъл Ник Басалино. Синът на Енцо. Братът на Франк. Беше почти като да дойде някое кралско величие.

Мадам, която беше скандинавска дама с големи цици и момичешко лице, се предложи да го обслужи сама. Той отклони предложението й и вместо нея за основен партньор си избра една червенокоска със сърдито лице. Мадам също участва в тройката, но като спомагателна фигура, както той беше пожелал. Въпреки всичко не остана доволен. Всичко му беше криво.

След като свърши тръгна напосоки из града. Чувстваше се толкова зле, че влезе в първия бар, поръча си бутилка чисто бренди и изпи няколко чаши.

Накрая се прибра в хотела, поръча разговор с Ейприл Крауфорд рано сутринта и заспа дълбоко.

Телефонът звънна и го събуди. Вдигна слушалката и чу как телефонът в Лос Анджелис звъни. Успя накрая да отвори очи. В устата си чувстваше оловна тежест.

Вярната Хати вдигна слушалката и каза на телефонистката, че мис Крауфорд не е у дома. Той заговори на Хати:

— Хей, Хат, какво става? Надявам се, че тя още не се е побъркала, нали?

— Не сте ли чул, мистър Басалино? — Гласът на Хати беше разтревожен и напрегнат.

— Какво да съм чул?

— Мис Крауфорд и мистър Албърт се ожениха вчера.

Той остана безмълвен.

— Мистър Басалино, чувате ли? — попита Хати притеснено. — Аз казах на мис Крауфорд да ви съобщи.

Ник затвори слушалката. На лицето му се беше изписало напрегнато изражение. Обади се на рецепцията и поиска да му изпратят вестници. Когато дойдоха ги прочете — беше написано черно на бяло. Казаното от Хати беше истина.

Ник захвърли вестника на пода с отвращение. Исусе Христе, та Ейприл беше истинска глупачка. Всяка жена, която се омъжеше за юноша и супер ебач като Сами Албърт, беше просто изгубила разсъдъка си. Трябва да го е направила в пристъп на яростна ревност — това беше единственото подобаващо обяснение.

Просто не можеше да повярва. Ейприл и Сами! Звучеше като лоша шега.

Ник беше ядосан, но едновременно с това, по странен начин, се чувстваше облекчен. Сега вече не се налагаше да дава обяснения на Ейприл и беше свободен.

И сега, когато беше свободен, можеше да направи нещо с Лара.