Магьосницата в черна мантия мина през наскоро поправената Северна порта. Както винаги, хората се спираха да зяпат, а децата подвикваха името й и подтичваха след нея.
Ротан не сваляше поглед от Сония. Макар днес той да изпълняваше ролята на придружител, не това го притесняваше.
Девойката не бе изглеждала толкова бледа от деня, в който се заключи в покоите му. Тя усети погледа му, обърна се към него и се усмихна. Той се поуспокои. Както беше предположил, работата в копторите я беше върнала към живота. В очите й се върна познатият блясък, а походката й стана по-уверена.
Болницата край портата беше построена за два месеца. Той очакваше, че ще мине време, преди обитателите на копторите да преодолеят омразата си и отвращението от магьосниците, но тълпата се появи веднага след отварянето й, и продължаваше да идва всеки ден след това.
Причината беше Сония. Те я обичаха. Тя беше една от тях, беше спасила града и се беше върнала в копторите, за да им помогне.
Дориен бе до Сония от самото начало. Лечителските му познания бяха от изключително значение, а опитът му в спечелването на доверието на фермерите и горяните му помагаше да спечели и доверието на обитателите. Към тях се бяха присъединили и други лечители. Като че ли Сония не бе единствената, която вярваше, че лечителството не бива да бъде предлагано единствено в полза на богатите Домове.
Когато Сония стигна до болницата и влезе вътре, тя бе посрещната от лорд Дарлън.
— Как мина нощната смяна? – попита тя.
— Както винаги – напрегнато. – Той се усмихна уморено. – Между другото, попаднах на едно момиче с потенциал. Тя е на около петнайсет години, казва се Калия. По-късно ще се върне заедно с баща си, ако той й позволи да се присъедини към нас.
Сония кимна.
— Как са запасите ни?
— Привършват – отвърна Дарлън. – Като се прибера, ще поговоря с лейди Винара.
— Благодаря ви, лорд Дарлън – каза Сония.
Дарлън кимна и тръгна към изхода. Сония огледа приемната. Тук чакаха пациентите, а няколко стражници се грижеха за реда. Тук се намираха и няколко от докторята от копторите, които бяха наети да се погрижат за по-леките случаи. Изведнъж Сония ахна и се обърна към стоящия наблизо стражник.
— Виждаш ли онази жена, която държи дете, увито в зелено одеяло? Доведи я в стаята ми.
— Да, милейди.
Ротан потърси жената с поглед, но Сония вече се отдалечаваше. Той влезе след нея в малката стая, обзаведена с маса, легло и няколко стола. Тя седна и забарабани с пръсти по масата. Ротан придърпа един стол и седна до нея.
— Познаваш ли тази жена?
Тя го погледна.
— Да. Това е... – Прекъсна я почукване по вратата. – Влез.
Ротан веднага разпозна жената. Лелята на Сония се усмихна и седна от другата страна на масата.
— Сония. Надявах се да те видя тук.
— Джона – отвърна Сония и се усмихна нежно, но уморено, както забеляза Ротан. – Исках да мина да те видя, но бях толкова заета. Как е Ранел? Как са братовчедите ми?
Джона погледна към бебето.
— Хания има ужасна треска. Опитах всичко...
Сония нежно постави ръка върху главичката на бебето и се намръщи.
— Да. Прихванала е синя пъпка. Сега ще я подсиля малко. – Девойката помълча. – Готово. Боя се, че ще трябва да я изтърпиш. Давай й повече течности. Малко сок от мерин също ще помогне. – Сония погледна леля си. – Джона, би ли... би ли дошла да поживееш с мен?
Жената се ококори.
— Съжалявам, Сония. Просто не мога.
Сония наведе глава.
— Знам, че не се чувстваш комфортно край магьосниците, но... моля те, обмисли предложението ми. Аз... – Тя погледна Ротан. – Мисля, че е време и ти да го научиш, Ротан. – Сония отново се обърна към Джона. – Ще ми се наоколо да имам някой запознат човек. – Тя кимна към детето. – Готова съм да сменя всички лечители според твоите съвети.
Джона и Ротан погледнаха недоумяващо към Сония. Тя се намръщи и притисна длан към корема си. Очите на Джона се разшириха.
— О.
— Да – кимна Сония. – Страх ме е, Джона. Не съм го планирала. Лечителите ще се грижат за мен, но те не могат да излекуват страха ми. Мисля, че ти би могла.
Джона се намръщи.
— Нали каза, че магьосниците имат свои начини да се погрижат за това.
Ротан се развесели, когато видя как Сония силно почервенява.
— Изглежда, е по-добре, когато жените... взимат мерки. Очевидно мъжете не се обучават на това, освен ако сами не го пожелаят – каза тя. – Щом ученичките започнат да показват интерес към момчетата, лечителите ги взимат за инструкции, но тъй като аз не бях популярна, никой не ме е обучавал. Акарин – Сония замълча и преглътна – сигурно е предположил, че съм минала през това. А аз предположих, че той ще се погрижи.
Ротан най-накрая разбра за какво става дума и зяпна Сония. Усети се, че брои месеците след изпращането й в изгнание. Три и половина, може ли четири. Мантията можеше да го прикрие добре...
Тя го погледна примирено.
— Извинявай, Ротан. Щях да ти кажа в някой подходящ момент, но когато видях Джона, реших да се възползвам...
Двамата скочиха от местата си, а Джона избухна в смях. Тя сочеше Ротан.
— Не бях виждала тая физиономия откакто казах на Ранел, че чакам първото ни дете! Започвам да си мисля, че магьосниците не са чак толкова умни, на каквито се правят! – Тя се усмихна на Сония. — Така. Значи ще имаш бебе. Не мога да си представя как ще расте сред магьосници.
Сония се усмихна накриво.
— Нито пък аз. Значи ще си помислиш?
Джона се поколеба, после кимна веднъж.
— Добре. Ще поостанем известно време с теб.