Време за умиране

58

Попадението се оказа малко високо. Куршумът калибър .338 попадна на трийсетина сантиметра над средата на гръдния кош, между долната устна и брадичката, смаза предните резци, проби меката тъкан в устната кухина и гърлото, смаза третия гръбначен прешлен, прониза вратните тлъстини и се заби в ъгъла на къщата на Джейкъб Дънкан. Джонас се срина отвесно, сякаш смазан от земното притегляне. Набитото му тяло изведнъж омекна и се просна на земята. С гротескно преплетени крайници и отворени очи. От раната му бликна кръв и смъртта му настъпи мигновено.

Ричър издърпа затвора. Празната гилза изтрака върху покрива на джипа и се търкулна на земята.

— Джонас е отстранен — обяви в телефона той.

— Чухме изстрела — отвърна Дороти Коу.

— Някакво раздвижване?

— Засега не.

Телефонът остана притиснат до ухото му. Къщата на Джонас гореше като факла. Пламъците покриваха цялата фасада и вече проникваха вътре, нахвърляйки се с ярост на стените и таваните. Малко мътни зад все още оцелелите прозорци, ослепително ярки през счупените. Димът се стелеше в южна посока, топлината се насочваше към къщата в южния край на парцела.

— Показа се Джаспър — звънна в мембраната гласът на Дороти Коу. — В ръцете си държи дълга пушка. Май ни видя, защото гледа право към нас.

— На какво разстояние сте от него?

— На около шестстотин метра.

— Останете на място. Дори и да стреля, няма да ви улучи.

— Според нас държи карабина.

— Още по-добре. Куршумът дори няма да стигне до вас.

— Започна да тича. Подмина къщата на Джонас и продължи нататък, към къщата на Джейкъб.

Ричър го видя. Нисък и дебел, също като брат си. Пресичаше празното пространство между къщите на Джонас и Джейкъб.

— Влезе в кухнята — докладва в слушалката Дороти Коу. — Виждаме го през прозореца. Джейкъб и Сет също са там.

Ричър чакаше. Пожарът в къщата на Джонас се разрастваше. Тахото пред входа се превръщаше в черен, обгорял скелет. Прозорците се пръскаха и от дупките се показваха алени пламъци. Като размахани юмруци. Покривът също гореше. Внезапно се разнесе оглушителен трясък. От вътрешността на къщата изригна синкав облак, който приличаше на гигантска въздишка. Вдигна се право нагоре, задържа се секунда-две, после се разпръсна във въздуха, отстъпвайки място на още по-яростните пламъци.

— Нещо експлодира в кухнята на Джонас — докладва Дороти Коу. — Вероятно газовата бутилка. Задната стена е обхваната от пламъци.

Ричър чакаше.

Не след дълго приземният етаж изгоря напълно. Разнесе се нов трясък, земята се разтърси. Пламтящите носещи греди се сринаха. Левият фронтон хлътна навътре, а десният падна навън, преодолявайки разстоянието до къщата на Джаспър. Вятърът подхвана рояците искри и ги вдигна на трийсет метра във въздуха. Дясната стена на къщата на Джонас падна върху лявата стена на къщата на Джаспър, която моментално се запали от тлеещата жарава. Вдигнаха се яркооранжеви пламъци.

— Нещата се развиват отлично — рече Ричър.

Секунди по-късно рухна и вторият етаж на къщата на Джонас. Останала без опора, лявата стена бавно се пречупи на две. Горната й част падна право в огъня, а долната изскочи навън и опря в къщата на Джейкъб. Свежият приток на кислород разпали тлеещите греди. Огнените езици лакомо облизаха външната стена на последната оцеляла къща. Пламнаха дори изсъхналите храсталаци край чакъла.

— Три от три — доволно констатира Ричър. — Мисля, че ги ударихме всички наведнъж.

— Джаспър отново е навън — докладва Дороти Коу. — Отива към пикапа си.

Ричър наблюдаваше през мерника. Видя как Джаспър тича към паркираните в една редица коли, скача в кабината на белия пикап и включва на заден. Маневрата приключи за секунди и пикапът се понесе към отвора в оградата. Мина на сантиметри от тялото на Джонас, вдигайки облаци от искри. После се понесе напред. Право към Ричър. И към паркирания напряко черен пикап. Спирачките остро изскърцаха. Джаспър изскочи навън, отвори дясната врата на черния пикап и потъна в купето.

Секунда по-късно се показа обратно.

Ключа го нямаше.

Защото беше в джоба на Ричър, който протегна ръка и внимателно остави телефона върху покрива на джипа.

Джаспър Дънкан стоеше неподвижно. Очевидно се колебаеше. Разстоянието до него не беше повече от четирийсет метра. Нищо работа.

Ричър го простреля в главата. Тялото му се строполи отвесно, също като тялото на брат му. Във въздуха над него увисна розово облаче, което потрепна и изчезна, отнесено от лекия ветрец.

Ричър отново взе телефона.

— Джаспър е отстранен — обяви той, после хвърли празната пушка в канавката и влезе в кабината. Липсата на резервни муниции означаваше край на първата фаза от операцията. И начало на втората.