Безликите

6. Флетчър Рен

Фоайето на хотела бе просторно, с ред малки декоративни растения по дължината на едната стена и миниатюрен водопад до другата. Два огромни мраморни пилона подпираха тавана и Скълдъгъри използва единия, за да се скрие от усмихващия се рецепционист. Дегизировката му се състоеше само от шапка и шал. Когато рецепционистът се обърна, детективът и Валкирия нехайно доближиха асансьорите. Тя държеше бинтованите си ръце в джобовете си.

Вратите на единия асансьор се отвориха и през тях излезе възрастна двойка. Жената се загледа в Скълдъгъри, докато го подминаваше. Валкирия натисна бутона за най-горния етаж, където най-вероятно се намираше Флетчър Рен. Скълдъгъри провери пистолета си.

Спряха и пред тях се откри дълъг коридор. Тръгнаха по него и когато завиха, почти се блъснаха в мъж, който вървеше в обратната посока. Бе рус и носеше тъмни очила. Последва миг на смаяно безмълвие.

— О — наруши го Били Рей Сангуайн. — Мамка му.

Той отстъпи и ръката му се стрелна към джоба, но Скълдъгъри го блъсна с рамо и бръсначът излетя от пръстите на убиеца.

Лакътят на детектива го халоса в челюстта и Сангуайн се препъна, посегна към стената. Докосна я и тя започна да се рони, а той започна да преминава през нея. Скълдъгъри го сграбчи и го измъкна.

Валкирия чу как някъде зад нея се отваря врата, обърна се и видя симпатично момче, което очевидно обичаше да се грижи за косата си. Момчето ги зяпаше от прага.

Тя се хвърли към него и го избута обратно в стаята. Тръшна вратата зад себе си. Стаята бе луксозна, с диван и фотьойли, огромен телевизор и гигантско легло. Цялата мебел бе абсолютно без значение в момента.

— Ти си Флетчър Рен — каза тя. — В голяма опасност си.

— Какво?

— Има хора, които се опитват да те убият. Тук сме, за да ти помогнем.

— За какво говориш?

Имаше английски акцент, близък до този на Танит. Изглеждаше по-добре, отколкото бе предполагала, а Чайна бе права за косата му. Бе на бодлички, които придаваха усещането за добре подреден хаос.

— Казвам се Валкирия Каин.

— Валерия?

— Валкирия. Знам всичко за теб и способностите ти и ще трябва да се телепортираш веднага.

Погледът му подскочи към нещо зад нея. Стената се напукваше. Сангуайн премина през нея, без тъмните си очила и с разцепена устна.

Флетчър забеляза черните дупки, които Сангуайн имаше вместо очи и изруга тихо.

Валкирия скъса превръзката на дясната си ръка, щракна с пръсти и усети искрата в дланта си, разпали я. Пламъкът се развъртя в ръката й. Тя метна огненото кълбо по Сангуайн, който едва успя да се хвърли встрани, за да го избегне.

Острието на бръснача му проблесна зловещо. Валкирия направи крачка напред, изпъна ръка и сви колене в необходимата поза. Рязко отвори пръсти и въздухът пред нея затрептя. Сангуайн отново се хвърли встрани и въздушната струя удари дивана, забивайки го в стената.

Сангуайн я замери с нощната лампа, чиято основа удари момичето по бузата. Тя се препъна и той я атакува с бръснача. В мига, когато се наведе, за да го избегне, Валкирия разбра, че замахването е финт. Убиецът я хвана и я притисна до себе си. Вратата на стаята изхвърча от пантите си и Скълдъгъри влетя. Шапката и шалът му липсваха и Флетчър зяпна, когато зърна за пръв път детективът-скелет.

— Пусни я. — Револверът на Скълдъгъри бе готов за стрелба.

— Но тогава може да ме гръмнеш — рече Сангуайн. — А да те гръмнат боли. Пусни патлака, дай ми хлапето с ненормалната прическа или ще убия момичето.

— Не.

— Е, тогава сме в добрата стара безизходица.

Острието на бръснача опря по-плътно в гърлото на Валкирия. Тя не смееше дори да преглътне. Бузата й туптеше от болка, а надолу по лицето й пълзеше струйка кръв, където я бе халосала лампата.

Никой не помръдна и не продума през следващите няколко мига.

— Добрите стари безизходици са скучниии… — провлачи Сангуайн.

Флетчър още не сваляше поглед от Скълдъгъри.

— Застани зад мен — каза му детективът.

— Каква е тая работа? Някакъв без очи и с бръснач срещу скелет с костюм и револвер. Кои са добрите?

Валкирия щракна с пръсти, ала много тихо, за да не чуе Сангуайн. Опита два-три пъти, но не успя да предизвика искра.

— Флетчър — започна Сангуайн, — за разлика от тези двамата, дойдох да ти направя предложение. Работодателите ми са много щедри хора и биха искали да ти платят много пари, за да им свършиш една дребна работа.

— Не го слушай — каза Скълдъгъри.

— Защо са ми пари? — попита Флетчър. — Появявам се, където си ща, и взимам, каквото ми трябва. Не трябва да плащам за нищо.

— Някакво друго заплащане тогава — отвърна Сангуайн. — Ще измислим нещо.

Флетчър поклати отрицателно глава.

— Съжалявам, няма да стане. Не знам кой какво иска от мен, някакви пистолети и ножове се размахват, някакво момиче е заложник, но всички се държат така, сякаш говорещият скелет в стаята е нещо напълно нормално. А на теб къде са ти очите? Как виждаш? Как така само половината хора в тази стая имат очи?

— Много добри въпроси — рече Сангуайн. — Ако дойдеш с мен сега, ще получиш всички отговори, които искаш.

— Този човек е убиец — намеси се Скълдъгъри. — Не можеш да вярваш на нито една негова дума.

— Не възнамерявам. — Флетчър вдигна якето си и го облече. Обърна се към Сангуайн: — Не знам защо шефовете ти искат да работя за тях. Но никой вече не може да ми казва какво да правя. Затова ще ти откажа.

— Правиш грешка, момче.

— Ела с нас — каза Скълдъгъри. — Можем да те защитим.

— Не ми трябва — сви рамене Флетчър. — Нищо от никого не ми трябва. Имам си супер яки сили и ще ги използвам, за да правя каквото си искам.

— В опасност си — настояваше Скълдъгъри. — Повечето Телепортатори в света са мъртви.

— Значи съм един от последните? — смръщи вежди момчето. Обмисли за миг чутото и по устните му заигра усмивка. — Това ме прави още по-як.

Изчезна с тихо припукване.

— Майната му на всичко, всичко да ходи на майната си! — изруга Сангуайн.

Валкирия щракна за пореден път и този път успя. Притисна пламъка в дланта си към крака на убиеца. Той извика от изненада и болка и отхлаби хватката си. Валкирия сграбчи ръката му и отдръпна бръснача от себе си, а Скълдъгъри тръгна към Сангуайн. Той изруга отново и избута Валкирия на пътя на детектива.

— Много ви мразя, да знаете — каза той и потъна в пода.

Изчакаха няколко мига, за да се уверят, че няма да ги изненада отнякъде.

— Добре ли си? — попита Скълдъгъри, хвана брадичката й и я огледа. — Поряза ли те?

— Не с бръснача. — Момичето знаеше, че е извадило късмет. Белезите от това острие никога не изчезваха. — Загубихме Флетчър. Сигурно вече е на мили разстояние. Как ще го намерим?

Нещо се чу от банята и двамата насочиха вниманието си към вратата й. Скълдъгъри почука. Няколко секунди по-късно тя се отвори и срещнаха смутения поглед на Флетчър Рен.

— А — каза Валкирия. — Това беше лесно.

Валкирия седеше срещу момчето. И двамата мълчаха. По пътя в колата той бе добил излъчване на пълно отегчение и този очевиден опит за непукизъм я дразнеше. Тя притисна куп салфетки към бузата си и ги огледа, за да е сигурна, че раната вече не кърви. Ръцете й още й щипеха от одраскванията.

Мястото, където се намираха, бе слабичка имитация на американска закусвалня от 50-те години на миналия век — цялата в синьо и розово, миниатюрни джубоксове на всяка маса и неонов Елвис с клатещ се таз на стената. Минаваше три следобед и немалко любопитни погледи бяха обърнати към високия слаб непознат с шала, очилата и шапката, който се присъедини към двамата тийнейджъри на масата. Скълдъгъри направи жест на сервитьорката да не ги безпокои, още преди тя да ги доближи.

— Мъжът с бръснача се казва Били Рей Сангуайн — започна Скълдъгъри. — Мислим, че работи заедно с, или за мъж, на име Бату. Чувал ли си някога това име?

Флетчър поклати мързеливо глава.

— През последния месец се случиха четири убийства — все на Телепортатори като теб. Останали сте само двама.

— Но онзи не искаше да ме убива. Каза, че му трябва помощта ми.

— И мога да те уверя, че ако му беше помогнал, скоро след това щеше да те убие.

— Щеше да опита — сви рамене Флетчър. — Просто щях да се телепортирам на сто мили от него.

— Ако е така, защо те намерихме в банята?

Флетчър се поколеба.

— Ами, понякога трябва да съм по-спокоен, за да се телепортирам по-далеч от няколко метра… — Той прокара ръка през косата си, вероятно да провери дали е още толкова абсурдна. Валкирия можеше да му спести усилията. — Така или иначе, губите ми времето. Айде да приключваме.

Скълдъгъри наклони глава.

— Моля?

— Искате да ми четете морал? Като ония дъртите.

— Кои дърти?

— Двама дърти дойдоха при мен преди няколко месеца и почнаха, „ти си един от нас, имаш сили и разни работи, можеш да станеш част от магическата общност, и така нататък, и така нататък, и ще има чудеса и дивотии“, де да знам, не ги слушах много. Искаха да ме вкарат в тоя вашия малък свят, скрит от другия свят, и нещо не бяха доволни като им казах, че не ме интересува. И все още не ме интересува.

— Казаха ли ти как се казват?

— Единият от тях май беше Лайт някой си.

— Камерън Лайт.

— Да. И той ли е умрял?

— Да.

— Жалко. Сигурно на някой, някъде, му пука.

— Казаха ли нещо друго?

— Казаха, че без правилно обучение може да съм опасен. Да предизвиквам твърде много внимание.

— Обикновено се мъчим да не предизвикваме никакво внимание — каза Валкирия, едвам сдържаща раздразнението си.

— Това ли се мъчим? — погледна я Флетчър.

— Флетчър — каза Скълдъгъри и привлече очите му към себе си. — Поне фактът, че те преследват известни убийци те притеснява, сигурен съм.

— Да ти изглеждам притеснен?

— Не, но пък не ми изглеждаш и умен, така че си позволявам да се усъмня.

Флетчър му хвърли сърдит поглед и не отговори.

— Ако Бату е зад тези убийства — продължи Скълдъгъри, — иска да използва силите ти, за да отвори портал, през който да се върнат Безликите. Чувал ли си за тях?

Флетчър като че бе твърде обиден, за да отговори, но накрая кимна.

— Дъртите ми разказаха. Но това е само история, нали? Тия неща не са истински.

— И аз така мислех — рече детективът. — Но си промених мнението.

— Значи, ако дойдат Безликите, светът свършва?

— Вероятно не веднага. Ще се върнат, ще обитаят неунищожими човешки тела, ще разрушат човешките поселища, ще опожарят останалата земя, ще убият милиарди, ще поробят още милиарди, ще ги накарат да работят до смърт и тогава светът ще свърши. Добре ли си, Флетчър? Изведнъж пребледня.

— Добре съм — промълви Флетчър.

Скълдъгъри замълча за миг, мислейки.

— Но, ако Бату има нужда от Телепортатор, за да осъществи плана си, защо не намери някой по-опитен? Ти не си дори обучен. Може да имаш вроден талант, но в сравнение с Камерън Лайт силите ти са нищо.

— Ако Камерън Лайт е толкова добър — отвърна Флетчър с подигравателна усмивка, — защо е толкова мъртъв?

На Валкирия неистово и се щеше да се пресегне и да халоса кретенчето. Скълдъгъри остана неутрален.

— Дори да противоречи на усета ти — каза той, — мисля, че за теб ще е най-добре да бъдеш пазен.

— Наказан ли съм, а? — изхили се Флетчър. — Няма да стане, кокале.

— Има си име — начумери се Валкирия.

— А, да, Скълдъгъри, нали? Скълдъгъри. Странно име. Скелет ли са те родили или майка ти и баща ти са се надявали по някакъв извратен начин да станеш такъв като пораснеш?

— Скълдъгъри е избраното от мен име — с равен тон каза Скълдъгъри.

— Това е предимството да си в „нашия малък свят, скрит от другия свят“ — добави Валкирия. — Научаваш някои трикове за оцеляване.

Раменете на Флетчър помръднаха, ала твърде мудно, сякаш не му се занимаваше да прави любимия си жест докрай.

— Добре съм си.

— Засега. А какво ще кажеш да си нечия марионетка? Защото, ако не си избереш име, всеки магьосник, който поиска, може да реши, че му трябва ново домашно животинче.

— Аха. Значи Валкирия Каин не ти е истинското име, тъй ли?

— Тъй. То ме пази от контрола на останалите.

— Е, аз си смених моето, когато избягах от вкъщи, така че май и аз съм в безопасност, а?

Той явно се наслаждаваше на това. Стана й още по-неприятен.

— Приключихме ли? Имам срещи и задачи.

— Няма да спрат. Където и да ходиш, ще те открият — каза Скълдъгъри. — И когато те намерят, ще те принудят да работиш за тях.

— Никой не ме принуждава…

— Не съм свършил — прекъсна го равнодушно Скълдъгъри.

Флетчър въздъхна и вдигна вежда очаквателно.

— Както казвах, когато те намерят, ще те принудят да им помогнеш. И, ако го сториш, Флетчър, минаваш на тяхна страна.

По лицето на момчето се изписа несигурност.

— И какво значи това?

— Значи, че няма да се тревожиш за тях. Ще се тревожиш за нас.

Флетчър пребледня още повече. Скълдъгъри, помисли си Валкирия, можеше да бъде много страшен, ако поиска.

— Не ме искаш за враг, Флетчър. Искаш ме за приятел. Искаш да правиш каквото ти кажа и за свое собствено добро искаш охрана. Прав ли съм?

Валкирия почти очакваше нова подигравка, просто защото Флетчър очевидно не можеше да се сдържа, но нещо в очите му се промени и той кимна.

— Добре, окей.

— Чудесно решение. И знам идеалното място, където да отседнеш.