Убийци от любов

23.

Беше късно, когато Ник свърши с всичко в къщата на Франк. Имаше много проблеми за разрешаване. И безкрайни разговори. Ник каза, че такива работи не го засягат чак толкова много. За него нещата в Калифорния вървяха гладко. Местните убийства и борби за надмощие в Ню Йорк наистина не го интересуваха.

— Путьо! — изгърмя Енцо към него и го покри с пръски слюнка, когато той разясни становището си. — Каквото се случи днес тук, утре става на друго място. Да не мислиш, че си защитен от някакъв си шибан ангел пазител? Дрън-дрън.

И Енцо и Франк му се бяха много ядосали, тъй като беше дошъл без никакви бодигардове.

— Не можеш да помръднеш из Ню Йорк, ако не си прикрит — беше изревал Енцо и Франк незабавно се съгласи. Двамата освободиха колата и шофьора, които той беше наел на летището, и ги замениха с кадилак седан и двама от хората на Франк.

Ник не можа да спре да си задава въпроса как ли щеше да се почувства Лара с двама мъжаги, застанали отвън до входната й врата, когато отидеше при нея.

Пристигна в „Льо Клуб“ късно. Лара беше с компания, която той за щастие не познаваше. Но за негово раздразнение, тя го представи.

Ядоса се много, огледа се бързо наоколо, но не можа да забележи познато лице. Накрая почувства облекчение! Все пак, не беше като да е сам с Лара. Как някой може да си помисли, че са заедно? Той дори беше дошъл след нея.

Отпусна се леко в креслото и реши, че тя изглежда по-хубава отвсякога. Веднага му се прииска да я докосне и прегърне. Защо да губи време? Беше му писнало да е постоянно с нея на партита и дискотеки.

— Защо да не излезем оттук, красива лейди? — предложи той с нисък глас, докосвайки леко с ръка крака й под масата.

— Ти току-що дойде — смъмри го тя. — Ще е много нетактично за останалите.

— Слушай какво. — Ръката му стисна бедрото й. — Не ми пука от нищо. А на теб?

— Нима? — Изглеждаше развеселена. — Боже мой, как е променил климатът поведението ти. Да потанцуваме ли?

На него не му се искаше да танцуват. Просто искаше да е насаме с нея.

Остави се неохотно тя да го изтегли на дансинга, където се притисна до него. За пореден път той почувства възбудата и обещанието за това, което предстоеше.

Майната й на Ейприл. Беше свободен да прави каквото си иска. Не беше още женен.

В Ню Йорк имаше италиански ресторант, наречен „Пинокиос“, който оказваше кралски прием на Енцо, когато дойдеше в града. Ресторантът беше семеен. Майка, баща, две дъщери и син, които предчувстваха желанията и знаеха нуждите на Енцо. Всяка вечер, когато той се отбиеше, близките маси до неговата бяха давани на хора, които той лично одобряваше.

На една такава маса седеше Коста Генас. Дребен човек, имащ на пръв поглед измъчен вид, с почернели зъби и груба, съсухрена кожа. Изглеждаше съвсем неуместно да седи с три от най-привлекателните момичета в ресторанта.

Коста дъвчеше края на дълга пура и смучеше скоча си през специална сребърна сламка.

Никой на масата не говореше. Момичетата, които бяха три различни вида красота, гледаха втренчено й безучастно пред себе си. Всичките бяха със старомодни, разрошени прически, въпреки че имаха коси с различни цветове. И трите имаха големи бюстове и дълги крака.

Коста Генас скочи рязко, когато Енцо Басалино влезе в ресторанта.

Енцо му кимна кратко, когато премина край неговата маса. Но след като седна, измина цял час, докато го извика при себе си.

— Много ми харесва блондинката — рече Енцо. — Какво ще кажеш за нея?

— Деветнайсет годишна е — отговори бързо Коста. — При нас е само от два месеца, но е страхотно момиче, упорита, работна. Преди беше омъжена за някакъв безделник и когато той се разкара от нея, тя реши, че има по-добри начини да изкара пари и да живее. Много ни хареса и я запазихме за публичния дом на Бразил. Там щеше да е истинска сензация. Разбира се, когато чух, че търсиш такова парче, веднага си помислихме за нея.

— Чиста ли е? — попита Енцо, преминавайки направо по същество.

— Чиста ли е? — Коста повтори думите му удивен. Лукавите му очи се завъртяха бързо от изненада и стрелнаха седмината мъже, насядали край Енцо. — Той ме пита дали била чиста. Нима аз някога…

— Достатъчно — прекъсна го рязко Енцо. Не харесваше Коста Генас и никога не го беше харесвал. Но Коста имаше най-красивите момичета и винаги знаеше точно коя би се харесала най-много на Енцо. — Изпрати ми я — изръмжа той. — Искам да видя сам.

С поклащаща се походка момичето премина през ресторанта. Имаше обувки с нелепо високи, тънки и остри токчета. Застана до масата, ухили се глуповато и почака, докато Енцо й направи знак да седне до него.

Когато седна, той я изгледа отблизо отвсякъде. Имаше симпатично лице с леко остри черти, от което най-много се открояваха сочни, стиснати червени устни. Сиви очи, украсени със сини сенки, лице с много лунички, които се беше опитала да скрие и — което добре се забелязваше — съвършено тяло.

— Как се казваш, скъпа? — попита той любезно, потупвайки я по коляното не чак дотам бащински.

— Мириам — прошепна тя, издишвайки тихо, наподобявайки гласа на Мерилин Монро.

— Е, Мириам — рече той, докато очите му жадно поглъщаха щедрото й деколте, — как ще се почувстваш да дойдеш и останеш в моята къща, в Маями?

Анна Мария навиваше будилника да звъни всеки ден в шест часа сутринта. После, натежала от бременността в последния месец, тръгваше в тъмнината с тромава походка към кухнята, където обичаше да седи и пие топъл, сладък чай и гледа как утринта става все по-светла.

Анна Мария никога не се беше доверила на друг да направи закуска на нейните деца. Обичаше да я прави сама. Бъркаше горещата овесена каша, докато премахне образуващите се бучки. Претопляше хляба. Приготвяше домашния конфитюр от сливи. До седем часа, когато всички идваха за закуска, тя беше подготвила всичко.

Анна Мария беше силно момиче, но след четирите бременности чувстваше краката си слаби и коремът си отпуснат почти безвъзвратно. Надяваше се раждането да стане скоро. Франк стоеше далеч от нея, когато беше бременна. Никога не я докосваше и избягваше да я гледа. Не че казваше нещо, но тя знаеше, че така предпочита, и това я натъжаваше. В края на краищата, Франк беше този, който искаше много деца.

Тази сутрин часовникът отново я събуди и Анна Мария стана. Облече робата си много трудно. Чувстваше се изтощена. Надяваше се, че днес ще е денят. Угощаването на бащата на Франк беше голямо напрежение. Толкова много допълнително трябваше да готви, за да приготви любимите му блюда. И децата винаги ставаха толкова възбудени и раздразнителни, когато Франк беше сърдит и навъсен.

Отдавна беше настъпил днешният ден, а й се струваше, че си е легнала съвсем скоро. С уморена и тежка походка отиде в кухнята; включи лампата и втренчи поглед в гледката, която й се стори съвсем нереална.

Нейният съпруг Франк се беше привел над Бет, която беше проснал по гръб с разперени върху кухненската маса ръце. Лицето му беше изкривено от концентрация и дъхът му беше насечен. Беше облечен, а Бет беше гола. Бялата й нощница беше на топка до краката му.

Ръката на Анна Мария бързо се насочи към разпятието, което висеше на врата й, и с широко отворени от ужас очи започна да шепне на италиански.

— Исусе Христе! — измуча Франк. Оставаше му само миг до изпразването и той нямаше никакво настроение да бъде прекъсван.

Бет се изви, опитвайки се да се измъкне от хватката му, и успя. За него беше твърде късно да спре. С яростен рев се изпразни и опръска целия кухненски под. Това беше окончателната обида за Анна Мария.

— Ти, шибана кучко — закрещя той на Анна Мария. — Защо, по дяволите, ме шпионираш? — Лицето му беше червено от гняв.

Анна Мария се обърна да побегне, но беше твърде късно. Франк беше по петите й с вдигната ръка; целият беше завладян от неуправляема ярост. Удари я през лицето два пъти. При втория удар тя падна на пода.

— Кучка! — извика той застанал над нея с вдигната ръка, готов да удря още.

Бет не можеше да повярва на очите си. Никога не си беше представяла, че може да се получи така. Когато промени времето на будилника на Анна Мария, беше съвсем наясно, че тя ще ги открие заедно. Но не беше предположила, че Франк може да се превърне в такъв крещящ, див звяр.

За миг се почувства парализирана. После осъзна напълно какво става в стаята и остана поразена. Хвърли се с всички сили към него и се опита да възпре яростната му ръка, сипеща удари върху Анна Мария.

С един замах той я отблъсна от себе си.

— Спри, Франк. Спри! — изкрещя тя. — Ще я убиеш!

Внезапно той изглежда се осъзна какво прави. Спря и започна да хленчи:

— Ох, мили боже. Ох, Исусе Христе! Какво направих?

Анна Мария лежеше съвсем неподвижна. За миг Бет си помисли със страх, че може да е мъртва. Но се вслуша добре и успя да долови слабия й дъх. Без да каже нищо на Франк се втурна към телефона и извика бърза помощ.

Когато линейката пристигна, Франк плачеше и се опитваше да вземе Анна Мария в ръце като дете.

— Падна по стълбите — каза той на санитарите. — Не можах да й помогна. Падна.

Двамата мъже се спогледаха. Това го бяха чували вече.

В този момент Анна Мария започна да стене. Ужасни, силни, животински стонове.

— Моля ви! Отведете я бързо в болницата — каза Бет настойчиво. — Мисля, че вече започва да ражда.