Островът на изгубените

17. Вярваш ли в магии?

Още ден свобода, преди майка му да се прибере. Карлос огледа царството си. Предвид факта, че в къщата се бе вихрил страхотен купон по-рано през седмицата, сега направо изглеждаше добре. Мрумбата беше направила чудеса. Така или иначе, имението бе запуснато и никой нищо нямаше да забележи.

Желязната рицарска броня, която се извисяваше над стълбището, изглеждаше солидна, както винаги, завесите и драпериите бяха все така тежки и прашни, а избелелите тапети и дупките в стените придаваха на къщата онзи нюанс на разруха, който вътрешните дизайнери из Острова се опитваха да имитират, но безуспешно.

Карлос се наслаждаваше на редкия, сравнително пълен покой, царящ в дома им, когато силно чукане по входната врата го наруши. Някой така се стараеше, че според Карлос блъскането отекваше до другия край на Острова.

Той отвори вратата и веднага я тресна обратно, когато видя кой стои пред нея.

- Махай се Мал, не натвори ли достатъчно зло? - извика той отвътре.

- Отвори! Важно е! - викна Джей.

- Не!

- Карлос! - това бе гласът на Иви. - Нещо стана, когато задейства машината си онази нощ. Нещо голямо!

Момент... какво? Иви им е казала за изобретението му? Но нали обеща! Той открехна вратата съвсем мъничко, колкото да видят лявото му око.

- Казала си им какво стана? - попита я той обвинително. - А аз ти вярвах!

Иви заговори умолително:

- Хайде, отвори! Донесох ти възглавница!

Карлос отвори вратата с неудоволствие.

- Хубаво. Влезте. Само че не си и мисли да заключваш някого в дрешника, Мал! После се обърна към Иви:

- С гъши пух ли е? - попита радостно. Не вярваше, че тя наистина ще му донесе възглавница.

- Да. Лешоядите, които я донесоха, казаха как гоблинът, дето я докарал, се

кълнял, че е от някакъв аурадонски замък - каза Иви и му подаде възглавница със синя копринена калъфка, избродирана с хералдически символи.

Той прие възглавницата и ги поведе към хола. Там избута няколко полуспаднали черни балона от канапето и изгледа тримата враждебно.

- Е, та какво е направила машината ми?

Мал вдигна вежда и той веднага съжали за тона си.

- Тоест, бихте ли ме информирали? - попита той любезно.

- Иви? - каза Мал.

Иви си пое дълбоко дъх.

- Ами значи, в нощта на купона Карлос включи една машина, която сам е изобретил, една кутия, която търси разни сигнали и после можеш да гледаш различни телевизии... нали така, Карлос?

Карлос кимна.

- И да слушаш музика и какво ли не още благодарение на радиовълните.

- Та когато я включи онази нощ, от нея изригна страхотна светлина! - каза Иви, задъхана. - И тя прогори дупка в покрива на къщичката на дървото! Видяхме я как минава през купола!

Карлос кимна.

- И телевизорът се включи сам, целият цветен! И се показаха всякакви предавания! Не само обичайните „Подземни промоции" и „Разговор край огъня с крал Звяр".

- Това как доказва, че машината е пробила купола? - попита Мал, която беше запазила скептичното си изражение. Карлос не я винеше. И той едва повярва в станалото.

- Защото тези предавания никога не ги бяхме гледали! Което значи, че сигналът не идва от предавателната станция на Острова на изгубените. Което значи, че трябва да е дошъл от забранената мрежа в Аурадон - обясни Иви.

- Което значи... - подсказа Карлос.

- Че светлинният лъч е минал през купола. За секунда - завърши тържествуващо Иви.

Мал се обърна към Карлос.

- Наистина ли мислиш, че твоята машина го е направила?

- Възможно е - призна той.

- Мислиш ли, че е възможно да се пусне и магия освен радиовълни?

- Магия ли? Не знам. Защо? Да не би да знаеш нещо, което ние не знаем?

Трябваше да има причина Мал да е тук. Явно беше заинтересувана от ситуацията. Тя не обръщаше внимание на никого, освен ако не искаше нещо. Какво искаше от него?

Той я виждаше как претегля възможностите си. Дали ще им каже? Не го познаваше кой знае колко добре, само колкото да може да го тормози, и от това, което бе видял досега, не беше първа почитателка на Иви. Без съмнение Джей също беше в играта, иначе нямаше да е тук.

- Добре. Ще ви кажа - реши Мал накрая. - Джей вече знае. Само че всичко трябва да си остане между нас. Иви, не си и помисляй да си кръстосаш пръстите зад гърба.

Иви вдигна ръце в знак на протест.

- Добре, така. В нощта на купона гарванът на майка ми, Диабло, превърнат в камък от три тъй наречени „добри" феи преди двадесет години, се съживи. Същият този Диабло се кълне, че е видял и Окото на дракона, скиптърът на майка ми, да се разбужда.

Карлос я гледаше втренчено и никой не продума известно време.

- Но това значи... - започна Карлос и замига бързо-бързо, сякаш не можеше да повярва на това, което чува.

- Магия! Това значи, че за секунда магията е проникнала през купола! -възкликна Джей, развълнуван. Досега бе мълчал и се бе оглеждал, най-вероятно с цел да провери дали нещо, което би могъл да отмъкне, не се е изплъзнало от вниманието му в нощта на купона.

Самият Карлос все още се опитваше да проумее думите на Мал. Да гледаш нови предавания по телевизията беше едно, но да чуеш, че през невидимата бариера е проникнала магия, беше съвсем друго. Да не говорим, че скиптърът на Злодеида, най-мощното оръжие на мрака във вселената, се е съживил.

- Да - каза Мал. - Диабло се кълне, че е истина. Затова сега майка ми ме накара да намеря Окото на дракона. В случай че се случи отново и на Острова проникне още магия. За да е подготвена.

Джей се прокашля.

- Та значи, ъъъ, време е да тръгваме на път, Мал, защото времето лети -подкани я той. - Нали знаеш, че мразя да пропускам обяда.

Карлос напълно влизаше в положението му, редовното ядене и за него беше рядкост.

- Чакай малко. Преди да тръгнем, искам да видя тази кутия - каза Мал и подкани с ръка Карлос да я донесе.

Карлос понечи да възрази, но реши, че ще е по-мъдро да играе по свирката на Мал.

- Добре - каза той. - Отивам да я взема.

Той хукна по безопасното трасе из дрешника на майка си и се върна с машината.

Подаде я на Мал, която я огледа внимателно. Разклати я, допря я до ухото си и накрая сви рамене. Изглеждаше си като обикновена кутия, не виждаше нищо особено в нея и със сигурност не виждаше нищо толкова мощно, че да е способно да пробие дупка в купола.

- Можеш ли да я накараш пак да проработи?

- Не съм опитвал.

- Опитай.

Той се поколеба за момент, после натисна няколко копчета и погледна страхливо към тавана.

- Добре. Я да видим - и натисна копчето за включване.

Не последва нищо.

Той пак опита.

Пак нищо не последва.

Карлос поклати глава.

- Съжалявам. Може би е станало само този единствен път.

Мал скръсти ръце. Изглеждаше в безизходица. Карлос познаваше това изражение - означаваше, че тя е готова да избухне. Ами ако реши, че са я лъгали, че са я измамили? Че са я накарали да си помисли как те двамата са открили нещо важно, а всъщност през цялото време са й се подигравали? Трябваше да измисли нещо...

- Искате ли да видите дупката в покрива? - предложи той. Ако Мал искаше доказателство, щеше да й го даде.

Мал обмисли предложението.

- Става, дай да я видим.

Карлос ги заведе в къщичката на дървото и четиримата разгледаха покрива отвътре. Определено имаше дупка: идеално кръгла, малка, черна дупка.

- Яко - заяви Джей и удари юмрук в този на Карлос.

Карлос се ухили гордо. Още прегръщаше новата си възглавница. Нямаше търпение да я изпробва. Дали вече щеше да спи, без да се събужда през пет минути, да се мята и да се намества?

Мал пак вдигна поглед към дупката.

- Не знам доколко да вярвам, че изобретението ти е прогорило дупка в невидимия купол, но Джей е прав, трябва да тръгваме.

Карлос въздъхна, без да е сигурен дали да се радва, или да се притеснява. Мал се бе запътила към изхода, когато черната кутия, оставена на бюрото му, внезапно започна да пиука.

Бип.

Бип.

Мал се извъртя и се втренчи в нея.

- Защо прави така? - попита тя.

Карлос изтича да провери.

- Не знам, но откакто проби дупката в покрива и в купола, пиука от време на време.

- Може да търси сигнал? - предположи развълнувано Иви. - Може би усеща нещо.

- Като какво например? - попита той, разглеждайки творението си с нещо, близо до страхопочитание. Никога не бе предполагал, че ще проработи. Но ако Диабло беше прав, значи бе възможно машината му да е пробила магическата бариера. А сега Иви предполагаше нещо още по-голямо. Той се бе надявал просто да зърне външния свят, а не да връща магията на Острова.

- Да, какво имаш предвид Иви? - попита и Мал.

- Ами може би усеща Окото на дракона! Ти каза, че преди не е правила така. Може би защото не е имало магия, защото не е имала с кого да си говори -обясни Иви с учудваща проницателност.

- Мислиш, че кутията се свързва с Окото на дракона? - попита Мал.

- Като компас. Или като радар - поясни Джей. Очите му заблестяха, докато оглеждаше кутията алчно, затова Карлос сложи ръка върху нея. Джей най-вероятно вече изчисляваше колко да поиска за нея в магазина.

- Възможно е - съгласи се Иви.

- Мисля, че е права - каза Карлос.

- Радар - повтори Мал.

- Просто гадаех - призна Иви. - Нищо не разбирам от тези неща. Изобщо от нищо не разбирам.

Карлос искаше да й каже, че се подценява, но в този момент си даде сметка, че и той прави същото.

- Вярно - остро възрази Мал. - Но въпреки това идваш с нас.

Иви отскочи, сепната.

- С вас? Къде? Съгласих се да дойда у Карлос, но... - тя започна да клати глава и се уви по-плътно в пелерината си. - Никъде няма да ходя.

- Няма начин, трябва да ни помогнеш да открием Окото - настоя Мал. - Отвътре ти идва. Много си добра. Имам нужда от помощ, а ти искаш да ми помогнеш, нали? Не искаш ли да сме приятелки? Аз искам, Иви.

- О, ами... не знам.

- Шшт! Решено е. Аз ще взема това, благодаря предварително - Мал протегна ръка към кутията.

- В никакъв случай! - възрази Карлос, докато Мал дърпаше кутията от ръцете му. Накрая успя да я удържи и я стисна под мишница.

- Пусни, Карлос! - изръмжа тя.

Той продължи да дърпа. Нямаше да му я вземе. Беше я направил сам!

Мал го изгледа на кръв.

- Сериозно говоря! Пусни я или ще съжаляваш!

Карлос поклати глава, целият треперещ.

- Добре. Печелиш. Задръж си кутията, Карлос, но ще се наложи да дойдеш с нас - нареди Мал.

- Я повтори? Къде да дойда с вас?

Нямаше начин. Нямаше да ходи никъде. Особено ако е опасно.

Мал му разказа за Забранената крепост, скрита на Острова, за това къде би могла да се намира и как трябва да я намерят.

- А, не, няма да ходя в Нищото! Оставам тук - заяви Карлос и скръсти ръце.

- Ще правиш каквото ти казвам, ти, малък... - заплаши Мал.

Карлос отвори уста да спори, но размисли бързо и я затвори. В края на краищата самата Злодеида искаше да си върне скиптъра, не само Мал. Ако Господарката на мрака чуеше, че той се е противопоставил или е попречил по някакъв начин на търсенето, по-добре отсега да започне да се нарича Помия, защото точно в това щеше да се превърне.

- Добре, ще дойда. Но само ако и Иви дойде - заяви той.

- Иви? - изчурулика Мал. - И ти идваш, нали, слънце?

Иви въздъхна.

- Добре - съгласи се. - Добре. Явно ще дойда. Все ще е по-добре, отколкото да се гледам по цял ден в огледалото.

- Значи всички тръгваме, нали? - попита Джей. - Ние четиримата, в търсене на Окото на дракона?

- Предполагам. И ми се струва, че искам да разбера какво точно е направила машината - каза Карлос. - Ако наистина е прогорила дупка в купола и е пуснала магията на Острова.

Сякаш в отговор на думите му машината изпиука.

Бип!

Мал кимна.

- Добре, тръгваме. Трябва да влезем с взлом в библиотека и да потърсим карта.

- Още не - спря я Карлос, вдигнал ръка. - Никъде не можем да тръгнем, докато не свърша домашните си задължения. Днес е ден за пране.