Манастирът на призраците

Глава IXСъдията Ди се събужда в чуждо легло. Една млада актриса му разказва за своята любов.

Когато дойде на себе си, магистратът почувства, че хремата му внезапно се е влошила. Главата страхотно го болеше и изпитваше странно усещане за празнота в стомаха.

Деликатен женски парфюм го накара да отвори очи. Той с учудване забеляза сини копринени пердета и установи, че лежи в непознато легло. Полипа главата си с ръка, разбра, че шапката и превръзката му ги няма, затова пък отзад на темето му имаше голяма цицина. Той предпазливо я докосна с пръст и направи болезнена гримаса.

— Изпийте това — прошепна нежен глас. Госпожица Дин се бе надвесила над него с чаша в ръка. Прегърна го през раменете, за да му помогне да се изправи. Зави му се свят. Актрисата го поддържаше и след като изпи няколко глътки горещ чай, той се почувства по-добре. Споменът за случилото се малко преди да изгуби съзнание постепенно се възвръщаше.

— Някой ме удари изотзад! — каза той, като гледаше втренчено младата жена с подозрителен поглед. — Каква е вашата роля в тази история?

Госпожица Дин приседна в края на леглото и заговори с равен глас:

— Чух силен удар по вратата си. Като отворих, ви видях да лежите в безсъзнание, с глава върху прага на вратата. Предположих, че намерението ви е било да ме посетите и ви внесох вътре. Добре че съм яка, понеже сте доста тежък и никак не беше лесно да ви поставя в леглото. После мокрих слепоочията ви със студена вода, докато отворихте очи. Друго не зная.

Съдията смръщи вежди.

— Кой беше в коридора?

— Никой.

— Чухте ли стъпки?

— Не!

— Подайте ми парфюма си.

Госпожица Дин послушно откопча от колана си малка кесийка от брокат и я подаде на магистрата. Той я поднесе към носа си: парфюмът беше приятен, твърде различен от сладникавата блудкава миризма, която бе усетил, преди да загуби съзнание.

— Колко време бях в безсъзнание?

— Доста дълго, два часа може би. Сега наближава полунощ. — И като го погледна с хитра физиономия, попита: — Какво е заключението на негово превъзходителство: виновна или невинна?

Съдията не можа да сдържи усмивката си.

— Простете ми — каза той. — Мислите ми още не са се прояснили. Дължа ви наистина много, госпожице Дин. Ако не бяхте вие, този, който ме удари, навярно е щял да ме довърши.

— Пластирът върху главата ви е спасил живота — отговори тя. — Портокаловите кори са смекчили удара. Ако ги нямаше, вероятно черепът ви щеше да е разцепен.

— Съпругите ми настояваха да си сложа този компрес. Редно е веднага да отида и да им благодаря, но първо трябва да открия нападателя си.

Понечи да стане, но внезапен световъртеж го накара да полегне отново.

— Не бързайте толкова, ваше превъзходителство — извика госпожица Дин. — Ударът, който ви е бил нанесен, в никакъв случай не е шега работа! По-добре приемете помощта ми и се опрете на ръката ми, за да ви настаня в това кресло.

Когато го намести пред ниска разклатена масичка, домакинята потопи компреса му в меден съд с вода.

— Ще ви сложа отново превръзката — каза тя. — Така подутината по-бързо ще спадне.

Докато отпиваше от чая си, съдията изучаваше приятното и открито лице на младата актриса. Беше около двадесет и пет годишна. Без да е красавица, тя бе доста съблазнителна, а гъвкавостта й на добре тренирана акробатка придаваше на всеки жест особено изящество. Тясна черна рокля, прорязана от широк колан в черешово-червено, подчертаваше стройната й талия и твърдите малки гърди. Като нагласи превръзката и нахлупи отгоре шапката от черно кадифе, съдията се обърна към нея:

— Седнете да си поговорим, докато се съвзема още малко. Иска ми се да разбера защо интелигентно и хубаво момиче като вас е избрало тази професия? Разберете ме добре, аз не я смятам за непочтена, но ми се струва, че с вашите качества бихте могли да имате много по-приятен живот.

Госпожица Дин сви рамене, наля още една чаша чай на магистрата и отговори:

— Изглежда аз съм просто една капризна и упорита личност, ваше превъзходителство. Баща ми притежава малка аптека в столицата и за свое нещастие има и пет дъщери! Аз съм най-голямата. Той искаше да ме продаде за наложница на един търговец на отвари, мехлеми и очистително, на когото дължеше пари. Старецът беше доста отвратителен, но другата възможност, дом за удоволствия, никак не ми се нравеше. Винаги съм била силна и гъвкава, така че с бащино разрешение влязох в трупата на господин Куан. В замяна господин Куан даде на баща ми сумата, от която той се нуждаеше. Бързо се научих да играя в театрални представления, да танцувам, да жонглирам. След една година се издължих на своя директор с лихвите. Той е добър човек, никога не ме е ласкал, никога не ме е карал да приемам ухажванията на тези, които са ни наели, така че останах в трупата му. — Тя смръщи хубавото си носле и завърши: — Зная, че в очите на хората актьорите винаги са авантюристи, а актрисите — проститутки, но мога да ви уверя, че господин Куан е почтен човек. Колкото до мен, е, не претендирам, че съм светица, но никога не съм продавала тялото си и никога няма да го продавам.

— Вярвам ви, дете мое. Казвате, че Куан никога не ви се е натрапвал… бихте ли казали същото и за Мо Модъ?

— Той подтичваше след мен в началото. По-скоро по навик, отколкото поради истинско желание. Което не му попречи, разбира се, да приеме твърде зле отказа ми. Предполагам, че дребнавото му мъжко самочувствие е било наранено. Оттогава винаги се държи ужасно и съжалявам за това, тъй като той изпълнява прекрасно номерата с мен и бих искала да сме партньори в повече сцени.

— Начинът, по който се отнесе с госпожица Оуян на сцената, не ми хареса — каза съдията. Според вас Мо Модъ принадлежи ли към онази категория мъже, които изпитват перверзно желание да измъчват жените?

— О, не! Той кипва бързо, но не е истински лош. Можете да ми вярвате, познавам този тип мъже!

— Госпожица Оуян също ли отблъсна неговото ухажване?

Младата актриса се поколеба.

— Госпожица Оуян — отговори накрая тя — е отскоро в нашата трупа, и бога ми…

Без да довърши, тя бързо пресуши чашата си, хвърли я във въздуха и я посрещна с върха на пръчица, която взе от масата. Чашката се завъртя.

— Оставете това — троснато каза съдията. — Започва да ми се вие свят.

Когато тя ловко улови чашката и я постави обратно на масата, той настоя:

— Отговорете на въпроса ми, госпожица Оуян отблъсна ли ухажването на Мо Модъ?

— Няма нужда да викате, ще ви отговоря — каза студено младата жена. — Госпожица Оуян ми оказва малко повече внимание, ако разбирате какво искам да кажа. Аз съм безразлична към подобни неща, така че я държа на разстояние. Но Мо Модъ е убеден, че между нас двете има нещо затова я ревнува и я презира.

— Разбирам. Мо Модъ отдавна ли е в трупата ви?

— От една година. Не вярвам да е професионален актьор. По-скоро е момче, което обича да се скита из Империята, и си печели хляба по един или друг начин. Мо не е истинското му име, един ден видях, че на дрехата му бе написано Лю, но той каза, че я бил купил от някакъв вехтошар. И второ нещо: той вече е идвал в манастира.

— Откъде знаете това? — живо попита съдията.

— Още в самия ден, когато пристигнахме тук, спокойно се оправяше из коридорите. От тази злокобна грамада всички ни побиват тръпки и напускаме стаите си само в краен случай, докато Мо Модъ непрекъснато броди насам-натам, без да се страхува, че ще се изгуби.

— Бъдете нащрек с него, може да е опасен престъпник. Госпожица Оуян също много ме заинтригува.

— В какво я подозирате?

— В нищо. Но би ми се искало да науча нещо повече за нея — отговори съдията, като гледаше въпросително госпожица Дин.

— Обещах на господин Куан да пазя тайна — каза тя след кратко колебание, — но вие сте нашият магистрат и това променя нещата. Освен това не ми се иска да подозирате госпожица Оуян в лоши намерения. Не зная истинското й име, зная само, че идва от столицата и че е богата. Дала е голяма сума на господин Куан, за да го накара да предложи услугите ни на манастира „Утринни облаци“ по време на възпоменателните тържества и за да бъде ангажирана в трупата по този случай. Единствената й цел, заклела се тя, е да предупреди за нещо един човек, който се намира тук. Поради това тя трябваше да изпълни номера с мечката с избран от самата нея. Господин Куан не видя нищо нередно в това и тъй като по този начин получаваме двойно възнаграждение, веднага прие. Тя не участва в репетициите с монасите и остави на нас задължението да покажем на тези дръвници как да се оправят на сцената. Мо Модъ също не ни помогна много.

— Мислите ли, че те двамата вече се познават от по-рано?

— Не зная. Когато са заедно, непрекъснато се карат. Тази вечер тя се гримира така, че да прилича на госпожица Бао. Директорът ни я попита защо и тя му отговори, че така иска. Като ви видя да влизате в нашата гримьорна, господин Куан помисли, че неговото протеже е нарушило по някакъв начин закона и че вие сте се заловили с разследване. Това е цялата история, но моля ви, не казвайте на никого, че съм ви казала.

Съдията кимна. Това откритие не изяснява нищо, помисли си той. Напротив. Той стана, за да се сбогува с младата жена, но щом се изправи, усети, че му се гади. Направи й знак да го остави сам, втурна се към тоалетния шкаф в ъгъла и обилно повърна. След като изми лицето и среса брадата си, се почувства по-добре. Вече не му се виеше свят, главоболието бе изчезнало. Отпи последната глътка чай и повика госпожица Дин.

— Оставям ви — каза той усмихнат, — но още веднъж ви благодаря за навременната намеса. Ако някой ден имате нужда от помощ, потърсете ме. Никога не забравям направената ми услуга.

Младата жена сведе очи и започна да си играе с края на черешово-червения си колан. После внезапно вдигна глава и рече:

— Нуждая се от съвета ви, ваше превъзходителство. Става дума за много интимен въпрос. Малко ми е неудобно, но като магистрат вие вероятно сте се сблъсквали с всякакви случаи. Ето за какво се отнася: ако трябва да бъда откровена, несериозните любовни авантюри, които съм имала досега, не ми доставиха очакваното удоволствие. От друга страна, изглежда госпожица Оуян все пак ме привлича повече отколкото всичките момчета, които съм срещала досега. Непрекъснато си повтарям, че подобно чувство е нелепо и че скоро ще премине, но от друга страна, може просто да нямам предразположение за женитба! Ако се оженя за някой мъж, ще ми бъде неприятно да го направя нещастен. Как бихте ме посъветвали да постъпя, ваше превъзходителство?

Съдията Ди понечи да се почеше по главата, но болката спря ръката му. Задоволи се да си суче мустаците.

— Не вземайте прибързани решения — каза той. — Може просто да не сте обикнали истински тези мъже. Или може те да не са ви обичали както трябва. Уверявам ви, мимолетните връзки не могат да се сравнят с женитбата. Човек трябва за по-дълго време да поживее в непосредствена близост с някого, за да достигне до онова взаимно разбирателство, което е основата на щастливото съжителство. Госпожица Оуян печели от загадъчността. Като се прибави и особеното й внимание към вас, можем да обясним чувството, което ви вдъхва, но не бързайте да се хвърляте, без добре да размислите, в авантюра, която би могла завинаги да обърка вашите чувства и бъдещото ви поведение. По-добре дръжте тази жена на разстояние, докато в сърцето ви просветне, и изчакайте, не вземайте решение, без да сте сигурна в нея и… във вас самата. Като магистрат бих добавил и това: и двете сте пълнолетни и свободни и вашият любовен живот не ме интересува, тъй като законът се намесва само в случаи с малолетни или с хора които имат някакъв господар. Да оставим всеки да урежда частния си живот както му харесва, стига да не вреди на никого, ето това е духът на нашето общество и на законите, които го направляват.

— Дзун Ли непрекъснато подхвърля неуместни подигравки по наш адрес — промълви наскърбено актрисата.

— Не се притеснявайте от този глупак. Той си има и теория, че госпожица Бао щяла да стане монахиня против волята си.

— Но това е абсолютно невярно, ваше превъзходителство! Аз няколко пъти разговарях с младото момиче, стаята й е на този етаж. Тя е много щастлива, че ще се посвети на религията. Намекна ми, че е преживяла любовно разочарование и че желае да се оттегли от света.

— Отивах у госпожица Бао, когато ме нападнаха. Сега вече е много късно да я посетя. Ще изчакам до утре сутринта. Стаята на Мо Модъ на същия етаж ли е?

— Да, ваше превъзходителство. — Госпожица Дин преброи на пръсти. — Четвъртата отдясно след първия завой.

— Искам още веднъж да ви изразя благодарността си — каза магистратът, вече до вратата. — И не се измъчвайте излишно!

Тя се поклони с благодарствена усмивка и той излезе.