Зов за завръщане

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВАДЖОНИ

В ръцете си държеше мистериозното куфарче, но все още не знаеше къде да отиде. Куейд закрачи надолу по улицата, без да забелязва сипещия се дъжд. Чудеше се каква ли тайна се крие в куфара, дано да е това, което му трябва. За нещо, от което сигурно зависи живота на Куейд куфарчето изглеждаше твърде жалко.

Изведнъж зад гърба му се чу звук, който напоследък изглежда бе станал неотменна част от живота му. Някой бе стрелял. Едва ли в този квартал това би могло да се нарече необичайно явление, но след всичко преживяно през последните часове нищо не биваше да се приема за обичайно. Той потърси с очи причината за шума и изведнъж видя, че по улицата към него тичат двама мъже. Доста далеч бяха за да може да ги разпознае, но Куейд реши веднага, че ще бъде излишно да чака да му бъдат представени. Той се обърна, вмъкна се в паркираното наблизо такси „Джони“ и се сниши зад стъклото.

Джони завъртя глава към него и го надари с една механична усмивка.

— Добре дошли в таксита „Джони“. Къде бихте искали да ви закарам?

— Тръгвай! — извика Куейд. — Бързо!

Манекенът помълча, след това заговори с безстрастния си глас.

— Бъдете така добър да уточните посоката.

Куейд надигна глава и хвърли бърз поглед през задното стъкло. Преследвачите бяха толкова близо, че вече можеше да различи чертите им. Познаваше ги, това бяха убийците, които стреляха по него в станцията на метрото. Успели са да го проследят независимо от мократа кърпа!

— Където и да е — отвърна Куейд без да откъсва очи от бягащите фигури. — Тръгвай! Тръгвай! — Той видя, че Рихтер измъква огромния си пистолет и се готви да стреля. — Проклятие!

Джони продължаваше да го гледа.

— Адресът е непознат — възрази с механичен глас той.

— „Макдоналдс“! Карай в „Макдоналдс“! Веднага! — Рихтер и Хелм откриха огън. Ала таксито все още не тръгваше.

— Само в прилежащата зона има четиринадесет закусвални „Макдоналдс“. Ще бъдете ли така добър да уточните…

Куейд кипна. Всеки момент главорезите ще бъдат тук! Той сграбчи с две ръце досадния манекен, напъна мишци и го изтръгна заедно с кормилото. После го захвърли на задната седалка и затършува по контролното табло.

Задното стъкло се пръсна под огън от куршуми. Куейд с нега си спомни за добрите стари дни, когато повечето коли бяха снабдени с бронирани стъкла. Той се приведе над таблото, напипа контролната ръчка и я завъртя към себе си. Колата подскочи и се понесе.

— Бъдете така добър да си сложите колана — обади се от задната седалка Джони.

Колата се носеше бясно по улицата, но без кормило тя беше практически неуправляема. Какво да прави?

Каквото и да е, друг шанс нямаше, мислеше си Куейд мрачно. Той издърпа максимално ръчката и се опита да я завърти така, че колата да поднесе наляво. Един от страничните прозорци избухна, Куейд подскочи и колата, загубила управление, се завъртя в кръг.

Рихтер и Хелм не спираха убийствения огън. В купето хвърчаха парчета от стъкло и метал, а сред цялата тази бъркотия Куейд правеше отчаяни опити да запази контрол върху колата. Той дръпна ръчката в противоположна посока и изведнъж тя остана в ръката му!

— По дяволите! — ненадейно колата спря да се върти и се понесе по улицата, оставяйки далеч назад Рихтер и Хелм. Куейд въздъхна, решил че най-сетне се е спасил. След това вдигна очи и погледна през изпотрошеното предно стъкло.

Колата летеше право към една стена.

— Подгответе се за сблъскване — разнесе се отзад топлия глас на Джони. — Подгответе се за сблъскване.

Куейд с мъка подтисна надигащия се в него истеричен смях. Той се опита да стисне строшения вал на ръчката. Истерията бързо премина в ужас. Стената се приближаваше с бясна скорост. Катастрофата изглеждаше неизбежна. Куейд отвори вратата с намерение да скочи навън.

И тогава си спомни за куфарчето! Без да се пуска от рамката на вратата, Куейд протегна ръка и издърпа куфарчето от прегръдките на вежливо усмихващия се Джони.

— Сблъскването е съвсем предстоящо — каза с безгрижен глас Джони.

Куейд скочи! Изглежда и това тялото му можеше да върши без негова помощ. Друг на негово място едва ли би оцелял след страшния удар със земята, но Куейд се претърколи ловко, без дори да изпуска от ръце куфарчето, сякаш се бе вкопчил в живота.

Секунда по-късно колата влетя в насрещната стена и се възпламени със страшен гръм.

Изглежда, че за момента Куейд отново бе в безопасност. Но Рихтер скоро ще бъде тук и веднага щом разбере, че в останките от таксито се въргаля само полуизгорелия корпус на Джони ще се отправи по дирите му. Този път трябваше да направи всичко възможно да се отскубне от преследвачите си и да не им дава никакви шансове.

Той скочи на крака и потъна в мрака на нощта.

Само минута по-късно Рихтер и Хелм спряха до горящото такси. Дори проливния дъжд не беше в състояние да укроти буйните пламъци.

Двамата се приближиха и огледаха черните руини. Пламъците се отразяваха в зловещите очи на Рихтер. Хелм направи опит да се приближи, но Рихтер го спря.

— Не бързай — рече той. — Обичам месото ми да е добре изпечено.

Той запали цигара и загледа замислено импровизираната скара.

Недалеч от тях, Куейд стигна до една ограда и се прехвърли през нея, като стискаше здраво куфарчето. Отвъд започваше индустриалната част на града. Куейд притича в сянката между две потънали в мрак сгради. Ако има късмет, преследвачите могат да се задоволят само с изгорялото такси и да решат, че задачата им е изпълнена. Куейд почувства, че отново придобива увереност. Сега се нуждаеше от скришно, сухо местенце, където на спокойствие да се запознае със съдържаниета на мистериозното куфарчето. Той вдигна ръка и напипа обгорената кърпа на главата си — добре, че не я бе загубил при катастрофата!

Хелм се върна в колата за да съобщи за инцидента. После двамата с Рихтер и още четирима агенти зачакаха пожарникарите да потушат пламъците с неизбежната пяна, за да се разровят из останките. Най-сетне един от агентите дотича при Рихтер и сви рамене.

— Няма и следа.

Рихтер и Хелм си размениха изненадани погледи.

— Сигурно е изгорял — предположи Хелм.

— Почакайте! — извика един от пожарникарите. — Май намерих нещо!

Рихтер и Хелм се приближиха към пожарникаря, който измъкваше нечия обгорена фигура от развалините. Това бяха димящите останки на шофьора-манекен. Почернялата му глава се завъртя със скърцане към тях.

— Благодаря ви, че се възползвахте от услугите на таксита „Джони“ — рече с бодър глас манекена. — Надявам се, че пътувахте приятно!

Жертвата отново се бе изплъзнала! Рихтер замахна разярено и нанесе страшен удар в челюстта на манекена, който в същия миг млъкна. Рихтер стисна смазаната си ръка и се намръщи от болка. Проклетото механизирано чучело беше дяволски горещо!

Един от агентите дотича при тях.

— Открихме следи по цимента — извика въодушевено той. — Сигналът е слаб, но без съмнение това е той.

— Да тръгваме! — кресна им Рихтер.