— Това значи ли, че днеска няма да можем да потренираме? — попита Боби.
— Напротив. Ще потренираме върху замаха — отвърна му Стив. — Трябва да замахнеш с цяла ръка, за да си помислят, че идва права топка.
Бяха в мустанга на Стив и се движеха надолу по „Саут Дикси Хайуей“ към „Коконът Гроув“.
— Няма ли да търсим агентката на ФБР? — попита Боби.
— В правата топка всичко опира до сила. Промяната на скоростта е измама. Обичам промените.
— Вуйчо Стив. Ами Кони Шепърсън?
— Сега ще се погрижим и за това.
Стив вдигна мобилния си телефон. Отне му малко време, докато се оправи с автоматизираното меню на местното подразделение на ФБР, но най-накрая успя да се свърже, с когото трябва, тоест с дежурния оператор.
— Агент Констанс Шепърсън, ако обичате? — каза Стив.
— Бюрото не работи днес, сър.
— Похитителите и банковите обирджии знаят ли го?
— Желаете ли да оставите съобщение, сър?
— Казвам се Стивън Соломон. Знам, че имате номера за спешна връзка с всичките си агенти. Затова, моля ви, свържете се незабавно с агент Шепърсън. Кажете й, че я каня на едно питие в шест часа в „Ръсти Пеликан“ на морската магистрала. Аз черпя.
— На среща ли каните агент Шепърсън, сър?
— В общи линии. Моля също така да й предадете, че ако не дойде, ще й изпратя съдебна призовка да се яви в съда, за да даде свидетелски показания по делото на Наш на открито заседание и повече никога няма да може да работи под прикритие в този град.
— Има ли още нещо, сър?
— Перуката и слънчевите й очила са у мен.
Стив затвори телефона и смигна на Боби.
— Може ли и аз да дойда, вуйчо Стив?
— Не. След тренировката искам да си починеш. Имаш мач утре.
— Не се иска кой знае каква енергия да стоиш отстрани на полето.
— Утре ще подаваш, хлапе.
— Треньорът знае ли го?
— Не. Но ще говоря с него.
— Да бе.
— Трябва да ми имаш доверие, Боби. За всичко. Днес в шест часа ще разреша делото на Наш. А утре, когато „Нападателите“ от Първа баптистка църква излязат на игрището, ти ще подаваш.