Безликите

34. Битката

Още отдалеч се виждаше, че битката е започнала. Г-н Блис скочи още в движение, когато наближиха, а Скълдъгъри и Валкирия се измъкнаха, веднага щом спряха и се упътиха към къщата на Пади.

Гастли се боричкаше със Сангуайн и двамата ту потъваха в земята, ту се показваха отново. Мърдър Роуз обстрелваше Танит с картечница. Галоу, надвесен над окования Флетчър, точно на мястото на портала, също започна да стреля по Скълдъгъри и Валкирия. Те се принудиха да се скрият в къщата на Пади. Него го нямаше.

Стрелбата утихна и Валкирия погледна през прозореца набързо. Галоу нареждаше нещо на Флетчър и същевременно напяваше странна мелодия. Флетчър стоеше в средата на очертан с тебешир кръг, а Крав пусна в краката му тялото на Гротескния. Флетчър се принуди да го докосне и от ръцете му се разнесе сияние.

— Трябва да попречим на Флетчър да довърши… — опита се да каже Скълдъгъри, но бе прекъснат от поредния залп куршуми. — Бягай!

Роуз се засили и хвърли нещо по тях. Граната.

Едва успяха да излязат преди тя да избухне зад тях. Светът се разтресе.

— Добре ли си? — питаше Скълдъгъри.

— Да. — Отпървом Валкирия си помисли, че е от шока, но след това осъзна, че земята продължава да се тресе от само себе си. Погледна през останките на къщата на Пади. В далечината, с типичната си тежка походка, пристъпваха Кухи хора. Стотици.

— Абсурд. Не може да бъде.

Скълдъгъри я дърпаше за ръката към една от бараките, откъдето Пади им правеше знаци, докато презареждаше пушката си. Изстрелите му им дадоха малко почивка между огнестрелните атаки на Роуз.

— Серпин имаше хиляди от тези създания. Явно Бату е успял да ги намери отнякъде.

Подминаха колата, като Скълдъгъри се пресегна и взе плика със Скиптъра, както и още един. Стигнаха до Пади и се скриха зад него. Скълдъгъри подаде втория плик на момичето и тя видя, че в него има ново палто за нея. Тя го навлече набързо.

— Добре ти стои — отбеляза Пади с усмивка.

Междувременно иззад Кухите хора се вдигна мрак. Некромантите идваха на помощ и явно се бяха били със зловонните създания с хартиена кожа и юмруци от камък през целия си път дотук. По покрива на бараката изтрополиха бързи стъпки и на земята пред тях скочиха десетина Секачи.

— Тези от нашите ли са? — попита Пади.

— О, да — усмихна се Валкирия.

Около тебеширения кръг, където Флетчър стоеше, започнаха да се вихрят ветрове, които се сгъстиха и добиха формата на цилиндър и цвета на кръв.

Скълдъгъри пусна Скиптъра на една маса в средата на помещението и се завтече натам.

Секачите вече бяха сред Кухите хора и косите им запяха. Рийт и другите двама се появиха. Той размахваше бастуна си като диригент и запращаше вълна след вълна мрак към създанията. Междувременно Танит си разменяше зрелищни удари с Роуз, която бе захвърлила автомата си. Бе очевидно обаче, че Роуз си играеше с нея. Няколко бързи движения и по кожата на Танит се появиха дълги резки.

Валкирия понечи да се притече на помощ на Танит, но стената до тях експлодира и през нея излетя Грюсъм Крав. През дупката пристъпи Блис.

— Опитал си да убиеш сестра ми? Само тя ми е останала! — изрева Блис, така че скорошната експлозия се стори на Валкирия като измъркване. Крав се изправи и опита да удари Блис, но той хвана юмрука му и го стисна. Костите на дланта на Крав изхрущяха и той изкрещя. Блис го хвърли и разби отсрещната стена с него, след което излезе през новата дупка.

Танит бе ранена и изнемогваше. Движенията на Мърдър Роуз бяха тъй бързи, че окото не можеше да ги следи. Поредният удар с ножовете й прати Танит на колене. Точно преди последния миг, нещо бяло сякаш просто се появи между убийцата и Танит. Белият секач блокира Роуз и й отвърна с косата си. Секачът замахваше с невъобразима скорост и настъпваше с равномерни крачки, абсолютно невъзмутим. Валкирия отиде да помогне на Танит, която бе почти в безсъзнание. С мъка успя да я върне в бараката, където жената падна напълно изнемощяла.

Изведнъж земята се отвори и от нея изскочи Сангуайн. Пади, вече без патрони, го нападна с пушката, но Сангуайн просто го изблъска.

— Грозният отиде да помага на детектива — ухили се той. — Глупаво, глупаво. Всички толкова искат да умрат, че почти не е забавно вече.

Той скочи към нея, но Валкирия грабна меча на Танит и го завъртя в широка арка. Острието отвори корема на Сангуайн.

— Какво…? Какво по дяволите направи?

Земята го погълна рязко.

Внезапно от цилиндъра ураган — от портата — нещо излетя и мислите й спряха. Всичко като че ли спря. Валкирия забрави имената на предметите около нея.

Към нея, през проснати на земята хора от хартия, други хора в черно и червено, си проправяше път скелет.

— Валкирия.

Коя?

— Валкирия Каин. Валкирия Каин! Опомни се, Вал. Трябва ни Скиптъра.

Някъде навън едно момче се измъкна от тебеширения кръг, над който ветровете бяха спрели и висеше златист обръч. Флетчър Рен. Гонеше го мъж. Джарън Галоу. Рен се телепортираше на няколко метра, винаги щом Галоу посегнеше към него. Обръчът, без да има кой да го поддържа, бързо се затвори.

— Няколко влязоха — каза Скълдъгъри. — Валкирия, трябва ни Скиптъра!

Някъде иззад една от бараките се появи Грюсъм Крав, преследван от… нещо. Нямаше собствена форма — невъзможна меняща се абстракция от невъзможни менящи се ъгли. Валкирия отмести поглед незабавно, но образът остана в главата й. Изведнъж Крав изпищя неестествено високо, а създанието го настигна. Той спря на място, млъкна. Косата му опада като слама, подхваната от ураган. Последваха я чертите на лицето му, ушите, носа. Пред тях стоеше Безлик.

Блис се появи отнякъде и скочи към тялото, което някога бе Крав. То вдигна ръка. Блис спря насред въздуха, а Безликият сви юмрука на ръката си и някаква невъобразима сила смаза Блис до пълна неузнаваемост.

Стефани повърна.

Скълдъгъри повдигна лицето й.

— Скиптъра. Сега!

И се затича към Безликия.