Адвокат в леглото

34. Провокаторът

Слънцето се спусна към Евърглейдс и оцвети ивицата облаци с цвят на узрял нар. Неподвижната вода на Бискейн Бей проблясваше като диаманти. Щеше да е прекрасна вечер, ако не се налагаше да заплашва агент на ФБР, докато пиеха коктейли.

„Ръсти Пеликан“ се намираше на северната страна на водната магистрала Рикънбекър, на половината път между континента и остров Кий Бискейн. Стив пристигна по-рано, паркира мустанга на паркинга на ресторанта, мина през тропическата алея над изкуствен водопад и влезе в заведението — капан за туристи с непретенциозна кухня, но удивителна гледка към очертанията на Маями от другата страна на Залива. Веднъж беше горяло и няколко пъти го бяха отвявали урагани. Но също като чаеното дърво, отсечеш го, а то пак пораства.

Стив избра мястото на срещата както заради гледката, така и поради факта, че агент Шепърсън нямаше да го застреля на толкова оживено място. Сега седеше под вентилатора на тавана, наслаждаваше се на текилата си и гледаше ветроходната регата през френските прозорци.

Чудеше се дали ще се появи.

Пешън Конърси.

Активна защитничка на правата на животните. Приятелка на обречения Джералд Наш.

Констанс Шепърсън.

Агент на ФБР. Действащ под прикритие. Подстрекателка. И…

Коя беше точната дума?

Провокатор.

Стив беше на втората текила, когато някой се появи зад него.

— Господин Соломон.

Висока, страхотна осанка, атлетична фигура. Брюнетка с готина прическа, ала Дороти Хамил. Синя дънкова пола на бели райета и бял потник със сини презрамки. Чантата беше сламена и достатъчно голяма, за да побере пистолет, но не чак толкова, че да я забави, ако побегне. Тя се настани на стола от отсрещната страна на масата.

— Не знам как да те наричам — каза Стив. — Пешън, Констанс или Кони?

— Агент Шепърсън.

— Не можах да те огледам добре на джета онази нощ. Но беше ти, агент Шепърсън.

— Бях по служба. Вече го знаеш.

— Проникнала си в Движението за освобождение на животните, без да знаеш в какво се забъркваш.

— В началото. Но когато се появи Сандърс, го проверихме. Открихме връзката с „Хардкасъл“ и разследването се разрасна.

— Измама в правителствени договори от огромен доставчик на отбраната. Това е паралелното разследване, за което щатският прокурор е предупредил Пинчър.

— И какво?

— Голям и важен случай. Сигурна ли си, че не е малко над твоето ниво на заплащане?

— Повика ме, за да ме обиждаш ли, Соломон?

Дойде сервитьор с хавайска риза и агент Шепърсън си поръча плодов чай от маракуя.

Стив изчака сервитьорът да се отдалечи и продължи:

— Казвам само, че единия ден следиш някакви напушили се с трева ненормалници, които разбиват ферми за кучета, а на следващия се захващаш със струваща четири милиарда долара компания с политически връзки. И не се справяш много добре, трябва да добавя.

— Какво искаш, Соломон?

— Просто се чудя кой ще го отнесе заради издънката ти. Ти или началникът ти? И какво казва Хектор Диас за всичко това? Щатският прокурор едва ли е доволен, когато ФБР подстрекава убийство, вместо да го разследва.

— Ако имаш предвид Сандърс…

— Ти си подтикнала Наш да направи удара. Той е искал да нападне някакъв магазин за домашни животни в мола. Но ти си му казала: „Да направим голям удар. Да атакуваме Делфинариума!“

— Идеята беше на Сандърс, не моя.

— Каква е разликата? Ти си се съгласила.

— Работех под прикритие. Според насоките на Министерство на правосъдието, когато предложеното престъпление не е свързано с насилие…

— „Предложеното“ престъпление — прекъсна я Стив — се е превърнало в нещо друго, нали така?

— Нямаше как да го знам. Следвах процедурата.

— Знаела си кой е Сандърс. Знаела си, че е въоръжен, и си довела нищо неподозиращия ми клиент. Ето, ти си федерален агент и си провокирала престъпление. Ти си провокатор на убийство.

Тя замълча за миг, преструваше се, че гледа отстрани на масата как златните рибки се стрелкат из кораловите пещери на аквариума.

— Ще те попитам за последен път, Соломон. После ще си тръгна. Какво искаш?

Сервитьорът донесе студения чай. От чашата стърчаха сламка и цвете.

— Просто е — отвърна Стив. — Пусни по веригата на правителствено ниво. Кажи на шефа си да каже на щатския прокурор да каже на Пинчър да каже на Виктория да предложи на Наш извънсъдебно споразумение. Нарушаване на чужда собственост. Присъдата се приспада. Делото е приключено.

— Няма да стане.

— Добре. Тогава ще те призова в съда. Ти ще обясниш на съдебните заседатели защо моят наивен клиент трябва да иде в затвора, понеже ФБР го е подбудило да вземе участие в престъпление, което е завършило с убийство.

— Подобна публичност ще застраши разследването, което тече срещу „Хардкасъл“.

— Да не говорим за кариерата ти, агент Шепърсън.

Тримаран с шестима гуляйджии тихо се плъзна покрай ресторанта. И шестимата помахаха на клиентите вътре.

— Може и да има начин да ти помогна — рече тя след малко.

Стив зачака, искаше му се да е на някоя яхта, вместо да си разменя тук удари със Силите на злото — иначе казано, федералното правителство.

— Онази нощ имаше двама мъже, които чакаха да приберат делфините. Те работят като охрана в „Хардкасъл“.

— Запознахме се. Карат линкълн и предлагат на случайни минувачи да ги повозят.

— Клиентът ти иска ли да свидетелства срещу тях?

— Защо ти е моят клиент? Ти можеш да ги разпознаеш.

— Не и без да си разваля прикритието. Искаме да притиснем двамата и да спипаме шефовете на „Хардкасъл“ за договорна измама и рекет. Ако Наш ни сътрудничи…

— Смятай го за уредено. Къде са онези двамата?

— Не знаем, но ще ги открием.

— О, за бога! Аз съм насред процеса. Признаят ли го за виновен, ще е прекалено късно.

— По петите им сме.

— Да, както и на Осама Бен Ладен.

— Виж, Соломон. Ще направя всичко, което мога, за да помогна на Наш, но не мога да спра делото.

— А какво можеш?

— Да споделя информация.

— Слушам те.

— Държахме Гризби под наблюдение. Сандърс се отби през Делфинариума два дни преди нападението.

— Говори ли с Гризби?

— За две-три минути. На дока. Но не знаем какво са си говорили.

— Не е много, но все пак е нещо — рече Стив. — Гризби твърди, че никога не е виждал Сандърс преди нощта, в която го е убил.

— Още нещо, което не се каза — продължи агент Шепърсън — три нощи подред преди нападението Гризби извеждаше делфините в залива.

— Какво значи „извеждаше“?

— Към полунощ Гризби излизаше в канала с джет и водеше делфините до Хърикан Харбър. Оставаше ги да пренощуват и на сутринта ги връщаше през канала в парка. Едно и също всеки път.

— Защо? Защо ще прави това?

— Нямам представа — агент Шепърсън си допи студения чай от маракуя през сламката, докато не се чу сърбане. — Не изглеждаше да има някаква връзка с разследването ни на „Хардкасъл“.

— Може би няма — отвърна Стив. — Но може да се окаже, че има връзка с това защо Гризби е убил Сандърс.