Убийци от любов

33.

Не беше справедливо да се обвинява Бет, мислеше си Франк. Не беше нейна вината, че Анна Мария ги хвана заедно. Бет беше добро дете, искрено мила и загрижена. А той я беше нарекъл курва. Вероятно беше напълно разстроена и унизена. Той съжаляваше за телефонното си обаждане. Беше глупаво. Усещаше, че сега има нужда от нея повече от всякога. И децата се нуждаеха от нея. Колко момичета имаше като Бет сега? Съвсем малко, можеше да го гарантира. Дните на невинните момичета отдавна бяха отминали. Днес всички бяха курви и проститутки и непрестанно се стремяха, без да им мигне окото, да се доберат до това, което могат да получат.

Искаше Бет пак да е тук. Но как би могъл да я намери, когато дори не помнеше коя агенция я беше изпратила? Беше проверил във всички агенции, но никоя от тях не си спомняше за нея. При първия разговор беше донесла препоръка. Препоръка, която той не си беше дал труд да погледне, защото я беше харесал от пръв поглед. Сега се чувстваше съвсем объркан; не знаеше къде се намираше тя и не знаеше за нея нищо повече, освен името Бет.

Нае няколко души да я издирят с мисълта, че трябва все пак да се е регистрирала в някоя агенция за даване на работа, ако е поискала друга такава. Междувременно, поради собствената си глупост, можеше само да седи и чака. А да седи и чака означаваше да мисли, но той не обичаше да има мисли, които да пълнят главата му. Така че продължи да пие, а пиенето означаваше потъване в сладко забвение, което в крайна сметка му подейства много зле, понеже означаваше цяла бутилка скоч. Не можеше да работи нищо.

Енцо даде строги разпореждания на Сегал и Голи да не изпускат Франк от поглед и да го държат в къщи. След погребението щеше да има достатъчно време да възвърне формата на Франк.

Междувременно Енцо пое всички неща в свои ръце. Най-напред проведе среща с един стар приятел, Стефано Краун. Стефано се отнасяше със съчувствие — и той имаше същите проблеми с новите гангстерски организации, които напрягаха мускули да се вмъкнат в негови територии.

— Какво мислиш да направиш? — попита Енцо.

Стефано Краун сви рамене. Беше с петнайсет години по-млад от Енцо и все още държеше бизнес империята си под пълен контрол.

— Май ще им дам парче от тортата, ще вкарам някои от тях в играта.

Енцо се изплю с отвращение на пода. Преди пак беше имал подобни проблеми със Стефано Краун. Тоя тип често се размекваше при такива обстоятелства.

— Ако им дадеш малко, ще искат повече. Дадеш ли им повече, ще поискат всичко.

— Целият ми бизнес е законен — каза Стефано, поглаждайки брадичката си. — Миналата седмица вдигнаха във въздуха два от супермаркетите ми. Какво ще кажеш за това? Не мога да накарам обикновените мижитурки, които лайната ги парят от страх, да си домъкнат сутрин задниците на работа. След взривовете трийсет и трима души напуснаха работа — трийсет и трима. И навсякъде се разчува за това. Скоро всички ще офейкат. И тогава какво ще правя; кой ще движи салоните за красота, гаражите, супермаркетите, а, Енцо, приятелю?

Енцо отново се изплю. Целият Стефано Краун се интересуваше единствено от законния си бизнес. Майната му на тоя бизнес. Нещата сега бяха много по-различни от старите дни.

— Тръгнеш ли с тях, от мен нямаш никаква помощ — каза той с груб тон. — Аз имам други намерения, имам по-добри планове.

Стефано поклати глава отрицателно:

— Не искам повече проблеми. Не мога да си го позволя. Аз съм човек, който си плаща данъците. Бизнесмен. А Франк какво мисли да прави?

— Франк — въздъхна Енцо. — На Франк му се въртят други неща в главата. Чу ли за Анна Мария?

Стефано кимна утвърдително:

— Потресаваща трагедия. Съчувствам на теб и семейството ти.

— Погребението е утре. Ще го приема като знак на уважение, ако присъстваш и ти.

— Естествено, ще бъда там. — Стефано протегна ръка и каза на довиждане. — Не ми се сърдиш, Енцо, нали?

— Ни най-малко — отвърна глас. — Прави го както си знаеш. Аз ще си гледам моята работа.

По-късно същия ден Стефано Краун беше застрелян в главата, когато се канеше да влезе в един жилищен блок на „Ривърсайд Драйв“63.

— Става съвсем ужасно, човек не може вече да се движи свободно из тоя град — каза Енцо с чувство на съжаление, когато чу за убийството.

Алио Маркузи, който беше до него, просто кимна в знак на съгласие.