Уморените коне ги убиват, нали?

XI

Лигата на майките за висока нравственост продължава войната, обявена на танцовия маратон, с изказаната днес заплаха, че ако Общинският съвет не забрани състезанието, ще отнесе въпроса до самото гражданство. Танцовият маратон продължава вече 36 дни в един от крайбрежните увеселителни центрове.

Мисис Дж. Франклин Хигби и мисис Уилям Уолас Уичър, председателката и заместник-председателката на Лигата за висока нравственост, са се явили отново днес следобед в Общинския съвет, за да протестират срещу продължаващото състезание. Общинският съвет им е отговорил, че понастоящем главният юрисконсулт проучва какви законни стъпки могат да се предприемат.

„Не можем да предприемем никакви действия, докато не установим какво е законното положение — заяви Том Хинсдел, председател на съвета. — Дотук не сме открили конкретно разпореждане, което да се отнася до въпросния случай, но юрисконсултът на града проучва всички правилници и наредби“.

„Щеше ли да проявява колебание Общинският съвет, ако чума застрашаваше града ни? — запита мисис Хигби. — Нямаше, нали? След като няма конкретно разпореждане за подобни случаи, тогава да се издаде по спешност. Танцовият маратон е чума, той е долнопробен и потъпква човешкото достойнство, а в същата зала се намира и заведение, което е сборище на гангстери, закононарушители и престъпници. Това не може да бъде подходяща атмосфера за млади хора…“

Върнах вестника на мисис Лейдън.

— Мистър Доналд ни каза, че според неговия адвокат общината не може да предприеме нищо.

— Това няма значение — отвърна мисис Лейдън. — Тия жени са си наумили да го закрият и ще го направят, тях не ги интересуват законни основания.

— Не виждам какво лошо има в маратона, но за заведението са прави. Виждал съм доста съмнителни типове в Палмовата градина… Според вас колко време ще им трябва, за да закрият маратона?…

— Знам ли? Но ще го забранят. Какво ще правиш тогава?

— Първото, което ще направя, е да поседя на слънце. Преди обичах дъжда и мразех слънцето, но сега стана обратното. Тук почти няма слънце…

— А след това какво ще правиш?

— Не съм мислил.

— Разбирам. А къде е Глория?

— Облича си спортния екип. Ще излезе след минута.

— Тя започна да се предава, нали? Лекарят ми каза, че се налагало да преслушва сърцето й по няколко пъти на ден.

— Това нищо не значи. Той преслушва всички момичета. Глория си е добре.

Глория не беше добре и аз го знаех. Много трудно се справяхме с дербито. Не ми е ясно как ни се размина последните два пъти. За двете състезания общо Глория прекъсва временно десетина пъти. Но аз не си правех прибързани заключения от това, че лекарят преслушва сърцето й по шест-седем пъти на ден. Знаех, че със стетоскопа не би могъл да открие къде е нейната болест.

— Наведи се към мен, Робърт — каза мисис Лейдън. За пръв път употребяваше малкото ми име и ми стана неудобно. Надвесих се над парапета, но продължих да се поклащам, така че никой да не ме обвини в нарушаване на правилата — нали трябваше да се движим непрестанно. Залата беше пълна. — Знаеш, че изпитвам приятелски чувства към теб, нали?

— Да, разбира се.

— Знаеш и това, че аз ви намерих онази фирма, която ви взе под опеката си, нали?

— Да, разбира се.

— Имаш ми доверие, нали?

— Да, разбира се, имам ви доверие.

— Робърт, Глория не е момиче за теб.

Замълчах и се зачудих какво още ще изтърси. Изобщо не бих могъл да си обясня защо мисис Лейдън ще проявява такъв интерес към мен, освен ако… Но това беше невероятно. Тя можеше да ми бъде баба.

— Тя не е хубав човек. У нея има някаква злоба и тя ще ти разбие живота. Не искаш да си провалиш живота, нали?

— Тя няма да ми провали живота.

— Обещай ми, че когато свърши това състезание, повече няма да се срещаш с нея.

— О, та аз няма да се женя за нея, нищо подобно. Не съм влюбен в нея. Тя е добро момиче. Само понякога е малко потисната.

— Не е потисната. Озлобена е. Мрази всички и всичко. Жестока е и опасна.

— Не знаех, че мислите така за нея, мисис Лейдън.

— Аз съм стара жена. Аз съм много, много… стара жена. Знам какво говоря. Когато свърши този маратон, Робърт — обърна се тя към мен изведнъж, — аз не съм бедна, както изглеждам. Ти си мислиш, че съм бедна, но не съм. Богата съм. Страшно богата. Малко съм ексцентрична. Когато се махнеш оттук…

— Здрасти… — Глория се бе появила изневиделица.

— Здрасти — отвърна мисис Лейдън.

— За какво говорехте? Прекъснах ли ви?

— Не си ни прекъснала — отвърнах аз.

Мисис Лейдън отвори вестника и се зачете. Ние с Глория се върнахме към естрадата.

— Какво ти говореше за мен?

— Нищо. Коментирахме, че ще закрият маратона…

— И за нещо друго говорехте. Защо млъкна като риба, когато се приближих?

— Въобразяваш си…

— Дами и господа… — заговори Роки по микрофона и продължи, щом публиката утихна — или след като съм чел вестниците, може би трябваше да се обърна към вас със „събратя по глупост“. — Това предизвика бурен смях, защото публиката знаеше какво има предвид. — Виждате, че продължаваме танцовия маратон за световния шампионат и ще продължим, докато остане само една двойка — победителите. Благодаря ви, че дойдохте и днес, но искам да ви напомня, че не трябва да пропускате утре вечер — това не бива да си го позволявате — нашето открито сватбено тържество, когато двойка 71, Вий Лъзъл и Мери Холи, ще сключат брак пред очите ви и церемонията ще се ръководи от един известен свещенослужител от нашия град. Ако не сте си направили резервация, побързайте още сега.

И така, преди да започне дербито, нека да ви представя някои от известните личности, които ни почетоха с присъствието си… — Той извади лист хартия. — Дами и господа, сред нас е една звезда, един красавец от екрана — самият Бил Бойд. Поклон, ако обичате, мистър Бойд…

Бил Бойд се изправи и се поклони, а публиката изръкопляска.

— Тук е и още една звезда от киното и сцената — Кен Мъри. Една изискана компания съпровожда мистър Мъри. Питам се дали няма сам да пожелае да ни я представи от естрадата…

Публиката започна да ръкопляска силно. Мъри се поколеба, но в крайна сметка прескочи перилата и се качи на подиума.

— Е, добре, щом настоявате… — взе той микрофона. — Да ви запозная най-напред с една млада актриса — мис Анита Луиз…

Мис Луиз се изправи.

— … а сега мис Джун Клайд…

Мис Клайд се изправи.

— … мис Сю Каръл…

Мис Каръл се изправи.

— … Том Браун…

Том Браун се изправи.

— … Торнтън Фриланд…

Торнтън Фриланд се изправи.

— … и това сме всички…

Мъри стисна ръката на Роки и се върна при компанията си.

— Дами и господа… — подхвана отново Роки.

— Там е седнал един от известните режисьори, но той не го представи — казах на Глория. — Ето го, Франк Борзаж. Нека да отидем при него и да му кажем две думи.

— За какво ти е притрябвал?

— Ами нали е режисьор? Може да ти помогне да пробиеш в киното…

— По дяволите киното, ще ми се да не съм жива…

— Аз отивам.

Прекосих дансинга и отидох пред ложите, макар че се чувствах ужасно неудобно. На два-три пъти за малко да изгубя смелост и да се върна. Но си казах: „Струва си. Той е един от най-добрите режисьори на света. Някой ден, когато стана известен като него, ще му припомня този момент…“.

— Здравейте, мистър Борзаж.

— Здравей, синко. Ще победиш ли тази вечер?

— Дано… Гледах „Няма по-голяма слава“. Страхотен е според мен.

— Радвам се, че ти е харесал…

— Един ден искам да стана режисьор като вас.

— Дано успееш.

— Ами… довиждане… — казах накрая.

Върнах се към естрадата.

— Този беше Франк Борзаж — обясних на Кид Кам.

— Какво?

— Известен режисьор.

— Аха…

— И така… — разнесе се гласът на Роки. — Съдиите готови ли са? Получиха ли състезателните картони, Роло?… И така, младежи…

Придвижихме се към старта.

— Да не рискуваме тази вечер — прошепнах на Глория. — Сега вече става много сериозно…

— По местата, младежи — извика Роки. — Не се отлъчвайте, сестри и треньори… Не дишайте, дами и господа… Оркестър, приготви се…

Той самият даде сигнал с пистолета.

Ние с Глория отскочихме напред и се провряхме на втора позиция, веднага след Кид Кам и Джаки Милър. Сега те поведоха вместо Джеймс и Руби, вече не беше както преди. На първия завой се сетих за Джеймс и Руби и се зачудих къде ли се намират в момента. Без тях дербито не приличаше на дерби.

В края на първата обиколка Мак Астън и Бес Картрайт спринтираха, изпревариха ни и заеха второто място. Ускорих крачка. Знаех, че се налага. Всички слабаци бяха вече дисквалифицирани. Останалите двойки бяха много бързи.

Задържах се на трета позиция шест-седем обиколки, но публиката започна да реве и да ни подканва да минем по-напред. Боях се да направя такъв опит. Единствено на завоите можеше да изпревариш предната двойка, но това отнемаше много сили. Досега Глория се справяше добре и не исках да я подлагам на излишно изпитание. От нея исках само да издържи докрай.

След осмата минута започна да ми става горещо. Свалих си фланелката и я метнах на единия от треньорите. И Глория направи същото. Повечето от момичетата си бяха съблекли тениските и публиката ликуваше, защото оставаха само по сутиен и когато тичаха, гърдите им подскачаха нагоре-надолу.

„Всичко е наред засега — си казах, — само някой да не се опита да ни изпревари.“

И още в същия миг дойде предизвикателството. Педро Ортега и Лилиан Бейкън ни настигнаха и на завоя се опитаха да минат от вътрешната страна. Това беше всъщност единственият начин да изпревариш някоя двойка, но съвсем не беше така лесно, както изглежда. Трябваше да излезеш поне две крачки напред на правата, а после внезапно да се вклиниш, щом стигнеш завоя. Това беше намислил и Педро. На завоя се блъснаха в нас, но Глория успя да се задържи и аз я изтеглих напред, така че успяхме да задържим същия ритъм.

Публиката ахна, от което разбрах, че някой е залитнал. Веднага след това чух как някой тупна на земята. Не се обърнах, продължих да крача. Това вече не беше нещо ново за мен. Когато излязох на правата и вече можех да погледна, без да си объркам крачката, видях, че е била Мери Холи — партньорката на Вий Лъвъл. Беше на леглото, сестрите и треньорите се суетяха около нея, а лекарят я преслушваше…

— Отстъпете вътрешната страна на пътеката на състезателя, който е останал соло, младежи… — извика Роки.

Отместих се и Вий ме задмина. Сега трябваше да прави две обиколки вместо една. В движение той хвърли един поглед към леглото и лицето му се изкриви мъчително. Знаех, че не е от болка, просто той не знаеше кога партньорката му ще може да се върне на пътеката… На четвъртата му самостоятелна обиколка тя стана и двамата продължиха заедно.

Направих знак на сестрата, че искам мокра кърпа, и на следващата обиколка тя ми метна една на врата. Захапах единия й край със зъби.

— Остават още четири минути… — изкрещя Роки. Това беше едно от най-напрегнатите дербита. Кид и Джаки наложиха страхотно темпо. Знаех, че за нас с Глория няма опасност, стига да успеем да задържим нашия си ритъм, но човек никога не можеше да предвиди кога ще се строполи партньорът му. След като преминеш една критична точка, започваш да се движиш като автомат и изобщо не си даваш сметка какво правиш. В един момент се носиш с най-голяма бързина, а в следващия рухваш. Ето от какво се страхувах с партньорка като Глория — да не се строполи. Вече беше започнала да натежава на колана ми.

„Не спирай“ — извиках й наум и понамалих темпото, за да се съвземе. Педро и Лилиан очевидно само това бяха чакали. На завоя се стрелнаха пред нас и заеха третото място. Непосредствено зад гърба си чувах стъпките на другите, значи всички останали двойки се бяха скупчили по петите на Глория. Вече нямах никаква преднина.

Извих се малко на една страна. Това беше знак за Глория да се хване за другата страна на колана. Тя веднага смени ръката.

Слава богу. Това беше добър признак. Доказваше, че не е съвсем зле.

— Още една минута — извика Роки.

Засилих темпото. Кид Кам и Джаки бяха позабавили крачка, така че Мак и Бес, както и Педро и Лилиан се движеха по-бавно. Ние с Глория бяхме между тях и останалите. Това беше лоша позиция. Молех се дано никой зад нас да не събере сили да се впусне напред, защото ми беше ясно, че дори от най-лекото блъсване Глория ще оплете крака и ще падне. А паднеше ли някой в този момент…

Събрах всяка капчица от останалата ми издръжливост, за да излезем по-напред, пък макар и с една крачка, само да избегнем опасността, която ни дебнеше изотзад… Когато пистолетът изгърмя за финала, веднага се обърнах, за да подхвана Глория. Но тя не припадна. Направи несигурна крачка към мен, за да я прегърна. Цялата беше в пот и се задъхваше мъчително.

— Имате ли нужда от медицинска помощ? — провикна се Роки от естрадата.

— Не. Само Глория трябва да си почине малко.

Повечето от момичетата влязоха в съблекалнята с чужда помощ, но мъжете се събрахме около естрадата, за да разберем кой ще бъде дисквалифициран. Съдиите бяха предали картоните на Роло и на Роки, които ги проверяваха.

— Дами и господа — обяви Роки след минута-две, — ето резултатите от най-сензационното дерби, което сте виждали досега. На първо място — двойка номер 18, Кид Кам и Джаки Милър. На второ място — Мак Астън и Бес Картрайт. На трето място — Педро Ортега и Лилиан Бейкън. На четвърто място — Робърт Сивъртън и Глория Бийти. Дотук бяха победителите, а сега — губещите, двойката, която приключи последна, двойката, която според правилата се дисквалифицира и напуска състезанието. Това е двойка номер 11 — Джиър Флинт и Вира Розенфелд…

— Ти не си с всичкия си — изкрещя Джиър Флинт толкова високо, че дори в залата го чуха. — Това не е вярно… — продължи той и се приближи до естрадата.

— Виж сам — подаде му Роки картоните.

— Ще ми се да бяхме ние — повдигна глава Глория. — Ще ми се да ни бяха изхвърлили от състезанието…

— Шшшт.

— Пет пари не давам какво пише в тези картони. Има грешка. — Джиър ги върна на Роки. — Сигурен съм, че има грешка. От къде на къде ще ни елиминирате, след като ние не бяхме последни?

— Можеш ли да следиш колко обиколки правиш, докато се състезаваш? — попита Роки. Опитваше се да постави Джиър на място. Съвсем ясно беше, че това не е възможно за никого.

— Не мога да следя. Но знам, че ние не сме излизали временно, а Мери излезе. В началото бяхме преди Вий и Мери и финиширахме преди тях.

— Какво ще кажете вие, господине — обърна се Роки към един човек, който стоеше наблизо. — Вие следяхте двойка номер 11…

— Заблуждавате се, приятелю — рече човекът на Джиър. — Следях ви много внимателно…

— Неприятно е, момчето ми — заговори Сокс, който се бе промъкнал между съдиите. — Нямахте късмет…

— Това няма нищо общо с късмета, вие сте го скалъпили така. Никого не можете да излъжете. Ако бяхте елиминирали Вий и Мери, щеше да се провали сватбата утре, нали?

— Е, хайде… хайде… Прибирай се в съблекалнята — подкани го Сокс.

— Тъй ли? — Джиър отиде при онзи човек, който следеше колко обиколки са направили двамата с Вира. — Сокс колко ти даде?

— Не разбирам какво искаш да кажеш…

Джиър се поотмести назад и му удари такъв юмрук в челюстта, че оня падна.

Сокс се спусна към Джиър, готов за бой, изгледа го на кръв, а ръката му се протегна към задния джоб.

— Само да извадиш палката, ще ти го върна тъпкано — предупреди го Джиър. После си тръгна, прекоси целия дансинг и влезе в съблекалнята.

Публиката беше станала на крака, коментираше и се опитваше да разбере какво става.

— Да отидем да се преоблечем — казах на Глория.