Вярвай

Глава 18

Къде е Теса?

Галахад крачеше напред-назад из стаята, която му служеше за затвор. Нямаше смисъл да се опитва да отвори вратата. Бе чул звука на спускащо се резе, след като го доведоха тук. Странно. Защо Мордред не го бе хвърлил в тъмницата си? Всъщност нямаше никаква разлика. И оттук не можеше да излезе.

Дали е ранена?

Стисна зъби. Беше се опитал да си почине, след като разбра, че бягството е невъзможно, но сънят му беше неспокоен. Съзнанието му беше изпълнено с мисли за Теса и страх от това, което би могло да й се е случило.

Дали е мъртва?

Сърцето му се сви при тази мисъл и той бързо я прогони от ума си. Щеше да разбере, ако е мъртва. Някак си щеше да разбере.

Вратата се отвори с шумно скърцане.

— Галахад. Какво удоволствие е да те видя отново. — Мордред пристъпи в стаята.

— Аз не бих използвал тази дума — отвърна хладно Галахад.

— Никога не сме си приличали особено. — Мордред се огледа. — Как ти се струва домът ми, Галахад? Ако не ме лъже паметта, като момче прекарваше известно време тук, нали?

— Да, но тогава замъкът беше дом на Артур и двора му.

— В действителност не беше на Артур, а на майка ми и роднините й. — Гласът му беше суров. — А сега е мой.

Галахад повдигна вежди, но не каза нищо.

— И така — Мордред присви очи, — не се ли чудиш каква е съдбата на прекрасната ти спътничка?

Галахад се постара лицето му да остане безизразно. Не би било добре, ако позволи на Мордред да види колко много означава Теса за него. Би било толкова глупаво, все едно му е подал меч.

— Не. Имах достатъчно други неща, за които да мисля, откак пристигнах. Предполагам, че е добре?

— Доста добре. Засега.

Галахад изпусна дъха, който бе задържал.

— Какво искаш от мен, Мордред? Защо съм тук?

— Трябва да кажеш само една дума и ще бъдеш свободен.

— След като си създаде такива главоболия, за да ме докараш тук? Едва ли мога да повярвам, че е толкова просто.

— О, наистина е просто. — Мордред кръстоса ръце на гърдите си и се облегна на рамката на вратата. — Трябва само да ми дадеш дума, че ще се откажеш от търсенето на Граал, и ти и дамата можете да си вървите.

Галахад изсумтя.

— Това ли е всичко?

— Не съвсем Ще ви осигуря ескорт до морето, както и кораб, и ти, заедно с красивата дама, ще отпътувате от Англия. Завинаги.

— И защо бих приел подобно предложение?

— За да спасиш живота й. — Очите на Мордред блестяха злобно.

— А ако откажа?

— Това не е единственото предложение, което направих тази вечер. — Мордред протегна ръка и заразглежда ноктите си. — Твоята дама в момента обмисля малко по-различно предложение, което би осигурило твоята безопасност.

— Това е между мен и теб, Мордред. — Галахад стискаше и отпускаше юмруците си. — Теса е просто една жена и не играе никаква роля в несъгласията между нас двамата.

Мордред изсумтя презрително.

— Напротив, скъпи мой Галахад, играе много важна роля. Разбрах, че без нея не можеш да намериш Граал. И все пак, както и ти каза, тя е просто една жена и следователно ми е трудно да повярвам в значимостта й. И все пак й предложих да ти позволя да продължиш търсенето си, ако… — устните му се разтеглиха в доволна усмивка — тя остане тук.

— Никога — тихо каза Галахад.

— Значи имаме твоя избор, както и този на дамата. Кое ще изберете, за мен няма значение. Откажи се от търсенето и двамата ще си тръгнете оттук, без никога повече да се връщате. Или я остави тук и тръгни без нея. Независимо дали тя наистина е толкова необходима за успеха ти, бих се обзаложил, че благородното чувство за чест, което толкова много цениш, ще вгорчи усилията ти да намериш Граал. Изоставянето на лейди Теса, за да осъществиш собствените си желания, ще почерни душата ти. И в двата случая победата е моя.

— Така изглежда.

— Не ме е грижа какво ще избереш. — Мордред сви рамене. — Интересува ме единствено да се провалиш в търсенето.

Галахад стисна зъби.

— Не е трудно да се сетя защо.

— Не, очевидно е дори. Не мога да позволя народът да се обедини около Граал. Няма да дам на баща си това предимство.

— Не можеш да победиш Артур.

— Наистина мога. С твоя помощ.

Галахад присви очи.

— Няма да получиш никаква помощ от мен. Мордред се изсмя.

— Помисли достатъчно, Галахад. Дадох ти две възможности. Има и трета. Мога просто да те убия веднага и пак да задържа дамата за себе си.

Галахад бе обзет от силен гняв. Гласът му звучеше равно и студено, в него отекваше заплаха, която дори и един глупак би разбрал.

— Кълна се във всички светии, Мордред, само ако я докоснеш, няма да се примиря, жив или мъртъв, докато не видя лицето ти, изкривено от болка.

— Добре казано. — Думите му бяха пропити от сарказъм. — И сега си толкова благороден, колкото беше като младеж. Няма да имаш никаква полза от това, но все пак прави впечатление. — Той пристъпи към отворената врата и тихо каза нещо на охраната в коридора. — Ще ти дам малко време, за да вземеш решение. Както и малко помощ. — Мордред кимна и затръшна вратата.

Беше жива. Облекчението пулсираше в цялото му тяло. Но за колко дълго?

Започна да крачи из стаята, опитвайки се да мисли. Не беше идвал тук повече от двайсет години. Но замъкът Ле Фей си имаше слаби места. Имаше тунели, скрити в тъмните недра на крепостта, които водеха към гората или към места вътре зад стените на крепостта. Идеални скривалища за малки момчета, които нямат какво да правят през зимните дни. И всички те водеха към свободата.

Дали още съществуваха? Ако беше така, дали Мордред знаеше за тях? Дори като дете той не се присъединяваше често към другите деца. Ако наистина знаеше за съществуването на подобни проходи, може би подробностите отдавна бяха изчезнали от ума му, заместени от амбициите му за короната и апетитите му за властта. В очите му сякаш гореше пламъчето на лудостта. А лудите никога не са толкова хитри, за колкото се смятаха. Поне се молеше да е така.

Ако не можеха да избягат, трябваше да приеме едно от предложенията на Мордред, макар да подозираше, че принцът няма да позволи нито той, нито Теса да си тръгнат живи. Това беше избор, който никому не би трябвало да се налага да прави — лоялността към краля и мечтата на живота му или спасението на жената, която обича.

Грешеше.

Тук въобще нямаше място за избор. Вратата се отвори рязко. В коридора отекнаха груби гласове. Теса пристъпи в стаята.

— Теса!

Главата й се вдигна рязко нагоре. Очите й се разшириха.

— Галахад!

И се отпусна в прегръдката му. Рицарят стисна зъби от облекчение и желание да я прегръща, да я докосва, да я целува, сякаш сега той беше този, който поставяше под съмнение това, което виждаха очите му. Не можеше да я прегърне достатъчно силно, не можеше и да я пусне.

— Галахад! — Тя се дръпна назад и погледът й потърси неговия. — Слава Богу! Добре ли си?

— Аз… — Той се загледа в лицето й, в подутата, посиняла буза. — Кой ти стори това?

— Няма значение.

Обзе го дива ярост.

— Кой го направи?

— Кой си мислиш? Принц Личност. Нашият любезен домакин.

Той нежно махна косата от бузата й.

— Ще го убия.

— Обикновено не съм привърженичка на насилието, но този път ще си затворя очите. Все пак и аз не му останах длъжна.

Той се усмихна.

— Съветите на добрите сестри?

Теса се ухили.

— Сестра Абигейл би се гордяла с мен.

— Аз също. — Той я пусна неохотно. — Имаме много да говорим, а се страхувам, че Мордред ще ни даде малко време.

— Без майтап. Този принц наистина е доста припрян. — Гласът й се снижи. — Мисля, че е смахнат. Нали се сещаш — луд. Побъркан.

— Съгласен съм с теб — поведението му намирисва на лудост.

Тя докосна внимателно бузата си и се намръщи.

— Е — погледна го очаквателно, — какъв е планът?

— Планът?

— Точно така. Как ще ни измъкнеш оттук?

— Теса. — Подбираше думите си внимателно. — Това не е точно план.

— Но все пак имаш план, нали?

— Това е… идея?

— Мен ли питаш?

Тя разтри ръцете си, сякаш й беше студено. А може и да й беше. Досега не бе забелязал, но роклята й беше друга и разкриваше доста от доста съблазнителните й прелести.

— Малко е, хм… — той махна с ръка и се намръщи — разголена, не мислиш ли?

Теса погледна надолу, после отново към него.

— Мордред ми я даде.

— Много е предизвикателна. Не ми харесва.

— Хубаво. — Тя се ухили. — Недей да сменяш темата. Какво ще правим?

Той наистина имаше идея, но не искаше да й дава напразни надежди.

— Не съм съвсем сигурен.

— Точно това исках да чуя. В такъв случай… — Тя си пое дълбоко въздух. — Мордред ми предложи сделка.

— Теса, аз…

— Не. — Тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи. — Първо ме изслушай, а след това ще поговорим, но мисля, че нямаме много време, за да измислим нещо друго, и трябва да те предупредя… че вече съм решила.

Тя извърна поглед и започна да крачи из стаята, разтърсвайки ръце пред себе си в онзи странен свой навик.

— Мордред е разбрал за тази глупава работа на Мерлин. Че притежавам нещо, от което ти имаш нужда, и че не можеш да намериш Граал без мен.

— Откъде би могъл да научи подобно нещо?

— Нека просто приемем, че от замъка изтича информация. Няма значение, как е разбрал. Както и да е, каза ми, че ти можеш да тръгнеш, ако аз остана тук. Следователно…

Тя млъкна. Той искаше да каже нещо, но не можеше и само се взираше в нея. Тя се обърна към него. Погледите им се срещнаха. За Бога, тя е наистина голям инат.

— Ще остана.

Не можеше да прикрие страха в очите си. И смела при това. От нея би излязъл чудесен рицар.

— Тогава аз няма да тръгна.

— Трябва. — Гласът й трепереше.

— Не.

— Няма друг…

— Не, Теса. — Той поклати глава. — Мога да съм инат като тебе и няма да тръгна никъде сам.

— Сигурен ли си? Това е твоят шанс да продължиш търсенето си точно така, както си го замислял. Без мен.

— Без теб? — Той се усмихна. — Не мога да си представя да продължа търсенето, живота си, без теб. Все едно да ми изтръгнат сърцето.

Тя го гледа дълго, сякаш се страхуваше да му повярва. После въздъхна, или може би изхълца, и скри лицето си в ръце.

— Слава Богу. Толкова се страхувах. — Свали ръцете си и му се усмихна с треперещи устни. — Трябва да ти призная нещо. Аз съм една слабачка. Не притежавам никаква смелост. И наистина не искам да умра. Не така възнамерявах да прекарам лятната ваканция. Не искам да мисля как бих се чувствала с това хлъзгаво, гадно влечуго, нито какво възнамерява да прави с мен, преди да ме убие. Съвсем сигурна съм… хей! — Челото й се сбърчи замислено. — Каза ли нещо за сърцето си?

Едната му вежда подскочи нагоре.

— Времето не е подходящо да обсъждаме неща, свързани със сърцето ми.

— Може да е единствената възможност, която имаме — каза бавно тя. — Какво искаше да кажеш?

Погледът му се вкопчи в нейния. Надежда ли виждаше в очите й? Или тревога? Ами ако тя не споделяше чувствата му? Неговият свят беше толкова различен в сравнение с нейния, как би могъл да се осмели…?

— Галахад?

Той сви рамене и затаи дъх.

— Обичам те, Теса Сейнт Джеймс.

— Аз не… — Тя поклати невярващо глава. — Ами съпругата ти?

— Съпругата ми е отдавна мъртва.

— Но ти още я обичаш.

— Да. — Той кимна. — И винаги ще я обичам.

— Точно така си мислех и аз — каза тихо тя.

— Теса, сърцето и съзнанието ми се борят с това, откак за първи път осъзнах истината за чувствата си към теб. Заклел съм се да обичам Диндрейн вечно и наистина ще я обичам. — Той спря. Как можеше да й обясни? — Въпросът тук не е ти или тя. Любовта ми към теб не е по-малка от чувствата, които съм изпитвал към нея.

— Но тя е била съвършена.

— А ти не си. — Той се подсмихна лукаво. — Това е една от прелестите ти.

Теса сви безпомощно рамене.

— Не мога да се състезавам със съвършенството.

— Това не е състезание. Трудно е да се обясни. — Опитваше се да намери подходящите думи. — Диндрейн притежаваше сърцето ми. А ти, красива Теса, ти си сърцето ми. Сякаш не съм цялостен човек без теб.

— Не разбирам.

— И аз самият не го разбирам напълно. Знам, че бих дал живота си за Диндрейн, ако можех. Бих я защитавал със силата си, с меча си и с последния си дъх, но не бих искал да бъде до мен по време на беда. — Погледна я в очите. — А искам ти да си винаги до мен. Бих умрял, за да те спася, но ако не мога, бих умрял заедно с теб.

Очите й се разшириха.

— Би умрял с мен? Без майтап?

— Без майтап.

— Аз… — Тя разпери безпомощно ръце. — Не знам какво да кажа.

— Това е чудо. — Той се ухили. — Обичам те, красива Теса. — Хвана ръката й и целуна дланта й. — И винаги ще те обичам.

— Винаги? — Тя се засмя тихо. — Доста относително понятие, като се имат предвид обстоятелствата, не мислиш ли?

— Затова и реших да приема предложението, което ми направи Мордред.

— Мордред е предложил сделка и на теб? — Тя дръпна ръката си. — Обзалагам се, че е добра.

— Наистина е интригуваща. — Той спря за момент. — Иска да се откажем от търсенето на Граал, да напуснем Англия и никога да не се връщаме.

Очите й се разшириха.

— Няма начин.

— Решено е.

— Не и от мен.

— Не ти трябва да вземеш това решение.

— О, така ли? Чуй ме. — Тя вдигна брадичка и той разбра, че каквото и възражение да направеше, не би имало смисъл. — Ти не ми позволи да приема сделката на Мордред. Не ми позволи да се откажа от свободата си…

— И без съмнение от живота си.

— В такъв случай какво те кара да мислиш, че ще ти позволя да се откажеш от това, за което мечтаеш, откакто се помниш, и да нарушиш обещанието си, дадено на краля, за да ме спасиш?

— Няма да има по-добро предложение.

— Като тръгнеш без мен, ще изпълниш и тази част от гатанката.

Трябваше да се досети, че тя няма да приеме предложението на Мордред. И все пак рискуваше и нейния живот, освен своя, и трябваше да й даде право на избор. Отказът й го изпълваше с гордост.

— Теса…

— Първо на първо… — Тя сложи ръце на хълбоците си и очите й проблеснаха високомерно. — Ти никога няма да си простиш, че си нарушил обещанието, дадено на Артур, и в крайна сметка ще започнеш да ме мразиш за това. Второ, ще се качим на кораб и къде ще отидем? По това време и в тази епоха възможностите не са особено привлекателни. И, трето — честно казано, това е най-главното и не мога да повярвам, че чак сега ми дойде на ума, — няма никакъв начин Мордред да ни остави да излезем оттук живи. Има ли?

— Мисля, че не — каза тихо той. — Мордред винаги е обичал да играе по своите правила. Игри, в които може да спечели. И се страхувам, че това е още една от тези игри.

— Така изглежда. — Тя си пое дълбоко въздух, за да успокои нервите си. — Не искаш ли да обмислиш отново онова „Готов съм да умра с теб“?

— Никога. — Той я придърпа в прегръдката си. — Не бих могъл да живея без теб.

— Оу! — Тя го погледна в очите и сърцето му политна от това, което видя там. — Мен ме устройва.

Резето изскърца и той я пусна. Очевидно Мордред подозираше за чувствата, които изпитваха един към друг. И все пак нямаше да е зле да са дискретни в присъствието му. Галахад потрепери, като си помисли колко жесток би могъл да бъде Мордред към Теса.

Вратата се отвори. Мордред пристъпи в стаята, веднага след него влязоха капитанът на охраната му и още двама войници.

— Галахад. Милейди. — Мордред кимна. — Наистина съжалявам, че не можах да ви дам повече време, но уви. — Той сви рамене. — Нетърпелив човек съм.

— Прекалено нетърпелив, за да изчакаш баща ти да умре от естествена смърт? — Теса се усмихна невинно.

Галахад изпъшка наум. Защо тази жена не можеше да си държи езика зад зъбите?

— Да. — Очите на Мордред се присвиха. — Прекалено нетърпелив, за да чакам естествената смърт — Устните му се разтеглиха в усмивка. — На когото и да било.

— Е, всеки си има недостатъци — промърмори тя.

— Какво искаш от нас, Мордред? — Галахад гледаше принца право в очите.

— Много добре знаеш какво искам. — Погледът на Мордред се премести към Теса и в очите му проблесна похотливо пламъче.

— По-скоро бих предпочел да е умряла — каза Галахад с усмивка.

— Бих могъл да го уредя. — Мордред отвърна на усмивката му.

— Оха. Извинете? — Теса погледна от Галахад към Мордред и после обратно. — Имам ли право на глас в случая?

— Всъщност, милейди… — Мордред пристъпи по-близо до Галахад. — Нямаш. Но от време на време мога да ти позволявам да изказваш мнението си по някои незначителни подробности. Ако се държиш възпитано.

— Аз не се държа възпитано — сопна се тя.

— Колко приятно. — Той сякаш предвкусваше удоволствието. — Ще трябва да те науча. За мен ще е голяма чест.

— Няма да тръгна без нея, Мордред. — Ръката на Галахад търсеше нейната, скрита някъде в гънките на роклята й.

Мордред повдигна вежди.

— Всъщност не очаквах да го направиш. — Погледна към Теса и поклати глава. — Много жалко.

— А аз няма да му позволя да се откаже от търсенето. — Думите й звучаха предизвикателно. Ръката й стисна неговата.

— Мили Боже. — Мордред се изсмя презрително. — Дамата е толкова благородна и лоялна и притежава всички онези качества, които човек търси в добро куче. Много добре тогава. Дадох ви възможност. Заслужихте съдбата си.

Мордред направи знак на хората си и те пристъпиха напред. Теса се приближи още към Галахад.

— Не ми харесва как звучи това — каза тя с крайчеца на устните си. — Какво искаше да каже?

— Скъпа моя лейди — каза Мордред. — Това просто означава, че моето гостоприемство ще продължи, но, за нещастие, ще настъпи известна промяна в покоите ви.

Тя погледна към Галахад.

— Покоите ни?

— Просто е, Теса. — Гласът му беше равен, но вътре в него кипеше въодушевление. — Вече няма да сме затворници над земята.

Изражението й потъмня от тревога.

— Над земята? Има и под земята, така ли?

— Тъмницата, Теса. — Погледът му беше впит в този на Мордред. — Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей.

— Небезизвестни? Ласкаеш ме. — Мордред се засмя. — Сигурен съм, че ще се чувствате добре там. — Той кимна към охраната си и войниците бързо заобиколиха Теса и Галахад и ги изведоха от стаята. Мордред извика след тях:

— Предложенията ми остават в сила. Ако промените решението си, вратата ми е винаги отворена. Разбира се, вашата ще бъде здраво залостена. — Злокобният му смях отекна по коридора.

— Всичко ще бъде наред, Теса. — Галахад й се усмихна. — Довери ми се.

Тя въздъхна.

— С живота си, Големи човече, доверявам ти се с живота си.

Той се молеше вярата й да не е напразна, но с всяка стъпка към затвора сърцето му олекваше.

Небезизвестните зандани на замъка Ле Фей. Идеалното място за игра през скучните зимни дни.