Убийци от любов

43.

Енцо се събуди към пет часа. Спалнята му гледаше към басейна и когато стана той отиде до прозореца и за момент се загледа навън.

Чувстваше се стар и уморен. Чувства, към които не беше привикнал. Възрастта беше гадно нещо. След два месеца щеше да стане на седемдесет години. Франк беше само на трийсет и шест и някакво долно копеле го беше убило, беше убило него, мъжът в разцвета на силите си, един Басалино.

Енцо изруга тихо — бавно мърморене на безкрайни псувни. Молитва от неспирни цинизми.

Навярно щеше да се почувства добре, помисли си той, да отиде при Роуз — тя беше единствената, която може би щеше да разбере болката, която го измъчваше.

Но не, това беше невъзможно. Роуз се беше заклела никога да не му проговори и той добре познаваше жена си. Не искаше да си навлича наказание от нея през останалите дни от живота си, което беше сигурен, че тя ще се опита да направи. Не че това го притесняваше. Тя имаше късмет, че не я беше изхвърлил навън.

Може би трябваше да отиде при момичето, което си беше доставил от Ню Йорк, онази, която му беше довел Коста Генас, как й беше името? Мейбъл? Не, Мириам. Точно така, Мириам. Тя беше изпратена в къщата и настанена в обичайната стая, но досега той не беше ходил при нея.

— Боклук! — изплю се той на пода във внезапен пристъп на гняв. Всичките тия жени, дето си купуваше, бяха боклук. Освен това новата нямаше да събуди у него никакъв сексуален интерес. На неговата възраст това ставаше много трудно.

Пак легна на леглото. Навярно щеше да поспи още малко. След това може би щеше да се почувства по-добре.

Но не можа да заспи. Образът на Франк като дете се появи и започна да премигва пред него. Тогава му викаха Франки и той беше едно упорито хлапе. Спомни си деня, в който Франки загуби първия си зъб. Деня в който се научи да плува. Веднъж в училище наби момче, което беше два пъти по-едро от него. О-о, това беше накарало Енцо да се възгордее толкова много! Когато Франки беше тринайсетгодишен, той го беше завел при първото му момиче — една осемнайсетгодишна проститутка. Франки се беше представил като мъж. От този ден насетне започнаха да го наричат Франк.

Енцо се изсмя тихо със затворена уста, въпреки че очите му бяха пълни със сълзи.

Вратата на стаята му се отвори тихо. За миг не можа да осъзнае кой е влязъл и стои до вратата. След малко разпозна Мери Ан Огъст с разрошената й руса коса, изрязания червен бански, дългите крака и големите гърди.

— Здрасти, миличко захарче — рече тя с мила усмивка.

Той изсумтя и с усилие седна в леглото. В погледа му се прочете учудване. Не беше ли я разкарал вече? Не беше ли се оправил Алио с нея?

Мери Ан се приближи до леглото, полюшвайки се.

— Как е големият лош мъж на мамичка? — изкука тя и развърза връзките на горнището на банския си и пусна големите си гърди да се поклащат на свобода.

Съзнанието на Енцо се размъти. Алио трябваше да е оплескал работата. Но както и да е, сега нямаше значение. Мери Ан Огъст беше това, от което се нуждаеше в момента. Тя добре знаеше какво харесва той, неговите прищевки и капризи.

Изведнъж се почувства не стар мъж на седемдесет години, а Басалино, жребец.

Тя се доближи до леглото и се наведе. Гърдите й се провесиха над него, предизвикващи терзаеща възбуда, галейки лицето му. Той отвори уста и се опита да нагълта предлагащото се зърно.

Тя се изкикоти и започна да разкопчава дрехите му.

Той затвори очи и въздъхна, усещайки как започва ерекцията му.

Устата му беше пълна с гърдите й, когато тя насочи пистолета си със заглушител и тихо го застреля точно в сърцето.