Убийци от любов

17.

Срещнаха се в самолета като конспиратори. Ник старателно и предпазливо провери местата в първа класа, да не би да има негови или на Ейприл приятели. Едва след като свърши тази работа и установи, че навсякъде е чисто, той благоволи да седне до Лара.

Тя беше облечена цялата в бяло и изглеждаше пленително красива. Той беше решил, че риска си струваше да се предприеме, въпреки че тя упорито отказваше да се срещне с него в Лос Анджелис, давайки му ултиматум — или тя или Ейприл.

Но нямаше възможност да избира. Възнамеряваше да се ожени за Ейприл. Лара се беше появила в неподходящо време. Наистина, искаше да я има в леглото, но не беше подготвен да рискува бъдещето си, а неговото бъдеще най-определено беше Ейприл Крауфорд.

Енцо беше предложил пътуването до Ню Йорк точно в най-подходящия момент: Ник спомена на Лара, че трябва да отиде и загатна, че и тя може да дойде. За изненада тя каза да.

— Ейприл не трябва да разбере — беше я предупредил той и за разнообразие тя се беше съгласила с него.

— Ще стане както казваш — рече тя спокойно.

В продължение на няколко седмици те се бяха радвали на все по-активно флиртуване. Засичаха се на различни партита, ресторанти, клубове. Колкото повече я виждаше, толкова повече я искаше. А сега щеше да е по неговото желание.

Прикри заминаването много добре. Двамата пристигнаха на летището отделно, качиха се на самолета отделно и щяха да слязат отделно. Кой ли можеше да разбере, че пътуват заедно?

Лара имаше свой апартамент в Ню Йорк. Ник възнамеряваше да остане в хотела при Енцо. Представяше си Ню Йорк като огромен град, в който можеш да се загубиш. Не беше малък, клюкарски град като Лос Анджелис, където не можеш дори да се изпикаеш без някой да разбере.

Всичко, което искаше, беше шанса да бъде с Лара, без да има най-малкото притеснение Ейприл да ги хване заедно. Един или два дена щяха да са достатъчни да я изведе от своята система в Лос Анджелис и да бъде спокойно с нея. Разбира се, всичко бе подбудено от секса — чистата, неподправена страст. Да-а, тя беше божествена, беше добра партия от своя страна, много подходяща, но не беше Ейприл. Ейприл Крауфорд беше звезда — нещо, което той нямаше никакво намерение да забравя.

Франк беше настойчив мъж. След първата нощ започна да идва в стаята на Бет веднага щом се прибереше у дома. Това ставаше винаги късно, когато Анна Мария вече спеше непробудно.

Успокои Бет да не задава повече въпроси, като я увери, че неговата жена спи много дълбоко и няма да се събуди.

Бет го приемаше в тъмната, старомодна стая, разположена над кухнята. Приемаше целувките и прегръдките му и непохватния начин, по който правеше любов. Въпреки отвращението, което пробуждаше у нея, тя изпитваше съжаление към него. Франк Басалино олицетворяваше всичко, което тя мразеше, но въпреки това у този мъж имаше известна самотност, която събуждаше симпатия у нея. Може би природата се беше пошегувала грубо и това го беше направил уязвим. Това навярно обясняваше защо той се нуждаеше от момиче като нея, момиче, което той считаше за неопитно и което, следователно, нямаше да отправя никаква критика или да прави никакви сравнения.

Тя живееше у дома му, като се съобразяваше с неговите желания и очаквания. Беше нежна, топла и благодарна; симулираше детинска невинност, която изглежда го омайваше.

Той й купуваше малки подаръци. Една нощ имаше евтина гривна, следващата — паунд ягоди, от които той все похапваше.

Беше себичен любовник. Задоволяваше себе си и забравяше за нея. Никога не му трябваше много време. Едно петминутно рутинно чукане, което никога не се видоизменяше. Обичаше тя да е в леглото и да го очаква. Настояваше да е облечена с дългата си бяла нощница. Първо галеше гърдите й няколко минути, после смучеше зърната й, докато станеше готов да се качи отгоре. Няколко мушкания и всичко свършваше.

Към края на седмицата, която изтече, вече й говореше, че ще й вземе апартамент.

Към края на седмицата тя вече беше намислила как да направи така, че Анна Мария да ги открие заедно.

Лара се обади на Кас веднага щом пристигна в апартамента си в Ню Йорк.

— Напредвам — каза тя. — И Ейприл трябва да разбере за нас в сутрешните вестници.

— Сигурна ли си, че си добре? — попита Кас с разтревожен глас.

— Чудесно съм — успокои я Лара. — Щом Ейприл разбере, че той е долетял тук с мен, ще го разкара. Тази жена е прекалено горда да приеме да има друга. Но забавното е, че не съм спала с него. — Спря за малко. — Как е Бет?

— Не знам. Разговарях с нея и ми се стори неспокойна. Поисках да се откаже. Казах й го, но тя не искаше да ме чуе. Сега се притеснявам.

— Да, наистина, много е млада. — Лара се замисли загрижено за сестрата, която едва познаваше. — Мисля, че трябва да настояваме да изостави цялата тази работа. В края на краищата, тя има дете в комуната и най-важното е да я убедим, че малката Чайна се нуждае повече от нея, отколкото от нашия луд план.

— Права си — съгласи се Кас. — Ще опитам да се свържа с нея.

— А какво става с Рио? Знаеш ли нещо за нея?

— Получих телеграма, в която пише „Успехът е сигурен“. Но ме притеснява Бет. Както знаеш, договорката ни е да се обаждаме всяка сряда. Ако не мога да се свържа с нея до утре, ще отида до къщата и ще се направя на нейна роднина.

— Добре — съгласи се Лара. — Освен това Енцо Басалино е в Ню Йорк. Поради това съм тук.

Кас се разтревожи още повече.

— Господи, надявам се Дъки да не разбере. Той все бърбори, че има един-единствен начин да се реши проблема.

— Знам, че все си мисли за убийство — рече Лара, учудвайки се сама на хладния си глас. — Но нашият план е най-добър.

Затвори, отиде в банята, среса разкошната си буйна коса и си нанесе лек грим.

Изглеждаше уморена и се безпокоеше за Бет. По-малката й сестра беше толкова невинна, необиграна. Бет се беше изолирала в комуната през целия си живот, а сега се беше затворила в къща с опасен гангстер. Кас трябваше да я изведе от играта. Не можеше и да става дума за друго развитие.

След това Лара си помисли за Ник. Трябваше да го мрази, но не беше така лесно. Смешното беше, че вместо да го намрази, откри, че го харесва — чисто, естествено харесване, което няма нищо общо с пари, положение или титла. Господи! Ако не беше така, колко по-лесно щеше да бъде всичко. Въпреки всичко, предстоеше й работа. И ако Бет излезеше от играта, за нея щеше да бъде по-отговорно.

Франк пристигна в хотела с Голи и Сегал. Двамата го придружаваха навсякъде, бяха неговата охрана, неговата сигурност. Така, както нещата бяха тръгнали в Ню Йорк, се създаваше повсеместен проблем. Само предната седмица един от основните му „изпълнители“ беше застрелян с пистолет посред Манхатън. Той не искаше да рискува. Голи и Сегал му струваха огромни пари на седмица, но си заслужаваха.

Много пъти досега Енцо беше използвал този хотел и подготовката му за гарантиране на сигурността беше както всеки път. Целият трети етаж беше недостъпен, освен за членовете на обкръжението му, които трябваше да са първи под ръка. Дори Франк трябваше да използва сложни пароли, въпреки че всичките мъже, с които пътуваше Енцо, познаваха Франк от бебе.

Енцо не вярваше на нови лица. Поддържаше постоянна армия от двайсет и пет души, които бяха с него от много години и бяха винаги готови да се отзоват на повикването му. Франк неведнъж му бе възразявал за това.

— Та те са стари типове, какво ще могат да направят за теб, ако изпаднеш в беда? Едва носят пистолет, да оставим настрана да го използват.

Енцо се изсмиваше в лицето му:

— Тези „стари типове“, както ги наричаш, са по-упорити и умни, от който и да е смотаняк от тия, дето обикалят край тебе. Аз съм сигурен, че не мога да бъда достигнат, а ти също ли си сигурен?

Но Франк се чувстваше в достатъчна безопасност с Голи и Сегал. Те бяха млади и бързи. Беше ги виждал как действат.

В хотела бащата и синът се поздравиха топло. Целунаха се и се прегърнаха силно по италиански обичай.

Енцо потупа Франк по рамената и отстъпи крачка назад да го огледа.

— Изглеждаш окей — каза той. — Как е малкото момиче? Май е готова да пръкне следващото? — Харесваше много своята снаха.

Франк кимна утвърдително.

— Анна Мария е прекрасна. Очаква с нетърпение да се види с теб. — Но в момента не мислеше за своята жена. Мислеше за Бет.

— А дечурлигата? Подскачат ли от нетърпение да видят тяхното деденце?

— Да-а, татко. Довечера ще вечеряме. Ана Мария сега приготвя любимите ти спагети, фрикадели и други неща.

— Много добре. — Енцо направи кратка пауза, през която лицето му стана сериозно. — Много съм загрижен за това, което чувам напоследък.

Франк се обърна към прозореца и втренчи поглед навън.

— Всичко е под контрол — рече той със стегнато гърло.

— Чудя се дали Томазо Виторелли щеше да се съгласи с теб — каза Енцо с мек тон, след което добави по-сурово: — Няма да говорим дрънканици само за това, Франк. Не съм дошъл тук да си губя времето. — Намръщи се. — Няма смисъл да разговаряме сега. Ще го обсъдим довечера, като дойде Ник.

— Добре. — Франк успя да се усмихне. — Добре, тате, всичко ще е окей.