Заветите

Председател: професор Мариан Лунен сърп, Университет Анишинаабе, Кобалт, Онтарио.

Докладчик: професор Джеймс Дарси Пейшото, директор на Архивите на XX и XXI век, Университет Кеймбридж, Англия.

ЛУНЕН СЪРП: Най-напред бих искала да отбележа, че това събитие се провежда в традиционните територии на народа пенобскот, и благодаря на старейшините и на предците, че допуснаха присъствието ни днес. Също така бих искала да посоча, че местоположението ни — Пасамакуоди, преди Бангор — не само е било важна изходна точка за бегълците от Галаад, но и едно от главните места по маршрута на „тайната железница“ отпреди Гражданската война преди повече от триста години. Както казват: историята не се повтаря, а се римува.

За мен е удоволствие да ви приветствам с добре дошли на Тринайсетия симпозиум за Галаадски изследвания! Нашата организация се разрасна, и то напълно основателно. Трябва да продължим да си напомняме за грешките от миналото, за да не ги повтаряме.

Няколко вътрешни въпроса: за онези, които биха желали да ловят риба в река Пенобскот, сме планирали две екскурзии. Не забравяйте да си вземете слънцезащитен крем и репелент. Подробности за тези експедиции и за архитектурната обиколка на града от Галаадския период ще намерите в папките си. Добавили сме изпълнения на химни от това време в църквата „Свети Тадей“ заедно с три детски хора от града. Утре е денят за възстановката с исторически костюми за онези, които са екипирани за целта. Искам да ви помоля да не се увличате, както се случи на Десетия симпозиум.

А сега, моля, посрещнете един добре познат на всички нас докладчик — и от неговите публикации, и от увлекателния му телевизионен сериал, който се излъчи напоследък: „В Галаад: ежедневието в една пуританска теокрация“. Направеното от него представяне на предмети от музейните сбирки по цял свят — особено ръчно изработеният текстил — беше удивително. Давам думата на професор Пейшото.

ПЕЙШОТО: Благодаря ви, професор Лунен сърп, или да ви наричам „госпожо председател“? Всички ви поздравяваме за вашето повишение — което не би било възможно в Галаад. (Аплодисменти.) Сега, когато жените са узурпирали водещите позиции в страховита степен, се надявам да не бъдете прекалено строга с мен. Взех присърце забележките ви за моите незначителни шеги по време на Дванайсетия симпозиум — признавам, че някои от тях не бяха проява на добър вкус — и ще се постарая да не оскърбявам никого. (Сдържани аплодисменти.)

Удовлетворително е присъствието на толкова много хора. Кой да допусне, че галаадските проучвания, занемарени за десетилетия, неочаквано ще добият такава популярност? Онези от нас, които дълги години са се трудили в тъмните и затънтени кътчета на научния свят, не са свикнали със смущаващо силните светлини на прожекторите. (Смях.)

Сигурно всички помните вълнението отпреди няколко години, когато в метално шкафче бяха намерени записките, приписвани на Прислужница от Галаад, известна като Фредова. Тази находка беше направена тук, в Пасамакуоди, зад една фалшива стена. Нашите проучвания и колебливите ни изводи бяха представени на предишния ни симпозиум и вече породиха впечатляващ брой рецензирани научни статии.

На онези, които поставиха под съмнение този материал и датирането му, сега мога да заявя уверено, че шест независими изследвания са потвърдили първите ни предположения, но се налага да направя и някои уточнения. Дигиталната черна дупка на двайсет и първи век причини изчезването на голям обем информация поради бързото разпадане на съхранените данни. Добавете и саботажите на огромен брой сървъри и библиотеки, дело на галаадски агенти, решени да унищожат всяка информация, която противоречи на тяхната, както и популистките бунтове против репресивното дигитално наблюдение в редица страни — всичко това означава, че не е възможно да датираме с точност много материали от Галаад. Трябва да се допусне грешка от порядъка на десет до трийсет години в датирането. В рамките на този диапазон обаче сме толкова сигурни, колкото изобщо може да бъде сигурен някой историк. (Смях.)

След откриването на онези знаменателни записи бяха направени още две забележителни находки, които, ако са автентични, ще обогатят съществено нашето разбиране за този отдавна отминал период от нашата обща история.

Първо, документът, известен като „Ръкописът от Ардуа Хол“. Това е поредица от ръкописни страници, открита в изданието от деветнайсети век на книгата на кардинал Нюман Apologia Pro Vita Sua. Книгата е закупена на търг от Дж. Гримсби Додж, от Кеймбридж, Масачузетс. Племенникът му наследява сбирката и продава ръкописа на търговец на антики, който оценява неговата стойност и привлича вниманието ни към него.

Ето снимка на първата страница. Ръкописът е четлив за подготвените да разчитат почерци от по-старо време, страниците са обрязани, за да се поместват в нишата, издълбана в книгата на кардинал Нюман. Радиовъглеродното датиране на хартията не изключва късногалаадския период, а използваното мастило на първите страници е обикновено мастило за рисуване от същото време, черно, макар че някои страници са изписани и със синьо. Писането е било забранено за момичетата и жените, с изключение на Лелите, обаче в училищата дъщерите на елитните семейства изучават рисуване, поради което има и снабдяване с такова мастило.

В „Ръкописът от Ардуа Хол“ пише, че негова авторка е някоя си „Леля Лидия“, представена доста неласкаво в записите, открити в металното шкафче. Вътрешни доказателства подсказват, че тя може би е същата „Леля Лидия“, която археолозите сочат като личността, на която е посветена голямата и неумело изпълнена статуя, открита в изоставена птицеферма седемдесет години след падането на Галаад. Носът на централната фигура на статуята е счупен, една от второстепенните фигури е без глава — вероятно вследствие на вандализъм. Ето изображение на статуята. Извинете за лошата светлина, лично съм правил снимката, а не съм най-добрият фотограф на света. Бюджетни ограничения не ми позволиха да наема професионален фотограф. (Смях.)

Персонажът на Леля Лидия се споменава в няколко доклада на дълбоко законспирирани агенти на „Мейдей“ като лукава и безмилостна личност. Не сме успели да я открием поради оскъдните телевизионни материали, запазени от онзи период, но поставена в рамка снимка, на гърба с ръкописен надпис „Леля Лидия“, е изкопана от развалините на девическо училище, бомбардирано по време на падането на Галаад.

Много неща сочат същата „Леля Лидия“ като авторка на нашия ръкопис, но както винаги, трябва да подходим предпазливо. Да допуснем, че ръкописът е фалшификат; не несръчен опит за измама, направен в наше време — хартията и мастилото бързо биха изобличили такава измама, а фалшификат, направен в самия Галаад, дори в Ардуа Хол.

Ами ако въпросният ръкопис е замислен като капан, чиято цел е да уличи съответния субект, досущ като писмата от тайното ковчеже, довели до смъртта на Мария Стюарт? Дали не е възможно този уличаващ документ да е съставен, с надежда да бъде намерен от Очите, от някой от враговете на „Леля Лидия“, описани в самия ръкопис — например Леля Елизабет или Леля Видала — който завижда за властта на Леля Лидия и се домогва до поста ѝ, познава добре и почерка ѝ, и стила ѝ на изразяване?

Има такава слаба вероятност. Като цяло обаче съм склонен да поддържам мнението, че нашият ръкопис е автентичен. Несъмнен факт е, че някой от Ардуа Хол е дал повратната микроточка на две полусестри, бегълки от Галаад, чието пътуване ще разгледаме след малко. Те самите твърдят, че този човек е Леля Лидия — защо да не им вярваме?

Разбира се, освен ако историята на момичетата за „Леля Лидия“ не цели отвличане на вниманието, за да бъде запазена в тайна истинската самоличност на двойния агент на „Мейдей“ в случай на предателство от средите на самата организация „Мейдей“. Винаги съществува такава възможност. В нашата професия отворим ли една тайнствена кутия, в нея нерядко се оказва скрита друга.

Така стигаме до два документа, чиято автентичност е почти сигурна. Те са озаглавени като свидетелски разкази на две млади жени, които, според собствените им думи, са открили в Архива на кръвното родство, съхраняван от Лелите, факта, че са полусестри. Авторката, която се представя като „Агнес Джемайма“, твърди, че е отраснала в Галаад. Другата, която се представя като „Никол“, изглежда, е по-млада от нея с осем-девет години. В показанията си тя описва как е научила от двама агенти на „Мейдей“, че е била тайно изнесена от Галаад като бебе.

„Никол“ може и да ви изглежда твърде млада на години и опит за опасната мисия, която двете провеждат с такъв успех, но тя не е по-млада от мнозина други, участвали в операциите на съпротивата и в шпионската мрежа през вековете. Някои историци дори твърдят, че хората на тази възраст са много подходящи за подобни приключения, защото младите хора са идеалисти, нямат ясно съзнание за това, че може да загинат, и притежават изключително силна жажда за справедливост.

Смята се, че описаната мисия била от огромно значение за окончателното рухване на Галаад, тъй като материалите, изнесени от по-младата сестра — микроточка, поставена в татуировката ѝ, което, признавам, е новаторски метод за доставяне на сведения (смях) — разкриват огромен брой дискредитиращи лични тайни на служители от най-високите етажи на властта в Галаад. Специално внимание заслужава поредицата заговори на някои Командири за елиминирането на други.

Оповестяването на тази информация предизвиква така наречена Чистка Баал, която разрежда редиците на елита, разклаща режима, предизвиква военен преврат и народен бунт. Гражданските размирици и хаос в резултат дават възможност да се разгърне кампания за саботиране на режима, координирана от съпротивителното движение „Мейдей“, и да бъдат осъществени поредица от успешни нападения от различни части на бившите Съединени щати: например планинските области в Мисури, областите около Чикаго и Детройт, Юта заради кипящото там възмущение от клането на мормони, състояло се в щата, Република Тексас, Аляска и повечето части на Западното крайбрежие. Това обаче е друга история, която военните историци все още изграждат.

Аз ще съсредоточа вниманието си върху самите свидетелски разкази, записани най-вероятно за да бъдат употребени от съпротивителното движение „Мейдей“. Тези документи се намирали в библиотеката на Университета Инну в Шешатшиу, Лабрадор. Никой не ги е открил по-рано вероятно защото не са били описани ясно, а са носели заглавието „Анали на кораба «Нели Дж. Банкс»: две приключения“. Всеки, който попадне на подобно заглавие, би допуснал, че става дума за описание на контрабанда на алкохол в миналото, защото „Нели Дж. Банкс“ е известен кораб за контрабандна търговия с ром от началото на двайсети век.

Истинското съдържание стана ясно едва когато Миа Смит, една от нашите докторантки, търсейки тема за дисертацията си, отворила папката. Когато ми предаде материалите, за да ги оценя, аз много се развълнувах, тъй като разказите на очевидци от Галаад стават все по-редки — особено такива, свързани с живота на момичетата и на жените. Трудно е било на хора, лишени от шанса за грамотност, да оставят подобни записи.

Ние, историците, обаче сме се научили да поставяме под съмнение първите си предположения. Дали това двойно повествование не е хитроумен фалшификат? Екип от наши докторанти тръгна по маршрута, описан от двете предполагаеми свидетелки — изследователите най-напред очертаха вероятния път на момичетата по суша и по море, после пропътуваха лично маршрута с надеждата да открият останали някъде улики. Влудяващо е, че текстовете не са датирани. Надявам се, ако вие някога участвате в подобно бягство, да окажете по-голямо съдействие на бъдещите историци и да впишете месеца и годината. (Смях.)

След като много пъти попадаха на задънена улица и пренощуваха в компанията на плъхове в порутена фабрика за омари в Ню Хампшър, хората от екипа попаднаха на възрастна жена, която живее тук, в Пасамакуоди. Тя сподели, че нейният прадядо ѝ разказвал за превозването на хора до Канада — предимно жени — с риболовно корабче. Той дори пазел карта на областта, която правнучката му ни подари — тъкмо се канела да изхвърли този стар боклук, понеже нямало да има кой да разчисти след нейната смърт.

Ще ви покажа снимка на тази карта.

С лазерна показалка ще проследя най-вероятния маршрут, по който са минали двете млади бегълки: с автомобил дотук, с автобус дотук, с пикап дотук, с моторна лодка дотук и после на борда на „Нели Дж. Банкс“ до този бряг близо до Харбървил в Нова Скотия. Оттам са отишли по въздух до медицински център в бежански лагер на остров Кампобело в Ню Брънзуик.

Екипът от млади изследователи посети остров Кампобело и намиращата се на него лятна вила, построена от семейството на Франклин Делано Рузвелт през деветнайсети век, където временно се е намирал бежанският център. Галаад искал да прекъсне всички връзки с тази постройка, затова взривили сухопътната връзка от континенталната част на Галаад, за да предотвратят бягства по суша от страна на хора, които въздишат по демокрацията. В онези дни къщата преживяла трудни времена, но впоследствие е реставрирана и работи като музей. За съжаление, голяма част от мебелировката е изчезнала.

Нашите две млади жени са прекарали поне седмица в тази къща, защото според собствения им разказ и двете са се нуждаели от лечение от измръзване, а по-младата сестра получила и сепсис вследствие на инфекция. Докато оглеждал сградата, нашият предприемчив млад екип открил интригуващи резки в дървената рамка на прозорец на втория етаж.

Показвам ви ги на този кадър — отгоре са боядисани, но все още се различават.

Това е Н, вероятно за „Никол“ — вижда се хоризонталната чертица ето тук, а това е, Е, има и Г. Възможно е да обозначават „Ейда“ и „Гарт“. А обозначава ли „Агнес“? Малко по-надолу, ето тук, има и В — за „Виктория“ може би? Ето там се виждат буквите Л. Л. и вероятно се отнасят до „Леля Лидия“ от техните показания.

Коя е майката на тези две полусестри? Знаем, че е имало избягала Прислужница, която няколко години работила активно като агент на „Мейдей“. Оцеляла след поне два опита за покушение, работила няколко години под тройна закрила в техния разузнавателен отряд близо до Вари в Онтарио, който привидно бил ферма за производство на органичен коноп. Не сме изключили категорично тази личност като авторка на записите, съдържащи „Разказът на Прислужницата“ и намерени в металното шкафче, а според този разказ жената имала най-малко две деца. Прибързаните изводи обаче може да ни отклонят от целта, затова разчитам на бъдещите учени да изследват проблема по-задълбочено при възможност.

За онези, които проявяват интерес — засега достъпно само за участниците в симпозиума, но в зависимост от финансирането се надяваме да стане достояние и за широка читателска публика — с колегата ми, професор Нотли Уейд, сме подготвили факсимиле на трите свитъка с материали, които сме подредили по начин, който ни се струва смислен с оглед на повествованието. Може да заличиш историка от личността на разказвача, но не може да заличиш разказвача от личността на историка! (Смях, аплодисменти.) Номерирали сме разделите, за да улесним търсенето и цитирането — излишно е да отбелязвам специално, че тези цифри се появяват и в оригиналите. Екземпляри от факсимилето може да поискате на рецепцията, не повече от един на човек, моля, защото бройките са ограничени.

Приятно пътуване в миналото и докато сте там, поразсъждавайте над значението на буквите, издълбани в рамката на прозореца. Аз ще се огранича с предположението, че съответствието между инициалите и главните имена в нашите ръкописи най-малкото поражда размисли.

Ще завърша с едно още по-интригуващо късче от загадката.

На групата изображения, които предстои да ви покажа, се вижда статуя, която в момента се намира в парка „Бостън Комън“. Произходът ѝ показва, че не е от галаадския период — името на скулптора съвпада с това на творец, работил в Монреал няколко десетилетия след падането на Галаад, а статуята трябва да е била преместена на сегашното си местоположение няколко години преди хаоса след рухването на галаадския режим и последвалото го възстановяване на Съединените американски щати.

Надписът, изглежда, споменава главните действащи лица от нашите материали. Ако е така, двете ни млади пратенички наистина оцелели не само за да разкажат за случилото се, но и за да се съберат отново с майка си и със своите бащи, да имат свои деца и внуци.

Аз лично намирам този надпис за убедително свидетелство за автентичността на двата свидетелски разказа, с които разполагаме. Колективната памет е прословута със своята неточност и голяма част от миналото потъва в океана на времето завинаги, обаче от време на време водата се разделя и ни позволява да зърнем някое тайно съкровище, макар и само за миг. И макар че историята съдържа множество нюанси, а ние, историците, не можем да се надяваме на единомислие, аз вярвам, че вие ще се съгласите с мен поне за това.

Както виждате, статуята изобразява млада жена, облечена с костюма на Перлено момиче — забележете характерната наметка, перления наниз, раничката. Тя носи букет малки цветя, които нашият консултант ботаник разпозна като незабравки. На дясното ѝ рамо са кацнали две птички, които са от семейството на гълъбите или гургулиците.

Ето го и надписа. Буквите са позаличени и се четат трудно, затова си позволих да ги транскрибирам на ето това изображение. С което приключвам.

В памет на

БЕКА, ЛЕЛЯ ИМОРТЕЛ

този паметник е издигнат от нейните сестри

Агнес и Никол

и от майка им, техните бащи, техните деца и внуци.

И като признание за безценната служба на Л. Л.

… защото небесна птица може да пренесе твоята дума

и крилата гадина да обади твоята реч.