Убийство от класа

Глава 18. След бала

Хвана влака за Лондон в тринайсет и трийсет. Едва не закъсня, понеже в хотела му бяха объркали сметката. Остави бележка за Ригби с адреса и телефона си в Лондон и молба да му позвъни вечерта, когато се получи резултат от лабораторната експертиза. Нямаше повече работа в Карне. Когато влакът бавно се изтегли от гарата и местните ориентири започнаха да се изгубват един по един в студената февруарска мъгла. Джордж Смайли усети, че му олеква. Даваше си сметка, че бе дошъл с нежелание. Боеше се от мястото, където жена му бе прекарала детството си, боеше се да види полята на Карне. Но не беше открил нищо, което поне малко да му напомни за нея — нито в безжизнените очертания на замъка Соли, нито в близките околности. Бяха останали само клюките и не можеше да бъде другояче, докато съществуваха Хехтовци и Хавлейковци, които се перчат, че познават най-известния род в Карне.

Взе такси до Челси, отнесе куфара на горния етаж и извади дрехите си грижливо, като човек, свикнал да живее сам. Тръгна да се къпе, но реши първо да позвъни на Ейлса Бримли. Телефонът беше до леглото му. Седна на края на леглото и набра номера. Чу се напевен глас като на фотомодел, който каза напевно:

— Добър ден, тук е „Юнипрес“.

Смайли помоли да го свържат с госпожица Бримли. Последва дълго мълчание, след което гласът каза:

— За съжаление, госпожица Бримли е в заседание. Може ли някой друг да отговори на вашето запитване?

„На запитването ми! — каза си Смайли. — Боже господи! Защо, по дяволите, «запитване», а не «въпрос»?“

— Не — отвърна той. — Просто и съобщете, че я е търсил господин Смайли.

Затвори телефона, влезе в банята и пусна топлата вода. Тъкмо си сваляше копчетата на ръкавелите, когато телефонът звънна. Беше Ейлса Бримли.

— Джордж? Най-добре ще е, ако дойдеш веднага. Имаме гост. Господин Роуд от Карне. Иска да разговаря с нас.

Смайли бързо си облече сакото, изтича на улицата и взе такси.