Островът на изгубените

15. Съвет на крадците

Мал хвърли няколко камъчета по прозореца на магазина и те изтракаха по перваза.

- Джей! Там ли си? - прошепна тя. - Джей! Излез! Искам да говоря с теб!

Хвърли още няколко камъчета.

- Кой вдига този адски шум? Не знаете ли как работи звънецът? - развика се Джафар, отвори прозореца и проточи врат навън. Отвори уста да изругае натрапника, но тогава видя кой е той.

- О, скъпа Мал - каза със същия копринен глас, който бе използвал в работата си за султана. - Как мога да ти бъда полезен?

Мал тъкмо щеше да се извини, когато се сети, че злите феи никога не се извиняват.

- Търся Джей - каза тя, като се постара гласът й да прозвучи заповедно като на майка й.

- Но разбира се - каза Джафар. - Ще го уведомя. Моля те, заповядай вътре. Последва пауза и после гласът на Джафар разтърси сградата:

- ДЖЕЙ! НА МАЛ й ТРЯБВАШ!

- СЕКУНДА! - кресна Джей в отговор.

- Каква е тази работа със злодеите и птиците? - попита Мал, когато влезе в магазина и видя Яго на рамото на Джафар. Сети се колко нежна бе Злодеида към Диабло.

- Моля? - попита Джафар, а Яго изгледа Мал с мънистените си оченца.

- Нищо.

Джей се появи.

- Я, здрасти, Мал, какво съвпадение. Тъкмо щях да тръгвам към вас. Трябва да си поговорим за онова...

- Онова домашно, да - побърза да довърши Мал и му метна кръвнишки поглед. Никой друг не трябваше да знае за Окото на дракона.

- Аха, да. За домашното. Благодаря, татко, аз поемам оттук - заяви Джей и подкани баща си да излезе.

Джафар пристегна колана на халата си, изсумтя и излезе, последван от крякащия Яго.

- Има ли къде да поговорим? - попита Мал, когато с Джей най-сетне останаха сами.

Джей разпери ръце.

- Какво му е на магазина?

Мал огледа разхвърляния магазин, забеляза няколко свои неща из купчините със стока и си ги взе без коментари. Предположи, че мястото с нищо не е по-лошо от други, освен това, сериозно, какво си мислеше, че крие? Едва ли някой друг щеше да се опита да открадне Окото на дракона. Кой би бил толкова глупав?

Тя присви очи срещу Джей, който тъкмо бе извадил от джоба си някаква стъкленица и я оглеждаше. Тъмните му очи блестяха пакостливо.

- Откъде взе това? - попита тя. - Какво е?

- Нямам представа. Беше в чантата на Реза. Много внимаваше, докато го прибираше, затова му го откраднах - обясни Джей с лукава усмивка.

Мал махна нетърпеливо с ръка. Нямаше търпение да започнат да говорят и не можеше да си позволи да се разсейва.

- Виж, знам, че според теб е невъзможно, но наистина трябва да намерим начин да открием Окото на дракона. Така де, все пак това нещо управлява всички сили на мрака, когато работи. А и кой знае, може магията някой ден да се завърне на Острова.

Джей вдигна вежди.

- Аха, тъкмо щях да ти кажа същото.

- Сериозно? - тя направо се смая, че той толкова бързо се съгласи. Започна да става подозрителна.

Джей подухна на ноктите си.

- Ами да. Така де, ако наистина е тук, трябва да го вземем. Обаче сигурна ли си, че майка ти казва истината? Не ме разбирай погрешно, но рогатата й глава е малко откачена.

Мал завъртя очи.

- Не можеш да отречеш, че Диабло се върна. Бил е вкаменен, но сега е жив. Вече изяде почти всичко, което имахме в кухнята.

- Охо.

- И аз това казвам.

- Яго е същият. Мисля, че яде повече, отколкото двамата с баща ми изяждаме.

Двамата се позасмяха.

- Е, супер, надявах се да започнем търсенето възможно най-бързо - заяви Мал, която предпочете да не се замисля върху вероятността Джей да се е съгласил да й помогне по изцяло егоистични причини. Тя можеше да се справи с него.

Джей отвори уста да каже нещо, но в следващия момент се извъртя светкавично и огледа магазина с подозрение.

- Какъв е този шум? - попита той в същия момент, в който вратата към задната стаичка падна с трясък и върху нея се строполи Джафар с Яго, кацнал на корема му.

- Казах ти, че си прекалено дебел и не бива да се облягаш на вратата! - скара му се Яго.

Джафар направи храбър опит да възвърне достойнството си, изправи се и изтупа праха и боклуците от косата си.

- Искахме само да ви питаме дали ще искате да вечеряте, нали така, Яго? И без да искаме, случайно чухме... простете, ако бъркаме, но наистина ли казахте, че скиптърът на Злодеида е някъде на Острова? - попита Джафар, а тъмните му очи блеснаха.

Мал се навъси срещу Джей и мислено му се скара, че не намери по-подходящо място за разговора. Беше ясно, че е твърде късно да се направи каквото и да е, Джафар бе научил всичко.

Джафар изгледа двамата тийнейджъри сериозно.

- Последвайте ме, време е наистина да си поговорим.

Той ги въведе в личния си хол в дъното на магазина, уютно леговище, пълно с ярки цветни завеси и ориенталски килими, с пухкави сатенени възглавници и бронзови лампи, и стенни свещници, които придаваха на стаята скръбен, но екзотичен вид. Джафар седна на един от ниските, дълги дивани и ги покани да се настанят на съседните отоманки.

- Когато ме освободиха от лампата на джина и ме доведоха на този прокълнат остров, докато порех въздуха, видях нещо, което на пръв поглед приличаше на обикновена гора, но от по-близо се оказа черен замък, потънал в трънливи храсталаци.

- Още един замък? - попита Мал. - Трънливи храсталаци ли каза? Но това значи, че... че...

Истинският замък на майка й. В Изгодния замък бяха под наем. Той не беше истинският им дом. Забранената крепост. Нали така се казваше истинският дом на майка й? Мал никога не бе обръщала внимание на името, но сега определено й прозвуча познато. А и къде би могъл да се намира замъкът освен на Острова на изгубените?

Джафар подръпна рошавата си брада.

- Да. Но се боя, че не съм сигурен къде точно се намира. Островът е много по-голям, отколкото си мислите, и може да го търсите до безкрайност и никога да не го намерите, особено ако е скрит в забранената зона.

Нищото, както я наричаха жителите на Острова.

- Никога! - изкряка Яго и изшумоля с пера.

- И аз това казах - кимна Джей.

- Съвсем бях забравил, че съм виждал крепостта, докато не споменахте за завръщането на Диабло и твърдението му, че е видял Окото на дракона с очите си - обясни Джафар. - Ако крепостта е на Острова, може и да не е единственото нещо, скрито в мъглата.

- Но защо ще го държат тук? - попита Джей, приведе се напред и се вгледа в баща си внимателно.

- Тези неща са прекалено опасни, за да стоят в Аурадон. Освен това с този купол, който спира магията, те са безвредни. Ако обаче си възвърнем това, което ни се полага, може и да имаме шанс срещу невидимата бариера някой ден.

- Диабло се кълне, че Окото на дракона се е съживило. Което значи, че може би щитът не е толкова непробиваем, колкото сме си мислели - каза Мал. - Но все пак не знаем къде точно се намира. Де да имахме карта на Нищото.

- Може да опитаме в Атенеума на злото - каза Джей.

- Анте-какво?

- Атенеум. Библиотеката на забранените тайни в „Дракон Хол". Нали се сещаш, заключената врата, която никой не бива да отваря. Онази с огромния паяк пазач.

Мал поклати глава.

- Наистина ли мислиш, че ще има полза? Винаги съм подозирала, че всичко е просто заблуда, за да държи първолаците далече от кабинета на доктор Фасилие.

- Е, все отнякъде трябва да започнем. Освен това помня как доктор Ф. спомена в часа по облагодетелстване, че в библиотеката има информация за историята на Острова.

- Ти откога внимаваш в час? - попита Мал с отвращение.

- Я слушай, искаш ли да ти помагам, или не?

Прав беше. Все беше някакво начало, а и тя вече бе научила повече за Острова през няколкото минути в магазина, отколкото през целия си досегашен живот.

- Добре.

- Ще отидем утре, рано-рано - заяви Джей безгрижно. - Първо ще се срещнем на пазара за запаси, веднага щом сергиите отворят.

Мал направи гримаса. Мразеше да става рано.

- Че защо не тази вечер?

- Тази вечер има концерт на оркестъра и ще е пълно с хора. Утре е събота и рано сутринта няма да има никого. По-лесно ще е.

Мал въздъхна.

- Хубаво. Между другото благодаря за помощта, Джафар.

- Удоволствието е мое - каза Джафар с мазна усмивка. - Лека нощ.

Когато Мал си тръгна, Джей усети как баща му се плъзна към него и вкопчи пръсти в ръката му.

- Какво? - попита той, макар да знаеше.

- Окото на дракона - изгука Джафар.

- Знам, знам - кимна Джей. Това щеше да е ударът на годината.

- Не ми харесва мисълта да мамиш приятелката си - заяви Джафар с печално изражение.

- Спокойно, татко. Ние нямаме приятели - засмя се Джей подигравателно. -Най-вече Мал.

Както се бяха разбрали, на следващата сутрин Джей и Мал се срещнаха на пълния пазар, за да се сдобият (разбирай да откраднат) със запаси за пътуването си в търсене на крепостта. Джей изостана малко, за да свие няколко плода от две различни сергии, а Мал се спря пред сергията на една ясновидка и замени чифт леко издраскани обици за колода карти „Таро".

- Тези пък за какво са ти? - попита я Джей.

- Нали никого не пускат в библиотеката? А там са всички интересни документи, затворени и запечатани...

- И единственият човек, който има ключ, е доктор Ф., а той обожава карти „Таро".

- Радвам се да видя, че си буден - каза Мал.

- А ти колко си сигурна за цялата работа? Имам предвид, мъничко сигурна? Много сигурна? Средно сигурна? - попита Джей, докато премяташе из ръцете си няколко набити праскови.

- Не знам. Но трябва поне да се опитам да открия крепостта, особено ако Окото на дракона е там. Освен това не мислиш ли, че е странно, дето никога не сме излизали от селото? Така де, Островът е доста малък, а ние никога не сме се опитвали да го поразгледаме.

- Какво да му разглеждаме? Ти сама каза: сигурно сме тръгнали към Нищото.

- Но ако намерим карта в библиотеката, ще знаем точно къде в Нищото трябва да стигнем, за да открием крепостта. Има нещо отвъд селото, сигурна съм.

- Добре де, ами ако открием Окото на дракона и то не работи? - попита Джей.

- Диабло се кълне, че го е видял да се съживява!

- Но как? На Острова няма магия. Никаква.

- Е, може да има дупка в купола, кой знае - отвърна Мал.

- Дупка ли? - присмя й се Джей.

- Казах ти, не знам. Знам само, че гарванът се кълне как е видял скиптърът да светва и че майка ми иска да го намеря, сякаш съм й доставчик. Ако те е страх да дойдеш, връщай се да крадеш боклуци за скапания магазин - тросна му се Мал.

- Не ме е страх!

- Да бе, сигурно.

Джей въздъхна.

- Добре - изръмжа той. - Може и да си права. Може да има дупка.