Вярвай

Глава 9

Теса скочи на крака и хукна.

— Какво? — Ревът на Галахад отекна в залата.

Тя не го погледна, скочи от платформата, заобиколи ъгъла й и спря до Мерлин.

— Много добре. — Думите на магьосника бяха пропити от сарказъм. — И това ли сме научили от добрите сестри в „Света Маргарет“?

— Не съвсем. — Заобиколи Мерлин. Сигурно беше добре да направи разстоянието между себе си и Галахад възможно най-голямо. — Когато бях в последния курс, имах един учител, който искаше да ме научи на някои неща, невключени в програмата.

— Разбирам. Ето откъде идва тази пъргавина. — Той се подсмихна. — Ще ти е от голяма полза през идващите дни.

Теса надзърна иззад Мерлин. Галахад стоеше като бронзов колос, стиснал юмруци и зъби.

— Майчице, страшничък е, а? Ако погледът можеше да убива…

— За твой късмет неговият не може. Моят, от друга страна…

— Мерлин. — Гласът на Артур прозвуча нетърпеливо. — Ако ти и дамата сте готови, сигурен съм, че всички останали нямат търпение да свършваме с това.

— Готови сме, сир. — Мерлин се поклони.

— Трябва ли отново да правя реверанс? — попита тихо Теса.

— Така както го правиш, едва ли има някакъв смисъл.

— Галахад. — Кралят кимна към рицаря. Галахад премести погледа си от нея към Артур.

— Ваше величество?

— Иди, ако обичаш, при лейди Теса и Мерлин.

Галахад кимна рязко. Само след миг вече бе застанал от другата страна на Мерлин, извисявайки се над вълшебника. Защо изглеждаше толкова по-голям, когато беше ядосан? Погледът му продължаваше да е прикован в краля. Не беше и необходимо да поглежда към нея. Стойката му, брадичката му и стиснатите юмруци говореха съвсем ясно. Артур гледа рицаря известно време.

— Надявам се, че разбираш, Галахад, че не съм глупак.

Галахад поклати изненадано глава.

— Сир, никога не бих предположил подобно нещо.

— Отдавна знам за желанието ти да намериш Граал.

Галахад пристъпи нетърпеливо напред.

— Тогава, сир, аз… Но…

Гласът на Артур беше тих, но властен и отекваше в залата, привличайки вниманието на всеки, който все още не бе разбрал за драмата, разиграваща се на главната маса. На всеки, с изключение на Вивиан, която просто разглеждаше хубавия си маникюр. Кралят продължи:

— През последните десет години не си се задържал за дълго в двора ми.

— Но, сир, аз…

— И следователно аз нямах възможността да оценя дали си подходящ за подобна задача.

Галахад вирна брадичка.

— Не съм ли доказал качествата си през годините, в които изпълнявах повелите ти?

— Така е, ти изпълняваше повелите ми със забележителен успех. Не бих могъл да желая повече. — Артур се наведе напред, подпрял лакти на масата, притиснал дланите си една към друга, с насочени напред показалци. — Но сега желая. Много повече. Без значение дали вярваш, че това е желанието на твоето сърце, ще го направиш заради мен.

— Не е лесно за един крал да изпрати някого — когото и да е — на подобна мисия. — Кралят спря и за един съвсем кратък миг изглеждаше стар и уморен, сякаш товарът на управлението беше прекалено тежък за плещите му. Това изчезна толкова бързо, колкото се бе появило и той отново се превърна в Артур от легендата. — Това търсене ще е изпълнено с трудности. Ще са необходими жертви, а това може да ти струва и животът.

— Не се страхувам от това, сир.

— Не съм си мислил, че ще се страхуваш, момчето ми. — Ъгълчетата на устните му се вдигнаха леко нагоре, сякаш искаше да се усмихне, но се въздържаше. — Никога не съм и предполагал, че опасностите могат да попречат на ентусиазма ти.

— Никога, ваше величество.

Артур присви очи и погледна безмълвно Галахад, сякаш търсеше отговорите на незададени въпроси, преценявайки характера му, дори душата му. Погледите на краля и на рицаря разговаряха без думи. Секундите минаваха. Теса пристъпваше от крак на крак. Колко щеше да продължи това състезание, в което се чакаше кой ще трепне пръв? Ако някога си бе мислила, че да стоиш пред директор, шеф или съдия е неприятно, то беше нищо в сравнение с погледа на един крал.

Артур рязко кимна, сякаш доволен от това, което разбра. Над залата се понесе обща въздишка на облекчение.

— Много добре. Това ли искаш наистина?

— Да, Ваше величество.

Кралят се усмихна тъжно.

— Толкова много приличаш на баща си, момче.

— Благодаря, сир.

— Не винаги е комплимент, когато сравняваш един безразсъден син с безразсъдния му баща.

— Ваше величество. — Ланселот скочи на крака. — Не смятам, че „безразсъден“ е подходящо определение. Аз бих казал безстрашен, смел и дори…

— Достатъчно, Ланс. — Кралят се засмя. — Освен ако „дързък“ не е следващата точка от дългия ти списък с добродетели.

— Дързък? Ха! — Ланселот седна, сумтейки, на стола си. — Смятах да кажа „героичен“.

Гуенивир го погледна закачливо, сякаш беше чувала хвалбите му и преди и това беше просто една мила черта от характера му.

— Безразсъден — каза твърдо Артур. — Аз също имах твоя характер, когато бях по-млад. Крайно време е да позволим на сина ти да вдигне знамето, което някога носехме ние.

— Още не съм готов да се присъединя към старците, които висят на пазара и разказват приказки за по-добри дни, сир.

— Нито пък аз — отвърна рязко кралят.

— Позволи ми тогава да отида с него. — Ланселот се приведе към Артур. — Това ще е велико приключение за баща и син. Помисли, Артур, заедно ние…

— Стига толкова, Ланселот — В гласа на краля се долавяше кротка заповед и мъничко съжаление. — Имам нужда от съветите ти тук.

— Но, сир…

— Ланс. — Гуенивир сложи ръката си върху неговата. — Кралят има нужда от твоите напътствия и мъдростта ти. Не можеш да не му ги дадеш.

Тя го гледаше втренчено. Беше ли започнала връзката им?

Ланселот понечи да каже нещо, но се отказа. Сви рамене и отново съсредоточи вниманието си върху сина си.

Галахад хвърли един бърз поглед към Теса и стомахът й се сви на топка. Почти се бе надявала, че е забравил за нея. Де такъв късмет!

— Сир, относно лейди Теса…

— Търпение, Галахад. Мисля, че това качество ще ти е много необходимо по време на пътуването. Работи върху него, момчето ми. Ще разбереш всичко, когато му дойде времето. — Кралят се облегна и махна към вълшебника. — Мерлин?

— Ваше величество.

Мерлин пристъпи напред и се покашля като някой велик оратор или лош актьор. Забавлението явно започваше.

— Написано е в писанията — древни и мъдри, — че чашата от Тайната вечеря била дадена на Йосиф от Ариматея, за да я пази.

Гласът на Мерлин ставаше по-силен с всяка следваща дума. Теса огледа залата. Като омагьосани, всички — от Галахад, през дамите и лордовете от двора, до най-низшите прислужници — гледаха в магьосника, заслушани в историята, която сигурно бяха чували стотици пъти.

— Писано е още, че Йосиф, в неговата мъдрост, донесъл Граал в Британия. И тук се намесват мъглите на времето. Дали Йосиф е заровил Граал при Гластънбъри, както някои от нас вярват, или е на друго място, неизвестно засега? Следата е изгубена, но остават думите на пророците и на хора, много по-мъдри от скромния слуга, който стои пред вас. — Мерлин се поклони ниско.

— Каква досада — промърмори Теса.

— Пътят на Граал е изпълнен с опасности и предизвикателства, предназначени да изпитат смелостта и духа на онези, които се осмелят да тръгнат по него. Написано е.

Мерлин вдигна високо ръка, щракна с пръсти и отвори дланта си. От нея се издигна пламък, който бързо изчезна, а на негово място се появи свитък. Присъстващите ахнаха. Теса трябваше да му признае — знаеше как да впечатлява тълпата.

Той й се усмихна лукаво през рамо. Тя вдигна поглед към тавана и въздъхна. Никога нямаше да свикне с арогантността на хората от Средновековието, независимо дали са рицари или магьосници.

Мерлин разви древния документ. Пергаментът пукаше в тишината на залата. Всички се приведоха напред към вълшебника като в глупава реклама. Теса също затаи дъх.

Мерлин погледна към свитъка, после вдигна поглед към краля.

— Това е пътеводител, ваше величество, за Граал.

Чуха се изненадани възклицания. Галахад пристъпи към магьосника. Ланселот се изправи. Очите на Артур блеснаха и той се наведе напред. Дори Вивиан изглеждаше заинтригувана.

— Мерлин — в тона на краля се криеше едва сдържан гняв, — въпреки че минаха много години, откакто за последен път изпратих рицар да търси Граал, духовете на онези, които тръгнаха оттук, за да не се върнат никога, все още ме преследват. Защо не си ми показал това преди?

Погледът на Мерлин срещна този на краля.

— Времето не беше подходящо, Артур.

Гледаха се един друг безкрайно дълго.

— Никога преди не съм се съмнявал в теб, Мерлин.

— Тогава не започвай сега.

— Не. — По аристократичното лице на краля премина сянка на примирение, или може би на тъга, но изчезна толкова бързо, че Теса реши, че си въобразява. — Сега едва ли е подходящото време. — Той се облегна назад. — Продължавай.

Мерлин кимна и погледна към Галахад.

— Вече те предупредих за рисковете и опасностите, които ти предстоят.

— Знам за тях. — Гласът на Галахад беше тих, но силен. — Готов съм.

— Отлично. Тук са написани препятствията, които трябва да се преодолеят.

Мерлин погледна към свитъка в ръката си и направи мелодраматична пауза, увеличавайки напрежението, обхванало цялата зала.

Настъпи абсолютна тишина.

— Какво, по дяволите, трябва да означава това? — попита тихо Теса.

— Това е гатанка. — Галахад я изгледа надменно.

— Знам, че е гатанка — прошепна Теса. — Мразя гатанките.

— Предупредих те, скъпа моя — Мерлин нави свитъка — да се научиш да ги харесваш.

— Облачното небе е по-ясно от това, Мерлин. — Артур сбърчи вежди. — Какво означава това — „неверникът да се върне в стадото“?

Мерлин сви рамене.

— Не мога да кажа, сир. Те трябва да разгадаят значението.

— Те? — възкликна Галахад.

Мерлин кимна замислено.

— Те.

— Галахад — обади се Артур, — знам, че това няма да ти хареса, и те разбирам, но вече е решено. — Артур поклати глава, сякаш самият той не можеше да повярва. — Лейди Теса ще те придружи по време на търсенето.

От залата се чуха приглушени, изненадани гласове.

— Жена?

— Абсурдно. Тя само ще му пречи.

— Ще го убият заради нея.

— Не, и двамата ще бъдат убити.

— И той ще е от тези, които няма да се върнат.

— Ваше величество. — Галахад погледна към краля. — Разумно ли е? Не мога да повярвам…

— И аз не мога. Това не е мое дело. Мерлин е този, който настоява, че няма друг начин. — Артур махна към магьосника.

Галахад се обърна към Мерлин:

— Мерлин, ти повери лейди Теса на моите грижи.

Мерлин кимна.

— И това ще продължи да бъде така.

— Но аз не мога да гарантирам безопасността й в подобно начинание.

Мерлин присви очи.

— Безопасността вече не е грижа. Тя ще те придружи. Няма какво повече да се каже.

— Моля? — Погледът на Теса се премести от Мерлин към Галахад и обратно. — Безопасността вече не е грижа?

— Безопасността не е нищо друго, освен една илюзия — каза с крайчеца на устните си Мерлин. — Тя е един хубав трик, специален ефект.

Тя прикри въздишката си.

— Обичам специалните ефекти.

— Няма да взема някаква си жена на подобно пътешествие. — Очите на Галахад потъмняха.

— Мразя това „някаква си“ — измърмори Теса.

— Тогава и ти няма да тръгнеш. — Гласът на Мерлин беше студен.

— Много добре — отвърна равно Галахад. — Няма да тръгна.

— Не, Галахад, ще тръгнеш. И то в компанията на лейди Теса. — Артур се изправи. — Искам да поговорим насаме по този въпрос. И с тримата.

Артур слезе от платформата и се насочи към задната част на залата, към поредицата от арки. Мерлин, Галахад и Теса го последваха.

— Винаги съм мразила да ходя в кабинета на директора — смънка Теса.

— Тихо — сопна се Мерлин.

Артур се насочи към една голяма дървена врата. Добре обучен слуга стигна до нея само миг преди краля и я отвори.

Теса пристъпи в зала, не толкова голяма, колкото голямата зала за пиршества, но все пак доста обширна. Вътре видя огромна маса, достатъчно голяма, за да побере три дузини хора, а може би и повече, но формата й създаваше по-силно впечатление.

— Тя е кръгла! — Теса ахна. — Това е кръглата маса!

Артур и Галахад се спогледаха. Мерлин вдигна поглед нагоре.

— Наистина, лейди Теса — каза Артур така, сякаш не беше съвсем убеден в здравия й разум. — Кръгла е.

Тя пристъпи и погали неравната дървена повърхност, полирана само от ръцете на мъжете, седели около нея.

— Вие не разбирате. Въпреки всички предразсъдъци, които имах, все пак бях малко разочарована. Никой не е споменавал за кръглата маса и аз започнах да си мисля, че тя всъщност не е съществувала.

— Сир, може би трябва да й кажете защо масата е кръгла — каза невинно Мерлин.

Артур го изгледа нетърпеливо.

— Не е тайна. Масата е кръгла…

— Това го знам. — Тя се ухили на краля. — Кръгла е, за да няма краища и никой да не се чувства над или под останалите. Всеки, седнал тук, седи като равен.

Веждите на Артур се събраха и той я погледна замислено.

— Интересна мисъл. Харесва ми.

— Благодаря. — Беше много доволна от себе си.

— Наистина, много хубава мисъл. Трябва да я използвам. — В очите му проблесна интерес. — Истината, милейди, е, че масата е кръгла, защото един крал, над всички останали хора, трябва да може да вижда лицата и очите на тези, които искат да му дадат съвет, да тълкува правилно думите им и намеренията им.

— О! Добре.

Теса изпита известно разочарование. Простата причина за формата на най-известната маса в историята въобще не беше толкова приятна, колкото легендата.

Артур даде знак на прислужника да се оттегли и изчака, докато вратата се затвори след него. Кралят беше малко по-висок, отколкото предполагаше, с благородна осанка, която не оставяше място за съмнение, че не е кой да е. Виждаше се и в очите му — ясни и кристално сини като водите на планинско езеро. И имаше излъчване. Би могъл да стане изключителен политик. Американците биха го избрали за президент само заради чара му. Или може би само заради квадратната му брадичка.

— Теса — изръмжа Мерлин.

— Съжалявам. — Тя се усмихна извинително. Едва ли беше време да мисли за Артур като за президент.

Кралят си пое дълбоко въздух.

— Галахад, момчето ми, знам, че това не е така, както си си го представял.

— Сир. — Галахад пристъпи напред. — Не мога да взема жена със себе си. Това ще е истинска глупост.

— И аз казах абсолютно същото, когато Мерлин ми каза за първи път. — Артур погледна към вълшебника. — Мерлин?

Мерлин поклати глава.

— Нищо не може да се направи. Галахад, аз виждам неща, които другите само могат да сънуват. Знам доста от това, което е подготвила съдбата за повечето от нас. Не се съмнявай в думите ми, когато казвам, че без лейди Теса търсенето ти няма да успее.

— Не го вярвам!

— Трябва да повярваш — отвърна остро Мерлин.

— И трябва да успееш. — Артур започна да крачи из стаята. — Когато преди много години за последен път изпратих рицари да търсят Граал, това си беше малко или много на шега. Приключение, което смелите мъже непрекъснато търсят. О, разбира се, много от тях платиха с живота си, но светът отвъд портите на Камелот е суров и жесток. Трябва да призная, че може би малко им завиждах за смъртта им, настигнала ги по време на най-благородното от всички търсения. Сега обаче е различно. — Кралят спря, сякаш казването на думите на глас щеше да им придаде реалност, която той не искаше да вижда. — Страната е на кръстопът, Галахад. Земята ни е обхваната от вълнения. Мордред почти си призна, че има пръст в тази работа.

— Но ти можеш да го държиш здраво, сир. — В гласа на Галахад се долови недоверие. — И въпреки това го оставяш да прави каквото си иска.

— Той е наследник на това кралство и на всичко, което ми е скъпо. — Артур поклати глава. — Думите му бяха едновременно заплашителни и мъгляви. Засега нямам истинско доказателство. И макар и да може да разбърква казана на недоволството, съмнявам се, че има достатъчно последователи, за да ме свали от престола.

— Ваше величество — Галахад стисна зъби, — само кажи и аз ще поведа армията ти срещу него.

— Не. Той е мой син. — В гласа му се долови болка. Сърцето на Теса се сви заради мъката на този крал и баща. Артур прикри въздишката си. — А и това няма да е достатъчно. Тази земя и хората й винаги са вярвали в онова, което не може да се види. Магии, пророчества и други подобни. Някога можех да им дам нещо, в което да вярват, но изглежда, с годините неудовлетворението нараства.

Погледът му беше забит в една от картините на стената. Сякаш говореше не на тях, а на себе си.

— Всичко, което някога съм искал, е мир и благоденствие. Хубав живот за всички в една хубава страна. И така беше в продължение на много време. Може би само на оня свят подобни неща траят вечно.

Артур потърка уморено челото си, после вдигна глава.

— Хората имат нужда от кауза, която да ги сплоти, да ни направи отново горда и силна страна. Няма по-благородна кауза от търсенето на Граал. Въпреки че твърдението на легендата, че онзи, който открие Граал, ще стане негов пазител още не е проверено, ако се окаже вярно, самата мисъл за твоя успех… — Той погледна към Мерлин.

Вълшебникът кимна.

— Мисълта за твоя подвиг ще вдъхне гордост на всеки мъж, жена и дете и отново ще обедини страната. И дори влиянието на Мордред няма да успее да попречи на обединението.

— Кълна се, сир, няма да се проваля. — Очите на Галахад горяха трескаво.

— А ти, лейди Теса? Ти даваш ли ми обещанието си?

Три чифта очи се заковаха в нея. Какво щеше да се случи, ако кажеше „не“ тук, сега, пред краля? Артур изглеждаше добър човек. Като се имат предвид кавалерството и всичко останало, той не би я накарал да предприеме нещо толкова опасно, ако не искаше да го направи. Очите на Мерлин се присвиха. Ясно. Щеше да се превърне в жаба или в динозавърски обяд, преди да е мигнала. Усмихна се слабо.

— Да.

Галахад стисна зъби, сякаш се бе надявал, че тя ще се откаже.

— Отлично. — Мерлин сияеше.

— Благодаря ти, скъпа. — Гласът на Артур звучеше сериозно. Той пристъпи към нея, хвана ръката й и я поднесе към устните си. Погледът му срещна нейния и тя затаи дъх, защото там видя съжаление. Този човек знаеше прекрасно какво иска от тях и тя разбра, че би искал да не знае.

— Бог да е с теб, милейди. Ще се моля за успеха ви и благополучния край на пътуването ви.

— Благодаря. — Тя се обърна към Мерлин. — Сега, когато всичко се изясни, искам да задам няколко въпроса. — Първо, каква е тази гатанка?

— Това е упътване, което ще ви заведе при Граал — отвърна Мерлин.

— О, стига — каза уморено тя. — Това е гатанка. Тъпа, объркваща гатанка. Мразя гатанките и не искам да заложа живота си на разгадаването на нещо подобно.

Артур се усмихна кисело.

— Мерлин, сигурен ли си в това?

Мерлин кимна.

— Съвсем, сир.

— И тя няма да го побърка?

Мерлин разпери ръце.

— Едно от многото предизвикателства, които стоят пред двамата.

— Моля? — Теса го изгледа подозрително.

Устните на краля се разтеглиха от скептична усмивка.

— Много добре. Както винаги, ще последвам съвета ти. — Артур тръгна към вратата. — А сега имам други неща, за които трябва да се погрижа, затова ще ви оставя. Имате какво да обсъдите, трябва да направите план и ще е най-добре, ако не отлагате повече. — Той отвори вратата, но спря и се обърна към Теса. — Не е трудно да се убеди човек, че Мерлин беше прав за теб. Ти си много смела, милейди, макар да предполагам, че още сама не си го осъзнала. И тъй като Галахад също не го е разбрал, смятам го за щастливец. Оставям го в твоите ръце.

Гърлото й се сви.

— Ще направя всичко по силите си.

— Що се отнася до теб, Галахад, истината е тъжна, но се страхувам, че ние с теб няма да се срещнем отново на този свят. Ще ми липсваш, момчето ми. — Артур го гледаше замислено. — И ти завиждам. Ако беше възможно, щях да замина вместо теб. Но дългът ми ме зове тук. Ако се провалиш, аз оставам между народа си и смута. Малко е, но това е всичко, което мога да им дам.

— Позволи ми да не се съглася, сир. — Очите на Галахад блестяха от възхищение. — Това въобще не е малко.

Артур прие комплимента с кимване и излезе от стаята, затваряйки вратата след себе си.

— Оу! Това е истински крал!

— Винаги съм смятал така. — В гласа на Мерлин се долавяше тъга.

— Той знае, нали? — попита тихо тя.

— Какво да знае? — Галахад гледаше ту Теса, ту Мерлин.

Мерлин кимна.

— Подозира.

Тя изведнъж разбра.

— И каквото и да направим, това няма да се промени, нали?

— Какво да се промени? — сопна се Галахад.

Вълшебникът въздъхна.

— Само детайлите могат да се променят. Цялостната картина трябва да остане същата.

— Какво да остане? — Гласът на Галахад се извиси. Очите й се разшириха и тя се втренчи в него.

— По дяво… — Погледът й се впи в очите на Мерлин. — Той не е успял, нали? В истинския живот, първия път, когато тази история се е разиграла, той се е провалил… нали? Защо не го разбрах по-рано? — Плесна се с ръка по челото. — Сега всичко ми е ясно.

— А на мен нищо не ми е ясно! — Ревът на Галахад изпълни стаята.

Теса не му обърна внимание.

— Има толкова много дребни неща, които не се връзват с легендата. Това е едно от тях, нали?

— Много си проницателна — каза спокойно Мерлин.

— Каква легенда? — измуча Галахад.

— Няма ли да направиш нещо? — Теса махна с ръка към рицаря. — Например онова „междумоментносъстояние“ — Замрази го.

— Така май ще е най-добре.

Галахад се вцепени, сякаш някой бе натиснал бутон за пауза. Изглеждаше като великолепна статуя.

— Хубав трик — каза с възхищение Теса.

— И на мен ми харесва. — Гласът на Мерлин беше делови. — Бих могъл да те науча, ако искаш?

— Наистина? — Тя погледна към Галахад. — Мислиш, че мога да го направя?

— Вероятно.

— Ще бъде страхотно. — Теса се ухили. — Представям си някои хора, замръзнали във времето, докато аз пренареждам мебели и слагам кофи с вода на стратегически места и…

Мерлин повдигна вежди.

— Можем да го обсъдим по-късно — каза бързо тя. — Когато всичко това свърши. А сега трябва да поговорим.

В стаята изведнъж се появиха креслото на баща й и двойникът му.

— Хубаво, но не съм в настроение да се чувствам удобно.

— Губиш. — Креслата изчезнаха. — Аз бих си помислил, че е редно да се насладиш на всяко удобство, което ти се предлага. — Мерлин се подсмихна лукаво. — Докато още можеш.

— Искам да знам какво е станало в действителност. Знам легендата. Сега искам истината.

— Има ли значение?

— Да. Трябва да знам какво да очаквам.

— Мисля, че вече ти обясних веднъж, че това, което е било някога, не е задължително да се повтори.

— Знам, знам. — В гласа й звучеше нетърпение. — Каза ми го. Възможност и вероятност. Въртящото се колело и всичко останало.

— Крайният резултат може да се промени с всяко завъртане на колелото.

— Но ти каза, че нищо не може да промени съдбата на Артур.

— Съдбата на Артур е съдбата на страната му. Крайният резултат не може да се промени.

— А Галахад? — Подбираше думите си внимателно, опитвайки се да разбере каква част от историята може да се променя и каква — не. — Той е дребна риба в цялата тази работа, така ли? Дори и да успее, това няма да има голямо значение, нали?

Устните на Мерлин се превърнаха в мрачна линия. Гласът му беше тих и изпълнен със съжаление:

— Да.

— Виж, знам, че това, което се е случило преди, не е задължително да се случи отново, но е възможно, нали? Вече може да се види, че Гуенивир и Ланселот имат нещо общо.

— Не още.

— О, хайде. Може и още да не се е стигнало до истинска връзка, но всеки с малко интуиция ще види, че между тях искрата е пламнала. На мен ми прилича на класически случай на зает съпруг, съпруга, оставяна прекалено дълго сама, и най-добър приятел.

Мерлин поклати глава.

— Слабостите на човек винаги предопределят провала му.

— Без съмнение. — Последното нещо, което й се искаше да обсъждат сега, бяха прегрешенията на човечеството, особено когато ставаше въпрос за секс. — Значи историята, тяхната история, историята на Галахад, може да се повтори по абсолютно същия начин, така ли?

— Точно така.

— Не мислиш ли, че трябва да знам какви грешки е допуснал? На какви проблеми се е натъкнал? — Мерлин явно се замисли над думите й и тя продължи по-настоятелно: — Какво се е случило? Вече се съгласих да тръгна с него. Обещах. Дадох дума.

Мерлин я гледаше така, сякаш се чудеше каква част от истината да й разкрие.

— Лошо е, нали? — Сякаш ледена ръка сграбчи сърцето й. — Бил е убит, нали? Никога не е открил Граал, защото е умрял, нали?

— Всички хора умират, Теса, рано или късно. Някои предават Богу дух в служба на краля и отечеството си, други преминават тихо на оня свят в леглата си с мисъл за това, което са постигнали през живота си. Задоволство или горчивина. — Мерлин спря. — Галахад живя много дълго.

— Слава Богу. — Облекчението й беше огромно. — Мислех си, че той…

— Умря стар, Теса, сам и нещастен. — Вълшебникът спря за момент сякаш за да събере неприятните спомени. — В Британия цареше хаос, Артур и Ланселот отдавна бяха мъртви, светът на Галахад избледняваше като отдавнашен спомен. Успехите от младостта му бяха забравени. Не можеше да се примири с провала си в търсенето на Граал. Прекара последните години от живота си, чудейки се дали ако бе направил по друг начин това или онова, щеше да бъде различно. В много отношения той се чувстваше отговорен за края на всичко това.

Теса се загледа в Галахад, замръзнал в гнева си. Дори и неподвижен, той беше внушителен, излъчваше сила и увереност. Мисълта, че прекарва последните си дни като стар нещастник, беше повече от това, което можеше да понесе.

— Съществува възможност да не открием Граал, нали?

— Съвсем реална възможност.

Тя погледна към магьосника.

— А съществува ли въобще?

— Трябва да вярваш, скъпа моя.

Тя пристъпи към неподвижната фигура на Галахад и го загледа. Никога не бе срещала такъв мъж и се чудеше дали въобще на земята имаше друг като него. Вероятно не. Той беше единствен по рода си.

— Винаги съм срещала затруднения да вярвам в неща, които не могат да се видят или докоснат. Винаги съм имала нужда от доказателство, за да повярвам.

— Знам. — Мерлин въздъхна. — Това е едно от най-лошите ти качества. Така или иначе, доста е забавно да те гледам как променяш мнението си.

Прииска й се да погали лицето на Галахад. Само за да се увери, че е истински, разбира се. Не че изпитваше нужда да го докосне.

— Не съм променила мнението си.

Мерлин се подсмихна.

— Не вярваше във всичко това, преди да се срещнем. А сега вярваш. Има още много, което трябва да научиш за вярата и за това, кое е истинско и кое — не, преди дните ти тук да изтекат.

— Още? — Тя отмести погледа си от рицаря и се обърна към Мерлин. — Колко още?

— Ако ти кажа, няма да е толкова забавно.

Очите й се разшириха.

— За кого?

— За мен.

Теса изпъшка.

— Трябваше да се досетя. Едва ли мога да си представя, че аз ще се забавлявам особено. Защото, в случай че не си забелязал, той въобще не се радва на това, че ще бъда с него.

— Ще го преодолее.

— И още нещо — защо гатанка?

— Гатанки, поеми, загадки, така стават тези неща. Това е търсене. Велико, благородно и добродетелно. Това е от онези приказки, разказвани през вековете, и саги, предавани от баща на син. Това не е просто обикновен лов. Подобно начинание изисква поне една гатанка, която трябва да се разгадае.

— Е, извини ме, че не знам правилата. — Теса се втренчи в него. — Това е първото ми търсене. Надявах се на нещо малко по-конкретно от тъпи поетични фрази за илюзии и неверници.

— Аз пък си мислех, че е доста добре написано — промърмори Мерлин.

— Очарователно. Но какво означава?

— Наистина ли очакваш да ти кажа?

Проблесна мъничка надежда.

— Ще ми кажеш ли?

Мерлин изсумтя.

— Едва ли.

— И аз така си помислих. — Тя го гледа замислено известно време. — Но какво ще кажеш да ми помогнеш мъничко?

— Как да ти помогна?

— О, не знам. Нищо важно. — Говореше така, сякаш не я интересуваше особено какво би й казал. — Да видим. Може би нещо като… о… да кажем… карта?

— Карта?

— Разбира се, карта. — Тя се опита, но не можа да скрие нетърпението в гласа си. — Нали се сещаш, като например, карта за съкровище. Нещо просто. Може би някаква пътна карта с отбелязани важни места?

— На която да е отбелязано точното място с „X“, а? — Гласът му беше замислен.

Заля я вълна от облекчение.

— Би било чудесно.

Той сбърчи вежди.

— Но как мислиш, дали ще е достатъчно?

— Ами, да. Всяко нещо би било от полза — каза бавно тя. Какво ли беше намислил?

— А може би някакъв атлас, вместо обикновена карта?

— Атлас?

— Разбира се. С картинки на мънички рицари на коне, посочващи пътя към Граал? — Гледаше невинно, но в погледа му проблясваха закачливи искри.

— Много смешно, Мерлин.

Той не й обърна внимание.

— Или може би трябва да оставя картата настрана и вместо това да сложа пътни знаци? Пресечката към Граал, трийсет мили. Или още по-добре — билбордове. Представям си го. — Той вдигна ръце, сякаш очертаваше знак. — „Това е пътят към Граал. Поемете по Кинг Авеню, минете покрай двата блока. Чисти стаи за почивка.“

— Нека ти кажа нещо, мистър Магьосник, тази епоха наистина има нужда от чисти стаи за почивка. Бил ли си в онова нещо, което тук минава за баня?

— Проклетото Средновековие!

— Знам! Трудно е да не се забележи! Просто те помолих за помощ. — Теса изсумтя. — Не е необходимо да си толкова гаден.

По лицето му пробяга раздразнение.

— Това е търсене, Теса. Но не търсене на съкровище. Не е игра. Отговорът не е толкова прост.

— Не разбирам. Знам, че искаш Галахад да успее. Защо не искаш да ми помогнеш?

— Дадох ти гатанката.

— Страхотна помощ, няма що!

— Това е чудесна гатанка.

— Смърди.

— Тя казва всичко, което трябва да знаеш.

— Но ако не мога да го разбера?

— Ще трябва да се потрудиш.

— Моят мозък не работи по този начин. Аз не разбирам гатанки. Особено тази.

— Ще я разбереш!

Това беше най-категоричната заповед, която някога бе чувала.

Очите й се присвиха предизвикателно.

— Няма!

— По-добре я разбери. — Черните му очи заблестяха. — Това е единственият му шанс. И още едно нещо, последно, скъпа моя.

— Какво?

— Чуй ме добре, Теса. От момента, в който ти и Галахад започнете това търсене, до момента на приключването му — независимо дали ще е успех или провал, триумф или трагедия, победа или загуба — ти ще си сама. Изцяло и напълно. Няма да съм в състояние да ти помагам по никакъв начин. Такива са Правилата. — Той изведнъж започна да избледнява. — Не разчитай на никого, освен на себе си.

— Не можеш да ми подхвърлиш нещо такова и да изчезнеш! Доста тъп начин да спечелиш спор!

— Понякога, Теса, няма никакво значение как играеш…

— Ти мамиш! — извика тя.

— Важно е единствено да спечелиш. — Смехът му отекна в стаята.

— Чакай, задръж, спри! — Тя махна към вцепенената фигура на Галахад зад себе си. — Какво да правя с него?

— Не, милейди, какво да правя аз с теб?