Безликите

35. Божествена смърт

— Вече са тук, нали? — попита я Пади, когато тя се обърна към него.

— Да.

— Сега ще ти взема магическата пръчка. Няма от какво да се тревожиш.

Той взе Скиптъра от масата, още увит в плика. Валкирия протегна ръка, за да го вземе, но нещо в очите му трепна и вместо това той издърпа назад. И я удари с него в челюстта. Танит, поосвестена, изруга и се пресегна за меча си, но Бату халоса ръката й със Скиптъра и след това я подхвана изотзад, увивайки ръка около врата й. Няколко секунди по-късно Танит отново бе в безсъзнание. Валкирия се мъчеше да се изправи.

— Ти.

Той само се усмихна леко.

— Бату.

— Браво.

— Но как…

— Добър въпрос. Магьосниците са толкова лесни. Всички до един споделяха тайните си с мен, защото съм просто смъртен. Всички от семейството ми бяха, затова можех да се движа в магьоснически кръгове. Не и аз. Нямах искрата. Сега обаче ще получа пожар.

— Не можеш просто да получиш магия — поклати глава Валкирия, но не бе убедена в думите си. Сети се. — Ще им бъдеш приносител.

— Умно момиче.

— Но те ще те изпепелят!

— Няма. Ще издържа, ще запазя част от себе си. Та аз съм смъртен и успях да сторя всичко това! Имам воля от стомана. Вярвам.

— Другите. Крав. Роуз. Галоу. И те ще са просто съдове.

— А ти ще си мъртва. Собственикът на Скиптъра на Древните.

Той пристъпи към нея и пак понечи да замахне, за да довърши работата. Със сетни сили момичето скочи към него и долепи пламнала длан към гърдите му.

— На ти искра!

Той изрева и изтича през дупката в стената. Валкирия стана, пое си дълбоко въздух. И тръгна след него.

Всичко се бе превърнало във водовъртеж от лудост. Валкирия тичаше към един малък лес, тичаше през останки от Кухи хора и — по-ужасяващо — трупове на Секачи, смазани подобно на Блис от ужасяващата сила на Безликия Крав. На ръба на горичката се спря, няколко метра от Джарън Галоу и сърцето й почти скочи в устата.

Той сякаш не я виждаше. Бе завързал лявата си ръка с колана си и тя висеше отпуснато до тялото му, а на предмишницата му светеше татуиран символ. В другата си ръка стискаше косата на Секач. Странното налягане в тъпанчетата й и подсказваше, че наблизо има още един Безлик в търсене на тяло. Разбра какво планира Галоу и мислено му благодари, макар да й бе враг. Отново тръгна към горичката и подмина мъжа. Нещо тупна на земята и решителният му вик се превърна в писък.

След няколко минути тя се озова на малка полянка, а в средата й Мърдър Роуз стискаше Бату за ръката и крещеше:

— Какво става!? Защо символите не ни пазят?!

Бату само се усмихна в отговор, а очите му се фиксираха в нещо, което бе отредено само за очи на смъртен.

— Идва. А символите никога не е трябвало да ни пазят.

Няколко неща се случиха едновременно.

Докато Роуз минаваше през отвратителната си трансформация от редицата дървета от другата страна на поляната, изригна бяла светлина, след нея пристъпи Чайна. И по нейните ръце светеха мистични знаци, но Валкирия знаеше, че те са изворът на силата й. Лъчът не стори нищо на Безликата Роуз, но ударната вълна помете Бату и Скиптъра излетя от ръката му. Преди той да се опомни, Валкирия стигна до него, грабна го и се претърколи. Чайна понечи да помогне на Бату да се изправи, без да знае кой е, но той се отскубна от нея и се скри в гората в търсене на личния си бог.

Валкирия тъкмо отваряше уста, за да каже на Чайна да тръгне след него, когато Безликата Роуз се раздвижи. Момичето изтърва Скиптъра, падна на колене и отново сключи ръце около него. Насочи го към чудовището и от кристала изригна черна светлина и удари Безликата в гърдите. Макар да нямаше лице, съществото изпищя неистово и опита да избяга, но Скиптъра на Древните не пропускаше. Вторият изстрел я завари в гръб и тялото й се пръсна на прах преди божеството в него да успее да се отдели от него.

Дотича Скълдъгъри.

— Какво става? Какъв беше този писък? Добре ли си?

Валкирия не можеше да свали ръце и Скиптъра още сочеше към купчинката прах. Само промълви:

— Пади. Пади е Бату.

Чайна издаде звук на объркване, но Скълдъгъри се умълча и стисна юмрук. На лицето на Валкирия се изписа нехарактерна за възрастта й ярост и решителност.

— Имаме Скиптъра. Можем да ги спрем.

Нещо прошумя в гъсталака.

От дърветата се появи Гастли. Преди да успее да каже каквото и да било обаче, от срещуположния край на поляната излезе жената-некромант. Тя се опитваше да прободе с наметалото си острие Безликия с тялото на Крав, който я гонеше, но подобно на енергиите на Чайна, нямаше никакъв ефект. Създанието, от своя страна, бе събрало сили за още една проява на кошмарното си умение и само с движение на ръката обърна жената отвътре навън. После изблъска всички останали. Гастли закачи Валкирия с падането си и момичето отново изпусна Скиптъра. Миг преди Безликия да я докопа, около кръста й се уви ръка и тя се озова до бараката, откъдето бе тръгнала.

— Флетчър!

— Че кой друг — ухили се момчето.

— Трябва да се върнем. Не можем да бягаме.

— Нямам такова намерение.

Отново се върнаха на поляната. Безликият бе на няколко метра от тях, обърна се и тръгна към Валкирия, сякаш надушваше Древната й кръв.

Момичето посегна отдалеч за Скиптъра и измести въздуха. Оръжието леко се потърколи към нея. Опита отново и този път Скиптъра полетя към нея, но Безликият го сграбчи преди тя да успее. Загубил за миг интерес към нея, той погледна предмета, който бе прогонил него и расата му от света и яростно го замачка. Металът започна да се превръща в топка и накрая и кристалът се строши и освободи заряда си. В гнева си, Безликият бе изпепелен.

Тримата на земята се поотупаха. Скълдъгъри рече победоносно.

— Докато се въргалях на земята, разбрах как ще се справим с последния. Флетчър, мислиш ли, че можеш пак да отвориш портала?

— Де да знам. Може би. Да, сигурно.

— Изпълваш ме с увереност.

— Скълдъгъри, знам, че реално погледнато нямаш мозък, но да не ти го е изпила кукувица? — обади се Гастли.

— Никак даже. Имаме шанс Безликите от другата страна да не ни забележат. Тези тук обърнаха внимание само на хората с онези татуировки на ръцете. Е, и на Валкирия. Но това е добре.

— Добре ли било? — сухо попита тя.

— Защото някой трябва да привлече вниманието на последния, да го примами към портала.

— А, номера с примамката. Колко хитро…

Когато откриха последния Безлик, той вече бе превзел изцяло тялото на Бату. С гръб към тях и наведена глава, той вдигна ръка и Гастли се понесе във въздуха. Вените му изпъкнаха зловещо, сякаш Безликият искаше до го удуши с тях.

— Хей! — викна момичето.

Безликият обърна глава, погледна я и застина. Гастли тупна на земята, а създанието тръгна към нея.

— Добре, сега е моментът да… — започна Скълдъгъри, но бе пометен назад, когато Безликият махна с ръка.

Валкирия нямаше нужда да й казват. Затича се право към гората, в посока към кръга от тебешир. Зад нея дърветата се изпаряваха, за да правят място на чудовището. Покрай нея профуча нещо и Белият секач атакува Безликия Бату. Нанесе два безпогрешни и мълниеносни удара, които биха разчленили всяко друго тяло. Но и косата на Секач бе безполезна срещу кожата на Безлик.

Валкирия се спъна в корен и падна.

Точно преди създанието да направи първата от последните десетина крачки, които ги деляха, въздухът потрепна току пред него и се измести точно под стъпващия крак. Безликият падна, а Скълдъгъри се появи и й помогна да се изправи. Двамата пристигнаха на мястото на портала, тъкмо когато Флетчър слагаше ръце на трупа на Гротескния. Жълтият обръч растеше отново.

— Къде е? — попита Чайна. Тя рисуваше нови символи в кръга.

Останала без дъх, Валкирия успя само да каже:

— Зад.

Скълдъгъри я избута от траекторията на спускащата се връз нея сянка. Безликият Бату се приземи.

— Някой да му отвлече вниманието! — викна Чайна и тогава се появи Соломон Рийт върху вълна от мрак и я запрати към чудовището. Тя се разби в него като в скала и го избута назад.

Гравитационното привличане от портала растеше, Валкирия започна да усеща как се подхлъзва към него с всяка крачка. Скълдъгъри се присъедини към Рийт.

Валкирия опита да препъне Безликия, както го бе направил партньорът й, но не успя. Внезапно Некромантът изкрещя и кракът му се изви от само себе си, строши се като суха съчка. Безликият грабна Скълдъгъри за ребрата и го вдигна.

— Валкирия! Използвай го! — рече Рийт и й подхвърли бастуна си.

— Не знам как!

— Просто го използвай, да му се не види.

Тя завъртя бастуна като че набираше захарен памук на него и след това рязко го насочи към Безликия. Отново никакъв ефект, освен че създанието пусна Скълдъгъри и се насочи към нея. Тя опита да стреля отново, но то взе бастуна и го счупи с гневен жест. Рязкото освобождаване на силата му се превърна в експлозия от мрак, която отхвърли и двамата назад.

Валкирия падна в ръцете на Гастли, а Безликият падна току пред портала. Почти бе вътре. Почти.

— Някой да го удари! Някой да го удари!

Чайна и Гастли едновременно понечиха да сторят нещо, но гръдният кош на някогашния Бату се пръсна и от там изскочиха пипала и се увиха около близките дървета. Безликият, с цената на живота на тялото си, се опитваше да се спаси. Скълдъгъри застана в нужната поза, концентрира се и измести въздуха с огромна сила. Безликият се скри от другата страна на портала, с все дърветата.

— Гротескния! Веднага! — рече Скълдъгъри. Флетчър и Гастли подхванаха трупа и с усилие го избутаха извън кръга. Когато прекоси тебеширената граница, торсът се разпадна. Обръчът взе да се затваря.

И тогава едно пипало изскочи оттам и се уви около Скълдъгъри.

— Не! — изпищя Валкирия.

Скълдъгъри посегна към нея инстинктивно, но преди тя да го достигне, бе издърпан заедно с пипалото.

Порталът се затвори.

— Отвори го! — изкрещя тя на Флетчър.

— Не мога. Няма го Гротескния.

— Направете нещо! — Момичето задърпа Чайна за ръката, но тя само гледаше с празен поглед към кръга.

— Няма го, Вал — глухо рече Гастли.

Скълдъгъри би измислил нещо, каза си тя наум.

И тогава падна на колене и се разрида в настъпилата тишина.