Убийци от любов

22.

Анджело звъня десет пъти на Рио по телефона, докато накрая я откри.

— Хей — рече той, — да ти кажа за онази нощ.

— Никакви извинения — рече Рио с плътен, гърлен смях. — Разбирам, аз съм мно-о-ого схватлива дама.

— Довечера навярно ще може да бъдем заедно?

— Миличък, може да съм схватлива, но ти и аз просто не можем да се изклатим на същото място.

— Хей… онази нощ се получи грешка — започна да обяснява той. — Аз обикновено не съм такъв. Не искам да се хваля, но…

Тя го сряза набързо:

— Много си мил и палав малчуган и ти е много голям за тийнейджърчета и за хубавичките зайченца, които искат нещо бързо — искам да кажа бърз секс. Но мили мой, ти и аз сме съвсем различна класа.

Анджело почувства, че цялата му репутация е в опасност и продължи:

— Мога да ти обясня за онази нощ. Беше…

Тя го прекъсна отново:

— Да-а, бейби. Определено беше. — И веднага затвори.

Той тръшна слушалката възмутен. Как смееше тая грамадна шантава наркоманка да му отказва така? Искаше да се види с нея, да докаже своята мъжественост. Беше пренебрежение и обида тя да мисли за него като сексуален неудачник. Майната му! Та той беше голям ебач. Безброй жени можеха да го потвърдят. Можеше да продължава с часове. Можеше да се владее невероятно.

Вдигна слушалката и набра номера на своя омъжена позната с четири деца.

— Ела веднага при мен — изкомандва той.

— Не мога, едно от децата е болно — извини се жената.

Той тръшна слушалката. Да не би да губеше вече своето обаяние?

После се обади на приятелката си, която беше крупие. Тя пристигна след час и той веднага я вкара в леглото. Сам се увери, че може добре да управлява секса си, довеждайки я до безброй оргазми в продължение на два часа. Тя явно остана много доволна, тъй като виковете и стенанията й бяха неспирни. Той откри, че дори не може да се изпразни. Когато го извади, беше още надървен.

След като тя си отиде, той отново се обади на Рио.

— Брей, много притеснителен малчуган си — рече тя подигравателно. — Не обичам притеснителните. Знаеш ли защо, миличък? Това наистина ме изключва от секса.

— Мога ли да дойда при теб? — намразвайки се заради това, че молеше, но завладян от нуждата да докаже способностите си пред нея.

Тя погледна часовника си: беше шест часа.

— Окей — рече тя. — Бъди тук след пет минути.

Веднага щом затвори слушалката, тя излезе.

Анджело отиде до апартамента й, който беше взет под наем, по най-бърз начин. Но нямаше никой и той остана да чака цял час, постоянно натискайки звънеца. Естествено, никой не отвори, което наистина го вбеси. Та коя си мислеше, че е тая кучка?

Накрая седна в близкия бар и си поръча скоч. На всеки петнайсет минути й звънеше по телефона и не получаваше никакъв отговор.

Изпи няколко чаши уиски. Обикновено не пиеше много, падаше си по марихуаната. Но тази вечер изпитваше нужда от нещо.

Докато отиде в казиното, походката му беше станала съвсем неуверена; чувстваше се войнствено настроен. Управителят Еди Ферантино го разбра още от пръв поглед и го отведе у дома му.

Той се обади веднага на друга приятелка и се срещна с нея в „Трамп“. Оказа се, че Рио е тук, заобиколена от нейните така наречени приятели.

— Ти си една шибана кучка — изсъска й той.

— А ти си едно скапано парче в леглото — изсъска в отговор тя.

— Слушай, ела с мен у нас и ще видиш, че ще преглътнеш думите си — настоя той, съвсем забравил за приятелката си.

— Не ме интересуват думи за ядене — рече тя и се ухили подигравателно.

— Това, което ще получиш, няма да са думи — измънка той, напрягайки усилия да изглежда трезвен.

— Да тръгваме тогава — каза оживено тя.

Той заряза приятелката си. Взеха такси. Веднага щом влязоха в апартамента, тя се съблече и захвърли дрехите си.

Едва сега Анджело разбра, че е направил грешка. Алкохолът беше отпуснал цялото му тяло, а главата му беше гроги.

— Е? — Тя го погледна право в лицето, поставила ръце на кръста, с разкрачени крака. — Събличай си дрехите, любовнико. Да видим какво можеш да направиш.

Започна сама да го съблича. Но дори и след като свърши със събличането, той не можа да го вдигне. Усещаше, че дори и животът му да зависеше от това, нямаше да може да го стори. Обзе го пълно унижение.

Тя започна да се смее подигравателно и каза:

— Обади се на мама, когато пораснеш и станеш голямо момче. Окей, бейби?

Облече се и излезе.