Безликите

17. Мрачната малка тайна

Чайна седеше зад бюрото си и вписваше новите си придобивки в библиотечния каталог, когато Рем Крукс се натресе бесен в апартамента й. Толкова бе драматично, че тя почти повдигна вежда. Ако той имаше брадичка, вероятно в момента би я издал напред от гняв.

— Рем! Колко хубава изненада.

— Чарът ти няма да ми влезе — присмя се Крукс. — За разлика от разните празноглавци, дето ти падат в краката, аз имам воля от желязо. Не можеш да замъглиш мислите ми.

— Едва ли бих успяла дори да ги намеря.

Тя се усмихна, омагьосваше и физиономията му се смени за секунда. Той обаче затвори очи и тръсна глава.

— Спри или ще те арестувам.

Чайна се изправи. Днес носеше синьо.

— Рем, каквото и да си чувал — не мога да контролирам чувствата на хората. Просто си стоя. Всяка емоция, която изпитваш, си е само твоя.

Той извади пистолета си. Тя не се опита да го спре.

— Спри — изсумтя той.

— Не мога.

— Мътиш разсъдъка на служител на Убежището. Това е криминално нарушение.

— Тъй ли?

— Пречиш на разследването!

— Ти дойде да видиш мен, Рем, и още не си ми казал защо. Искаш ли чаша чай?

Без да чака отговор, Чайна прескочи до бюфета и прокара пръсти по издълбаните в него символи. От тях се разнесе горещина, тя вдигна стопления чайник и наля чай в деликатна чашка.

С крайчето на окото си виждаше как Рем стиска пистолета толкова силно, че кокалчетата му се белееха.

— Скълдъгъри Плезънт и Валкирия Каин — каза той. — Те са бегълци и ти ще ми ги предадеш.

— Не знам къде са.

— Но можеш да ги откриеш. Ще използваш информаторите и шпионите си и ще ги проследиш.

— Информатори и шпиони? — разсмя се Чайна. — Изкарваш нещата толкова бляскави.

Тя поднесе чашката към устните си и отпи внимателно.

Крукс най-сетне разбра, че пистолетът няма никакъв ефект, и го прибра.

— Ще правиш, каквото ти кажа, или ще ти стъжня живота.

— Не ми се ще да те смущавам, Рем, но нищо у теб не ме стряска дори мъничко. Когато те погледна, виждам само едно несигурно човече, което се мъчи да се измъкне от сянката на предшественика си. Скълдъгъри обаче, хвърля дълга сянка, или?

— Мислиш, че е ревност? Затова ли толкова искам да го прибера? Не е ревност, г-це Сороуз. Зная кой е той. Чувал съм историите за него. Чувал съм дори една, която повечето хора не са. Но мисля, че вие я знаете.

— Сигурно я знам. Сигурен ли си, че не искаш чай?

— Не схващаш колко е сериозна ситуацията. Чух историята от един умиращ мъж, който искаше да предаде най-тежката си тайна, преди да се спомине. Умиращ Некромант, по-точно. Никога не ми се е занимавало с подобни магове, но той беше различен. Привлякох ли вниманието ти?

Чайна въздъхна и занесе чая си на бюрото.

— Кажи каквото ще казваш, Рем. Имам работа.

Той се понаведе.

— Зная как Скълдъгъри Плезънт се е върнал от мъртвите, г-не Сороуз, и зная какво е станало после. Зная какво си сторила.

Тя го изгледа студено и не продума.

— Зная от две години. Търсех доказателства, но не разполагах нито с възможностите, нито с репутацията. Откакто Върховния маг ме назначи обаче, работя по въпроса, малко по малко, в свободното си време.

— Наистина не зная за какво говориш.

— Мислиш ли, че знае какво си направила? Това, за което говоря? Разбира се, че не знае. Ако знаеше, щеше да си мъртва, прав ли съм?

— Не искаш да ме обезпокояваш. — Чайна избута чая настрана. — Няма да ме харесаш такава.

— Доведи ми ги. Организирай среща, направи им капан. Плезънт и Каин. Искам ги в целофан.

— Не.

— Ако не го направиш, ще оглася подозренията си и знаеш какво ще последва. Той си пада по отмъщението, ако не бъркам?

Погледът й стана още по-студен.

— Той се опитва да ни спаси.

— Той работи с Диаблерията.

— Не бъди идиот.

— Помогна на врага, г-це Сороуз. Ще бъде арестуван, съден и затворен. Само това ме интересува, само тази цел търся — да го разкарам от улицата. Мога да го направя, с или без помощта ти. За твое добро би било да ми съдействаш.

— Той ни е нужен.

— Не, не ни е нужен. Той е непредвидим. Нужен ни е някого с правила, с етика, с морално задължение към останалите. Някой като мен. Довиждане, г-це Сороуз. Ще чакам обаждане.