Безликите

32. Размяната

На моста Лифи, Танит и Флетчър чакаха врага, за да разменят момчето за Върховния маг. Танит бе идвала тук само веднъж, като дете, когато минаването по него струваше половин пени — някъде в началото на двадесети век.

— Това е много лоша идея — отбеляза между другото тя.

— Напълно съм съгласен — отвърна Рен.

Стояха в една от малките дървени сгради в единия край на моста. Отвън се чу свистене, бързо удавено от движението на колите в дъжда. Гастли се появи на вратата.

— Никой не ни дебне — обяви той, вместо поздрав.

В средата на моста Скълдъгъри държеше сферата-невидимка. Завъртя я и балонът обхвана моста тях и околните сгради. Тяхната остана извън него.

— Какво пък беше това? — попита Флетчър.

— Никой няма да вижда или да чува нищо във вътрешността на балона.

— Значи ако умра в писъци и агония, никой няма да ме чуе. Успокояващо.

— Нещо за Валкирия? — поинтересува се Гастли, когато Скълдъгъри се върна.

— Още не. Когато пуснем Гилд, ще го накараме да я освободи и после да ме остави в една стая с Крукс за пет дълги, болезнени минути.

— И как ще стане цялата работа сега? — пита Флетчър.

— На теория, с Крукс ще се разминете в средата на моста. На практика и ние, и те ще се прецакаме. Те — нас, ние — тях и после пак.

— Значи зависи кой колко пъти може да прецака другия.

— Да. Ние имаме план А и план Б.

— Не са ли малко?

— Простотата е най-добра понякога.

— А сега?

— По-вероятно, не — призна Гастли.

— Но пък всички сме ограничени в това, което можем да правим. Правилото за потайността важи колкото за нас, толкова и за тях — рече Танит.

— Наистина ли?

— Ами… да, разбира се. — Тя звучеше крайно неубедително.

— Дойдоха — обади се Скълдъгъри.

Черният микробус спря пред моста, а зад него няколко шофьори засвириха гневно с клаксоните. Тогава Грюсъм Крав излезе и свиренето спря. Колите се върнаха, откъдето бяха дошли, за да намерят друг маршрут. Роуз, Галоу и Сангуайн излязоха, заедно с доста поотупания Турид Гилд. Групичката им бързо влезе в балона невидимост.

— И какви са ни плановете? — неуверено попита Флетчър.

— Няма да ти кажем, ще ги издадеш — каза Гастли.

— Не се тревожи, не искат да те наранят — добави Танит.

— Не, но искат да унищожат света, а аз съм в него, така че все едно. Не знам защо въобще ще правите всичко това.

— Защото аргументът на Блис е верен. Смъртта на Гилд може да има катастрофални последствия — каза Скълдъгъри.

— Но идването на Безликите ще има такива последствия!

— Когато си живял колкото нас, се научаваш да планираш в дългосрочен план.

Сангуайн се отдели от групичката в другия край на моста.

— Започва се — рече Танит. — Флетчър, съжалявам, но ще трябва да ни се довериш.

— Уф, мама му стара…

— Чук-чук — провлачи Сангуайн, вече на прага. — Много сериозни тия лица, бе! Хайде живнете малко, вижте какви интересни неща предстоят! Не сте ли…

— Много приказваш и нищо не казваш — прекъсна го Танит.

— Дамата с меча! Да знаеш колко пъти съм си те представял в леглото — мъртва, с прерязано гърло. Но да не се отклонявам в мечтания. Значи, изпратиха ме да оркестрирам цялото нещо, тъй че хайде да оркеструваме.

— Дайте ни Гилд — каза Скълдъгъри.

— А, не така. Сега ще извадя едни белезници и ще ги сложа на дребосъка, за да не прави глупости, като например да се телепортира. После ние ви даваме шефа ви.

— Ти оставаш тук до края на размяната.

— Мне, без такива. — Танит бутна меча си под носа му. — Е, добре де, може.

Гастли хвана ръката му в ключ, от който да не може да се измъкне, без да се раздели с лакътя и рамото си.

— Защо просто не закопчахте и мен?

— Защото миналата година ни каза, че белезниците не те удържат — каза Танит.

— Така ли съм казал? Излъгал съм. Белезниците ми отнемат всичките сили, честно.

— Гласът ти ме дразни — намеси се Гастли.

Танит и Скълдъгъри се срещнаха с Галоу и Роуз в средата на моста.

— Къде е господарят ти, Галоу? Наблюдава всичко, нали — рече Скълдъгъри.

— Наоколо е — усмихна се Галоу. Роуз му прошепна нещо. — А, да, къде е тексаският ни приятел?

— Пазим го до края на размяната.

— Мъдро, предполагам. Никой не иска да почнем да се премятаме едни други, нали?

Танит и Скълдъгъри се върнаха при останалите.

Флетчър вече не се стараеше да крие страха си.

— Имате план, нали? Нали?

— Да.

— Какъв?

— Спасяваме света и се прибираме.

Дъждът леко трополеше по покрива.

— Ами… добре тогава… Танит, искаш ли като приключим, да излезем на по кафе? Ако ме опознаеш, ще ме харесаш. Наистина. Познавам се от години и се обичам.

— Може би — усмихна се тя.

— Наистина?

— Не.

Той се позасмя и излезе. Не след дълго балонът го скри. Танит и останалите го последваха малко след това. Гилд също вървеше, от противоположната страна, към тях.

— Какво планират? — Скълдъгъри попита Сангуайн.

— Нищо.

— Гастли, счупи ръката му.

— Гастли, не ми чупи ръката — веднага рече Сангуайн.

— Направи го — повтори Скълдъгъри.

— Има бомба!

— Къде?

— В палтото на Гилд. Той не знае. Ще убие всички вас и целия мен, така че го спрете да не се доближава твърде много.

Скълдъгъри извади пистолета си и стреля в крака на Гилд. Покосен, той падна и закрещя.

— Ненормален ли си?! — хвана го за ръката Танит. — Какво правиш?

— Преча му да се доближи.

В другия край нещо се раздвижи. Тримата Некроманти дебнеха групичката на Галоу. Атакуваха.

Галоу се усети пръв и стреля по жената некромант, но тя абсорбира куршумите и замахна с наметалото си, което се удължи и се изстреля към врага й като гилотина. Той едва се отдръпна навреме. Роуз атакува Соломон Рийт, но той запрати игли от мрак през бастуна си. Една от тях премина право през крака й и тя падна с викове. Третият Некромант стреля със старинния си пистолет в гърдите на Крав, който панически задращи по себе си, за да откопчи разпростиращите се по тялото му сенки.

— Май е време — отбеляза Сангуайн и хвърли нещо, което бе държал в ръка досега. То просветна в ослепително бяло и Сангуайн се засмя. Всички, освен него имаха очи.

Е, не всички.

Танит чу как смехът на американеца рязко спира и нещо тупва на земята. Когато светът пред очите й доби някакви, ако и смътни, форми, тя изскочи от помещението и огледа ситуацията. Некромантите още си вършеха работата, а Скълдъгъри тичаше по моста и отхвърли назад с въздушна струя някого, който можеше да е само Крав. Добрите печелеха.

И тогава се разкри финалната част от плана на Бату.

Нещо се извиси от водата под моста и Морската старица сграбчи Флетчър, който бе коленичил до Гилд. Танит успя само да зърне ужаса по лицето на момчето, преди той да се скрие във водата. Галоу привика всичките си хора и битката свърши неочаквано, както и бе започнала.

Гастли се показа зад Танит и каза:

— Сангуайн го няма.

Под дъжда черепът на Скълдъгъри бе наклонен под ъгъл, който Танит не бе виждала. Може би бе победен. Той вдигна глава.

— Добре. Очертава ни се битка.