Зов за завръщане

ШЕСТА ГЛАВА41А

Имаше разбира се и други дребни и незначителни подробности, които Куейд изхвърли от главата си с бързината, с която се абстрахираше от излишните екрани на телевизора. Освен това, веднъж взето решението всичко останало бе само въпрос на няколко часа, тъй като процедурата бе по характер изключително вътрешна. Вътрешна в смисъл на това, което става в главата. Само след няколко часа той ще се върне от двуседмично пътуване до Марс — и с това се изчерпваше неговото участие в операцията. Маклейн обеща, че Куейд ще разполага с разумно обяснение за тези часове — и как иначе би било възможно едновременно да е на работа и да се завръща от Марс? Но рекламният агент го увери, че няма да има никакви противоречия. Куейд ще запази спомените за себе си, за да не предизвиква завист у колегите си, а те от своя страна ще избягват да говорят за отсъствието му, убедени, че става дума за решаване на някакъв интимен проблем. Що се отнася до Куейд — ще бъдат взети мерки да не поставя под съмнение факта на пътуването, нито пък да сверява датите с регистъра за явяване на работа. Една подобна проверка без съмнение би предизвикала много въпроси — но кому ще е необходима тя? Нито на колегите му по работа, нито на Лори — тя може само да бъде щастлива, когато Куейд престане да приказва за мечтаното пътуване до Марс. Корпорацията разбира се ще трябва да я уведоми за извършената процедура като най-близък роднина на Куейд, а и за да е информирана за вложените средства. Лори ще трябва да се примири с неговото решение. Като премия ще й предложат да й имплантират безплатно спомени за двуседмично очакване, самотни дни и нощи без Куейд и накрая — радостно посрещане на космодрума, за да са още по-автентични неговите спомени. Да наистина, за всичко бе помислено.

Увериха го, че ако наистина успее да си спомни и най-малкия детайл от посещението си в техния офис, може спокойно да дойде и да си поиска обратно парите. Наистина, едва ли щеше да има някакъв проблем, иначе компанията досега да се е разорила. Системата беше перфектна — саморегулираща се.

Следобедът вече преваляше. Казаха му, че всичко е готово. Маклейн го заведе в друг кабинет, в дъното на сградата, където го накараха да се разположи на кресло наподобяващо старовремски зъболекарски стол. Стаята беше нещо средно между операционна и звукоизолирано студио. Една сестра го накара да облече зелени хирургически дрехи върху ежедневното облекло.

— Не се притеснявайте, мистър Куейд — успокои го с нежен глас тя, след като Маклейн излезе. — Просто не бих искала да зацапам дрехите ви, докато ви поставям интравенозната инжекция. Това не е хирургия.

— Интравенозна ли? — попита изненадано той.

— Да, налага се малко да ви успим, мистър Куейд, за да възприемете безболезнено имплантата. Повярвайте, невъзможно е да го направим докато сте в пълно съзнание — тя се усмихна. Не беше така красива като дамата от приемния кабинет и дрехите й бяха съвсем непрозрачни, но усмивката й беше приятна и успокояваща.

— А, да, добре — съгласи се той и се облегна назад в креслото. Обичаше край него да се въртят жени, за каквото и да е, по какъвто и да е повод. Лори го правеше често и то много добре. Сети се и за жената от Марс…

Сестрата го нагласи удобно, постави ръцете му в специални ръкохватки и нагласи възглавницата под главата му. След това нави ръкава на лявата ръка и я почисти със спирт. — О, какъв здравеняк сте, мистър Куейд! — възкликна възхитено тя, докато пръскаше мускулестата му ръка с анестетичен шпрей. Повечето жени, а и не малка част от мъжете твърдяха, че между външния вид на партньора и характера биха предпочели да избират второто, но добрата физика си имаше своите предимства.

— Аз съм строителен техник. Разрушител съм.

— Охо! Това обяснява всичко! Сигурно много ви бива в работата.

Усещаше, че основната цел на този разговор е да го отклонят от неприятните мисли, но въпреки това се поддаде с удоволствие. Дори започна да си представя какво ли би било да легне в леглото с тази жена и да усеща нежните й пръсти по кожата си. Така и не почувства убождането от иглата, когато му поставиха интравенозната инжекция. Още с първите капки на системата почувства приятно спокойствие, което постепенно нарастваше. Не разбра кога е излязла от стаята сестрата, а и не го интересуваше. Струваше му се, че плува в безтегловност.

Не след дълго в стаята влезе млад мъж. Движеше се с бърза, почти трескава походка. Беше слаб, със сивокафеникава коса, нервно подскачащи очи и донякъде напомняше на Куейд за хваната в капан мишка.

— Здравейте, мистър Куейд — поздрави той. — Аз съм Ърни, техническият помощник. Доктор Лул ще бъде тук след миг. Добре ли се чувствате?

— Да — и наистина Дъг се чувстваше добре! Още малко и щеше да заспи спокойно.

— А сега, мистър Куейд, бъдете спокоен — ще поставим космическият шлем — рече Ърни с нервна усмивка и придърпа към леглото някакъв уред на дълга механична ръка — Нали разбирате, наричаме го така на шега, защото прилича на…

— Ясна ми е шегата — прекъсна го Куейд. Държаха се с него като с малко дете. Беше му приятно докато го правеше жена, но не и сега — с тоя истеричен пубертет.

Ърни спусна на главата му блестящата метална сфера.

— За първи път ли ще пътувате?

— Мм-хъм — устройството наистина приличаше на космически шлем и той си представи как излиза с него на повърхността на Марс. В действителност това бе енцефалограф — устройство за улавяне на мозъчни вълни, чиято цел бе да се следи онази част от мозъка, в която ще бъде извършена имплантацията. Шлемът струваше сигурно най-малко хиляда кредита.

Ърни внимателно нагласи сложния уред и го закрепи със закопчалки. Куейд се намръщи, когато една от закопчалките притисна кожата на лицето му.

— Не се притеснявайте — побърза да го успокои Ърни, докато наместваше закопчалката. — Рядко стават издънки.

„Хайде побързай, отрепка такава“ — помисли си Куейд. В мислите си вече беше на Марс.

Вратата се отвори и вътре връхлетя жена на средна възраст с птиче лице. Облечена бе в скъп модерен костюм, но това не я правеше по-красива. Имаше мършаво тяло и прекалено червена коса. Общият резултат явно противоречеше на предварителното намерение — вместо уверена и интелигентна, тя изглеждаше по-скоро нескопосана и объркана.

— Добър вечер, мистър… — тя се спря и хвърли поглед към данните на екрана, очевидно не бе успяла да запомни името му. Най-сетне го откри. — Куейд. Аз съм доктор Лул — говореше с шведски акцент и го разглеждаше сякаш е неодушевен предмет, който би могъл да я поздрави, ако не беше упоен.

— Приятно ми е — промълви той с мъка, езикът му беше надебелял.

След като приключи с официалната част, тя наметна един зелен халат и се зае да изучава компютърните данни за Куейд.

— Ърни, постави матрица 62б, 37 и… — тя погледна към Куейд — … какво ще кажете за среща с извънземни?

— Двуглави чудовища? — той я погледна със съмнение.

Тя се разсмя и лицето й за миг придоби по-човешки вид.

— Ама вие не гледате ли новините? Всеки ден се откриват нови извънземни артефакти.

— Съгласен. Защо не? — хрумването му се стори интригуващо. Може пък и това също да го влечеше на Марс. Да открие останките на чужда цивилизация, артефакти от друга, извънземна наука, да се прочуе с откритието си, да стане известен и да се къпе в собствената си слава…

Доктор Лул подхвърли матрицата на Ърни. Очевидно не гледаше с подходящото уважение на тази работа.

— Готово — кимна Ърни.

Докато Ърни въвеждаше подредените до него матрици, доктор Лул се зае да постави метални скоби на ръцете, краката и тялото на Куейд, очевидно за да стои неподвижно по време на процедурата. Той изпита лека тревога — значеше ли това, че има опасност да получи конвулсии?

— Отдавна ли сте женен, мистър Куейд? — запита го не без известен интерес доктор Лул. Може би за нея в това се криеше някакъв проблем, или пък просто й бе интересно да научи как живеят женените мъже.

— От осем години — той самият остана изненадан от отговора си. Да, това бе самата истина и все пак Лори изглеждаше на не повече от двадесет и пет. Почти не се бе променила през изминалите години, ако се сравни образа й от деня на сватбата с тазсутрешния. Сега, като се замисли, това му се стори наистина странно. Не че този факт го притесняваше — би бил щастлив, ако тя съумяваше да поддържа същия външен вид и през следващите четиридесет години.

Всъщност, като стана дума за това, на колко ли години може да е онази жена от Марс? Сигурно някъде около двадесет.

— И какво, прескачате ли понякога при нещо чуждо? — продължи разговора доктор Лул, очевидно заинтригувана от темата.

Куейд осъзна, че дори грозноватите жени на средна възраст си имат своите мечти. В момента тя правеше именно това, насочваше го към своята мечта, може би дори си го представяше до себе си в леглото, както той преди малко си бе представял сестрата. Тази игра не рядко бе чисто подсъзнателна като израз на определени стремежи. Спомни си колко пъти бе разменял подобни невинни на пръв поглед реплики с красиви млади жени. После изведнъж си представи как ли би изглеждал в еротичната фантазия на доктор Лул — гол и завързан за стола, докато тя бавно смъква дрехите си и му се отдава по начин, който би й харесал на нея. Донякъде бе запознат с това, което жените искаха от мъжете. Не изпита кой знае какво вълнение от факта, че е жертва на чуждо въображение.

— Почти никога — отвърна най-сетне на въпроса й.

— Всички системи са включени — обади се Ърни.

Доктор Лул отново бе погълната от работата.

— Добре. Значи сме готови да започнем — тя натисна с крак една ръчка и облегалката на креслото се спусна назад, докато Куейд зае почти хоризонтално положение. — Пригответе се за земята на вашите мечти!

Куейд кимна. Мина му през ума, че шлемът би могъл да чете мисли, включително и тия — последните. Мисълта, че тя може да узнае какво си е мислил миг преди процедурата направо го ужаси. Дано да не бе така!

Тя протегна ръка и пусна интравенозната инфузия. За Куейд това бе изненада. Неизвестно защо бе останал с впечатлението, че системата е включена от самото начало. Нима досегашното спокойствие бе само рожба на неговото въображение?

— Мистър Куейд, ще ви задам няколко въпроса, — продължи доктор Лул — за да можем по-точно да нагласим допълнителната програма към изразените от вас желания. Постарайте се да бъдете честен в отговорите.

Как ли пък не! Всъщност, би могъл да отговори на всички въпроси, стига да не засягаха интимни теми.

Сега вече наистина започна да усеща въздействието на анестетика. Вече не плуваше, по-скоро потъваше в някаква бездна. Всички мислени бариери се сриваха, стана му безразлично какво ще узнаят от него.

Доктор Лул не бързаше да задава въпросите. Вместо това тя се зае да проследи виталните показатели. Няма съмнение — внимателно се грижеха за здравето му. Да си признае честно, все още си спомняше с тревога за оня клиент, който бил лоботомиран и никак не му се щеше да е жертва на подобен инцидент.

Най-после доктор Лул бе готова.

— Каква е вашата сексуална ориентация?

Той хвърли замаян поглед на неясната женска фигура, която се бе появила на компютърния екран.

— Какви жени предпочитате? — продължи с въпросите тя. — Блондинки, брюнетки, негърки, ориенталки?

— Брюнетки — но… Лори бе руса? Жената от Марс, тя бе чернокоса. И въпреки всичко — това бе самата истина, а нали от него искаха да отговаря искрено. Без съмнение Лори бе мечтата на всеки мъж. Нима цветът на косите й би могъл да бъде пречка в отношенията им? Реши, че няма да е зле да обмисли този въпрос в друг момент, когато не го следят.

Куейд усети леки почуквания по шлема. Вероятно Ърни въвеждаше матриците в системата. Изображението на екрана се промени, за да наподоби вкуса на Куейд — жената беше чернокоса, очите й също бяха черни, а кожата — леко мургава. Още не бе съвсем като героинята от сънищата, но той не държеше на пълно съвпадение. Не би могъл да отговори защо. Може би смяташе, че е прекалено интимно, за да го направи един компютър. Или пък не желаеше да противопостави мечтания лик на някакво произведение от фалшивите спомени. Е добре, нека да е подобна на онази, но не напълно. Колкото реални и да бяха тези спомени, предпазливостта му се струваше по-важна.

— Стройна, добре очертана, чувствена? — продължи с въпросите си доктор Лул.

Невероятни усилия му костваше да не заспи! Тая гадост в системата наистина си я биваше!

— Чувствена.

— Скромна, агресивна, страстна? Бъдете искрен.

И защо да не е искрен? Е, май имаше някаква причина, но вече не можеше да си я спомни.

— Страстна… и скромна — нека да се поизпотят над противоречивите му желания!

— 41А, Ърни.

Толкова много, за толкова малко! Сигурно ако не беше така замаян, щеше да им даде да разберат. Но така или иначе, вече им бе казал всичко, сякаш не той, а някой друг управляваше мозъка му.

Като през мъгла видя как Ърни въвежда във флопито дискета 41А. Компютърното изображение вече почти не се отличаваше от жената-мечта от неговия сън. Всъщност, приликата им бе направо поразителна!

О, не! Нима знаеха? Не биха могли! И все пак…

— Божичко, ако знае какви луди приключения го чакат, — промърмори Ърни — сигурно няма да поиска да се върне!

Куейд загуби съзнание. Вече бе поел пътя, на където и да водеше той.