Адвокат в леглото

14. За какво са майките

Виктория се нуждаеше от съвета на майка си.

„Как мога да победя Стив с делото на Наш и въпреки това да запазя връзката ни?“

Но както обикновено Айрини Лорд или Кралицата, беше потънала в собствената си мелодрама.

— Никога не са ме унижавали така — пухтеше тя. — Избраникът на дъщеря ми да ме съди.

— Майко, откакто Барбара Стануик спря да прави филми, вече няма избраници.

— Любовникът, с когото живееш, тогава — изсумтя Айрини, сякаш самата идея за съвместно съжителство беше проява на безвкусица.

Въздухът беше изпълнен с розмарин, евкалипт… и злоба. Майка и дъщеря се бяха настанили в две кресла в „Бал Харбър Спа“ за месечния си педикюр. Айрини беше облечена в ластична рокля „Ерве Льору“ с подходяща малка чантичка с дръжка. Обувките й — преди да се отърве от тях заради педикюра — бяха „Кавали“ с цветовете на дъгата, каишка през глезена и ток малко под десет сантиметра. Косата й — с цвят на шампанско — беше вдигната и разкриваше грациозния й и все още опънат врат. През годините много мъже бяха казвали на Айрини, че прилича на принцесата на Монако Грейс и тя никога не беше спорила.

— Толкова е просташко да ме съди — рече тя, докато Айлина, козметичката от спа центъра, й бършеше краката.

— Стив не съди теб, майко. Съди твоя кънтри клуб. Ти по една случайност си председател на комитета по членството, така че името ти е упоменато в качеството ти на представител.

Айрини отхвърли възражението с едно махване на току-що лакираните си нокти.

— Моето име е върху документите.

— Технически.

— Кажи го на Глория Тътъл и Хелън Флаглър.

Глория и Хелън. Най-добрите приятелки на майка й. Кралските кучки на „Бискейн Роял Кънтри Клъб“. Стив съдеше клуба от името на клиент, който беше изключен, след като беше осъден за измами по пощата. Ставаше дума за нарушаване на клаузата за висок морал, включена в споразумението за членство. В иска си Стив твърдеше, че клиентът му е несправедливо изключен, като се има предвид, че голям процент от останалите членове са развратници, данъчни измамници и алкохолици. Заплашваше да разпита всеки член под клетва на открито заседание на съда.

— Ох! Господи, Айлина.

— Съжалявам, сеньора — Айлина изпусна пръчицата от портокалово дърво. — Усетих.

— Знаеш колко са чувствителни кожичките ми.

Виктория беше дошла не само за педикюра, но и да потърси съвет от майка си. Проблемът, както винаги, беше да накара Кралицата да се съсредоточи върху друг, освен върху себе си. Ако самовглъбеността беше олимпийски спорт, Айрини Лорд щеше да спечели златото.

Айлина вече заобляше нокътя на кутрето на Айрини с пиличка, когато Виктория най-накрая се обади:

— Майко, нуждая се от пълното ти внимание и наистина ми трябва помощта ти.

Айрини вдигна изскубаните си вежди — боядисани в тон с косата — и снизходително се усмихна.

— Разбира се. За какво е майката?

На Виктория й трябваха петнайсет минути, за да обясни конфликта на интереси, едновременно професионален и личен, с което отегчи майка си до смърт. После, след като Айлина свърши с чудния масаж на прасците, Кралицата се обади:

— Каквото и да направиш, все губиш. Ако спечелиш делото, губиш Стив.

— Защо?

— Мъжете са крехки същества с нежно его, скъпа. Да кажем, че вечеряш. Ако споменеш пред любимия си, че е почнал да оплешивява, вечерта изобщо няма да го вдигне.

— Стив не е почнал да оплешивява. И не е зле с ерекцията.

— Още не. Но ако го сразиш в съда, тогава какво?

— Егото си му е наред. Никога не гледа да изпъкне, когато водим дела заедно. Винаги ми отдава дължимото, когато спечелим.

— Разбира се, когато и двамата сте от една и съща страна.

— Ами когато го победя на тенис? Отминава го със смях.

— Защото тенисът е твоята игра. Ти си играла в колежа. Той е обикновен хакер. Но съдебната зала му принадлежи. Тя е неговата самоличност. Там са му топките.

Виктория се замисли. Айлина масажираше пръстите на майка й — дърпаше всеки поотделно, сякаш доеше крава. Не беше честно. Да води обвинението на шумен процес за убийство беше голяма възможност. А и какво толкова се беше загрижила майка й за Стив?

— Защо се тревожиш, че може да загубя Стив, като и без това не можеш да го понасяш?

— Чувствата ми към Стив нямат нищо общо. Ти го обичаш. И той те обожава.

— Искаш да кажеш, че всъщност мислиш за мен?

— Какво толкова необичайно има?

Точно тогава Виктория реши. Беше просто, наистина. Даваше й съвет от предишно поколение. Не едно, а две може би. Кралицата си стоеше във времето на нейната майка. В днешно време жените нямаше нужда да отстъпват пред съпрузите си. Нямаше нужда да им се подчиняват. Или да се тревожат да не наранят крехките им чувства.

— Майко, няма да отстъпя.

Айрини издиша шумно — спря малко преди да се е превърнало във въздишка.

— Стига да си даваш сметка за риска.

— Може да има и друг начин.

— Какъв?

Виктория пъхна крак в хавлиения пантоф.

— Трябва да се връщам в кантората, майко.

— За къде бързаш?

— Трябва да пиша иск и досие на делото. Нещо, с което тотално ще изненадам Стив.

— Кажи ми, скъпа. Обичам изненадите.

— Няма да сразя Стив на процеса. Ще го победя сега, още преди да сме влезли в съдебната зала.