Артур и отмъщението на Малтазар

Глава 18

Селения била решила, че селото вече е твърде малко за нея, защото, както баща й бил признал, тя видимо растяла. Главата й също растяла и тя възнамерявала да я напълни. Излязла лоша идеята на Миро да й обясни традициите и как един ден тя щяла да застане начело на кралството. За нея и дума не можело да става да управлява територия, която не познавала. Затова решила да преброди Седемте земи и да придобие по-добра представа за нещата. Стремежът й бил напълно достоен за уважение, само дето тя била забравила, че по това време била само на сто години, което при нас отговаря на скромните тринки. Твърде малка била, за да пресича опасните местности, но вече било късно. Тя била тръгнала.

Бързо преминала през Първата земя, защото това била нейната и принцесата я знаела наизуст. Всеки път, щом срещнела някой минимой, тя вежливо го поздравявала, както изисква традицията. Веднага щом отминела, минимоят тичал да предупреди краля, който отново и отново припадал само при мисълта, че дъщеря му все повече се отдалечава с всеки изминал ден. Миро употребил всички зърна от целина и трябвало да сложи да ферментират нови.

Селения дошла до Втората земя, до големите северни полета, разпростиращи се докъдето поглед стига. Тази територия се наричала «отвъдните равнини на Там-Там», чийто край не се виждал. Тревата била жълта и еднаква, което правело пътуването скучно. Принцесата срещнала едно-две диви стада гамули, които в продължение на няколко дни вървели след нея, щастливи от посещението. Срещнала също така няколко номада от племето чак-там-там. Този миролюбив народ пазел стадата. Те били най-добрите дресьори на насекоми в цялото кралство и склонили да споделят с малката принцеса някоя и друга тайна от дресировката. Честно казано, трудно било да се устои на чара на тази сладурана, чиято воля и устременост будели уважение у всеки. Вождът на племето й дал няколко близалки от роза, не за нея самата, а за да укротява дивите зверове, които щяла да срещне по време на пътуването си.

Рано сутринта тя напуснала чак-там-тамците и се отправила към Третата земя. Границата лесно се разпознавала: ниската жълта трева рязко отстъпвала място на същинска тропическа гора. Обстановката била съвсем различна. Първо, дърветата били много високи и пречели на слънцето да стигне до земята. В добавка при постоянна влажност винаги имало лека мъгла. Това, което за нас би било само мъглица, за Селения било непрогледно като пюре. Звуците от животните тук били много различни и фактът, че тя непрекъснато ги чувала, без да ги вижда, много я притеснявал.

Малката Селения започнала да съжалява за предприетото пътешествие, още повече, когато си спомнила, наистина малко късничко, че в Третата земя живеели опасни ловци. Сетила се за това, когато клопката вече била хванала крака й. Лианата рязко се стегнала и Селения излетяла нагоре. Тя веднага се разпищяла, като прасенце, спечелило мегафон. Крещяла толкова силно, че ловците запушили ушите си с ръце и й обещали, че ще направят каквото пожелае, само и само да спре. Ловците харпона били участвали в какви ли не битки, но мигновено губели силата си, щом чуели дете да плаче. Това било тяхната слабост. Хитрата Селения, веднъж открила Ахилесовата им пета, започнала живо да се възползва. Прекарала почти месец в техния лагер насред гората. Представили й вожда, който всъщност бил жена. Наричала се Децибел. Била много красива, с прекрасни, големи бели очи. За нейно нещастие тези очи не виждали. Децибел била сляпа. Тя не страдала от този недостатък по рождение, дори напротив. Благодарение на недъга си тя била развила изключително слуха си и можела да чуе всякакъв звук, преди другите да го доловят. Научила се да разпознава всички животни, дори техните настроения. Така тя знаела всичко за света, и то дори през нощта, когато окото не служи за нищо. Цялото племе се прекланяло пред нейните способности, някои дори я мислели за магьосница и тя съвсем естествено била избрана за вожд още преди повече от хиляда луни.

Селения била очарована от тази жена, а тя самата от малкото любознателно момиче. Децибел я научила да разпознава звуците, виковете, жалбите, зова и шепота на всяко животно. Селения била добра ученичка и Децибел признала, че никога преди не била срещала толкова способно малко момиче.

— Ще станеш добра кралица — прошепнала тя, докато я гледала как се отдалечава към Четвъртата земя.

Когато Селения напуснала гората и навлязла в зелените поляни на Патаналандия, замижала от силната, почти ослепителна светлина. Прекарала повече от месец със затворени очи, за да запомня по-добре звуците, които Децибел й била показала как да открива. Патаналандия била най-обширната от всички територии на минимоите. Тя била запазена за добитъка и били нужни седмици за прекосяването й. На стадата им било хубаво, защото през местността течала река и растяла изобилно трева. Често се срещали огромни скарабеи, които опасвали всичко по пътя си, а след себе си оставяли тревата по-ниска от мокет.

Селения поела по една от многобройните широки просеки, прокарани от насекомите, която приятно криволичела през местността. Малката принцеса се забавлявала да тича по тези широки пътища, но веднъж, на едно кръстовище, тя се сблъскала с някакво животно. В подобни случаи двете страни, участници в злополуката, се изправят, разтъркват си главите, разменят си ред извинения и продължават по пътя си.

За нещастие на Селения, тя се била сблъскала с мравка и последиците тутакси се разраснали неконтролируемо. Първо цялата колона мравки спряла и причинила страхотно задръстване. Десетки мравки свидетели започнали да дават противоречиви показания. Всяка от тях била видяла сблъсъка от различен ъгъл. Мравките предводители, командири на кохорти и дори двама най-големи генерали се намесили.

След часове обсъждане всички се съгласили, че Селения е единствената виновна, защото не била спазила слънчевото предимство. Тя отговорила, че за първи път чува за такова предимство и то не й било понятно. Да имало поне един указателен пътен знак, тя щяла да го спази. Но мравките били по-строги пазители на законите от швейцарци и решили да повдигнат дело пред краля.

Принцесата мълчаливо се оставила да бъде отведена под конвой. Така или иначе, не можела да направи кой знае какво, понеже била заобиколена от море зле настроени мравки. Селения си била запушила ушите, докато я водели. След престоя при Децибел слухът й се бил изострил и бърборенето на петстотин хиляди мравки, обсъждащи предимството, било болезнено за ушите й.

Скоро влезли в мравуняка. Селения била впечатлена. Той бил хиляда пъти по-голям от нейното селище. Истински мегаполис. Близо десет милиона жители сновели непрекъснато из него. Принцесата се учудила как те се срещали толкова много пъти дневно и не се сблъсквали.

— Защото те спазват предимствата! — назидателно й отговорил командирът на кохортата.

Минали от страната на голямата зала, през един от преките коридори, водещи директно към главното управление. Така Селения получила възможността да види града отгоре. Земята била черна от народ, като жив килим, който непрекъснато образувал различни шарки. Гледката приличала малко на водна повърхност, святкаща с хиляди отблясъци при повея на вятъра. Движението било толкова натоварено, че било невъзможно да се различи дори и една улица. При все това всеки участник много добре знаел къде отива и какво има да свърши. Тази дисциплина направила впечатление на Селения. Щом стигнали до краля, момичето се поклонило в знак на уважение. Обяснили му случая, а Негово величество само въздъхнал. Изглежда, му било писнало да му се оплакват всеки път, щом станел такъв проблем. Искали среща с него за всичко, дори и за какви ли не дреболии. Трябвало всеки ден да решава хиляди спорове, кой от кой по-глупави. Цялата работа идвала от главния текст.

Древните били издълбали в камък всички правила, които трябвало да се спазват, за да може общността да съжителства в хармония. Тези правила били доказано добри. Освен това били необходими, защото в случая не ставало въпрос да се организира животът на стотина минимои, а на сто милиона мравки. Затова строгостта и справедливостта били важни условия. Индивидуализмът съответно бил забранен, а всяка форма на въображение — непрепоръчителна. Селения не можела да издържи и десет минути при подобни условия, но й се наложило, защото била осъдена на десет дни общополезен труд. Решението не подлежало на обжалване.

Селения била възмутена. Как можело да се осъди принцеса от нейния ранг, без дори веднъж да й се даде възможност да се защити? Но при мравешките закони не се допускала промяна. През първите дни тя не се хранела, под предлог, че не била гладна. С идването на вечерта, щом коремчето й закъркорвало, сякаш вътре били затворени диви зверове, тя съжалявала за високомерието си. Така бързо се научила да се храни като другите по шест пъти на ден. С течение на времето принцесата започнала да оценява справедливата строгост. Нямало по-висши, но нямало и по-низши. Всички работели едно и също и всеки се хранел до насита. Когато свършила присъдата й и я завели отново при краля, нейната надменност била изчезнала и тя благодарила за ценния опит.

— Ще станеш добра кралица! — отговорил й владетелят, с което отприщил вълна от мравешки оплаквания, защото написаното на камъка забранявало всякакви почетни разделения.

Тогава кралят изпаднал в огромна за мравка ярост.

— Ще ме побъркате! — изкрещял той и десет милиона поданици се заковали на място, и сякаш времето спряло. Кралят се възползвал от настъпилите секунди на пълна тишина, за да си поеме дълбоко въздух.

— Добре! Върнете се към обичайните си дейности! — наложило му се да извика, за да задвижи отново машината.

Живият килим продължил да се движи без коментар. Този изблик на краля, разбира се, бил отбелязан в големия доклад, който мравките си водели от векове, но така и никой не успял да го обясни. Трябва да си човек, за да разбереш, че нямало нищо за обясняване. Малко навикване от време на време помага, пък и после всичко просто минава!

Петата земя била най-малката в кралството и в нея имало от всичко. На север — река, на юг — тухлени ждрела, разядени от буйна растителност, а на запад — първите следи от човешка цивилизация. Коломасаите били господарите на този нестабилен район, чийто изглед се променял зад всеки следващ хълм. Чудноватият неравен пейзаж явно бил повлиял на характера на обитателите си. Коолосите били най-големите условници. Никога не казвали нито «да», нито «не», винаги само «може би». Сменяли си мнението като носна кърпичка, което им позволявало да се разбират с всички, както и да развият склонност към шоу бизнеса. Те били съдържатели на всички барове и дискотеки в района. Честно казано, били царе на далаверите, свалките и съобразно случая, кражбите.

Нито мравките, нито коолосите можело да бъдат видени някъде нарисувани, но това не било проблем, тъй като мравките нямали правото да рисуват, а коолосите били твърде мързеливи, за да го правят. След няколкото седмици в мравуняка Селения нямала нищо против да изпие една чашка в първия срещнат бар. Той се наричал «Стънинг рапидс бар». На езика на минимоите това означавало «Бар на шеметните бързеи при водопада». Барът бил кръстен на големите водопади, които се чували в близост. Собственик на заведението бил известният Макс, но по това време Селения още не го познавала. Тя си поръчала местното питие — «Огнен Джак» — и останала изненадана от това, как то утолявало жаждата.

След няколко «Огнени Джака» принцесата затанцувала с всички. Отначало зле, но пък бързо схващала. В третия посетен бар вече била царицата на танца. «Огненият Джак» може и да утолявал жаждата, но Селения скоро разбрала и за друга негова особеност — на другия ден от него много боляло глава. Това накарало принцесата да си тръгне от тази противоречива земя и да продължи към следващата.

Шестата земя не само била в непосредствена близост до човешкия свят, но на практика била в него. Пръстта била проникнала в асфалта около гаража и големи площи кафеникава трева били поникнали чак под основите на къщата. Над главата на Селения вече нямало небе, а редове дъски, вбити в бетона. Селения вървяла покрай тухлена пропаст, разядена от мъха. Потоците и водопадите били начесто, а минимоите не понасят водата. На принцесата й било трудно да прекоси тази негостоприемна земя, насечена от стени. За преодоляването на всяка от тях й бил нужен по един ден.

Изтощена от толкова усилия, Селения си послужила с близалките от Лаба-лаба Там-там, които тулабасите чак-там-тамци й били дали, за да опитоми един паяк. Животното упорствало и не се давало лесно. На момичето това коствало три близалки. Останалата част от пътуването станала много по-приятна. Селения здраво се държала за гърба на паяка, който се качвал по вертикалните стени, прекрачвал мочурищата и преминавал над потоците, служейки си с нишката си като с лиана. Така принцесата успяла да прекоси сменящите се пейзажи, без да се умори и без дори да се нацапа. Тя дори заспивала на гърба на животното — толкова плавно се движело то. Осемте му крака действително омекотявали всички неравности по терена и компенсирали разликите в нивата. Селения имала меко легло, удобно като в луксозен влак на «Ориент експрес», но по-космато.