Военна морга

Бележка до моите читатели

Макар и белетристична творба, това не е научнофантастичен роман. Съдебномедицинските методи, технология и апаратура, с които ще се запознаете тук, вече функционират, дори в този момент — докато четете книгата. Някои от нещата, на които ще се натъкнете, са крайно обезпокоителни. Но всичко това е възможно.

Някои споменати в текста обекти са реални и действащи. Сред тях са:

• Военната морга при Военновъздушната база в Доувър;

• Съдебен лекар към медицинските служби на Въоръжените сили;

• ДНК лаборатория на Въоръжените сили;

• Институт по патология към Въоръжените сили;

• Министерство на отбраната;

• Агенцията за авангардни изследователски проекти към Министерството на отбраната;

• Британски кралски институт на обединените служби по отбрана и сигурност;

• Дистанционна система за наблюдение на специално въоръжение с пряко действие.

Макар да са изцяло в сферата на възможното, Кеймбриджкият център по съдебна медицина, Изправителният център в Чатам, „Отуол Технолъджис“ и Транспортът по оперативно отстраняване на трупни останки са плод на авторското въображение, както и героите на настоящото повествование и самият сюжет.

Всички чудесни мъже и жени от Системата за съдебномедицински експертизи към Въоръжените сили и Института по патология към Въоръжените сили, които бяха така любезни да споделят своите прозрения и авангардни познания и които ме впечатлиха с дисциплината, всеотдайността и приятелството си.

Както винаги, съм дълбоко задължена на доктор Стейси Грубър, директор на Центъра по когнитивно и клинично невроизобразяване в болницата Маклейн и доцент към Медицинското училище в Харвард, Катедра по психиатрия.

И, разбира се, изразявам признателност към доктор Марчела Фиеро, бивш главен експерт по съдебна медицина на Вирджиния, и доктор Джейми Даунс, съдебен лекар в Савана, Джорджия, заради вещината им във всичко, свързано с патологията.