Манастирът на призраците

Глава XIVСъдията Ди излага пред учителя Сюн хипотезата си. Отново става дума за неуловимия монах.

Съдията изскочи на площадката, вдигнал фенера над главата си. Сюн Мин, чието кръгло лице бе извънредно пребледняло, го хвана под ръка и промълви глухо:

— Горкият човек! Забрави, че парапетът е счупен.

Пусна ръката на съдията и избърса потта от лицето си.

— Слез да видиш какво може да се направи — заповяда съдията на Тао Ган. И като се обърна към Сюн Мин, добави: — Опасявам се, че игуменът едва ли е останал жив. Да влезем при вас, ако позволите.

Двамата мъже влязоха в библиотеката. Дзун Ли бе последвал Тао Ган.

— Клетият! — промълви Сюн, като се отпусна в креслото зад бюрото си. — За какво искаше да говори той с мен, Ди?

Краката на съдията трепереха от умора. Той седна срещу даоиста, извади свитата на руло рисунка от ръкава си и я постави на бюрото.

— Преди малко посетих криптата — каза той. — Исках да видя другите портрети на котката. Нефритово Огледало е бил извънредно добросъвестен художник. На една от рисунките очите на животното представляваха тесни цепки: тоест, била е изпълнена към пладне, когато светлината е много силна. Това ме накара да си припомня последната му рисунка, тази, която ми показахте в храма. Там, напротив, зениците бяха широко отворени, което доказва, че е правена в ранна утрин, а не по обед, както твърдеше Истинска Мъдрост.

Той разви свитъка и посочи очите на котката на събеседника си.

— Не разбирам за какво намеквате — каза Сюн, свъсил вежди. — Каква връзка има всичко това със смъртта на Нефритово Огледало? Аз бях до него в онзи миг, нали ви казах, и мога да ви уверя, че старецът угасна съвсем мирно. Той…

— Нека негова светлост ми позволи да дам някои пояснения — почтително го прекъсна съдията. Той разказа на Сюн за опасенията по отношение на беладоната, изказани в писмото, което старият игумен бе изпратил на доктор Дзун, и продължи: — Симптомите на отравяне с това растение напълно съвпадат с поведението на стареца през последните му часове. — Съдията се подвоуми за миг, после продължи: — В даоистките писания, ако ми позволите да забележа, често се срещат твърде неясни слова. Струва ми се, че последната проповед на Нефритово Огледало всъщност е била просто объркано цитиране на различни текстове, които са изплували в помътеното му съзнание. Едва коментарът на главния игумен им е придал някакъв цялостен смисъл. Той вероятно е подбрал няколко по-мистични израза от несвързаното бълнуване и ги е развил в нужната посока или… — Съдията замлъкна, като с притеснение погледна домакина си, но даоистът не се хвърли да защитава едно от класическите произведения на своето учение.

Като видя, че той само смаяно поклаща глава, съдията продължи:

— Истинска Мъдрост е сипал солидна доза отрова в чашата на Нефритово Огледало, когато след обяда са пили чай в библиотеката. Рисунката е била почти завършена. Игуменът й е посветил цялата сутрин, рисувайки първо котката, после фона и накрая детайлите. Оставали са му няколко последни щриха от листата на бамбука, когато обедният гонг е прекъснал работата му. След като го е накарал да изпие отровния чай, Истинска Мъдрост е излязъл и е съобщил на двамата дежурни монаси, че Нефритово Огледало започва да рисува портрет на котката си и не би желал да бъде обезпокояван. Скоро беладоната е предизвикала свръхвъзбуда у стария човек. Той започва да пее даоистки химни, после да си говори сам. Бил е убеден, че е осенен от небесно вдъхновение и съвсем не му е минало през ум, че може да е отровен. Той не е съобщил, забележете, че ще държи последна проповед, нито пък че ще напуска този свят. Нямал е никакво основание да мисли подобно нещо… просто е искал да сподели с учениците си откровенията, с които Небето го е осенило. Малко по-късно се облегнал в креслото си, за да си почине след дългата реч. Тогава умира с преливащо от радост сърце.

— Всемогъщи Небеса, Ди, изглежда имате право! — възкликна Сюн Мин. — Но защо този глупак Истинска Мъдрост го е убил и защо държеше да признае престъплението си пред мен?

— Предполагам, че Истинска Мъдрост се е страхувал да не бъде публично обвинен в някои грехове от стария игумен. Всъщност Нефритово Огледало е писал на доктор Дзун, че подозира игумена в безнравствени деяния с постулантките. Естествено, ако това би се разчуло, Истинска Мъдрост е трябвало да смята духовната си кариера за приключена.

Сюн Мин закри очите си с ръка.

— Безнравствени деяния! — повтори той. — Този глупак навярно се е занимавал с черна магия с партньори от другия пол. Всемогъщи Небеса, Ди, част от отговорността е и моя. Постъпих неправилно, като се затворих в библиотеката си. Трябваше да обърна по-голямо внимание на манастирските дела. Но Нефритово Огледало също е допуснал грешка: защо не ми е казал за подозренията си? Нямах ни най-малка представа…

Той не довърши изречението си. Съдията подхвана наново:

— Имам всички основания да вярвам, че Истинска Мъдрост и един мошеник, който в момента се представя под името Мо Модъ, са отговорни за смъртта на трите момичета миналата година в манастира. Те вероятно са ги принудили пряко волята им да участват в мръснишките игри, така както са насилвали постулантките и по времето на Нефритово Огледало. И ето че наскоро Мо Модъ, приел ролята на актьор, се е завърнал в манастира, вдъхвайки смъртен ужас у съучастника си. Възможно е да го е заплашвал и изнудвал. Като се прибавят и безочливите намеци на Дзун Ли за отравяне на бившия игумен с беладона, накрая Истинска Мъдрост съвсем се е паникьосал. И когато е видял, че поетът разговаря поверително с мен по време на банкета и веднага след този разговор аз му казах, че желая да посетя криптата, той вероятно е помислил, че започвам разследване. Тази мисъл окончателно го е изкарвала от релси и той се опита да ме убие, като ми нанесе страхотен удар по черепа. Преди да загубя съзнание, долових особения аромат на горящите в стаята му благовония — аромат, който обикновено не се усеща, когато човек е до него, но вероятно при замаха от гънките на широката му дреха се е вдигнал по-силен дъх. Малко след това той ме дебнеше, докато разговарях с помощника си, и изчезна, оставяйки след себе си същата характерна миризма. Изглежда, съвсем си беше изгубил ума!

Сюн Мин поклати съкрушено глава. След кратко мълчание попита:

— Но защо държеше да изповяда престъплението си пред мен? Нима си е въобразявал, че аз ще тръгна да го защитавам? Изглеждал е бил по-глупав, отколкото предполагах!

— Преди да отговоря на вашия въпрос, бих искал да ви попитам дали Истинска Мъдрост знаеше за състоянието на парапета?

— Разбира се! Самият аз му казах, че трябва да се поправи. Трябва да призная, че за тези неща не беше в никакъв случай небрежен.

— Тогава — бавно изрече съдията, — той се е самоубил.

— Не може да бъде, Ди! Видях как ръката му търсеше парапета.

— Излъгал е и двама ни. Спомнете си, че той не очакваше да ви срещне пред стълбището. Мислел е, че ще бъдете в библиотеката си. Никога не е имал намерение да прави каквото и да е признание: искал е да дойде тук, тъй като е разбирал че е загубен, а този счупен парапет му е давал шанса да загине, без да успеем да му попречим. Действал е така, че да изглежда като нещастен случай, за да запази репутацията си и интересите на своето семейство. Сега вече никога не ще узнаем точно каква е била ролята му в тази история. Всъщност вашата неочаквана поява не попречи на плана му.

В този момент в стаята влязоха Тао Ган и Дзун Ли.

— Гръбнакът на Истинска Мъдрост е счупен — съобщи помощникът на съдията Ди. — Смъртта сигурно е била мигновена. Предупредих старшия монах. Пренесоха тялото в страничния параклис на храма, където ще бъде изложено до официалното погребение. Обясних на старшия монах, че е нещастен случай и той пожела да се види с учителя Сюн.

Съдията стана и се обърна към даоиста:

— За предпочитане е да се придържаме към версията за нещастен случай. Поне засега. Предполагам, че преподобният главен столичен игумен трябва да бъде осведомен възможно най-бързо за случилото се.

— Утре рано ще му изпратя съобщение. Докато чакаме решението му, старшият монах ще поеме текущите въпроси.

— Оставям портрета на котката тук — каза съдията. — Това е важно веществено доказателство. Надявам се негова светлост да ми помогне със съветите си при съставянето на доклада ми.

Сюн Мин кимна утвърдително и като огледа критично съдията, рече:

— Опитайте се да подремнете час-два, Ди. Имате смъртно уморен вид.

— Първо трябва да заловя Мо Модъ, ваша светлост. Убеден съм, че неговата вина е много по-голяма от тази на Истинска Мъдрост. От признанието му зависи дали смъртта на преподобния игумен ще бъде записана като самоубийство или като нещастен случай. Сега Мо Модъ е единственият човек, който може да ни каже какво точно се е случило с трите девойки.

— Как изглежда той? — попита Сюн. — Нали ми казахте, че е актьор. Гледах цялото представление с изключение на последната картина.

— Мо Модъ е бил на сцената от самото начало до края на представлението. Той изпълняваше Духа на Смъртта, но негова светлост не би могъл да различи чертите му, тъй като носеше голяма дървена маска. Аз гледах изпълнението му в танца с меча, в края на представлението, но пък тогава лицето му бе покрито с плътен слой грим! В момента сигурно е преоблечен като монах. Як мъжага с широки плещи и някак навъсено лице.

— По-голяма част от монасите тук са навъсени. От лошата храна е вероятно. Как смятате да го откриете, Ди?

— Не съм още наясно — леко усмихнат каза съдията, — но не бих могъл да завърша разследването си без неговото самопризнание.

И като се поклони дълбоко на учителя Сюн, съдията Ди се отправи към вратата, следван от Тао Ган и Дзун Ли. На прага се разминаха с дребничкия старши монах, който изглеждаше крайно притеснен.