Уморените коне ги убиват, нали?

X

— Дами и господа — обяви Роки, — преди да започне дербито, управата ме помоли да ви съобщя, че точно след една седмица тук, на дансинга, ще се сключи брак, истински редовен брак между състезателите от двойка 71 Вий Лъвъл и Мери Холи. Излезте напред, Вий и Мери, за да видят дамите и господата, че сте си лика-прилика.

Вий и Мери, облечени в спортни екипи, излязоха в средата на дансинга и се поклониха, а публиката заръкопляска. Залата отново беше пълна.

— … Но това ще стане, ако не бъдат елиминирани в дербито дотогава — продължи Роки. — Все пак ние се надяваме, че няма да се получи такова нещо. Откритото за всички сватбено тържество доказва още един път, че управата се стреми да ви представи забавления от най-високо качество…

Мисис Лейдън ме дръпна отзад за фланелката.

— Какво е станало с ръката на Роки? — попита тя шепнешком. Личеше си, че е пострадал. Дясната му ръка си беше облечена в ръкава съвсем нормално, по лявата висеше на превръзка през врата и сакото му беше наметнато от тази страна.

— Нещо си я е навехнал — отвърнах.

— Има някъде към девет шева — измърмори Глория.

— Значи затова го нямаше снощи. Нещо му се е случило.

— Да…

— Да не е паднал?

— Нещо такова…

— … да ви представя красивата кинозвезда мис Мери Брайън. Ако обичате, поклон, мис Брайън.

Мис Брайън се поклони. Публиката изръкопляска.

— … и този великолепен комик, мистър Чарли Рейс.

Разнесоха се още ръкопляскания, когато Чарли Рейс се изправи в ложата си и се поклони.

— Толкова ми е противно, когато ги представят така — рече Глория.

— Успех… — ни пожела мисис Лейдън, когато се отдалечихме към естрадата.

— До гуша ми дойде от всичко това. До гуша ми дойде да гледам разни звезди и да правя непрекъснато едно и също…

— Понякога съжалявам, че се запознах с теб. Не обичам да приказвам такива неща, но е истина. Преди да се запозная с теб, не знаех какво значи да живееш сред мрачни хора…

Застанахме на старта заедно с другите двойки.

— Омръзна ми да живея, а ме е страх да умра — каза Глория.

— Ей, това е чудесна идея за песен — отбеляза Джеймс Бейтс, който я беше чул. — Можеш да напишеш песен за стария негър, който седи на дигата и му е омръзнало да живее, но се страхува да умре. Или пък може да товари бали памук и да пее на реката, на Мисисипи. Ето ти още едно заглавие за песен, можеш да я наречеш „Бащата на реките“.

Глория го прониза с убийствен поглед и разпери подигравателно пръсти пред носа си.

— Ето ви и вас… — провикна се Роки към мисис Лейдън, която се беше появила пред естрадата. — Дами и господа — заговори той по микрофона — искам да ви представя най-голямата любителка на танцови маратони в целия свят, жената, която не е пропуснала нито една вечер, откакто е започнало нашето състезание. Това е мисис Лейдън. Управата й издаде специален пропуск, който важи за целия сезон, да, за целия сезон. Аплодисменти за мисис Лейдън, дами и господа. Поклонете се, ако обичате, мисис Лейдън…

Силно смутена, мисис Лейдън се поколеба за миг — явно не знаеше как трябва да постъпи и какво да каже. Но тъй като публиката ръкопляскаше, тя пристъпи две крачки напред и се поклони неумело. Очевидно това беше най-голямата изненада в живота й.

— Вие, любители на танцовите маратони, сте я виждали тук и друг път — продължи Роки. — Всяка вечер тя е съдия на дербито, без нея дерби не може да има. Харесва ли ви танцовият маратон, мисис Лейдън? — попита той и клекна, за да й подаде микрофона, така че тя да може да отговори.

— Ненавижда ги — измърмори Глория. — Пари да й дават, няма да дойде на танцов маратон, глупако…

— Харесва ми. — Мисис Лейдън беше толкова смутена, че едва-едва говореше.

— Коя е любимата ви двойка, мисис Лейдън?

— Любимата ми двойка е номер 22 — Робърт Сивъртън и Глория Бийти.

— Нейната любима двойка е номер 22, дами и господа, подкрепяна от производителите на диетична бира „Джонатан“… Вие искате те да спечелят, нали, мисис Лейдън?

— Да, пък ако бях по-млада, и аз щях да взема участие в състезанието.

— Браво на вас. Благодаря много, мисис Лейдън. И така, сега имам удоволствието да ви връча пропуск за целия сезон — подарък от управата. Можете да идвате безплатно по всяко време…

Мисис Лейдън взе пропуска. Толкова беше развълнувана, така преливаше от благодарност, че едновременно се усмихваше, плачеше и кимаше.

— Още един незабравим миг — рече Глория.

— Млъкни!

— И така… съдиите готови ли са? — подхвана Роки по-делово.

— Всички сме готови — отвърна Роло и помогна на мисис Лейдън да се настани на един стол в редицата, където седяха останалите съдии.

— Дами и господа — обяви Роки, — повечето от вас вече са наясно с правилата на дербито, но за онези, които идват за пръв път на подобно състезание, ще ги обясня още веднъж, така че да знаят какво става. Състезателите се надпреварват по пътеката петнайсет минути, мъжете са длъжни да упражняват спортно ходене, а жените могат да ходят или да подтичват, както намерят за добре. Ако поради някаква причина единият или другият излезе временно от състезанието, това става само от вътрешната страна на пътеката, където в центъра на дансинга са поставени легла, та ако по някаква причина някой от тях излезе временно от състезанието, партньорът му трябва да направи две обиколки на пистата, които се броят като една за двойката. Ясно ли е?

— Хайде, почвайте — извика някой от публиката.

— Медицинските сестри и треньорите готови ли са? Лекарят тук ли е? И така… Той подаде пистолета на Роло. — Ще бъдете ли така добра да подадете старт на състезателите, мис Делмар? Дами и господа, мис Делмар е известна холивудска писателка и сценаристка.

Роло отнесе пистолета на мис Делмар.

— Не дишайте, дами и господа — пропя Роки. — Оркестър, бъди готов. И така, мис Делмар…

Тя натисна спусъка и всички поехме.

Ние с Глория оставихме състезателните коне да определят темпото. Не положихме никакво усилие да минем напред. Системата ни беше да установим равномерен ритъм и да го поддържаме. Тази вечер нямаше парична награда за победителите, но и да имаше, на нас ни беше все едно.

Публиката ръкопляскаше и тропаше с крака в очакване на силни усещания, но тази вечер не получи нищо. Само една от жените — Руби Бейтс, излезе временно от състезанието, и то само за две обиколки. И за първи път от седмици никой не се строполи на пода в края на дербито.

Но се случи нещо, което ме изплаши — Глория натежа на колана ми повече от друг път и по-силно. През последните пет минути като че ли не й бяха останали никакви сили. Почти я бях влачил по пътеката. Имах чувството, че елиминирането едва ни се е разминало. На косъм е било. По-късно същата вечер мисис Лейдън ми каза, че разговаряла с нашия съдия. Имали сме само две обиколки повече от последната двойка. Ужасих се. Реших, че от този момент нататък ще е най-добре да изоставя системата и да дам газ.

Последната двойка бяха Базил Джерард и Дженива Томлин, номер 16. Дисквалифицираха ги автоматично. Дженива беше доволна, че е приключила, сигурен съм. Сега можеше да се ожени за капитана на корабчето за спортен риболов, с когото се беше запознала през първата седмица на състезанието.

Дженива се появи отново на дансинга, когато се хранехме. Беше облечена за излизане и носеше малка пътна чанта.

— Дами и господа — разнесе се гласът на Роки по микрофона, — ето я прекрасната девойка, която тази вечер беше елиминирана от състезанието. Нали е голяма сладурана? Бурни аплодисменти, дами и господа…

Публиката заръкопляска, а Дженива се кланяше на всички страни, докато вървеше към естрадата.

— Така е в спорта, дами и господа, тя и нейният партньор изгубиха в трудното дерби въпреки положените усилия, но тя се усмихва и аз ще ви кажа една малка тайна, дами и господа. — Той сведе лице по-близо до микрофона и взе да шепне високо-високо: — Тя е влюбена, тя ще се омъжва. О, да, така е, дами и господа, романтиката е останала в танцовите маратони, та Дженива ще се омъжи за човек, с когото се е запознала тук, в тази зала. Тук ли е той, Дженива? Тук ли е?

Дженива кимна усмихната.

— Къде е този щастливец? Къде е? Стани, капитане, и се поклони.

Нямаше човек от публиката, който да не се е извъртял и да не го търси с поглед.

— Ето го… — извика Роки и посочи другия край на залата. Някакъв мъж беше прескочил парапета на ложите и вървеше към Дженива. Поклащаше се с характерната походка на моряците.

— Кажете ни нещо, капитане… — Роки наклони стойката на микрофона към него.

— Влюбих се в Дженива още щом я видях — заговори капитанът към публиката, — а два дни по-късно й предложих да напусне маратона и да се ожени за мен. Но тя каза „не“, не искала да постави партньора си в неудобно положение, така че не ми оставаше нищо друго, освен да чакам. Сега съм доволен, че я дисквалифицираха, и нямам търпение кога ще започне меденият ни месец…

Публиката се затресе от смях. Роки изправи стойката на микрофона:

— Сребърен дъжд за булката, дами и господа…

Капитанът грабна стойката и вдигна микрофона до устата си:

— Няма защо да се харчите, все ще мога да я издържам, че и да остане.

— Същински Попай — рече Глория.

Сребърен дъжд не заваля. Нито една монета не падна на дансинга.

— Виждате колко е скромен — рече Роки. — Но мисля, че няма нищо нередно в това да ви кажа, че той е капитан на кораба „Тихи океан“ — четиримачтовото корито, закотвено сега на три мили от кея, специално предназначено за риболов. Всеки ден дотам пътуват водни таксита, така че ако някой иска да лови дълбоководни риби, да отиде при капитана…

— Целуни я бе, дърво — провикна се някой от публиката.

Капитанът целуна Дженива и я поведе през дансинга, а публиката ревеше и ръкопляскаше.

— Това е втората сватба, която се урежда на танцовия маратон, дами и господа — обяви Роки. — Не забравяйте откритото бракосъчетание на двойка номер 71, Вай Лъвъл и Мери Холи, което ще отпразнуваме тук, те ще се оженят пред очите ви. Давайте… — подкани той оркестъра.

Базил напусна съблекалнята, облечен за излизане, и отиде до масата, за да изяде последната порция, която му се полагаше.

Роки седна на естрадата и провеси крака надолу.

— Внимавай да не ми събориш кафето — рече Глория.

— Добре де, добре. — Роки отмести чашката й малко по-нататък. — Храната как е?

— Нормално — отвърнах.

Две жени на средна възраст дойдоха при нас. Бях ги виждал вече няколко пъти в ложите. Едната го попита:

— Вие ли сте главният тук?

— Не съвсем. Заместник съм на главния. Какво обичате?

— Казвам се мисис Хигби — заговори жената. — А това е мисис Уичър. Можем ли да поговорим с вас насаме?

— По насаме от това няма къде — отвърна Роки. — Какво обичате?

— Ние сме председателката и заместник-председателката на…

— Какво става тук? — попита Сокс Доналд, който се бе появил иззад гърба ми.

— Това е главният — рече Роки с явно облекчение.

Двете жени се обърнаха към Сокс.

— Ние сме председателката и заместник-председателката на Лигата на майките за висока нравственост…

— Леле-леле — измърмори Глория.

— Да?

— Дойдохме да ви връчим една резолюция — каза мисис Хигби и пъхна в ръката му сгънат лист.

— За какво става въпрос? — попита Сокс.

— За това, че нашата лига осъжда вашето състезание… — започна мисис Хигби, но Сокс я прекъсна:

— Нека да влезем в кабинета ми и да обсъдим въпроса…

Мисис Хигби погледна към мисис Уичър, която кимна.

— Добре.

— Елате и вие, младежи, и ти, Роки. Сестра, прибери чашите и чиниите… — Той се усмихна към двете жени: — Както виждате, не позволяваме на състезателите да правят каквото и да било, за да пазят силите си. Оттук, госпожи.

Той ни поведе към кабинета си, който се намираше зад естрадата. Докато вървяхме. Глория се спъна на ужким, блъсна се тежко в мисис Хигби и се хвана с две ръце за главата й.

— О, извинявайте… Много съжалявам… — Глория сведе очи, за да види в какво се е спънала.

Мисис Хигби не каза нищо, само я изгледа гневно и си намести шапката. Глория ме смушка с лакът и ми смигна зад гърба й.

— Вие ще бъдете свидетели, младежи, не забравяйте… — прошепна ни Сокс, като влизахме в кабинета му. Той представляваше преграден коридор и беше много малък. Направи ми впечатление, че почти не се е променил от деня, когато бяхме дошли с Глория да се запишем за маратона. Единствената разлика беше, че сега Сокс бе забол на стената още два плаката с голи жени. Това бе забелязано веднага от мисис Хигби и от мисис Уичър, които си размениха многозначителни погледи.

— Седнете, госпожи — покани ги Сокс. — Кажете сега, какво има?

— Лигата на майките за висока нравственост осъжда вашето състезание — заяви мисис Хигби. — Ние смятаме, че то е долнопробно, унижаващо човешкото достойнство и че оказва зловредно влияние в нашия град. Приехме резолюция, че то трябва да бъде закрито.

— Закрито ли?

— Незабавно. Ако откажете, ще отнесем въпроса до общината. Това състезание е долнопробно и унижаващо достойнството…

— Не сте разбрали правилно за какво става въпрос, госпожи — заговори Сокс. — В състезанието няма нищо унизително. Ами че младежите толкова се забавляват. Всички са напълнели, откакто започна…

— В него участва едно момиче, което скоро ще става майка, някоя си Руби Бейтс — прекъсна го мисис Хигби. — Престъпно е да я държите тук и да я карате да тича и да ходи по цял ден, когато тя всеки момент ще роди. Да не говорим, че е шокиращо да я види човек как се показва пред всички полуоблечена. Поне от приличие да носеше някакъв халат…

— Е, госпожи, никога не съм гледал на нещата по този начин. Струва ми се, че Руби знае какво прави, не съм забелязал корема й. Но разбирам какво имате предвид. Значи искате от мен да я отстраня от състезанието, така ли?

— Най-настоятелно — отвърна мисис Хигби. Мисис Уичър кимна.

— Така да бъде, госпожи, както кажете. С мен лесно се споразумява човек. Дори ще платя сметката й за болницата… Благодаря ви, че ми казахте. Незабавно ще се погрижа за нея.

— Но не е само това — продължи мисис Хигби. — Наистина ли се готвите да организирате открито сключване на брак другата седмица, или това е било съобщено, за да привлечете публика?

— Никога през живота си не съм се занимавал е измама — заяви Сокс. — Сватбата си е честна и почтена. Никога не бих позволил да се лъже публиката за такива неща. Можете да попитате, когото и да било от моите делови партньори и те ще ви кажат, че не съм такъв човек.

— Ние знаем с каква репутация се ползвате — каза мисис Хигби. — И все пак аз просто не мога да повярвам, че ще съдействате за извършването на такова кощунство…

— Младите хора, които ще се женят, са много влюбени един в друг — обади се Роки.

— Ние няма да допуснем такава подигравка — рече мисис Хигби. — Настояваме състезанието да се закрие незабавно.

— А какво ще стане с всичките тези младежи, ако той се съгласи? — попита я Глория. — Ще се върнат на улицата, откъдето са дошли…

— Това не може да бъде оправдание, момиче. Състезанието е порочно. Привлича нездрави елементи. Един от участниците беше убиец, избягал от затвора — оня италианец от Чикаго…

— Естествено, не можете да държите мен отговорен за това — намеси се Сокс.

— Напротив. Дошли сме тук, защото искаме нашият град да е чист и в него да няма подобни влияния.

— Ще имате ли нещо против, ако излезем навън с моя заместник, за да обсъдим въпроса? Може би ще измислим нещо.

— Добре — съгласи се мисис Хигби.

Сокс направи знак на Роки и двамата излязоха от стаята.

— Вие имате ли деца? — попита Глория, щом вратата се затвори.

— И двете имаме големи дъщери — отвърна мисис Хигби.

— Знаете ли къде са те тази вечер и какво правят?

Нито една от двете жени не проговори.

— Мога да ви дам приблизителна представа. Докато вие тук благородно следвате дълга си, те сигурно са в квартирата на някой мъж, разсъблечени, почти пияни.

Мисис Хигби и мисис Уичър ахнаха в един глас.

— Обикновено така става с дъщерите на реформаторките на обществото. Рано или късно все се намира някой да ги оправи, а пък повечето от тях не знаят и как да не забременеят. Прогонвате ги от къщи с досадните си лекции за чистота и непорочност, пък и нали имате много работа, не можете да им кажете кое как е в живота…

— Ооо… — пламна мисис Хигби.

— Аз… — заекна мисис Уичър.

— Глория… — извиках.

— Време е някой да ви ги каже тия неща, на вас, пък и на другите — продължи тя да ги напада, но се премести пред вратата и застана с гръб към нея, сякаш не искаше да ги пусне да излязат — и точно аз съм човекът за тази работа. Вие сте от тези, дето се крият в клозета, за да четат мръсни книги и да си разправят гадни истории, а после тръгват да развалят удоволствието на другите.

— Махни се от вратата, момиче, и ни пусни да излезем! — изкрещя мисис Хигби. — Не искам да те слушам. Аз съм почтена жена. Аз съм учителка в неделното училище…

— Няма да мръдна от тая врата, докато не свърша.

— Глория…

— Вашата лига за нравствеността и проклетите ви женски клубове — продължи тя, без да ми обръща внимание — са пълни със стари вещици, които се врат навсякъде, защото от двайсет години никой не ги е оправял. Ами идете и вие, бабишкери такива, пък си платете, за да ви оправят. Това ви липсва на вас.

Мисис Хигби тръгна към Глория с вдигната ръка, сякаш се канеше да я удари.

— Хайде, удари ме. — Глория не се помръдна. — Удари ме… Само да ме докоснеш, ще ти счупя главата с ритници.

Вратата се отвори и избута Глория. Влязоха Сокс и Роки.

— Тази… тази… — размахваше пръст мисис Хигби към Глория.

— Недей да заекваш, кажи си думата. Не я ли знаеш? Курва…

— По-спокойно! — Сокс се опита да овладее положението. — С моя заместник решихме да приемем всичките ви предложения, госпожи…

— Нашето предложение е незабавно да затворите това място! — рече мисис Хигби. — В противен случай още утре сутринта ще отидем в общината…

Тя се запъти към вратата, а мисис Уичър я последва.

— Теб, момиче — обърна се мисис Хигби към Глория, — теб трябва да те изпратят в поправителен дом.

— И там съм била. Директорката приличаше на теб. Беше лесбийка…

Мисис Хигби зяпна за последен път и излезе, сподирена от мисис Уичър.

Глория тръшна вратата след тях, хвърли се на един стол и заплака. Покри с ръце лицето си и се опита да спре, но беше безсмислено. Наклони се напред, прегъна се на две, цялата разтреперана от вълнение, сякаш не можеше повече да владее горната половина на тялото си. Известно време единственият шум в стаята беше нейното хълцане и пляскането на океана, което се чуваше през отворения прозорец.

После Сокс отиде при нея и внимателно сложи ръка на главата й.

— Нищо, нищо…

— Всичко това го забравете — каза Роки. — Не казвайте нищо на другите…

— Добре, няма. Значи ли това, че ще трябва да закриете маратона?

— Сигурно не — отвърна Сокс. — Значи, че ще трябва да пуснем нещо на някого. Утре сутринта ще говоря с адвоката си. А междувременно, Роки, намери начин да кажеш на Руби. Трябва да напусне. Много жени започнаха да протестират… — Той погледна към вратата. — Защо ли не си гледах моя бизнес? Отвратителни женоря…