Адвокат в леглото

35. Двойка делфини

— Тренирал ги е — каза Боби.

— Какво по-точно искаш да кажеш? — попита Стив.

— Господин Гризби сигурно е искал Спънки и Мисти да разберат, че ако някога напуснат канала, той ще дойде да ги вземе и ще ги заведе обратно в Делфинариума.

— Възможно ли е да накара делфините да го чакат?

— Когато ти ми кажеш да те чакам някъде, аз какво правя?

— Каквото си искаш.

— Спънки и Мисти не са като мен. Те се опитват да угодят. И искат да ги нахранят.

Стив караше по „Миракъл Майл“ в „Корал Гейбълс“ и говореше по телефона. Боби си беше у дома и гледаше видеокасета с инструкции по бейзбол, с изключен звук. Трябваше да вземе душ и да се приготви за вечеря. Традиция за събота вечер. Стив винаги водеше Виктория и Боби, в който ресторант си изберат, за да отпразнуват края на седмицата. Тази вечер беше ресторант „Сейнт Мишел“ в Гейбълс.

— Гризби е знаел, че Сандърс ще дойде да отвлече делфините — каза Стив. — Затова е уволнил пазача. Затова е имал пушка. Приготвил е всичко, включително безопасно място за делфините, където да се скрият, докато престане стрелбата.

— Има логика, вуйчо Стив. Загубил е двата си най-добри делфина преди и със сигурност не е искал това да се повтори.

Стив удари спирачки и отби до бордюра.

— Повтори го пак.

— Какво да повторя? Господин Гризби е загубил два делфина преди и…

— Това е, Боби. Случвало се е и преди! Паркът на Гризби в Калифорния е бил нападан и двете звезди на делфинариума са били освободени. Гризби е получил парите от застраховката и ги е използвал, за да отвори нов увеселителен парк тук. Това е липсващото парченце от втората загадка, което помага за разрешаването на първата.

— И какво е това парченце?

— Повечето хора не могат да направят разлика между два делфина, нали?

— Повечето хора не знаят какво да гледат.

— Но Сандърс е знаел.

— Аз също. Мисти има розов корем и белег на перката…

— Влез в интернет, хлапе. Намери „Подводен свят“ в Калифорния. Изрови какво са писали вестниците за нападението, стари сайтове, потърси къде може да има снимки на делфините на Гризби. Ако двете тогавашни звезди не са двойници на Спънки и Мисти, ще изям консерва с риба тон, без изобщо да я отварям.

— Искаш да кажеш, че господин Гризби е откраднал собствените си делфини?

— Обзалагам се, че Движението за освобождение на животните никога не е атакувало „Подводен свят“. Сандърс го е разбрал, но въпреки това е изплатил иска на Гризби.

— Защо ще го прави?

— За да може да го изнудва. Известно време вероятно е взимал в брой. После е поискал Спънки и Мисти. Щял е да го направи да изглежда като второ нападение на активистите. Гризби не е можел да откаже. Но е решил да извлече двойна полза — хем да запази делфините, хем да се отърве от изнудването. Знаел е кога ще бъде нападението. Трябвало е само да убие Сандърс и да твърди, че е било при самоотбрана.

— Леле! Направо страхотно. Можеш ли да го докажеш, вуйчо Стив?

— Нито дума. Поне не още. Имаш ли някакви идеи?

— Само една — отвърна Боби. — Щом господин Гризби е дресирал Спънки и Мисти да се връщат в парка, значи те трябва и сега да са там.