Заветите

Петдесет и девета глава

Мислех, че всичко съм уредила, но и най-добре скроените мечти остават често неосъществени,35 а неприятностите все връхлитат по три. Пиша това набързо в края на много труден ден. Кабинетът ми все едно беше Гранд Сентръл — преди тази внушителна сграда да бъде разрушена по време на Войната в Манхатън — толкова много хора минаха през него.

Първа се появи Леля Видала, веднага след закуска. Видала и неусвоената от тялото овесена каша са изнурително съчетание — обещах си да погълна малко ментов чай при първа възможност.

— Лельо Лидия, искам да привлека вниманието ви към един спешен проблем — каза тя.

Мислено въздъхнах.

— Разбира се, Лельо Видала. Седнете.

— Няма да ви отнемам много време — каза тя и се настани на стола, готова да направи точно това. — Става дума за Леля Виктория.

— Да? Двете с Леля Имортел скоро заминават за Канада за мисията си като Перлени момичета.

— Точно за това исках да се посъветвам с вас. Сигурна ли сте, че са готови? Още са незрели за възрастта си, дори повече от другите Молителки от тяхното поколение. Нито една от двете няма опит по света, но някои от другите момичета поне имат твърдост, каквато те двете не притежават. Бих казала, че те са много меки, ще бъдат податливи на материалните изкушения в Канада. Освен това, по мое мнение, има опасност Леля Виктория да отстъпи от вярата ни. Напоследък чете доста спорни книги.

— Нали не наричате Библията спорна? — попитах.

— Категорично не. Имам предвид собственото ѝ родословие от Архива. Може да си втълпи опасни неща.

— Тя няма достъп до Архива на родословието — изтъкнах.

— Явно някой я е снабдил с документите. Случайно ги видях на бюрото ѝ.

— Кой би го направил без моето позволение? — попитах. — Трябва да проверя, няма да толерирам неподчинение. Сигурна съм обаче, че Леля Виктория вече е напълно способна да се пази от опасни идеи. Въпреки вашето мнение, че е незряла, аз съм убедена, че тя е постигнала възхитителна зрялост и сила на характера.

— Неубедителна фасада — каза Видала. — Теологичните ѝ възгледи са много нестабилни. Като дете беше много лекомислена и неизпълнителна по отношение на училищните си задължения, особено в часовете по занаяти. Освен това майка ѝ е…

— Знам коя е майка ѝ — прекъснах я. — Същото важи за някои от нашите най-уважавани по-млади Съпруги, които са биологично потомство на Прислужници. Само че такава изроденост не се предава непременно по наследство. Нейната осиновителка беше пример за висок морал и търпеливо страдание.

— За Табита е вярно — съгласи се Леля Видала. — Но както знаем, биологичната майка на Леля Виктория е изключително скандален случай. Тя не само не изпълни задълженията си, напусна назначението си и прояви неподчинение към хората, упълномощени да упражняват Свещена власт над нея, но и беше главната инициаторка на отвличането на бебето Никол от Галаад.

— Минала история, Видала — отговорих. — Нашата мисия е да спасяваме от грешките, не да осъждаме по напълно условни съображения.

— Да, по отношение на Виктория, но майка ѝ трябва да бъде насечена на дванайсет парчета.

— Несъмнено.

— Носи се достоверен слух, че тя работи за разузнаването на „Мейдей“ в Канада — поредното предателство.

— Понякога печелим, понякога губим — казах.

— Странна формулировка — укори ме Леля Видала. — Това не е спорт.

— Много мило от твоя страна да споделиш съображенията си относно уместното говорене — казах. — А що се отнася до прозренията ти относно Леля Виктория, ще поживеем и ще видим. Сигурна съм, че тя ще изпълни успешно мисията си като Перлено момиче.

— Ще видим — каза Леля Видала с тънка усмивка. — Но ако избяга, не забравяйте, че съм ви предупредила.

След това се появи Леля Хелена, задъхана, след като беше куцукала от библиотеката. Краката все повече я измъчваха.

— Лельо Лидия — поде тя, — според мен е редно да знаете, че Леля Виктория чете за родословието си от Архива, без да има позволение. Убедена съм, че с оглед на това коя е биологичната ѝ майка, това е крайно неразумно.

— Леля Видала ме осведоми за това деяние — отговорих. — Тя споделя мнението ви, че нравствената тъкан на Леля Виктория е много крехка. Само че според мен Леля Виктория е добре възпитана и е получила най-доброто образование в нашето училище „Видала“. Да не би да твърдите, че природата ще се наложи над възпитанието? В този случай Адамовата греховност би трябвало да се наложи у всички нас въпреки неотклонното ни старание да я заглушим и се опасявам, че Галаад като замисъл ще се окаже обречен.

— О, нищо подобно! Не намеквам това — възрази притеснена Леля Хелена.

— Вие лично запозната ли сте с родословието на Агнес Джемайма? — попитах я.

— Да, прочетох го преди много години. По онова време достъп имаха само Лелите Основателки.

— Взели сме правилното решение. Ако информацията, че бебето Никол е полусестра на Леля Виктория, беше разпространена сред обществото, щеше много да попречи на развитието ѝ като дете. Вече съм убедена, че ако знаеха за роднинската им връзка, някои от най-безскрупулните хора в Галаад щяха да опитат да я използват като разменна монета при опитите за връщането на бебето Никол в страната.

— Не се бях замисляла за това — каза Леля Хелена. Имате право, разбира се.

— Може би ще ви бъде интересно да узнаете, че активистите от „Мейдей“ са наясно с тази роднинска връзка и бебето Никол е прекарало известно време сред тях. Смята се, че те ще опитат да я съберат с нейната порочна майка, тъй като осиновителите ѝ са починали внезапно. При експлозия — додадох.

Леля Хелена започна да плете тънките си като хищни нокти пръсти.

— Онези от „Мейдей“ са безмилостни, като нищо ще я поверят на грижите на безпътна престъпница като майка ѝ, дори ако така ще пожертват един невинен млад живот.

— Бебето Никол е в безопасност — успокоих я.

— Хвала! — възкликна Леля Хелена.

— Но все още не се знае, че е бебето Никол — наблегнах. — Надявам се скоро да заеме полагащото ѝ се място в Галаад. Вече има шанс това да стане.

— Радвам се да го чуя. Но ако тя наистина е сред нас, трябва да процедираме внимателно по въпроса с истинската ѝ самоличност — каза Леля Хелена. — Редно е да ѝ го съобщим много внимателно. Подобни разкрития може да дестабилизират едно уязвимо съзнание.

— И аз съм на същото мнение. Междувременно искам да следите движението на Леля Видала. Опасявам се, че тя е предоставила документите за родословието в ръцете на Леля Виктория, макар да не проумявам с каква цел. Сигурно иска Леля Виктория да изпадне в дълбоко отчаяние от новината за своята пропаднала родителка, да се разстрои и да допусне някакво нарушение от привързаност.

— Видала отдавна не я харесва — каза Леля Хелена. — Още от училището.

И си тръгна, куцукайки, доволна от поставеното поръчение.

Докато седях в „Шлафли Кафе“ и пиех следобедния си ментов чай, забързано влетя Леля Елизабет.

— Лельо Лидия! — нададе вопъл тя. — В Ардуа Хол влязоха Очи и Ангели! Истинско нашествие! Нали не сте го позволявали?

— Успокойте се — казах, но и моето сърце заби бързо-бързо. — Къде точно се намират?

— В печатницата. Конфискуваха всички брошури на Перлените момичета. Леля Уенди възрази и със съжаление ви съобщавам, че я арестуваха. Наистина: сграбчиха я и я арестуваха! — потръпна тя.

— Безпрецедентно! — възкликнах и се надигнах. — Незабавно ще поискам среща с Командир Джъд.

Запътих се към кабинета си с намерението да използвам червения телефон за директна връзка, но не се наложи, Джъд вече ме очакваше. Сигурно беше влязъл без позволение с обяснението, че случаят е спешен. Дотук с договорката ни за неприкосновеността на отделните сфери.

— Лельо Лидия, прецених, че е редно да обясня действията си — каза той без усмивка.

— Не се съмнявам, че имате отлично обяснение — казах леко хладно. — Очите и Ангелите сериозно са прекрачили границите на благоприличието, да не говорим за закона и традициите ни.

— Все в услуга на доброто ви име, Лельо Лидия. Може ли да седна?

Махнах му към стола. И двамата седнахме.

— След няколко задънени улици стигнахме до извода, че микроточките, за които ви осведомих, вероятно се разменят между „Мейдей“ и неизвестно лице за контакт тук, в Ардуа Хол, с неволното посредничество на брошурите, раздавани от Перлените момичета.

Той направи пауза, за да ми даде възможност да отговоря.

— Изумена съм! Какво оскърбление! — Чудех се защо се бавят толкова. Но пък микроточките бяха съвсем миниатюрни, на кого ще му хрумне да заподозре нашите атрактивни и ортодоксални рекламни материали за привличане на нови последователи? — Имате ли доказателства? — попитах. — Ако имате, коя е гнилата ябълка сред нас?

— Нахлухме в печатницата на Ардуа Хол и задържахме за разпит Леля Уенди. Това като че ли е най-прекият път към истината.

— Не мога да допусна, че Леля Уенди е замесена — казах. — Тя не е способна да измисли такъв план. Има мозък колкото една гупа. Настоявам веднага да я освободите.

— И ние стигнахме до същия извод. Тя ще се възстанови от преживения шок в клиника „Утеха и балсам“ — каза той.

Въздъхнах с облекчение. Без ненужна болка, но ако е нужно — болка. Леля Уенди е полезна глупачка, но е напълно безвредна.

— Какво открихте? — попитах. — Имаше ли от онези ваши микроточки в новоотпечатаните брошури?

— Не, но когато проверихме брошури, наскоро донесени обратно от Канада, открихме няколко точки, съдържащи карти и други неща, които вероятно са поставени от „Мейдей“. Неизвестният предател сред нас явно е разбрал, че унищожаването на „Модна хрътка“ като част от операцията затваря този маршрут, и е престанал да доукрасява брошурите на Перлените момичета със секретна информация от Галаад.

— Отдавна имам съмнения в Леля Вид ала — казах. — Леля Хелена и Леля Елизабет също имат позволение да влизат в печатницата, а аз лично открай време връчвам новите брошури на нашите Перлени момичета, които заминават, така че и аз следва да бъда поставена под подозрение.

Командир Джъд се усмихна на думите ми.

— Лельо Лидия, дори в такъв момент не преставате да се шегувате — каза той. — И други хора са имали достъп: неколцина чираци например. Само че няма данни те да са сторили нещо нередно, а в конкретния случай не е достатъчно просто да стоварим вината върху някого. Не бива да оставяме истинския извършител на свобода.

— Тогава оставаме на тъмно.

— За жалост. За огромно мое съжаление, следователно и за ваше, Лельо Лидия. Кредитът на доверие към мен от страна на Съвета бързо се топи — отдавна им обещавам резултати. Вече усещам известна хладина, резки поздрави. Усещам признаци, че наближава чистка — и вие, и аз ще бъдем обвинени в небрежност до степен на измяна, задето сме допуснали „Мейдей“ да ни надхитри под носа ни в Ардуа Хол.

— Положението е критично — съгласих се.

— Има начин да се реабилитираме — каза той. — Бебето Никол трябва веднага да излезе на показ. Телевизии, плакати и огромен митинг.

— Разбирам ползата — съгласих се.

— Ще бъде още по-ефективно, ако мога да оповестя, че се сгодявам за нея, и излъчим на живо предстоящата сватба. След това двамата с вас ще бъдем неуязвими.

— Блестящо, както винаги — казах. — Обаче вие сте женен.

— Как е здравето на Съпругата ми? — попита той, извил укорително вежди.

— По-добре отпреди — отговорих, — но не толкова добре, колкото може да се очаква.

Защо беше подходил толкова очебийно и беше използвал отрова? Отровата лесно се открива, дори в малки количества. Колкото и неприятна да беше Сонамит като ученичка, никак не ми се искаше и тя да се присъедини към покойните му невести. Тя наистина се възстановяваше, но ужасът от вероятността да се върне в любящите обятия на Джъд спъваше лечението ѝ.

— Опасявам се, че може да преживее нова криза — казах.

— Ще се моля за нейното освобождение от страданието — рече той с въздишка.

— Сигурна съм, че молитвите ви скоро ще получат отговор — уверих го.

Вторачихме се един в друг над бюрото.

— Колко скоро? — не издържа и попита той.

— Достатъчно скоро — отвърнах.