Унищоженият

8.

Последваха седем дни на битки.

Една седмица на действия и противодействия, на нападения и контранападения и всичко това на повърхността, докато дълбоко под бушуващите вълни Пауъл и Огъстъс Тейт кръжаха и се дебнеха като безмълвни акули, очакващи началото на истинската война.

Един полицай, сега в цивилни дрехи, вярваше в предимствата на внезапното нападение. Веднъж издебна Мария Бомонт по време на антракта в театъра и пред ужасените й приятели изрева:

— Цялата работа е била нагласена. Била си в комбина с убиеца. Ти си го устроила това убийство. Затуй сте играли на „Сардина“. Хайде, отговаряй!

Златната мърша изпищя и побягна. Докато Рунтавата опашка се опитваше да я настигне, мислите му бяха изцяло и докрай прочетени.

В резултат на това мадам Бомонт беше оставена без защита. Колкото и да е абсурдно, тя взе, че се скри в Кредитната банка, източника на Бомонтовите богатства. Полицаят я откри там след три часа и я подложи на безмилостен разпит в кабинета на началника на отдел „Кредит“, който беше еспер. Ченгето не знаеше, че Линкълн Пауъл се намира пред кабинета и разговаря с началника.

Един транспортен полицай, сега в цивилни дрехи, се канеше да направи своя голям удар, като си послужи с учтива лъжа. На управителя и служителите на аудиокнижарницата „Сенчъри“ каза провлачено:

— Аз съм ценител на старинни книга със забавни игри… От ония, към които моят много добър приятел Бен Райх е проявил интерес миналата седмица.

Управителят и служителите любезно и надълго и нашироко обясниха как стоят нещата в отговор на внимателните въпроси на Рунтавата опашка. Много клиенти из губиха търпение и напуснаха книжарницата. Един от тях седеше кротко в ъгъла, прекалено погълнат от някакъв запис върху кристал, за да осъзнае, че не му се оказва нужното внимание. Никой не знаеше, че Джаксън Бек е абсолютно немузикален.

По време на обсъждането с агенцията, която се занимаваше с рекламата на реактивната кабина на „Монарх“ („единствената фамилна въздушна ракета на пазара“), Райх предложи нова рекламна програма.

— Ето какво мисля — каза Райх. — Хората винаги се стремят да очовечат вещите, с които си служат. Придават им човешки качества. Наричат ги с галени имена и се отнасят с тях като с любими домашни животни. Човек би си купил реактивна кабина, ако може да изпитна нежни чувства към нея. Хич не го е еня за техническите й достойнства. Иска да е влюбен в тази реактивна кабина.

— Ясно, мистър Райх. Ясно!

— Ние ще очовечим нашата реактивна кабина — каза Райх. — Нека си намерим едно момиче и да го обявим за Мис "Реактивна кабина „Монарх“. Когато клиентът си я купи, той купува и момичето. Като се докосва до кабината, той докосва и момичето.

— Ясно! — извика шефът на рекламата. — Вашата идея е с такива космически измерения, че пред нейния размах се чувстваме като джуджета. Направо е готова за старт.

— Веднага започнете издирването на нашата Мис „Реактивна кабина“. Нека всеки продавач и търговски пътник се заеме с тази задача. Целият град да се прерови. Искам момичето да е около двайсет и пет годишно. Около един и шейсет и пет, петдесет и пет килограма. С пищни форми. Сексапилна.

— Ясно, мистър Райх. Ясно!

— Трябва да е блондинка с тъмни очи. Сочни устни. С характерен нос. Тук съм скицирал идеята си за нашата Мис. Огледайте я добре, размножете я и я предайте на хората си. Ще има повишение за онзи, който открие момичето, което имам предвид.

За шефа на една моторизирана патрулна група, сега в цивилни дрехи, вярващ в предимствата на дегизировката чрез пластична хирургия, разноските не бяха проблем. Току-що сдобил се с монголоидна физиономия, той постъпи на работа в счетоводния отдел на „Монарх“ и се опита да разкрие финансовите отношения между Райх и Грейъм, оценителя. Изобщо не му мина през ума, че намеренията му бяха разчетени от шефа еспер на отдел „Кадри“ при „Монарх“, докладвани по-горе и че по-горе тайничко му се присмиваха.

Пред редакционния съвет на „Всеки час“, единствения денонощен вестник на света, с двайсет и четири издания на ден, Райх обяви откриването на ново благотворително заведение, финансирано от „Монарх“.

— Нарекохме го „Пристан“ — каза той. — Предлагаме помощ и утеха, и спокоен пристан на милионите онеправдани в нашия град в момент на криза. Ако си изхвърлен на улицата, разорен, станал жертва на насилие, измамен… Ако си заплашван от каквото и да е и не знаеш към кого да се обърнеш… Ако си отчаян… Потърси „Пристан“.

— Това ще ви направи страшно популярни — каза главният редактор на вестника, — но ще ви струва луди пари. За какво ви е това?

— За реклама — отсече Райх. — Искам това да влезе в следващото издание. Незабавно!

Райх напусна редакцията, излезе на улицата и потърси телефонен автомат. Обади се в „Отдих и развлечения“ и даде пълни и точни инструкции на Елъри Уест.

— Във всеки филиал на „Пристан“ да се постави по един наш човек. Искам подробното описание и снимка на всеки постъпил да ми бъде предавано незабавно. Незабавно, Елъри! Още с влизането му.

— Не те разпитвам, Бен, но бих се радвал, ако можех да надзърна в теб.

— Подозрения ли? — изръмжа Райх.

— Не, просто любопитство.

— Гледай да не те вкара в някоя беля.

Когато Райх излезе от телефонната кабина, за него се лепна един човек, обладан от нелеп ентусиазъм.

— О, мистър Райх! Имам късмет, че ви срещам. Чух за „Пристан“ и си мисля, че едно така желано от хората интервю с вдъхновителя на тази прекрасна нова благотворителна идея би могло…

Имал късмет, няма що! Този човек беше известен репортер надзъртач на вестник „Индустриален форум“. Сигурно го е проследил и… Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.

— Без коментар! — измънка Райх. Осем, сър; седем, сър; шест, сър; пет, сър…

— Какво детско преживяване ви накара да осъзнаете въпиещата нужда от…

Четири, сър; три, сър; две, сър; едно…

— Имало ли е случай в живота ви, когато не сте знаели към кого да се обърнете? Някога страхували ли сте се от смъртта или от убийство? Някога…

Дай зор с този тензор. Дай зор с този тензор. Че настава страх и ужас, и задава се раздор.

Райх скочи в една кабина-такси и избяга.

Маркъс Грейъм не бе оставил адреса, на който заминава, и бе издирван от половин дузина безполезни роботи следотърсачи, изровени от техническия отдел на полицията. Придружени от своите безполезни създатели, те обикаляха различните краища на Слънчевата система. Междувременно Маркъс Грейъм бе вече пристигнал на Ганимед, където Пауъл го засече за отрицателно време с помощта на един аукционер надзъртач. Книгите бяха част от имуществото на Дрейк, наследено от Райх от майка му. Най-неочаквано бяха извадени на търг.

Пауъл разпита Грейъм във фоайето на залата, където се провеждаше търгът, пред един кристален прозорец с изглед към арктическата пустош на Ганимед и черното небе, изпълнено с опасаната с пръстен червеникаво-кафява грамада на Юпитер. След това Пауъл взе експреса до Земята и една красива стюардеса успя да го вдъхнови да изръси купища лъжи. Пауъл не бе никак доволен от себе си, когато се завърна в управлението. Трите „мечета“ му намигнаха многозначително и не пропуснаха да направят някои неприлични подмятания.

Трима начинаещи тайни агенти един след друг се влюбиха в мис Дъфи Уиганд и се оттеглиха безславно, за да надянат отново униформите си. Най-сетне и Пауъл се добра до нея на бала на 4000-те. Мис Уиганд с удоволствие си поприказва с него.

В отговор на острите нападки и гръмки подигравки главният прокурор Краб даде специална пресконференция, на която обяви, че в техническия отдел на полицията са разработили нов метод на разследване, който ще даде възможност случаят Д’Кортни да бъде приключен за двайсет и четири часа. Основавал се на фотографическия анализ на ретината на убития, където се запечатвал образът на убиеца. Полицията търсела сътрудничеството на изследователи на родопсина.

Тъй като не желаеше да рискува Уилсън Джордан — физиологът, открил за „Монарх“ йонизатора на родопсина — да бъде задържан и разпитан от полицията, Райх се обади на Кено Куизард по телефона и му изложи плана си за измъкването на д-р Джордан от планетата.

— Имам един имот на Калисто. Ще се откажа от правото си на собственост и ще дам възможност на съда да го обяви за продан. Ще наглася работата тъй, че късметът да се падне на Джордан.

— И аз трябва да съобщя на Джордан? — попита Куизард с дрезгавия си глас.

— Няма да го направим толкова очебийно, Кено. Не можем да оставяме следи. Ти просто го заинтригувай. Нека сам открие останалото.

В резултат на този разговор един анонимен дрезгав глас се обади на Уилсън Джордан и небрежно предложи една малка сума за дяла на д-р Джордан от имота на Дрейк на Калисто. Дрезгавият глас се стори подозрителен на д-р Джордан, който за пръв път чуваше за имота на Дрейк, и той се обади на адвоката си. От него научи, че току-що е станал най-вероятният наследник на половин милион кредита. След един час слисаният физиолог вече летеше за Калисто.

Междувременно строго секретната част на операцията „Рунтава и Фина опашка“ беше вече в ход. Докато Мария Бомонт ангажираше вниманието на Райх с шумното си бягство, един блестящ млад юрист от „Монарх“ беше ловко подмамен на Марс и задържан там тайно, но законно, макар и от векове непредявявано обвинение в безнравственост. Един абсолютен двойник на този млад юрист се яви на работа вместо него.

Райх привлече един експерт по научна организация на труда, еспер I степен, привидно за една цялостна проверка, и разкри подмяната. После се обади на Кено Куизард. Сляпото крупие веднага измисли някакъв ищец, който се появи най-неочаквано и даде блестящия млад юрист под съд за мошеничество. С това приключи, безболезнено и законно, сътрудничеството на двойника с „Монарх“.

Докато новоизлюпеният счетоводител с монголоидното лице обикаляше като шантав из „Монарх тауър“, един от научните работници на „Монарх“, който бе пострадал лошо при експлозия в лабораторията, напусна болницата с една седмица по-рано от очакваното и веднага се яви на служба. Целият беше в превръзки, но гореше от желание да започне работа. Това беше напълно в духа на „Монарх“.

Райх направи проверка. Това му отне три дни. После отново се обади на Кено Куизард. Незабавно от лабораторията на „Монарх“ изчезна платина на стойност 50 000 кредита, като едновременно с това беше опустошена и забранената за външни лица стая. Току-що завърналият се научен работник бе разобличен като мошеник, обвинен за съучастие в престъплението и предаден на полицията.

Докато Райх се надсмиваше над комичното преследване на Маркъс Грейъм от роботите, неговите висши чиновници посрещаха Континенталния данъчен ревизор, пристигнал за дълго отлаганата проверка на счетоводните книги на компанията „Монарх“. Един от новоназначените членове на екипа на ревизора беше надзъртач, който трябваше да напише отчета от името на своя шеф. Това беше специалистка по изготвянето на официални доклади… най-вече полицейски.

Райх се усмихна мрачно и предостави на комисията официалните си счетоводни книга. След това изпрати главния си шифровчик Хасъп на обещаната му почивка в Спейсланд. Заедно с обичайната фотоапаратура Хасъп с готовност прие да вземе със себе си и един непроявен микрофилм. На него бяха заснети тайните счетоводни книги на „Монарх“. Филмът беше херметически затворен в термична капсула, която при неправилно отваряне би унищожила всички материали. Единственият друг екземпляр се намираше в недосегаемата каса в дома на Райх.

Подобно на анатомична схема па кръвоносната система, с червени артерии и сини вени, мрежите на подземния и надземния свят се преплитаха. От главната квартира на Съюза обявата на Пауъл бе предадена на учители и ученици, на техните приятели, на приятелите на техните приятели, на техните случайни познати, на непознати, срещнати по време па работа. От казиното на Куизард обявата на Райх бе предадена от крупиета на комарджии, на мошеници, на големи гангстери, на дребни джебчии, на проститутки, сутеньори и техните жертви, на онези, които се намират на мъглявата граница между получестното и почти нечестното.

В петък сутринта Фред Дийл се събуди, стана, изкъпа се, закуси и тръгна за работа. Той беше еспер III степен и шеф на охраната в залата за работа с клиенти на банкерска къща „Марс“ на „Мейдън Лейн“. Докато си купуваше нова абонаментна карта за пневмоекспреса, се поздрави с дежурната на информацията — еспер III степен, която съобщи на Фред за Барбара Д’Кортни, Фред добре запомни снимката й, която тя му предаде по телепатия. Това беше снимка, поставена в рамка от парични знаци.

В петък сутринта Сним Асдж бе събуден от хазяйката си, Чука Фруд, която със силни крясъци си поиска наема.

— За бога, Чука — измърмори Спим. — Луди пари печелиш от онуй смахнатото парче, дето го намери, с жълтата грива. Тия магии, дето ги правиш долу в мазето, са си цяла златна мина. Що не ме оставиш на мира?

Чука Фруд изтъкна пред Сним, че: А) Жълтокосото момиче не е ненормално. То е истински медиум. Б) Тя (Чука) не се занимава с мошеничества. Тя е призната гадателка. В) Ако той (Сним) не й се издължи за шестте седмици подслон и храна, тя (Чука) съвсем лесно ще му предскаже бъдещето. Сним ще се озове вън на асфалта.

Сним стана и тъй като вече бе облечен, слезе в града, за да намери някой и друг кредит. Беше твърде рано, за да изтича до казиното на Куизард и да се опита да омилостиви някои от богатите клиенти. Сним пробва да стигне до центъра без билет, но беше изхвърлен от кондуктора надзъртач и трябваше да ходи пеша. Имаше много път до заложната къща на Джери Чърч, но Сним беше заложил при него една джобна пианола от злато и перли и се надяваше да изкрънка от Чърч още една жълтица в аванс.

Чърч беше излязъл по работа и помощникът му с нищо не можеше да му помогне. Размениха няколко думи и Спим му се оплака от злата си хазяйка, която всеки ден печелеше овации благодарение на оная новата вещица, като се правеше, че гледа на ръка, и пак се опитваше да го дои, макар че имаше купища пари. Служителят отказа да се трогне и не му пусна даже и за чаша кафе. Сним си тръгна.

Когато Джери Чърч се върна в магазина за кратка почивка след трескавото търсене на Барбара Д’Кортни, служителят му докладва за посещението на Сним и разговора си с него. Това, което не му докладва служителят, Чърч го надзърна. Едва не припадна. Довлече се до телефона и се обади на Райх. Не го намери. Чърч пое дълбоко дъх и се обади на Кено Куизард.

Междувременно Сним беше започнал да се отчайва. Това отчаяние породи в него безумното решение да приложи номера с банковия касиер. Дотътри се до „Мейдън Лейн“ и започна да оглежда банките по красивия площад до Бомбоубежището. И тъй като не беше от най-умните, допусна грешката да избере банкерска къща „Марс“ като място за извършване на акцията. Имаше вид на западнал провинциален клон. Сним не знаеше, че само могъщите и преуспяващи банки могат да си позволят да изглеждат бедни.

Сним влезе в банката, проправи си път през претъпканата зала до писалищата срещу касовите гишета и задигна цяло тесте заемни бележки и една писалка. Докато Сним излизаше от банката, Фред Дийл му хвърли един поглед и с досада го посочи на подчинените си.

— Виждате ли тоя дребен въшльо? — кимна той с глава към Сним, който тъкмо излизаше през главния вход. — Кани се да приложи номера с доплащането.

— Да го чупим ли, Фред?

— Има ли смисъл? Ще опита на друго място. Да го оставим да действа. Ще го спипаме, след като вземе парите, за да го осъдят. Да поседи малко на топло. В „Кингстън“ има много място.

Без да подозира нищо. Сним дебнеше пред банката и внимателно наблюдаваше касите. Един солиден гражданин теглеше пари на каса №26. Касиерът му подаваше дебела пачка банкноти. Ето го шарана. Сним бързо съблече сакото си, нави си ръкавите и мушна писалката зад ухото си.

Когато шаранът излезе от банката, все още броейки парите си, Сним се шмугна зад него, затича се и го потупа по рамото.

— Извинете, сър — каза той живо. — Аз съм от каса №26. Боя се, че касиерът е допуснал грешка и ви е броил по-малко пари. Бихте ли се върнали, за да ви доплатим? — Сним размаха тестето заемни бележки, измъкна елегантно парите от ръцете на шарана и се обърна, за да влезе в банката. — Насам, сър — каза той учтиво. — Ще получите още сто кредита, сър.

Докато изненаданият солиден гражданин го следваше, Сним се понесе припряно през залата, шмугна се в тълпата и се насочи към страничния изход. Щеше да е излязъл и изчезнал, преди шаранът да се усети, че са го изкормили. Точно в този момент една груба ръка сграбчи Сним за врата. Завъртя го и той се озова лице в лице със служител от охраната на банката. В един ужасен миг през главата на Сним преминаха хаотични мисли за съпротива, бягство, молби, болницата „Кингстън“, кучката Чука Фруд и призрачното момиче с жълтите коси, джобната пианола и нейния собстненик. След това рухна и се разплака.

Надзъртачът от охраната го подхвърли към друг униформен и извика:

— Отведете го, момчета. Току-що спечелих куп пари!

— Награда ли има за този дребосък, Фред?

— Не за него. За това, което е в главата му. Трябва да се обадя в Съюза.

Почти по същото време късно следобед в петък Бен Райх и Линкълн Пауъл получиха една и съща информация. „Момиче, отговарящо на описанието на Барбара Д’Кортни, участва в спиритическия сеанс на Чука Фруд на «Уестсайдски Бастион» №99.“