Вярвай

Епилог

— Ти мамеше.

— Маменето е относително нещо, Мерлин. — Вивиан го изгледа високомерно. — И при това самата дума е отвратителна. Не бих казала, че ми харесва как я използваш. Освен това… — В ръката й се появи пиличка и тя започна да пили ноктите си. — Не съм мамила.

— О? — Мерлин повдигна вежди. — Ти как би го нарекла?

— Творческо манипулиране.

— Творческо манипулиране? — Той изсумтя. — Определено беше такова. Изпрати им дракон…

— Само илюзия. — Тя вдигна ръка и я разгледа внимателно.

— Опита се да сключиш сделка с Теса.

— И как се разочаровах само. — Вивиан въздъхна. — Кой да знае, че е толкова благородна?

— И се съюзи с Мордред.

— Едва ли бих го нарекла съюз. — Тя сви рамене. — Просто му дадох малко незначителна информация. — Насочи пиличката към него. — Но това, така или иначе, не му донесе нищо добро.

— Вярно…

— Наистина не разбирам защо толкова се цупиш. — Пиличката от ръката й изчезна и Вивиан се изправи. — Успяха в търсенето си, никой не пострада особено и те си живеят щастливо. Ти спечели малкия ни облог. — Тя огледа жилището на Мерлин и потрепери. — Аз… от друга страна… съм обречена да живея в Средновековието.

Мерлин я наблюдаваше внимателно.

— Ти не игра честно.

Тя кръстоса ръце на гърдите си и го изгледа предизвикателно.

— Голяма работа.

— Заслужаваш си това, което ще получиш.

— Много вероятно.

Без предупреждение светът около нея изчезна, заменен от много по-съвременна обстановка. Лицето й се озари.

— Апартаментът!

Мерлин се ухили.

— Добре дошла у дома, скъпа моя.

Тя присви очи.

— Не разбирам. Защо сме тук?

— Колкото и да не ми се ще да си го призная, Теса и Галахад ме научиха на някои неща. Всеки от тях бе готов да се откаже от това, което най-много желае, заради другия. Всъщност това ме трогна. Ако обикновените смъртни могат да са толкова благородни… — Той въздъхна. — Не мога да изоставам от тях.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Няма да искам да изпълниш облога.

— Мерлин! — Тя пристъпи към него и го изгледа подозрително. — Наистина ли?

— Няма да се върнем в най-великия период от историята.

Тя положи голямо усилие, за да не възрази. Той поклати глава със съжаление.

— Не винаги е възможно и дори за предпочитане да се връщаме в онова, което е било някога. Понякога е най-добре да оставим миналото там, където му е мястото — в миналото.

Тя го прегърна.

— Какво мъдро и прекрасно същество си ти!

— Нали? — Той се ухили.

— Наистина. Доведе ме вкъщи и е редно да го отпразнуваме. — Гризна леко ухото му. Толкова му харесваше да го прави. — Искаш ли да поиграем онази малка игричка на майстор-магьосник и чирака му?

Той се усмихна лукаво.

— Една от любимите ми. — Вдигна я на ръце и я занесе в модерната спалня. — Макар че трябва да ти кажа, че не те освобождавам напълно от споразумението ни.

— Така ли? — Очите й се разшириха от изненада, после тя се усмихна и го погали. — Както желаеш. Все пак, ти си Магьосник необикновен и съветник на крале. И аз ще те обичам през вековете.

— А това, вълшебнице моя, е истинска магия.