Заветите

Благодарности

„Заветите“ е писана на много места: във вагона със стъклен покрив на влак, спрял на страничен коловоз заради свлачище, на борда на няколко кораба, в няколко хотелски стаи, насред гора, в центъра на града, по пейки в парковете, в кафенета, с думи, нахвърляни по пословичните салфетки, в тетрадки и на лаптоп. Свлачището беше извън моя контрол, както и някои други събития, засегнали местата, на които пишех. Други обстоятелства са изцяло по моя вина.

Но преди думите да се появят върху страниците, „Заветите“ беше написана отчасти в съзнанието на читателите на нейния предшественик, романа „Разказът на прислужницата“, които не спираха да питат какво се случва след края на събитията, описани в него. Трийсет и пет години са много дълго време за обмисляне на възможните отговори, които се променят, защото и обществото се променя, а вероятностите се превърнаха в действителност. Гражданите на много страни, включително на Съединените щати, са под още по-голямо напрежение сега, отколкото преди три десетилетия.

Един въпрос, свързан с „Разказът на прислужницата“, се повтаряше непрекъснато: как е рухнал Галаад? „Заветите“ е написана като отговор на този въпрос. Тоталитаризмът може да се срути вътрешно, когато управляващите не изпълнят обещанията, с които са дошли на власт. Няма безпогрешни формули, защото малко неща в историята са неизбежни.

Признателна съм на читателите на „Разказът на Прислужницата“ — техният интерес и любознание ме вдъхновяваха. Много благодарности на екипа, който вдъхна живот на книгата като завладяващ, красиво заснет и завоювал много награди сериал на „Метро Голдуин Майер“ и на „Хулу“: Стив Старк, Уорън Литълфийлд и Даниъл Уилсън като продуценти, изпълнителният продуцент Брус Милър за неговата превъзходна писателска стая; на чудесните режисьори и на забележителните актьори, за които това категорично не беше само поредният филм: Елизабет Мое, Ан Дауд, Самира Уайли, Джоузеф Файнс, Ивон Страховски, Алексис Бледъл, Аманда Брюгел, Макс Мингела и още много други. Телевизионните сериали уважиха една от аксиомите на романа: в тях не са включени събития, които нямат прецедент в човешката история.

Всяка издадена книга е групово усилие, затова дължа благодарност на пъстрата група редактори и първи читатели от двете страни на Атлантика, които помогнаха на този мисловен експеримент по многобройни начини: от „Това много ми харесва!“ до „Това няма да ти се размине!“ и „Не разбирам, кажи ми още нещо“. Тази група включва, но не се изчерпва с Беки Харди от „Шато/ Пенгуин Рандъм Хаус“ във Великобритания; Луиз Денис и Марта Каня-Форстнър от „Пенгиун Рандъм Хаус“ в Канада; Нан Талийз и Лу Ан Уолтър от „Пенгуин Рандъм Хаус“ в САЩ; Джес Атууд Гибсън, която е безмилостна; и на Хедър Сангстър от „Стронг Финиш“ — демоничната коректорка, която пощи всяка книга, включително и още неизлюпените. Благодаря и на екипите от коректори, начело с Лидия Бюхлър и Лорейн Хайланд в „Пенгуин Рандъм Хаус“ в САЩ, и Кимбърли Хесас в „Пенгуин Рандъм Хаус“ в Канада.

Благодаря на Тод Даути и на Сюзан Хърц от „Пенгиун Рандъм Хаус“ в САЩ, на Джаред Бланд и на Ашли Дън от „Пенгиун Рандъм Хаус“ в Канада, както и на Фран Оуен, Мари Ямадзаки и Клоуи Хийли от „Пенгиун Рандъм Хаус“ във Великобритания.

На своите вече пенсионирани агентки Фийби Лармър и Вивиън Шустър, на Каролина Сътън и на Кейтлин Лейдън, Клеър Носиерес, Софи Бейкър и Джоди Фабри от „Къртис Браун“, на Алекс Фейн, Дейвид Сейбъл и екипа на „Фейн Продакшънс“, а също на Рон Бърнстийн от Ай Си Ем.

За специализираните услуги: на Скот Грифин за съветите му, свързани с корабите; на Оберон Зел Рейвънхарт и на Кирстен Йонсен, на Миа Смит, чието име се появи в текста в резултат на търг в помощ на благотворителната акция „Свобода от изтезания“, и на неколцина членове на Съпротивата по време на Втората световна война от Франция, Полша и Нидерландия, с които съм се запознавала през годините. Героинята Ейда носи името на моя леля по съпружеска линия — Ейда Бауър Атууд Бранън, която беше сред първите водачки на риболовни и ловни експедиции в Нова Скотия.

На онези, които са ми помагали да прецапам през времето и са ми напомняли кой ден е, включително Лусия Сино от O. W. Toad Limited и Пени Кавана, на В. Дж. Бауър, който създаде и поддържа уебстраницата; на Рут Атууд и на Ралф Сайфърд; на Ивлин Хескин; на Майк Стоян и на Шелдън Шойб, на Доналд Бенет, Боб Кларк и Дейв Коул.

На Колийн Куин, която се старае да ме изважда от писателската бразда обратно на равния път, на Сяолан Джао и на Вики Донд, на Матю Гибсън, който оправя разни неща, и на Тери Карман и „Шок Докторе“, задето поддържат светлината.

И както винаги, благодаря на Греъм Гибсън, моя партньор в многобройни прекрасни приключения вече почти петдесет години.