Защото те обичам

23. Паролата

Днес

В самолета

16:00 ч.

Голяма част от пътниците спокойно си дремеха и смилаха поднесените им ризото с гъби и палачинки със захаросани ябълки. Други със слушалки на главите се бяха унесли в слушане на музика.

Със затворени очи и равномерно дишане Иви се бе присъединила към Лейла в страната на сънищата. Марк с нетърпение очакваше приземяването и се въртеше на своята седалка, хвърляйки неспокойни погледи към часовника си. Чувстваше, че трябва да предприеме нещо спешно. Не можеше да чака пристигането в Ню Йорк, за да разбули мистерията за странното поведение на Никол.

Трябваше да провери нещо. Веднага.

Наведе се към централната пътека. Костюмиран бизнесмен с вратовръзка трескаво следеше курсовете на борсата по интернет. Внезапно хрумване накара Марк да стане и да тръгне по пътеката, държейки в ръката си едва наченатата от Иви чаша с портокалов сок. Като стигна до жертвата си, докторът се престори, че залита, и нарочно разля сока върху ризата и панталона на бизнесмена.

— Не можеше ли да внимавате, дявол да го вземе! — извика последният, виждайки пораженията.

— Наистина много съжалявам — извини се вяло Марк.

Той извади от джоба си мокра кърпичка, но вместо да избърше течността, я разстла и направи още по-голямо лепкаво петно.

— Оставете! — жертвата реши да се отърве. — Ще го измия с малко вода.

Той стана от седалката си, избърса няколкото капки, паднали на клавиатурата, после го постави в багажника и се насочи към тоалетната, мърморейки:

— … костюм „Кензо“ за хиляда долара… срещата с японците… закупуване на акции…

Марк уж щеше да продължи пътя си, но се върна обратно. Повечето от щорите на илюминаторите бяха свалени, за да спират лъчите на слънцето, и в самолета цареше полумрак, приятен за лека дрямка или гледане на филм.

С възможно най-естествено движение докторът отвори багажника, взе компютъра и го отнесе на своето място. Погледна към дъното на самолета. Пред тоалетните имаше опашка. При малко повече шанс Марк щеше да разполага с компютъра десетина минути, преди собственикът да е забелязал липсата му.

Докторът го отвори внимателно. В раздадената на пътниците брошура бе прочел, че благодарение на постигнат наскоро технологичен прогрес в самолета има високоскоростен безжичен достъп до интернет. Потърси указатели в търсачката и влезе в един от излезлите сайтове. Написа в съответната графа телефонния номер, чрез който бе успял да се свърже с Никол. След няколко секунди се появи следният странен резултат:

Значи това бе номерът на новия кабинет на Конър! Гласът, който нареждаше на Никол да затвори телефона, беше на най-добрия му приятел. Сега вече беше сигурен в това. А защо не го беше познал веднага? И какво можеше да прави жена му при него?

Марк застина изумен за няколко секунди, не знаейки по какъв път да продължи. Доколкото си спомняше, Никол използваше Hotmail за кореспонденция. Той отиде на страницата на оператора, набра „nicole.hathaway“ в полето за потребителя и мигащият курсор вече го канеше да набере паролата. Но той не я знаеше.

През всичките години, прекарани с нея, той никога не беше показвал ревност. Съпружеските им отношения се основаваха на доверието и Марк никога не си беше позволявал да рови в нейната чанта или в бележника й.

А може би е трябвало да го прави…

Той не разбираше много от информатика, но може би една хакерска програма би му позволила да проникне в потребителската сметка на жена си. За съжаление нямаше такава. Разполагаше само с интелекта си, но той явно не беше достатъчен. Даже и най-изкусният терапевт не е в състояние да отгатне парола въз основата само на психологически анализ. Във всеки случай не и за пет минути. Но Марк не се отказваше лесно.

Как хората си избират парола? Разсъждавайки нормално, може да се стигне до предположения като фамилно име, собствено име, име на съпруг, на дете, на любимо животно.

Той изпробва последователно:

nicole

hathaway

layla

mark

pyewacket (името на сиамската им котка)

Без резултат…

После се насочи към цифрите:

06.06.74 (дата на раждане на Никол)

19.08.72 (негова дата на раждане)

15.05.96 (дата на първата им среща)

10.09.96 (дата на сватбата им)

11.01.97 (дата на раждане на Лейла)

След това опита с горните данни, премахвайки точките, после ги замени с наклонена черта. За по-сигурно реши да въведе годините с по четири цифри.

Безуспешно. Какво да прави?

Вкара и други данни, които му минаваха през ума: телефонни номера, регистрационни номера, социални осигуровки… Опита и с данните за ръста на жена си, за номера на обувките й, за теглото й. Както и за любимия й цвят:

vermilion14

или пък любимия й роман:

the-prince-of-tides

the.prince.of.tid.es

theprinceoftides15

любимия й филм:

grave-of-the-fireflies

grave.of.the.fireflies

graveofthefireflies16

Май нямаше да стане?

Марк затвори очи. Яви му се сияещият образ на Никол, която се намира на сцена и получава аплодисменти след концерт.

violin17

Продължавайки серията от вероятни пароли, вкара имената на любимите композитори на жена му, както и на тези, които е свирила на живо или е записвала в албуми:

mozart

bach

beethoven

mendelssohn

shostakovich

brahms

barber

stravinsky

Не, това беше грешна посока. Марк, поеми в друга посока! Имаше усещането, че сега мозъкът му работи на пълни обороти. Тръгвайки от принципното положение, че една парола непременно разкрива интимен елемент от личността на потребителя, според него Никол, каквато я познаваше, ще да е избрала някаква фраза с емоционална стойност: код, отразяващ семейните й връзки или историята на любовта й с Марк.

Но Никол беше предпазлив човек. Преди няколко години се бяха опитали да проникнат в банковата им онлайн сметка и тя го бе преживяла тежко. Явно беше, че е смесила букви, цифри и символи, за да направи паролата си по-сигурна. А може и да е нещо дълго, както им бе препоръчал навремето един банкер.

От друга страна, тя проверяваше пощата си всеки ден и кодът й не би трябвало да е прекалено абстрактен.

Значи трябваше да търси парола, която да е трудна за откриване и лесна за запомняне.

За да се получи такъв код, най-простият начин е да се мине през ключова фраза: поговорка, цитат от песен или стихотворение…

Не, Марк бе готов да се обзаложи, че жена му е избрала нещо по-лично. Но какво? Има ли фраза, която сбира в себе си същината на тяхната любов?

Изведнъж усети, че губи нишката на разсъжденията си. Ужасно главоболие стегна слепоочията му. В главата му всичко се обърка: цифри, букви, кодове, съобщения, спомени… Той затвори очи, за да се опита да се концентрира. Лицето на Никол изникна в размътеното му съзнание.

Множество образи едновременно го обсадиха, сякаш непозната сила бе бомбардирала мозъка му със стотици мощни мълнии: първата среща, първата целувка, първият път, когато правиха любов, първото спречкване, първата почивка заедно…

Париж, Франция.

Лятна вечер.

Площадче на остров Сите.

Ресторант с маси на тротоара.

Вечеря за влюбени.

Предложение за женитба.

На площада с яворите.

Върху един от тях с джобно ножче е издълбан надпис, последван от дата.

Влюбена двойка, която ги бе изпреварила с няколко години.

Марк и Никол стоят безмълвни пред този надпис.

После си обещават да си поръчат същия надпис върху сватбените халки.

Марк докосна с дясната си ръка показалеца на лявата. Халката си беше на мястото. Беше издържала на всичко: на раздялата, на уличния живот… Свали я с голям труд и прочете надписа, гравиран от вътрешната страна:

Сълза се търкулна по лицето му и капна върху клавиатурата. Марк разбра, че е открил паролата.

Тъй като фразата беше доста дълга и не можеше да се побере в карето, предназначено за паролата, той набра първите букви на всяка дума:

loosainfin

Грешна парола.

Естествено: трябваше да се прибави и датата. За момент се поколеба, но сметна за най-вероятно това да е датата на първата им среща. И все така трескаво набра:

Loosainfin150596

Пак натисна ENTER.

Успех! Страницата се зареди и пред него се отвори пощенската кутия на Никол Хатауей.

Имаше цял куп съобщения. Повечето идваха от Соня, импресариото на Никол, която организира концертите и пътуванията й. Около една трета бяха спам: „виагра на ниски цени“, „удължи своя пенис“, „помогни на пострадалите от цунами“, всевъзможни финансови примамки. Имаше хвалебствени поздравления от почитатели, присъствали на нейни концерти. Имаше и няколко критики като „Изобщо не можете да се сравнявате с Ан-Софи Мутер18“ и „Звукозаписните компании не са ви избрали заради таланта, а заради задника“, или: „На ваше място щях да се срамувам да печеля пари, използвайки изчезването на дъщеря си“.

Любопитно, но нищо ново под слънцето. Никол получаваше подобни съобщения и преди две години. Марк потърси съобщения от Конър, но такива нямаше. Вниманието му бе привлечено от съобщение с прикачен документ, представляващ видеозапис. Изображението беше черно-бяло, в малка рамка и с лошо качество. Бързо разбра, че филмът е заснет с камера за видеонаблюдение.

Когато на екрана се появи образът на Лейла, кръвта му се вледени и светът около него замря.