Червената лястовица

19

— Мина ли ти? — каза Форсайт, надвесен над бюрото си. — Ти си водещ офицер според сметките на централата на една от най-обещаващите руски разработки в дирекция „Операции“ за последното десетилетие и нямаш достатъчно дисциплина, за да останеш далеч от леглото ѝ?

— Шефе, знам, че беше грешка, но не го бях планирал, то просто се случи. Тя беше много възбудена заради директора. Той я нарече Доминик. Много ѝ се насъбра, имаше нужда от близост, беше поставена под огромно напрежение.

— Тя имаше нужда от близост? — каза Гейбъл от обичайното си място на дивана зад Нейт. — Така ли нарича сега вашето поколение чукането?

Обичайно добродушното благородно лице на Форсайт беше мрачно, очите му бяха втренчени в Нейт, докато младият мъж гледаше надолу.

— Тогава се отзови на нуждите ѝ, поговори с нея, за да я успокоиш, дай ѝ подкрепата си. Но ти не…

— Направо го удари на секс — каза Гейбъл.

— Да, на секс — повтори Форсайт. — Какво се случва, ако отношенията ви ударят дъното? Ами ако след четири месеца помежду ви избухне скандал и тя реши, че не може да те понася?

— Лесно е да се предположи, че ще случи така — каза Гейбъл.

— Ще продължи ли тя да работи за ЦРУ? Или го прави само защото е зашеметена от твоя…

— Мачо Гаспачо — намеси се Гейбъл.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите? — каза Форсайт, поглеждайки към отпусналия се на дивана Гейбъл. После се обърна отново към Нейт, който се беше засмял на коментара на Гейбъл.

— Стегни се, Нейт — каза той. — Въпреки информацията, която тя предоставя до този момент, Дива е нов агент. Трябва да я видим първо да работи продуктивно, за да сме сигурни, че вербовката ти е успешна. Това означава ли, че не ѝ вярваме? И да, и не — никога не се вярва напълно на който и да било агент.

Руснаците стават мрачни, стават драматични, стават носталгични. Накрая откачат. Спомнете си Юрченко[63], махащ за сбогом от самолета на „Аерофлот“? Дива е силна, но всички знаем, че е темпераментна и импулсивна.

Той вдигна ръка, за да попречи на Гейбъл да направи още един лекомислен хлапашки коментар.

— Твоята работа като оперативен работник е да събираш разузнавателна информация, да подсигуриш безопасността ѝ, да пренебрегнеш своите лични емоции и да направиш от Дива най-добрия агент, който можеш.

— Пренебрегване — рече Гейбъл. — Това означава никакво чукане.

— Откак си дошъл в бюрото, все напираш да направиш някаква голяма вербовка, притесняваш се да не загубиш разработката, притесняваш се за личното си досие и кариерата си. Е, добре, бъди истински професионален водещ офицер на тази рускиня. Действай с нея с трезва глава…

— Тази, дето е на раменете ти — подхвърли Гейбъл.

— И прецени какво може да причини една любовна афера на операцията и на нея. Ние започнахме да мислим за момента, в който тя ще се върне в Москва. Не знаем точното време. Тя може просто да откаже да работи там, затова започни да я караш да мисли на тази основа, подготвяй я за това.

— Слушам, сър — каза Нейт, поглеждайки към Форсайт.

— Изяснихме ли се? — каза Форсайт, упражнявайки натиск за последен път.

— Знам, знам, знам — промърмори Нейт. — Напълно съм наясно. Ще върна нещата в релсите.

— Добре е да го чуем — каза Гейбъл, надигайки се от дивана. — Сега мога да извадя четирите камери за наблюдение на бавачки от тайната квартира.

Нейт го погледна с разширени очи. Лицето на Форсайт не изразяваше нищо.

— Просто се шегувам, Ромео — каза Гейбъл. — Не бих могъл да понеса да гледам повторения.

Това, което възпря Форсайт и Гейбъл да продължат да сритват задника на Нейт, беше сигналът, който Доминика подаде на следващия ден: Нейт едва се сдържа да не си дръпне рязко ръката, когато потърси петното вазелин в долната част на дръжката на колата си сутринта. Тя го беше изтрила през нощта. Авариен сигнал, помисли си той, плюс дванадесет часа. Нощта беше мразовита, скандинавската есен бе дошла, по стъклата на колите имаше скреж, от отдушниците им се вдигаше пара. Те чакаха в тайната квартира и преглеждаха отново извънредните ситуации. Дали не ѝ се бе наложило да бяга, дали не бяха по петите ѝ? Нейт проучи разписанията на самолетите и фериботите. Един приятел на Гейбъл от СуПо стоеше на линия. Арчи и Вероника бяха на телефона. И тримата офицери от ЦРУ едва издържаха на чакането, бяха със свити стомаси. Никой не си поглеждаше часовника — бяха твърде печени за подобно нещо.

Нейт се изправи, когато ключът се превъртя в ключалката и те разбраха, че всичко е окей, защото леденосините ѝ очи искряха и бузите ѝ бяха поруменели — вероятно не само от тактическия обход, а и от нещо друго.

Гейбъл ѝ донесе чаша димящ чай и докато го духаше, за да изстине, тя им разказваше историята бързо и точно, детайлите най-напред, защото това беше начинът, по който всички те бяха обучени. Искаше ѝ се и да ги разтърси мъничко и да ги впечатли. Предишния ден неидентифициран мъж дошъл в руското посолство, поискал да види шефа на охраната и му дал затворен плик с надпис „Да се достави неотворено на мистър Волонтов“. Човекът се измъкнал от посолството, преди мудният охранител да му поиска името, но все пак веднага занесъл писмото горе на резидент Волонтов, който открил втори плик в първия. После той бе изревал на Доминика да дойде.

Докато тя му превеждала бележката от английски, Волонтов не можел да си намери място от възбуда и тревога, обвит в мръсния си оранжев облак. В бележката, написана с печатни букви, се казваше, че приносителят предлага на СВР строго секретен технически наръчник от САЩ за сумата от 500 000 долара и иска среща след пет дни в хотел „Камп“.

Доминика местеше поглед от Нейт към Форсайт и към Гейбъл, пийваше от чая и продължаваше. В плика имаше и втора страница, с три разкъсани дупки, явно бе откъсната от класьор с тройно подвързване. TOP SECRET/UMBRA[64] в горния и в долния край на страницата, заглавие с удебелени букви US National Communications Grid[65] и горен ъгъл, подрязан диагонално. Волонтов бил нервен, накарал я да прочете предупредителните бележки под заглавието два пъти: „Разпространение забранено“, „Ако се намери, да се върне в кабинета по координацията“ и „Злоупотребата е обект на съдебно преследване“.

Лицето на Волонтов посивяло, той излаял да му направи копие. Неговите съветски подлизурковски сокове бяха рукнали и той запъхтяно ѝ казал, че смята да прати по куриер оригиналната заглавна страница директно на първия заместник-директор Егоров, топ приоритет, за по-голяма сигурност. Форсайт погледна Гейбъл, който се изправи и наметна палтото си, когато Доминика вдигна пуловера си и измъкна сгънато парче хартия от колана си и я плъзна към тях — беше направила второ копие. Американците се струпаха край листчето, Гейбъл потупа диагоналния ъгъл и промърмори: „Копелето е отрязало серийния номер“, после погледна Доминика:

— Мисля, че ти казах никога повече да не правиш така. — След това се наведе, целуна я по върха на главата и излезе.

Грамата NIACT[66] от офиса в Хелзинки щеше да бъде във Вашингтон след тридесет минути. Гейбъл обичаше да изпраща среднощни екшън грами и да събужда ядачите на понички в Ленгли.

През целия остатък от деня Волонтов не можел да си намери място от терзания, каза им Доминика. Привиквал я в офиса си поне пет пъти, с оранжево хало от напрегнатото очакване около главата, голямо колкото фериботен рул. Дори и той осъзнал, че това може да бъде колосален разузнавателен пробив и че май е ударил кьоравото. Почти в края на деня решил, че ще се обади директно на Ваня Егоров, за да го информира за поверителното и потенциално грандиозно развитие и да го предупреди за пристигащата куриерска пратка. Нека заместник-директорът види как той, Волонтов, персонално ръководи операцията.

Резидентът бе затворил вратата, за да се обади по високочестотния телефон, и Доминика чуваше безсмисления смях и сервилността в постоянното лаещо „Да, да, да, да“, истински льстец, как го казвате вие, целувач на задници? Да, доста близо, каза Форсайт. Волонтов я бе привикал за десети път през този ден и важно-важно я бе уведомил, че заместник-директорът, разбира се, е одобрил предложението му Доминика и само Доминика да асистира на резидента в тази операция… Тя трябваше да подготви парите — беше ѝ казано да изтегли само 5000 долара. Наредено ѝ бе да наеме стая в хотел „Камп“. Пак тя трябваше да превежда по време на срещата с американеца. Започвай веднага, каза ѝ той и я освободи с едно махване на ръката.

Без знанието на Доминика Волонтов се бе обадил и на своя подчинен от контраразведката, отдела по контраразузнаване, онзи бивш феномен от Погранични войски.

— Искам да осигуриш контранаблюдение на срещата, която ще проведа в края на седмицата. В лобито на хотел „Камп“. Просто да седиш и да наблюдаваш.

— Среща? — каза контраразведката. — Колко души ще са нужни? Разбира се, ще бъдем въоръжени.

— Идиот. Само ти. Никакви оръжия. Просто стой в лобито. Наблюдавай ме, когато се срещна с лицето. Стой там. После ме наблюдавай, като излизам. Ясно ли е? — каза Волонтов. Контраразведката кимна, но беше разочарован.

Нейт изгони Доминика от тайната квартира след час. От днес нататък — московски правила: никакви ненужни срещи. Никакви дневни срещи. Оглеждай се за опашка, приемай за даденост, че имаш опашка. Съкрати видимите социални контакти. Стой близко до посолството, след като рандевуто в хотел

„Камп“ приключи. Волонтов ще бъде много възбуден, много неспокоен, нервите му може да са опънати до краен предел и ще наблюдава много внимателно всички. Те не трябваше да поемат никакви рискове, никакви.

— Има кобра в тоалетната чиния — каза Гейбъл, като се върнаха в офиса. — Трябва да процедираме извънредно внимателно. Каквото и да провали срещата, каквото и да е то — ако например този малоумен американец бъде арестуван или ако СВР не получи наръчника, — освен Волонтов Доминика е единствената в резидентурата, която знае за доброволеца.

Форсайт изпрати поверителна грама по секретната линия, подчертавайки пред централата риска за Дива. Резидентът на ЦРУ за Европа беше шокиран, като прочете, че Форсайт препоръчва бюрото просто да идентифицира предателя и да остави на ФБР да го направи на яхния, след като се върне в Съединените щати. Той не би могъл да подкрепи морално план, който би довел до ужасна загуба на секретна информация, свързана с националната сигурност — не и докато неговата ръка стои на руля на отдела за Европа.

Когато правното аташе[67] в американското посолство, петдесет и две годишният специален агент на ФБР Елууд Маратос, нахлу в кабинета на Форсайт, за да координира „удара“, те разбраха, че централата е информирала едва ли не всеки срещнат в цял Вашингтон. През двадесет и пет годишната си кариера Маратос се бе изявявал като следовател на банкови обири в Средния запад. След като влезе в офиса и седна, вдигна краката си, показвайки подметките на обувките си на Форсайт и Гейбъл, и каза, че това е чист случай на шпионаж, извършван от американски гражданин, и следователно е от изключителната компетенция на ФБР.

— Шибан кретен — каза Гейбъл, след като Маратос си тръгна. —

Мисли си, че еспресо значи „нонстоп влак“ на испански.

Сигурно беше, че ако им позволят, дузина специални агенти на ФБР щяха да направят истински десант в Хелзинки, облечени в маскировъчни панталони, тактически боти и бейзболни шапки на „Янките“ от Ню Йорк. Цялото бюро трябваше да направи всичко възможно, за да държи федералните под контрол. Форсайт каза на Нейт да подготви план за изтеглянето на Дива. Те трябваше да са готови да я измъкнат, ако станеше издънка и руснаците започнеха да търсят причината за провала.

После нещо се случи в централата. Сигурно се беше състояло голямо съвещание и те започнаха да обръщат внимание на опасността за Дива. По-късно някой каза, че всъщност Саймън Бенфорд, шефът на контраразузнаването, е изпаднал в един от всеизвестните му театрални пристъпи и е предупредил, че невниманието към контраразузнавателната заплаха за този агент ще създаде „абсолютна помия“. Резултатът бяха две грами, пристигнали на третия ден, два дни преди срещата в „Камп“. Първата имаше гриф „От европейския резидент директно за началника на офиса в Хелзинки“. Втората беше написана от Бенфорд с характерната му икономичност, граничеща с рязкост. Грамата предлагаше такъв оперативен гамбит, че изуми дори Марти, старо куче, който имаше в офиса си пепелник, направен от човешки череп, от Камбоджа или от Маями — твърдеше, че не си спомня откъде.

Първата грама гласеше:

1. Моля, продължете по-нататъшния трафик на съответната информация по този канал. Оценяваме указанията на централата да се предотврати потенциалната незаконна продажба на класифицирани американски материали на СВР. Бюрото трябва да координира действията си с представителя на ФБР в посолството, който е уведомен от централата на ФБР във Вашингтон. Централата потвърждава пред бюрото, че ФБР има предимство във всички разследвания и въпроси в сферата на правоприлагането, включващи заплаха за националната сигурност и амер. гражд., заподозрени във федерално престъпление, според Глава ІІ на Закона за реформа на разузнаването от 2004 г. и изпълнителна заповед 12333 и 50 USC 401.

2. Настояваме офисът в Хелзинки напълно да подкрепи разследването на ФБР според обстоятелствата. Централата разбира се, е загрижена, че какъвто и да е арест би могъл да засегне сигурността на агент GTDIVА. Бюрото трябва да засили мерките за осигуряване на оперативна безопасност на Дива.

3. Моля, докладвайте развитието на събитията чрез незабавни приоритетни грами, включително NIACT. Централата остава на разположение за оказване на съдействие според обстоятелствата.

Втората грама гласеше:

1. Доклад относно GTDIVA получен. Дива се развива в изключителен източник.

2. Моля предайте нашите поздрави на централата.

3. Съгласни, че дори и най-малка погрешна стъпка в работата с посочения доброволец ще предизвика критичен поглед към Дива. В случай на най-лош изход, моля, подсигурете авариен план за ексфилтриране. Централата готова за придвижване на дезертьора и настаняването му.

4. Независимо от правоохранителните правни принципи отн. ФБР целта на централата е да идентифицира доброволеца и да се извърши арестът му, без да се алармира СВР и да се позволи, повт. да се позволи, на СВР да получи наръчника, без повдигане на подозрения в руското КР. ФБР ще бъде информирано за секретната акция и ще следва насоките на бюрото, за да постигне целите на централната администрация.

5. За бюрото — Мин. на отбраната създаде модифицирано копие (GTSOLAR) на наръчника, предложен за продажба в Хелзинки. Прецизирането на естеството на модификациите на класифицираните данни ще доведе до техническа дезинформация и погрешно насочване.

6. OSWR[68] изследовател, пренасящ SOLAR наръчника, тръгва Вашингтон вечерта на 17, очаквано пристигане сутринта на 18. Моля, посрещнете и настанете.

7. Представете възм. най-скоро оперативно предложение за подмяна на наръчник SOLAR като приоритет. Игнорирайте нарежданията в предишната грама.

Те все пак успяха да разтълкуват грамата и се задействаха. Извикаха техниците, направиха още една среща с Дива преди деня на контакта. Показаха ѝ чертежите, копираха ключа от стаята ѝ, обясниха ѝ отделните стъпки. Накараха я още веднъж да погледне чертежите. Всичко е наред, Неит, каза тя. Възбудата в гласа ѝ издаваше нервността ѝ. Говориха за риска, за разкриването ѝ, но тя не искаше да слуша. Сините ѝ очи проучваха лицето му, докато той развиваше картата и маркираше ъгъла, от който щяха да я вземат, ако се наложеше да бяга. Тя долови загрижеността в гласа му.

Заради нея ли беше това, питаше се Доминика, или заради операцията? Нейт, водещият офицер, се бе завърнал, а аурата му бе непроменена.

Нещата бяха твърде сериозни, затова прекъснаха за късна вечеря. Този път беше ред на Форсайт. Той не сготви кой знае какво, но Доминика го зяпаше удивена как измъква касеролата от фурната, навлечен в престилка, окъпан в синьо, с кухненски ръкавици. Той знаеше само едно ястие, soubise — ориз, задушен с масло и запържен лук. В случай на катастрофа и за да не умрат от глад, Гейбъл бе донесъл агнешки кебап отвън. Хранеха се, без да разговарят. После поглед към часовника — беше по-добре да се прибира у дома.

Тя не отвори вратата, изчака за миг, вдигайки яката си.

— Късмет за утре — каза Доминика.

Тя е тази, която е под ножа, помисли си Нейт.

— И на теб — каза Нейт. — Всичко ще е наред.

— Ще се видим след два дни. — Тя си сложи ръкавиците, готова да отвори вратата. Чакаше. Шум на чинии в мивката. Погледна към него. Усмивката на Мона Лиза.

— Искам да бъдеш много внимателна — каза той.

Тя погледна над рамото му към малката, окъпана от луната спалня, но той не мигна и сърцето ѝ се сви.

— Спокойной ночи, Неит, лека нощ, Нейт.

Не се чу никакъв шум, докато слизаше по стълбите.

Те обиколиха стаите, угасиха лампите и се приготвиха да си вървят. Вече беше утре. Форсайт говореше, докато оправяха апартамента преди тръгване.

— Никакви изблици, никакви колебания, никакви геройски изпълнения.

Гейбъл дръпна завесите и изключи осветлението в банята.

— Ясно — каза Нейт.

— Имам предвид, ако утре възникне проблем, няма да реагираме като военна спецчаст — продължи Форсайт.

— Добре де, разбрах — каза Нейт, който беше напълно наясно какво предстои и се опитваше да не се отнася снизходително с шефа си.

— Ако възникне проблем, това, което ще направим, е първо да го преценим. После ще вземем решение как да действаме. Но ще бъде от решаващо значение Доминика да изиграе своята роля в подмяната, да продаде ментето. Ако тя не успее, без значение по каква причина, операцията свършва.

Гейбъл влезе обратно в стаята.

— По това време утре в СВР ще има да се тупат един друг по раменете за това, че са се измъкнали с автентичната стока. Без съмнение чиста радост в Москва.

Те си облякоха палтата. Каквото имаше да се казва, трябваше да се каже сега, защото отвън на улицата щяха да тръгнат в различни посоки без прегръдки за лека нощ.

— Значи това, което чувам, е, че ние ще я оставим да влезе в тази каша, за да направи измамата? — каза Нейт, опитвайки се да сдържа гласа си спокоен.

— Да направи измамата? — каза Гейбъл. — Това да не ти е Лас Вегас? Ние ще я предпазим по всички начини, които са ни известни. Но ти трябва да го приемеш, хлапе! Вдигни си главата. Това е много голяма работа.

Тримата се разделиха в мразовития въздух. Нейт повървя доста, отивайки до колата си, тролеите не вървяха толкова късно. Усети малко от вазелина, все още останал под дръжката на вратата, влезе вътре, взря се в таблото и зрението му се замъгли, изведнъж се видя да паркира пред апартамента и, чукаше на вратата и, тя беше в прегръдките му, тънката и нощница прилепваше към тялото и, тя го обсипваше с целувки, после замъгленото му зрение се избистри, той разтърси глава, за да я прочисти, запали колата и подкара към дома си, правейки осморки в покрайнините на града, гледайки в страничните огледала.

SOUBISE НА ФОРСАЙТ

Сварете ориз в подсолена вода за пет минути. В отделна касерола карамелизирайте леко сух лук в масло. Сложете ориза и разбъркайте, покрийте и печете на средна температура във фурната, като периодично разбърквате, докато стане златист. Преди сервиране полейте със сметана и с настърган грюер.