Скълдъгъри блъскаше по вратата.
— Валкирия? Отвори вратата.
— Не съм твоя — отвърна момичето на призрака. — И сега трябва да си вървя.
— Никога няма да си тръгнеш.
Тя го заобиколи, влезе в хола и се насочи към един от прозорците. Той обаче, както и всички останали, се стопи в стената.
— Не можеш да ме държиш тук! — изкрещя Валкирия.
— Мога, разбира се. Ти си жива. Дишаш. Тази къща не е виждала живо, дишащо създание от векове.
— Тази къща не съществува! Ти не съществуваш! Ти си дух!
Валкирия щракна с пръсти, призова огън.
— Не можеш да ме нараниш.
Тя приближи тялото на Майър и се надвеси над него с огнено кълбо в ръка.
— Ако не ме пуснеш, ще изгоря тялото ти.
— Ще останеш ли тук с мен? — попита призракът. — Ще ми правиш ли компания? Ще ми разкажеш ли за света на повърхността? Ще бъдеш ли моята кралица на мрака?
— Ще те изгоря!
Майър се усмихна и трупът вдигна ръка и я сграбчи за китката. Валкирия извика от изненада и загуби пламъка. Тялото се изправи и я притисна към стената. Тя го удари с юмрук и половината лице хлътна навътре. Валкирия отдръпна ръка отвратена. Парчета лице висяха от кокалчетата на ръката й.
— Усещам живота ти — нареждаше Майър. — Изпълва ме и мен. Заедно ще властваме над студените и празни пространства.
Валкирия се помъчи да запази самообладание.
— Не искам. Жива съм и искам да се върна, където ми е мястото.
Главата и тялото на призрака се замъглиха.
— Светлината те наранява. Слънцето те изгаря. Станеш ли моя кралица, няма да се тревожиш за тези неща.
Тя се откъсна от разложеното тяло и мина на бегом през призрака. Трупът се завъртя и се повлече след нея.
Валкирия заизкачва стълбището, като взимаше по две стъпала наведнъж. Тялото постави една тромава ръка на перилата и също тръгна нагоре. Момичето стигна до платформата на втория етаж. Призракът вече я чакаше там.
— Няма къде да избягаш — каза той. — Аз съм властелин на тази къща и ще те пазя. Ти си мой гост.
Кабинетът на Гордън бе заключен. Шутовете не вършеха работа. Призракът все така се усмихваше вяло.
Валкирия замери тялото на Майър с огнено кълбо. В опитите да угаси пламъците, избухнали в гърдите му, то се препъна и падна през перилата. Призракът изсъска и се принуди да отклони вниманието си от Валкирия. В този миг момичето успя да отвори вратата към кабинета. Още с влизането тя измести въздуха и счупи прозореца.
— Не искаш да си ми враг — процеди Майър.
Валкирия се хвърли напред, но прозорецът се премести на тавана и върху нея заваля дъжд от строшени стъкла. Тапетът се смени, превърна се в хиляди лица, всичките — това на Майър. Сега той я гледаше с хиляди очи и говореше с хиляда гласове.
— Враговете ми страдат. Враговете ми кървят. Крещят, молят се и плачат.
Прозорецът се плъзна от тавана през една стена до пода и се озова под краката на Валкирия. Тя пропадна, но успя да се хване за ръба му. Тялото на Майър подскачаше под нея от кухнята, опитвайки се да хване висящите й крака.
Тя изрита ръцете му и се издърпа. Стаята се менеше като в кошмар на шизофреник. Цветът на стените се менеше постоянно, а самите те сякаш дишаха. Прозорецът се сви до размерите на око. От дъските цъфтяха килими и вехнеха за секунди. Анатем Майър се гневеше и губеше контрол над къщата си.
От сляпата стена, водеща до скритата стая в къщата на Гордън, порасна врата и Валкирия изтича през нея. Коридорът бе тъмен и твърде дълъг.
— Ти си враг! — пищеше Майър. — Ти не си кралицата ми! Ти си враг!
Тя зави, без да знае накъде върви, и се озова в добре осветена стая. Голямата маса в средата й бе подготвена като за пир. Светеха свещи, а вино блещукаше в бокали. Нямаше прозорци и врати.
Част от пода се превърна в стъпала, водещи надолу. Трупът на Майър се качваше по тях и Валкирия се заотдръпва. Призракът придоби форма пред нея.
— Опитах се да съм любезен! — изръмжа той. — Радвах се да ви видя. Бях щастлив, че сте тук.
— Не трябва да го правиш, Анатем.
— Но ти ме отхвърли! Мен!
Банкетът се разложи върху масата и се превърна в помия, която се разтече от покривката. Свещите се стопиха, но още горяха. Килимът се разпростря върху стълбището и то изчезна.
Валкирия трябваше някак да се измъкне. Врата, прозорец, каквото и да било — само да вбеси Майър достатъчно, за да направи изход по погрешка.
— Ще съм ти кралица — внезапно рече тя.
— Не съм глупак — изсъска призракът.
— Ще остана с теб и ще бъда твоя кралица. Това искаш, нали?
— Пазариш се. — Тялото напредваше. — Страхуваш се. Лъжеш, защото се боиш да се изправиш лице в лице със смъртта.
Валкирия измести въздуха. Трупът падна по гръб и тромаво се изправи отново.
— Последните ти мигове ще са запомнящи се. — Призракът се понесе настрани и изчезна в разпадащото се тяло. Главата се раздвижи, липсващите очи сякаш я гледаха.
— Много време мина. — Майър звучеше като шкурка. — Много отдавна не съм проливал кръвта на жив човек.
Преди Валкирия да се усети, той вече я бе грабнал и я притискаше към масата. Тя го удари с коляно в ребрата, но той не усещаше нищо. Когато обаче той посегна за втори удар, тя се изтърколи на земята.
Едва успя да стане преди масата да се разпадне и той да премине през нея, за да се добере до Валкирия. Тя хвърли огнено кълбо, което експлодира в ръката му, а после тя запрати въздушна струя и го избута назад.
Стените също се разпадаха, а подът се гънеше. Цялата стая запропада.
— Аз съм Анатем Майър, господарят на реалността.
— Губиш контрол.
— Аз съм господар на реалността — гневно настоя той, — а ти си глупачка, че ми се противопоставяш.
— Ти си луд.
— Млък!
Килимът се превърна в локва, която потече нагоре по него, покривайки го с дрехи и кожа.
— Отново съм цял! — извика той, когато новото му лице се оформи докрай.
Стаята изведнъж изчезна изпод Валкирия. Тя падна и се претърколи. Стаята на втория етаж се бе смесила с хола. Докато всяко от двете помещения се опитваше да върне първоначалния си вид, в една от стените се разкри прозорец.
Скълдъгъри стреля през него, право в Майер, който изрева от ярост. Валкирия изскочи през него със спринт, партньорът й я хвана и двамата се затичаха към изхода на пещерата.
Зад тях всички прозорци на къщата се скриха, а входната врата се разшири и доби формата на уста. Майър стоеше в устата, но не смееше да прекоси прага.
— Ще те намеря! — крещеше той. — Ще те намеря, момиче!
Макар да знаеше, че той не може да ги последва, Валкирия не спря да тича.