Вроден порок

Три

Ченгето, което се бе обадило на Хоуп Харлинд-Жън с новината за свръхдозата на кой, Пат Дюбоне, сега беше шеф на управлението в Гордита Бийч. Док напипа зад ухото си огъната цигара „Куул“, запали я и се замисли върху измеренията на ситуацията. Пат и Бигфут се бяха появили на сцената в горе-долу един и същ момент, като кариерите и на двамата бяха започнали в Саут Бей — отсечката от плажа, на която се подвизаваше и Док — още по времето на войните между сърфистите и лоурайдърите22. Пат се бе задържал, но Бигфут, натрупал бързо репутация на добре служещ си с палката за умиротворителни цели, достатъчно солидна, за да го превърне в очевиден избор за онези от централното управление, се бе преместил. Док беше старо куче и не само бе виждал как идват и си отиват не един и двама амбициозни младоци, но и бе забелязал, че такива винаги оставят след себе си остатъци история. Той знаеше също така и че Пат от години, меко казано, мразеше Бигфут.

— Време е да отидем на гости — реши той — на управление „Хипифобия“.

Два пъти подмина с колата сградата на управлението на Гордита Стейшън, преди да я познае. Мястото бе претърпяло радикална промяна благодарение на федералните пари за борба с дрогата и от бюро за резервации на кея с двутръбна нагревателна плоча и буркан разтворимо кафе се бе превърнало в райски ченгесарски палат, обзаведен с големи като локомотиви машини за еспресо, собствен минизатвор, гараж, пълен с оръжия на колела, които при други обстоятелства щяха да са във Виетнам, и кухня с цял екип работещи ден и нощ сладкари.

След като си проправи път през групичка чуруликащи новобранци, заети с пръскането на палмите джуджета, традесканциите и дифенбахиите, Док откри Пат Дюбоне в офиса му и пъхайки ръка в метнатата през рамото му чанта, извади от нея увит във фолио предмет с дължина около трийсет сантиметра.

— Ето, Пат, това е специално за теб.

Преди Док да успее да мигне дори, детективът грабна, отви и някак погълна половината от дългия кренвирш с хлебче, който бе гарниран с „всичко възможно“.

— Точно така ми харесва. Учуден съм, че имам апетит. Теб кой те пусна, между другото?

— Направих се на наркодоносник, всеки път се хващат тези новаци явно защото са все още наивни.

— Но недостатъчно, че да се задържат тук по-дълго, отколкото е нужно. — Колкото и внимателно да гледаше, Док не видя кога изчезна останалата половина от хотдога. — Виж го това мизерно място. Тук цари Безкраен гнет. Всеки се премества някъде другаде, но познай кой остава и заради греховете си няма да мръдне от Гордита, мястото на дребните арести, на хлапетата, които продават успокоителните на майките си под кея, при положение че заслужавам да съм най-малкото в управлението на Западен Ел Ей или Холивуд.

— Центърът на полицейската вселена — закима Док, изпълнен със съчувствие, — но не можем всички да сме Бигфут Бьорнсен, нали… опа, исках да кажа, кой въобще би искал да бъде на негово място? — додаде с надеждата, че не престъпва прекалено много линията с оглед на психичното здраве на Пат, което в най-добрия случай беше крехко.

— На този етап — отвърна мрачно Пат и долната му устна леко трепна — бих се съгласил да сменя живота си дори с неговия, да, бих заменил това, което имам, с онова, което е зад вратата, ако мога така да се изразя, дори и то да се окаже пълно нищо… като се има предвид категорията на Бигфут, сделката не звучи като да е лоша, нали?

— Това е странно, Пат, защото аз пък дочувам, че той все гледа да замези нещо напоследък. Но ти си знаеш.

Пат примижа.

— Днес си ужасно любопитен, Спортело. Щях да го забележа по-рано, ако не ме занимаваха кариерни проблеми, които без съмнение са вън от способностите ти за разбиране. Бигфут пак ли те тормози? Обади се на горещата линия на Дирекция „Вътрешни работи“, безплатна е — 800-ГНИЛОЧЕНГЕ.

— Не че бих подал оплакване, лейтенант, ама кажи ми, не е ли суперизпаднало, човече, да се опитва да муфти мен, когото дори и най-изкусните просяци по булевард „Холивуд“ са наясно, че трябва да подминават, обаче Бигфут едно си знае и това е.

Битката, разразила се в ума на Пат, бе ясно видима и тя се водеше между два главни ченгесарски рефлекса — завистта към кариерата на друго ченге срещу омразата към хипитата. Завистта победи.

— Не ти каза конкретна сума, нали?

— Изброи някои разходи — започна да импровизира Док и видя как ушите на Пат определено смениха наклона си. — Лични, на отдела. Казах му, че винаги съм го смятал за човек с много добри връзки. Той почна да философства. „Хората забравят“, така се изрази. „Независимо какво си направил за тях в миналото, не можеш да разчиташ на тях, когато ти се наложи.“

Пат поклати глава.

— А като се има предвид какви рискове е поемал… Урок за всички ни. Какви неблагодарни копелета има в този бранш, а?

Изражението на лицето му беше като на Арт Флеминг23, сякаш сега от Док се очакваше да познае кой точно бранш има предвид.

Док на свой ред пусна в действие празния хипарски поглед, който можеше да означава всичко и който, ако човек го задържеше достатъчно дълго, можеше да смути всеки индивид в униформа, докато накрая Пат не отмести очи и не измърмори:

— Ах. Да, разбирам те. Жестоко. Разбира се — добави след известен размисъл, — а той нали получава и всички онези хонорари.

Док вече почти нямаше представа за какво си говорят.

— Гледам да не заспя, преди да почнат повторенията — осмели се да каже, — но все откъртвам, преди да тръгнат сериалите с Бигфут.

— Е, сега, след като ликвидираха горилата на Мики Улфман, господин Новините в Десет се уреди с още един случай на века… Нека другите си имат Бенедикт Кениън и Шарън Тейт и останалите, за точния главен следовател този случай може да се окаже неизчерпаем източник на пари.

— В смисъл…

— Идеален е за телевизионен филм, не мислиш ли, както и да се развият нещата. Бигфут може да стане и сценарист, и продуцент, може даже и сам да играе себе си, задникът му със задник, опа, това е нарушение на единайсетата божа заповед24, забрави, че си го чул.

— Да не говорим, че ако върне Мики жив и здрав, ще стане и голям герой в очите на народа.

— Да, ако. Но я си представи, че е твърде навътре в случая. Понякога това ти прецаква преценката както при докторите — нали те не оперират роднини?

— Та той толкова ли е гъст с Мики?

— Първи дружки, ако може да се вярва на легендата. Ей. Ти мислиш ли, че и Бигфут е евреин?

— Мислех, че е швед.

— Може да е и двете — Пат, леко отбранително. — Има шведски евреи.

— Знам, че има шведски риби25 — Док, колкото да поддържа разговора.