Червената лястовица

28

Ваня Егоров прочете грамата на Анатолий Голов от Вашингтон, съобщаваща, че Лебед продължава да отказва по-строги конспиративни мерки при контактите с него. Той изруга под нос и се замисли дали да не нареди на Голов да забави разработката, може би дори да я замрази. Но промени намерението си веднага щом прочете втората страница от грамата, обобщаваща съдържанието на диска, който Лебед бе предала на срещата от предната вечер. Това беше буквален запис на закрит брифинг на комисията по разузнаване с „Патфайндър Сатълайт Корпорейшън“ и ръководството на военновъздушните сили на САЩ по проекта „Гло V“ — срокове, диаграми схеми, графици, критерии за оценка, производствени параметри, изисквания към подизпълнителите. Всичко беше там, информацията беше впечатляваща. Отдел Т вече работеше по резюмето, предназначено за Кремъл, за Изпълнителния комитет на Думата и за министерството на отбраната. Той щеше да представи резюмето лично, щеше да изглежда много, много добре.

Но този информационен пробив криеше и сериозен риск. Мерките за безопасност не бяха на нужното ниво и разработката беше уязвима. Опитният Голов с неговото непоклатимо самообладание подобряваше донякъде шансовете, начинът, по който той се справяше с тази малка руса дърта брантия, беше майсторски, но те не можеха да направят нищо — без строги конспиративни мерки и без технически средства не можеха да гарантират безопасността на Лебед до безкрайност.

Имаше две уязвими точки: беше естествено като резидент Голов да бъде следен постоянно — чрез електронно наблюдение, радиосигнали, бръмбари. Но той бе достатъчно печен и достатъчно предпазлив, за да отведе някоя опашка до срещата. Освен това си имаше един самоотвержен екип „Зета“ за контранаблюдение, който следваше шефа си така, както вражески екип би го следвал, на подобно разстояние, използвайки подобни техники както за да открият, така и за да попречат на противниково проследяване на резидента. Самата Лебед обаче представляваше по-голям проблем. Тя се движеше с гръм и трясък из цял Вашингтон, без да помисли, че трябва да запази анонимност и че по случайност би могла да бъде засечена с Голов или да привлече ненужно внимание към себе си. Никаква конспиративност не би могла да контролира това.

Но ако някой забележеше изтичането или ако имаше някакви сведения, американските ловци на къртици наистина щяха да изпълзят от техните дупки и да не се спрат пред нищо в издирването. И от кого би могло да се разбере за това изтичане? От едно-единствено място, от това копеле, този предател от СВР, чийто водещ офицер беше американското ченге от ЦРУ Натаниъл Наш, ето от кого. Егоров удари с юмрук по бюрото си. Някой в тази сграда. Някой, когото той най-вероятно познаваше.

Имаше половин дузина офицери на високо равнище извън поверителния списък, които имаха индиректна информация за Лебед и за това кой обезпечава разработката. Ваня ги изброи наум: кукумявката Юри Насаренко, директора на отдел Т (наука и технологии), шефа на отдел Р (оперативно планиране и анализи), ОТ (техническа поддръжка) и I (компютърната служба). Тези офицери знаеха, че обезпечават изключителна разработка и биха могли да усетят къде протича тя. Те не знаеха идентичността на Лебед, но имаха достъп до суровата информация и можеха да схванат доста неща оттук-оттам. Въпреки техните чинове и позиции всички те трябваше да бъдат проучени и за тази неприятна задача Ваня разполагаше с джуджето Алексей Зюганов, директора на специална служба ІІ, контраразузнаването, отдел KР.

Егоров знаеше, че перспективата за вътрешно разследване срещу неговите подчинени щеше да доведе Зюганов до най-близкото състояние на упоение, чист екстаз, поне доколкото бе възможно в този живот, вероятно с изключение на заниманията му в подземията на „Лубянка“. Ваня бе предоставил на джуджето пълната власт за неговото вътрешно разследване и малкото човече с големите уши и невъзмутима усмивка си тръгна щастливо, с кипящ ум.

Егоров погледна от прозореца на директорския си апартамент. Кой друг още би могъл да застраши Лебед? Директорът, разбира се. Вероятно и половин дузина или дори повече в Изпълнителния секретариат, кабинета на президента, кабинета на министъра на отбраната. Но Егоров не можеше да направи почти нищо за хора извън своя обхват. Кой друг? Единственият висш офицер, който си струваше да се вземе предвид, беше Владимир Корчной, директорът на Първи отдел (Америка и Канада), който, макар и да не беше информиран за Лебед, имаше много остър усет за всичко, което случва в неговата област. Те бяха добри приятели, отнасяха се един към друг с приятелска привързаност, обръщаха се един към друг с умалителни имена. Володя Корчной беше от старата школа. Той се ползваше с доверието и симпатиите на всички офицери в службата. Освен това навсякъде имаше връзки, които му позволяваха да чува доста клюки. И понастоящем точно той водеше операцията по разработката на Наш.

Егоров си помисли колко рядко разговаря и се вижда с Корчной напоследък. Неговият приятел остаряваше. Още няколко години до пенсия вероятно. До това време Егоров щеше да бъде на върха и щеше да може да си избере лоялно протеже, което да поеме Американския отдел. Макар в сърцето си Ваня да знаеше, че е малко вероятно, невъзможно предателството да идва от Първи отдел, той реши да добави и Корчной към списъка за всеки случай. Той щеше да обърне първо внимание на службата, а после и на американеца Наш. За двумя зайцами погонишься, ни одного не поймаеш. Ако преследваш два заека, няма да хванеш нито един.

Шефът на отдел Т Юрий Насаренко стоеше пред кабинета на Егоров като крепостник, чакащ да бъде поканен в обора. Висок, длъгнест, макар и само на петдесет години, той носеше дебели телени очила, които бяха огънати и очукани от дългогодишното немарливо използване. Имаше голяма глава, изпъкнало чело, клепнали уши и ужасно лоши зъби дори и за руснак. Беше нервак, потрепваше и тръскаше глава, свиваше палци и докосваше ръкавите си като в някакво непрестанно марионетно шоу. Имаше голяма бенка вляво на брадичката, която Егоров използваше за фокус, когато говореше с него, за да не го гледа как целият се тресе и вибрира.

— Влез, Юрий. Благодаря ти, че дойде толкова бързо — каза Егоров, сякаш Насаренко имаше право на избор за срещи и срокове. — Заповядай, седни. Искаш ли цигара? — Насаренко седна, сви рамене, сключи ръце в скута си и сви много бързо палците си два пъти.

— Не, благодаря ви, Иван Димитриевич — каза Насаренко. Веждите му подскачаха нагоре и надолу и Егоров се фиксира на брадичката му.

— Юрий, искам да ти кажа, че ти вършиш изключително добра работа с информацията, която пристига относно американските космически кораби. Службата ни получава похвали на най-високо ниво за свършената досега работа — каза Егоров.

По точно засега той получаваше похвали за разработката.

— Много ми е приятно да го чуя, Иван Димитриевич — каза Насаренко. — Информацията действително е изключителна. Моите анализатори и аз сме много впечатлени от отличната концепция. — Насаренко погледна над бюрото към безстрастното лице на професионален борец на Егоров. — Разбира се, руските космически технологии несъмнено са равни на този проект — добави той с двойно подскачане на адамовата си ябълка, — но американският проект е забележителен.

— Съгласен съм — каза Егоров, запалвайки цигара. — Искам да ти кажа да продължаваш да работиш по твоите анализи и оценки, но също така искам и да те уведомя, че потокът на информация временно ще бъде прекъснат. Източникът, специалният източник, за който по разбираеми причини не мога да бъда по-подробен, има здравословни проблеми и трябва да замрази работата си за малко.

Егоров остави изречението да увисне във въздуха.

— Нищо сериозно, което да прекъсне информацията, надявам се? — попита Насаренко, навеждайки се напред в стола си. Десният му крак и коляното му леко вибрираха.

— И аз искрено се надявам — експанзивно каза Егоров. — Пристъп на херпес зостер би могъл да е доста изтощителен. Надявам се източникът ни скоро да се възстанови.

— Да, разбира се — каза Насаренко, — ние ще продължим с анализите си на съществуващата информация. Имаме повече от достатъчно данни, за да ни поддържат заети за известно време.

— Отлично — каза Егоров. — Знам, че мога да разчитам на теб да продължиш работата. — Той се изправи и изпрати Насаренко до вратата с ръка на потрепващото му рамо. — Придобиването на тази информация е важно, Юрий, но начинът, по който ще я използваме, е от решаващо значение. Ето тук именно е твоята роля. — Егоров стисна ръката му и остана да го гледа, докато вървеше по коридора към асансьорите. С глава на една страна, вървейки наклонен надясно, Насаренко приличаше на марионетката Петрушка в шоуто „Скоморох“, само че с отрязани конци.

— Ако такъв човек е шпионин — прошепна си Егоров, — ние сме обречени.

Той се обърна и влезе в кабинета си.

Шефът на отдел Р Борис Алушевский не беше Юрий Насаренко. Той почука веднъж на касата на вратата на Егоров и влезе спокойно в стаята с лека походка, без никакви вълнения. На четиридесет години той изглеждаше по-стар и някак си опасен. Беше слаб и мургав, хлътналите му бузи и изпъкналите скули бяха гладко обръснати, но смугли. Имаше черни бадемовидни очи, здрава челюст и широк нос. Гъстата му гарвановочерна коса, струпана на върха на главата му, беше вълниста и блестяща и му придаваше вид на член на Киргизкия централен комитет в Бишкек. Всъщност беше от Петербург.

Шефът на отдел Р (оперативно планиране и анализи) отговаряше за оценяването на всички операции на СВР в чужбина. Английският на Алушевский беше перфектен вследствие на многото години, прекарани в Лондон. След връщането си от Англия той се насочи към планиране и анализи, защото това му подхождаше. Имаше интелект и ум на изследовател. Но Ваня мислеше, че освен това той е и политически наивник. Най-невероятната възможност беше Алушевский да е къртицата. И все пак той бе оценил начините на действие на вашингтонската резидентура в ръководенето на „специалния източник“ и именно той бе предложил екипа „Зета“ за контранаблюдение, който да предпазва резидента Голов по време на месечните срещи. Затова Ваня щеше да го включи в своя капан за канарчета.

— Заповядай, седни, Борис — каза Егоров. Той харесваше и уважаваше Алушевский заради работната му етика и интелигентността му. — Прегледах твоите препоръки относно подобряването на сигурността във Вашингтон и ги одобрявам.

— Благодаря, Иван Димитриевич — каза Алушевский. — Генерал Голов е изключителен професионалист на терена. Малко вероятно е ФБР да го наблюдава. Според Голов американците са убедени, че офицер с неговия ранг и статут не би могъл да бъде водещ офицер на който и да било агент. Това е предимство за нас. Екип „Зета“ е старателен и дискретен. Те ще му подсигурят допълнителна защита.

Алушевский прие цигарата от Егоров, предложена от махагонова кутия с капак от черупка на костенурка.

— Отлично — каза Егоров.

— Техническите офицери в резидентурата също се ослушват извънредно старателно за високочестотни смущения. Поконкретно търсят аномалии в радиовръзката. Промяна в тактиката би могла да е индикация за повишен интерес от страна на противниковата страна. — Алушевский обясняваше простичко, защото не беше сигурен, че Егоров разбира нюансите на играта.

— Борис, аз искам да продължиш да работиш за сигурността на случая и за нашите контрамерки. Имаме малко допълнително време да оценим ситуацията.

— Как така, Иван Димитриевич? — попита Алушевский.

— Не мога да обсъждам детайлите от разработката на генерал Голов, съжалявам, че не мога, но ти със сигурност разбираш — каза Егоров. — Това не е заради липса на доверие в теб, уверявам те.

— Естествено, че разбирам — каза Алушевский. — Сигурността си е сигурност.

В гласа му нямаше и намек от негодувание.

— Мога да ти кажа само, че източникът на Голов трябва да замрази дейността си за известно време. Някакъв здравословен проблем, доста сериозен всъщност. — Егоров гледаше благо Алушевский.

— Колко дълъг прозорец ще имаме? — попита Алушевский. — За генерал Голов ще е важно да не стане изведнъж неактивен. Той трябва да поддържа предишното си ниво на активност. Всяка промяна в профила му може да подаде сигнал за тревога на противниковата страна и тогава ще бъде двойно по-опасно, когато генералът възобнови активността си по разработката.

— Не знам колко дълго агентът ще бъде неактивен. Възстановяване от операция за сърдечен байпас може да бъде както дълго, така и кратко. Ще трябва да изчакаме и да видим.

— С ваше позволение аз ще нахвърлям някои допълнителни идеи към вашите съображения, за да ги предадете на генерал Голов.

— Във всеки случай бих се радвал да видя твоите идеи. Моля те, представи ги веднага щом приключиш. — каза Егоров и се изправи. — Повтарям, че съм изключително доволен от твоята работа. Много добре се справяш с ръководството на отдел Р.

Егоров съпроводи Алушевский до вратата и му стисна ръката.

Шефът на Американския отдел на СВР генерал Владимир Андреевич Корчной влезе във външната приемна на кабинета на Егоров двадесет минути по-късно. Личният адютант на заместник-директора, Димитрий, излезе от будката си и двамата си стиснаха ръцете. Корчной схвана нервното неодобрение на двете секретарки, седящи зад бюрата си, но ги поздрави по име и тъмните му кафяви очи заискриха под белите вежди, докато им разказваше един виц, седнал на ъгъла на едното бюро: излезли резултатите от класацията за най-високо ниво на прелюбодеяние: първо място — филмови звезди, второ място — театрални актьори, и трето място — КГБ. Някой изкрещял: Аз работя в КГБ от тридесет години и никога не съм мамил жена си! А друг изкрещял: Ами заради такива като теб сме на трето място!

Секретарките и Димитрий се разсмяха. Димитрий наля чаша вода на Корчной от гарафата върху шкафа. Една от секретарките тъкмо разказваше друг виц, когато тапицираната с кожа вътрешна врата на кабинета на Егоров се отвори и заместникдиректорът излезе. Секретарките мигом наведоха глави и отново се захванаха за работа. Димитрий кимна вежливо на Корчной, после на шефа си и се оттегли в будката си. Егоров огледа външния кабинет.

— Голяма веселба пада тук — строго каза той. — Не е чудно, че не можем да свършим никаква работа.

— Директоре, вината е изцяло моя — каза Корчной с пародийна смиреност. — Аз разстроих дисциплината в кабинета, като им разказах един глупав виц, малко смях, за убиване на времето.

— Да, и на това отгоре с двадесет минути закъснение — каза Егоров. — Да се надявам ли, че вече имаш време да говориш с мен? — Той се завъртя на токове и влезе в кабинета си. Корчной го последва, кимайки на секретарките, докато минаваше край тях. Вратата зад тях се затвори и те се изгледаха една друга, усмихвайки се, преди да се върнат към работата си.

Егоров отиде до светлия кожен диван в дъното на стаята и седна. Потупа мястото до себе си, давайки знак, че Корчной трябва да седне до него.

— Володя, да не сваляш секретарките ми? Обзалагам се, че знам коя ти харесва, и трябва да ти кажа, че и двете са добри в леглото.

— Ваня, твърде стар съм и твърде уморен, за да спя с когото и да. Освен това изобщо не искам да следвам твоя сипаничав задник където и да било. Жал ми е за тези млади момичета тук. — Корчной се облегна на мекия диван и разкопча сакото си.

— Доволен съм, че си започнал с планирането на операцията срещу американеца Наш — каза Егоров. — Знам, че ще я ръководиш добре. Това е най-добрата ни възможност да разкрием предателя. — Той се изправи, отиде до един богато орнаментиран шкаф и извади бутилка грузински коняк и две чаши. Наля по една глътка и подаде едната чаша на Корчной.

— Малко е раничко — каза той и протегна чашата си, за да докосне ръба на чашата на Егоров. Двамата гаврътнаха коняка на екс и върнаха чашите на масата.

— Не ми сипвай повече — каза Корчной, когато Егоров понечи да напълни отново чашките.

— Настоявам — каза Егоров с пародийна сериозност. — Това е единственият начин да те накарам да останеш и да разговаряш с мен. Имам нужда да поговоря с някого, на когото имам доверие.

— Ние сме приятели от академията — каза Корчной. — Да няма нещо с нашата операция? Да не би да си размислил за племенницата ти? Защото, ако е така, мога да ти кажа, че чувствам абсолютна…

— Не, това няма нищо общо с операцията. Имам големи надежди за нея — каза Ваня. — Трябва да ти кажа нещо, за да ми олекне.

— Проблеми ли имаш, Ваня? — попита Корчной. Той не би стигнал дотам да попита как върви кампанията на Егоров по изместването на настоящия директор. Дори и десетките години близко приятелство не му даваха право да бъде толкова директен.

— Обичайните главоболия и схватки. Всеки успех балансираме с провал, загуба на източник, измяна, вербовка.

— Ваня, знаеш, как действа нашият бизнес. Винаги ще имаме провали, но веднъж на пет, на десет години имаме изключителен успех. Неизбежно ще имаме такъв отново. Ще дойде.

Корчной отпи от чашката с коняк.

— Точно заради това исках да говоря с теб — каза Егоров. — Володя, дължа ти извинение. Крия нещо от теб, а не би трябвало. И трябва да продължа да го крия от теб още известно време, но искам да ти кажа поне малко за това.

— Уважавам твоята преценка, Ваня — каза Корчной.

— Ти си истински приятел, Володя — продължи Егоров, наливайки по още една глътка коняк. — Аз ръководя една операция на твой терен, в Съединените щати, без твое знание или съгласие. По право твоят отдел би трябвало да ръководи разработката. Всичко, което мога да ти кажа, е, че Кремъл нареди тя да бъде водена по този начин.

Марбъл запази спокойно изражение. Това беше то, директорската разработка, Лебед.

— Не ни е за първи път да правим така. Аз също съм го правил. Ако това е оперативно целесъобразно, значи трябва да го направиш — каза Корчной, отбелязвайки лъжата.

— Знаех, че ще се отнесеш към това професионално. Не съм имал намерение да показвам неуважение към теб или към отдела ти — каза Егоров.

— Няма проблем — успокои го Корчной. — Голов във Вашингтон наясно ли е с разработката? — Имаше тясно прозорче за деликатно сондиране. Внимателно, помисли си той.

— Това са подробности, които не е нужно да засягаме — каза Егоров, избягвайки въпроса. — Мога да ти кажа, че от тази разработка получаваме такава специална и значима информация, каквато Русия не е виждала от 1949 година, когато Феклисов купуваше сладолед на Фукс в замяна на бележките му за водородната бомба.

Колко уместно, помисли си Корчной. Ние достигнахме върха си като НКВД през петдесетте.

Егоров се разсмя и потупа Корчной по гърба.

— Значи е ред на поздравленията — каза Корчной. — От този триумф се нуждаем от двадесет години. — Той отпи още глътка коняк. — Ваня, мога ли да ти помогна с нещо?

— Не, няма с какво — каза Егоров. — Искам само да продължиш работата срещу американеца, още повече че за момента трябва да спрем за малко специалната разработка, която ръководим. Кога можеш да започнеш?

— Ако е необходимо, можем да започнем и веднага. Племенницата ти е готова — уверено каза Корчной. — Колко бързо трябва да се движим?

— Имаме малко време. Ако можете, започнете сега, докато нашият източник се възстановява от очна операция. Моментът ще е подходящ.

— Няма проблем, ще бъдем готови да отпътуваме до няколко дни.

— Чудесно — каза Егоров.

— Ще успеем — успокои го Корчной. — Можеш да разчиташ на това.

— Аз разчитам на теб — каза Егоров, — моя доверен участник, моя стар партньор.

Ти ли, дърт крокодил такъв, помисли си Корчной. Той стана от дивана и погледна през огромния панорамен прозорец към боровата гора отдолу.

— Ние се справяме добре, Ваня, особено ти. Кой би помислил, че онези двама млади випускници от академията ще направят такава кариера?

— Остави тези сантиментални спомени, имаме да свършим още много работа за в бъдеще — каза Егоров. — Благодаря ти, приятелю, за това, че си толкова лоялен, и недей да изчезваш за толкова дълго до следващия път.

Те отидоха под ръка до вратата на коридора и се прегърнаха за кратко.

— Сега ще се върна в кабинета си, миришещ на коняк и на твоя ужасен одеколон — каза Корчной. — Ще си изградя репутация на пияница и педик, педал, благодарение на теб.

Двамата се разсмяха, а Егоров гледаше как Корчной върви по коридора и си мислеше: „Той е страхотно интелигентен и много безстрашен, но вече май е поуморен.“

Обърна се, влезе в кабинета си и затвори вратата.

Мислите на Марбъл запрепускаха. Той веднага щеше да предаде информацията в компресирано съобщение по сателитната връзка, още тази нощ. Представи си как Бенфорд чете бележката. Но тук миришеше и на нещо друго. Поканата от Ваня за посещение на четвъртия етаж беше нелепа и нетипична. Извинението за провеждането на операцията на негова територия беше само фасада. Ваня нямаше и най-малки скрупули при навлизане в територия на чужда оперативна отговорност. Той правеше само неща, които биха му донесли максимален кредит и изгода. Винаги си е бил такъв и това го тласна към решението да стане бюрократ и да остави истинската разузнавателна работа на другите.

Той си припомни още веднъж четирите важни детайла, които Ваня му бе предоставил. Мегаизточникът Лебед беше разработката „веднъж на двадесет години“ и предоставяше най-добрата информация от времето на атомните шпиони. Разработката се ръководеше от вашингтонската резидентура. Най-вероятно Анатолий Голов беше замесен. Лебед наскоро бе претърпяла очна операция. Още следи за Бенфорд, помисли си Марбъл.

Той вървеше по широкия коридор на приземния етаж и свърна в просторната столова. Беше едва единадесет и половина, но служителите вече носеха подноси с храна до масите, за да обядват. Със замаяна глава и куркащ стомах от проклетия коняк на Ваня Марбъл спря пред шубера и си поръча купа грибной суп, гъста гъбена супа с квасена сметана. Видя шефа на отдел Т Насаренко да седи сам на една маса и отчаяно се опита да се изплъзне от полезрението му, но той го забеляза и му кимна с глава. Сега трябваше да отиде там и да седне при него, защото иначе би нарушил протокола предвид факта, че двамата бяха колеги със сходен ранг. Корчной си вдъхна кураж, за да издържи двадесет минути в ядене на супа с човека, когото младшите научни сътрудници в техническия отдел наричаха с прякор Осцилоскопа.

— Как върви, Юрий? — каза Корчной, сядайки на масата. После отчупи крайчето на хляба и го топна в димящата супа.

— Много работа, много работа — отвърна Насаренко. Той се опитваше да среже една зелева сарма с катастрофален резултат. Корчной не можеше да отклони очи, сякаш гледаше тежка пътна катастрофа. — Карат ни да работим извънредно. Постоянно пристигат нови и нови данни, преводи, анализи, писане на резюмета за четвъртия етаж. Лавина от дискове. И всичко изпращат в Кремъл.

Интересно. Дискове. Сигурно е същата разработка, с огромния обем информация.

— Имаш ли нужда от помощ? Мога ли да ти изпратя единдвама анализатори?

Това беше безпрецедентен акт на щедрост. Никой отдел не предлагаше доброволно подобна помощ. Насаренко вдигна глава нагоре, впечатлен и изненадан.

— Владимир Андреевич, много любезно от твоя страна. Оценявам предложението ти — каза Насаренко, дъвчейки половината от зелевата сарма. — Но работата трябва да бъде отграничена сред малък брой анализатори с позволен достъп. Такова е изискването.

— Е, кажи ми, ако мога да ти помогна по някакъв друг подходящ начин. Знам какво е да си затрупан с работа — каза Корчной.

— Скоро ще имаме малко време да си поемем дъх. Егоров ми каза, че ще има временно замразяване на информацията. — Насаренко се наведе над чинията си към Корчной, а адамовата му ябълка подскачаше, докато издуваше бузите си. — Източникът има пристъп на херпес зостер и временно е възпрепятстван. — Насаранко извършваше сериозно нарушение на секретността, но Корчной беше колега, шеф на отдел, уважаван оперативен работник със сериозна биография зад гърба си.

Марбъл почувства как сякаш някой прокара леден пръст по гръбнака му. Стените на столовата се стесниха около него, гласовете в залата се превърнаха в глух тътен. Той се насили да гребне от супата си.

— Е, това със сигурност е добра новина за теб. Трябва да се възползваме от всяка пауза, доколкото можем. — Корчной сниши глас. — Юри, вероятно не би трябвало да говорим по тези въпроси. Ти си по-наясно с деликатността на тази операция от мен. Да не споменаваме за този разговор пред никого, съгласен ли си?

Кафявите очи на Насаренко запърхаха виновно, когато осъзна за какво намеква генералът.

— Напълно съм съгласен — каза той. После взе подноса си и стана, измърморвайки някакво извинение за внезапното си тръгване.

Нима това беше краят му? Капан ли му залагаха? Конкретни подозрения ли имаха срещу него? Или това беше общ тест за лоялност? Той кисело поклати глава заради този капан за канарчета на Ваня, варианти от който бяха подадени на Бог знае колко други висши ръководители с неговата малка сребърна лъжичка. Ето, мъничко колибри, хайде, малко птиченце, как разпръскваш тичинковия прашец? Неговото съобщение до Ленгли изведнъж стана по-критично от всякога.

ГРИБНОЙ СУП — ГЪБЕНА СУПА

Накиснете сухи гъби и ги изцедете. Добавете изстисканата течност към говежди бульон и варете гъбите четири часа. Задушете ситно накълцан лук в масло до златисто и добавете в супата. Добавете с разбъркване царевично нишесте, кипнете и варете до сгъстяване. Подправете и сервирайте с лъжица квасена сметана и магданоз.