Убийци от любов

5.

Бет Лоурънс Браун пристигна в Ню Йорк с влак. Идваше в града за първи път. Всъщност, това беше първия път, когато отиваше някъде другаде извън комуната, която беше неин дом, откакто беше станала на петнайсет години. Сега двайсетгодишна, тя имаше чисто бяла кожа и руса, права, твърда коса, която стигаше под кръста й. Беше много симпатично момиче. С големите си сини очи и широката уста с нежни устни, лицето й имаше детинска невинност.

Бет беше облечена в обичайните си дрехи — дълга рокля от индийски плат с кръпки на няколко места, сандали с каишки на бос крак и безброй огърлици от тънка кожа с нанизани мъниста, боядисани ръчно, от които висяха различни символи на хипитата. На стегната до врата тънка златна верижка висеше златен кръст. На кръста бяха гравирани думите: „ЛЮБОВ — МИР — МАРГАРИТ“.

Двете сестри бяха много близки — не от гледна точка на разстоянието, а заради същото, което сближаваше Лара и Маргарит. Между тях имаше истинско чувство на единство.

Бет носеше със себе си голяма велурена дамска чанта, подобна на торба. В нея бяха нещата й — четка за коса, чифт дънки, тънка, закърпена блуза и много книги. Тя не вярваше в притежаването на имущество и много вещи, а само на книги — нейната страст беше четенето.

— Ще ми купиш ли едно пиене, сладурче? — Някакъв пияница се присламчи до нея на гарата. — Аз в замяна ще ти направя едно малко чукане.

Тя не му обърна внимание. Беше замислена и умълчана. Маргарит щеше да му каже да се разкара на майната си. Лара щеше да каже какъв ужасен дребен човек е този. Колко се различаваха двете сестри, помисли си Бет.

Кас беше обещала, че ще има някой да ги посрещне. Тя трябваше да изчака на гишето за информация, но влакът беше пристигнал по-рано и тя не искаше да се мотае напразно наоколо и реши да отиде право в апартамента на Кас.

Просто не можеше да повярва на това, което се бе случило. Смъртта на Маргарит беше немислима. Тя беше толкова добра, толкова способна, умна, внимателна и човечна. Вярно, че беше инат — всеки го знаеше — но как иначе би оцеляла?

Не оцеля, помисли си тъжно Бет. Сестра ми е мъртва.

Бет я беше виждала за последен път преди шест месеца. Маргарит беше дошла на гости за уикенда. Всеки в комуната я хареса: всъщност всеки път очакваха посещенията й с желание.

Винаги носеше нови книги, албуми с плочи и играчки за децата — умни играчки, не комерсиални джунджурии. Във фермата, където живееха, имаше десет деца, и отговорността по отглеждането им се разпределяше между петте жени и осемте мъже, които влизаха в комуната. Едно от децата беше на Бет — малко момиченце на четири години. Нейният баща се казваше Макс.

Маргарит беше поздравила своята племенница, Чайна, с топла прегръдка и целувки.

— Ще израсне така, че един ден ще стане президент — пошегува се тя. — Толкова е умна, страшно ми харесва!

Бет се усмихна спокойно:

— След като ти ще я ръководиш, аз съм сигурна, че всичко е възможно.

— Можеш да се обзаложиш за това, малката. Когато стане на десет, ще дойде да живее при мен в Ню Йорк. Ще я вземем от тук.

Маргарит участва в работата на комуната през дългия уикенд. Не я затрудняваше да помогне в готвенето и в градината, да полее цветята. Каза, че това й помага да се отпусне. Намери време и да седне и разговаря с Бет, да изслуша проблемите й и да й даде съвет.

Вечерта, преди тя да си тръгне, организираха парти. Със страхотна музика и страхотен хашиш, който Макс беше донесъл от Калифорния. Маргарит се беше усамотила с Клашър, защото той беше нисък и грозен и най-малко подходящ за нейния вкус. Сексът в комуната беше съвсем свободен. Нямаше никакви постоянни връзки или ревност. Нито едно от притесненията на живота в истинския свят.

Когато Маргарит си тръгна сутринта, подари на Бет златната верижка, целуна я и прошепна тихо:

— Ти наистина имаш късмет. Правиш каквото си искаш и си щастлива. Не можеш да искаш нищо повече, хлапето ми.

А Бет се беше усмихнала широко, по детински. Маргарит обеща скоро да дойде пак.

— След лятото — беше казала тя. — Навярно за Коледа.

Сега лятото почти си отиваше и Бет беше в Ню Йорк. Не знаеше за колко време, но знаеше, че трябваше да е тук.

Енцо прехвърли разговора в своя кабинет. Кимаше и се усмихваше, докато разговаряше. Разбира се, нещата се връщаха в нормалното си русло. Той беше прав. Неговото решение беше единствения правилен начин. Действително, наполовина се беше оттеглил от бизнеса, но за всеки важен проблем, който трябваше да се реши, той беше единственият, към когото се обръщаха.

Франк, най-големият му син, беше предложил други решения за справяне с проблема. Но какво знаеше Франк? Беше трийсет и шест годишен и добър бизнесмен, но когато опреше да се вземе решение, предложенията му бяха все мекушави. Какво добро може да направят едни заплахи, щом не възнамеряваш дори да ги изпълниш докрай?

Решителното действие, както в старите дни, беше най-правилният начин.

Маргарит Лоурънс Браун беше мъртва от две седмици и проблемът беше отстранен. След като нямаше кой да ги ръководи, нямаше лидер, към когото да се обърнат, проститутките притихнаха. Убийството на Маргарит като че ли почти уби техния дух за борба. Майната им. Проклети курви.

Бавно и покорно момичетата, които бяха изчезнали и захванали с друга работа, започнаха да се връщат. Изглежда бяха забравили побоищата и униженията, които бяха понесли. За пореден път бяха победени.

Енцо се почувства в приповдигнато настроение. Каза да го свържат с негов приятел кожухар и му поръча дълго палто от чинчила16 за Ан. То пристигна само след няколко часа и двамата го отпразнуваха. Мери Ан не бе съвсем сигурна какво точно празнуваха, но тя беше благосклонна партньорка, независимо какво пожелаеше да направи той.

— Ти си моят велик италиански любим — измърка тя, знаейки добре, че той обича много похвалите. — Моят голям, голям мъж.

— А ти си една палава, сочна малка женичка — рече той засмян. — Моята любима вкусна лазаня17!

Той обичаше да я гледа, да разглежда тялото й с приятни заоблени форми, големите гърди, копринената кожа и устните в нацупена гримаса. Щеше да мине доста време преди да й се насити.

О-о, да-а, Енцо Басалино разбираше кое парче е добро, когато му се изпречеше на пътя.