Брак за една година

Глава 13

Берик Касъл се пукаше по шевовете от тълпите шотландски благородници, които се изсипаха с претенции за земите си. Градът пък се наводни от богати мъже и жени, крадци, скитници и проститутки.

Едуард Плантагенет пристигна в Берик, за да си отдъхне за няколко дни, оставяйки армиите да настъпват. Джон де Уорън го придружаваше.

Линкс и стрелците му не бързаха — двеста мили път с волски коли не бе никак лесна работа. Фиц-Уорън се предвижваше много по-бързо с леката си кавалерия. Той пристигна навреме в Берик Касъл и дори си осигури стаи в замъка. Надяваше се, че Джори де Уорън също ще се появи. Тогава можеше да й предложи стая до своята.

Желанието му към Джори бе нараснало след сбиването с брат й. Вече категорично възнамеряваше да я вкара в леглото си. Красивата му братовчедка бе една малка изкусителна кучка, която сама си го просеше, и той смяташе да й го даде. Излегна се на леглото в стаята си и си я представи пъшкаща под него. Устните му се изкривиха в злобна гримаса.

Когато Джори пристигна в Берик Касъл, първата й работа бе да открие Едуард де Бърг, графа на Ълстър. Въпреки че Елизабет обожаваше могъщия си баща, тя все още бе твърде млада и се боеше от неодобрението му.

— Елизабет, скъпа, престани да трепериш. Ще направя всичко възможно, за да не се излее гневът му върху теб.

— Ти не го познаваш — с отпаднал глас отвърна момичето.

— Той е мъж и това е всичко, което трябва да знам — увери я Джори и дяволито й смигна.

Алис Болтън ги бе последвала във вътрешността на замъка, надявайки се, че скоро ще се отърват от четиринадесетгодишната досадница.

Обиграното око на Джори зърна един мъж с герба на Ълстър на ръкава си. Той ги упъти към стаите на де Бърг.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — прогърмя гласът му, когато видя тъмната глава на дъщеря си.

— Тя дойде с мен, милорд — отвърна Джори, остани качулката й да падне и се поклони дълбоко, така че да разкрие пълната красота на пищните си гърди пред мъжа, който управляваше половин Ирландия. После протегна ръка. Бърг галантно й помогна да се изправи и целуна върха на пръстите й.

— Лейди Марджори, с вас ли е лейди Брус?

— Милорд, съпругът й не е добре и тя го отведе в Англия, където климатът е по-мек. Настоя Елизабет да я придружи, но аз виждах, че и без това има достатъчно тревоги на главата си, така че реших да взема под свое крило прекрасната ви дъщеря.

Де Бърг си спомни, че Джори е вдовица.

— Благодаря ви, мадам, много любезно от ваша страна.

— Съвсем не, милорд. Елизабет е чудесна! — Тя видя, че той се чуди какво ще прави с детето и побърза да предложи: — Аз съм щастлива да й бъда компаньонка тук в Берик.

— Още веднъж ви благодаря. За щастие разполагам с удобни стаи, където и двете ще можете да се настаните.

Джори знаеше, че това означава, че оръженосците и слугите на графа ще бъдат изхвърлени, но го прие като нещо естествено. Погледна въпросително към Алис. Тя самодоволно рече:

— Не се тревожи за мен, аз ще се настаня в стаята на Линкс.

— Разбира се. Нека да отидем да поздравим моя достоен брат.

След дълго и уморително търсене, Алис Болтън стигна до вбесяващото заключение, че Линкс де Уорън не е в Берик. Искаше да зашлеви Джори през лицето, задето я влачи по целия този път. Бе принудена да изтърпи блъсканицата и зяпането на тези отвратителни шотландци, чиито завален говор така дразнеше ушите й. Сега с цялото си сърце желаеше да бе придружила лейди Брус в Лондон. Някакъв недодялан простак бе вперил похотлив поглед в нея. Беше с меча кожа. Миризмата я задушаваше. Лукавите пламъчета в очите на Джори още повече усилваха гнева й.

— Той ще си плати за това! — процеди Алис.

— Здравей, братовчедке, не очаквах да те срещна тук — провлечено рече Фиц-Уорън, докато очите му поглъщаха белите заоблени гърди на Джори.

Тя присви очи.

— Здравей, Роджър, имаш ли представа къде може да е Линкс? — намеси се Алис.

— Аз не съм му пазач. Да не би да разчитахте да ви запази стаи? Вече би трябвало да знаете, че за него на първо място са хората му. — Погледът му отново се върна към Джори. — С една усмивка можеш да се настаниш в стая до моята.

— Цената е твърде висока — сладко му се усмихна тя. Графът на Ълстър вече ми предложи своето гостоприемство, но моята приятелка отчаяно се нуждае от стая. Усмихни се на този мъж, Алисия.

Докато Марджори де Уорън се отдалечаваше, Алис рече:

— Не мога да разбера какво й става — в един миг се усмихва, а в следващия езикът й реже като бръснач.

— Аз пък много добре разбирам. Нуждае се от истински мъж в леглото си. — Роджър се взираше след нея. Мразеше я и я желаеше. Мразеше и себе си за слабостта си.

— Никога не бих се сетила за това — изкиска се Алис. Вдовството сигурно е доста голямо изпитание.

Внезапно на Фиц-Уорън му хрумна нещо. Любовницата на де Уорън сигурно също е изгладняла за мъж. Щеше да му достави голямо удоволствие да обладае проститутката на братовчед си.

Наблюдателното око на Алис не пропусна похотливия поглед на Фиц-Уорън. Фактът, че бе братовчед на Линкс, щеше да направи отмъщението й още по-сладко.

Когато Джори се върна в покоите на граф Ълстър, го завари да разговаря с Робърт Брус. Младата Елизабет ги слушаше като омагьосана.

— Лейди Марджори, познавате ли се с Брус? — попита Ълстър.

В библейския смисъл, многозначително си помисли Джори, но в същото време хладно се усмихна.

— Да, милорд, той е приятел на брат ми. Тук ли е Линкс? — запита Брус.

— Страхувам се, че още не е пристигнал.

— Когато дойде, може да ме намери в източната кула — спокойно заяви той.

— Ще запомня, милорд — обеща Джори. — Моля да ме извините, господа, трябва да намеря багажа ни, преди някои алчни негодници да го отмъкнат.

Елизабет неохотно излезе с нея.

— Искаше ми се да помолиш Робърт Брус да вечеря с нас — замечтано въздъхна тя. — Мъжете не могат да ти устоят, Джори. Ти накара дори баща ми да яде от ръката ти.

— В такъв случай, надявам се, че си водиш бележки — подразни я младата жена.

— О, да — съвсем искрено отвърна Елизабет де Бърг.

Минаваше полунощ, когато Джори напусна леглото си и се промъкна в източната кула, маскирана като паж. Очите на Робърт светнаха развеселено. Завъртя я. Огледа я отвсякъде.

— Кълна се във всички светии, от теб става хубав момък, но дори и слепец няма да бъде заблуден.

— И защо не, ако смея да попитам?

Той я привлече към себе си и погали гърдите й.

— Защото момчетата нямат такива красиви гърди. — Ръцете му се плъзнаха надолу. — Нито пък такова заоблено дупе.

Джори му поднесе устните си.

— Липсваше ми безумно, негоднико, макар че не биваше да си го признавам.

— И ти на мен, любов моя! — Смъкна шапката й и зарови устни в сребристите кичури.

— Робърт, мислех как бихме могли да прекараме известно време заедно. Защо не поканиш Линкс да посети великолепния ти замък в Локмабън?

— Подценяваш ума на брат си.

— Не, много добре знам, че не мога да го заблудя — въздъхна младата жена.

— Няма да ти се наложи да го правиш — засмя се Робърт. — Той ще моли да му дадат господството над Дъмфрис Касъл, който е на осем мили от Локмабън.

Очите на Джори се разшириха.

— Виждам изкусната ти ръка във всичко това. — Разшириха се още повече. — Не само това, но и усещам изкусната ти ръка, дяволе!

— Усети и това — съблазнително я подкани той. Тя се подчини.

— Мили Боже, досега никога не съм събличал мъж. Има нещо забранено и дяволски възбуждащо — подразни я той, докато смъкваше тесните й панталони.

Младата жена повдигна лице към него.

— Аз не знаех какво означава забраненото, докато ти не ме облада с пръсти. — Подразни го с език. — Честната игра изисква да имаш възможност да си го върнеш, Робърт. Сега аз ще те обладая с… устните си.

— Прави каквото искаш, любима — дрезгаво промълви той, вдигна я на ръце и я отнесе в леглото.

Джори го възседна.

— Тази нощ възнамерявам аз да те любя… поне първия път. — Достави й огромно удоволствие да свали дрехите от силното му и стегнато тяло. После устните й за почнаха горещото си пътуване надолу до крайната жела на цел.

В стаята на Фиц-Уорън Алис Болтън отпи от третата си чаша с червено вино. Вкусът й хареса. Напомни и оцета. Задръжките й паднаха. Позволи на Фиц-Уорън волността да се забавлява със слабото й тяло. За миг се почувства силна — Линкс не бе единственият член на семейство де Уорън, който я харесваше.

Обаче много скоро откри, че Роджър не е толкова добър любовник като Линкс. Дори някои от нещата, които я караше да прави, бяха доста унизителни. Удоволствието идваше единствено от съзнанието, че мами Линкс с братовчед му. Алис знаеше, че ще му прости това, че я бе довел на север, дори пренебрежението му, но никога не можеше да му прости безразличието.

На следващата сутрин Едуард Плантагенет седеше в голямата зала на Берик и приемаше земевладелци от Голуей до Кейтнес. Уилям Ормсби, съдия от английския върховен съд, седеше от дясната му страна, докато десетината писари записваха имената на онези, които бяха дошли да искат да се потвърдят официално владенията им и да дадат тържествена клетва за вярност на Едуард. Така той щеше да има пълното подчинение на още две хиляди мъже, в това число и на шотландското духовенство. Списъкът с имена бе изпълнил тридесет и пет пергамента, а надменните английски благородници възнамеряваха да го удвоят.

Докато крал Едуард изпълняваше кралските си задължения с огромно задоволство, Линкс де Уорън и оръженосецът му Томас си проправяха път към замъка. Линкс не можеше да повярва, че такива тълпи се бяха изсипали в Берик. Дори надгробните плочи служеха като легла. Затова нямаше друг избор, освен да заповяда на хората си да разпънат палатките в ливадите пред града.

Джон де Уорън зърна светлокестенявата грива на Линкс да се извисява над множеството в голямата зала и в следващия миг двамата мъже топло се прегърнаха, радостни да видят, че не са ранени в последните битки. Линкс усети, че Джон едва се сдържа да му съобщи новините.

— Имам основание да смятам, че Едуард възнамерява да ме посочи за губернатор на Шотландия!

— Поздравления, Джон! Аз пък искам властта над Дъмфрис и се радвам, че ще можеш ти да ми я дадеш.

— Не искаш ли да отидеш във Франция с Едуард?

— Не. Сключих временен брак с дъщерята на управителя на Дъмфрис. Ако тя забременее в срок от една година, аз ще се оженя за нея.

— Би трябвало да те поздравя. Но Линкс, сигурно знаеш, че ти би могъл да си вземеш, която лейди си пожелаеш?

— За мен само детето има значение, Джон, не съпругата. А Джейн Лесли произлиза от многодетно семейство.

— А — разбиращо кимна чичо му, — значи с това те е привлякла?

— Като гледам тези тълпи наоколо, сигурно ще останем тук поне месец. Когато се върна в Берик, половината от годината ми ще си е отишла.

Джон се засмя и потупа племенника си по гърба.

— В такъв случай ще трябва да удвоиш усилията си, за да наваксаш изгубеното време.

Приближи Томас. Челото му бе смръщено.

— Няма никакво място за палатката ви, милорд. Дори дървениците са изгонени от леглата си.

— Разпъни я при останалите.

— О, още не съм се отказал, милорд. — Томас измъкна два зара от кесията си. — Никога не подценявайте късмета на ирландците.

— Май не е зле да се отправим към трапезарията, защото в противен случай може да останем и без вечеря — предложи Линкс.

На влизане в препълнената зала Линкс де Уорън се сблъска с Алис Болтън. Той невярващо се втренчи в нея.

— Как смеете да идвате в Берик без мое позволение, мадам?

— Милорд… Линкс… Лейди Брус се върна в Англия. Или предпочиташ да бях заминала с нея? — дяволито попита тя.

Линкс внезапно осъзна, че това би му доставило голямо удоволствие, после мислено се прокле за страхливостта си. Знаеше, че вече му бе омръзнала, ала тя все пак му бе отдала две години от живота си и заслужаваше да получи нещо по-добро.

Фиц-Уорън се приближи до Джон де Уорън.

— Каква блъсканица! Всички тук са с любовниците си.

Лицето на Алисия пламна, а Линкс дари Фиц-Уорън с такъв кръвнишки поглед, че той отстъпи назад.

— Извини ни — рязко рече де Уорън и отведе Алис настрани. — Не би трябвало да си тук. Тези хора са свикани по много важни държавни дела. Ти трябваше да изчакаш, докато те повикам.

— Идеята беше на Джори! Тя настоя. Аз нямах избор.

Намръщеното лице на Линкс малко поомекна.

— Говорим за дявола — промърмори той, докато Джори и Елизабет де Бърг изплуваха от тълпата мъже.

Джори се повдигна на пръсти и го целуна.

— Не се гневи, Линкс. Тук в Берик се кове историята!

Брат й избухна в смях.

— Та ти не даваш и пукната пара за историята! Празненствата са това, на което не можеш да устоиш. Искаш да се перчиш с красотата си пред шотландските благородници и да танцуваш до зори. — Когато стане известно, че чичо й ще бъде кралски наместник в Шотландия, сигурно всички ще започнат да се надпреварват да я ухажват.

— Като говорим за шотландски благородници, Робърт Брус пита за теб. Той е в източната кула.

Линкс видя как Елизабет де Бърг се изчервява при споменаването на името на Брус. Тя бе още дете, а ето че главата й бе пълна с романтични глупости. Всички жени си приличат, цинично заключи Линкс.

Тъй като зарът му бе фалшив, Томас без никакви затруднения осигури стая за лорд де Уорън и скоро Линкс се наслаждаваше на удобствата й. Вече пета седмица Парламентът в Берик продължаваше работата си, но изглежда Алис Болтън бе научила урока си и чакаше Линкс да я повика. Изглежда обаче той не бързаше да се види с любовницата си.

Накрая, когато един ден остана насаме със сестра си, Линкс й каза, че е сключил временен брак.

— Най-после и ти си се влюбил! — развълнувано възкликна Джори.

— Велики Боже, разбира се, че не съм влюбен. Двамата с Джейн Лесли почти не се познаваме. Два дни след церемонията кралят ме призова да се върна в армията.

— Сигурно много я харесваш. Защо иначе ще вземеш в леглото си дъщерята на управителя?

— За да забременее от мен. Ако зачене, ще се оженя за нея.

— Явно има нещо в кръвта на де Уорън, което ни кара да пренебрегваме установените правила — небрежно заяви Джори.

— Какво, по дяволите, си направила пак? — строго попита Линкс.

— Аз ли? Ти ще си този, който ще предизвика всеобщо повдигане на вежди, женейки се за момиче от ниско съсловие!

— Когато казах на Робърт Брус и Джон, веждите им си останаха на местата, а колкото до останалите — и пет пари не давам за мнението им! Това си е моят живот.

— А кога ще кажеш на Алисия?

Мускулите на бузата му се стегнаха.

— Това няма нищо общо с нея. Тя е моя любовница, за Бога!

Марджори затвори очи и мислено се помоли. „Нека бъда там, когато Алис Болтън узнае!“

Измина целият септември и половината от октомври, когато и последното име бе вписано в списъка на шотландските благородници, дали клетва за вярност на краля. Бе време Едуард Плантагенет да избере този, който ще управлява Шотландия от негово име. В препълнената зала се шушукаше, че кралят е набелязал трима души за трите ключови поста. Джон де Уорън, граф на Съри, бил определен за губернатор, а Уилям Ормсби, върховен съдия от английския съд, за главен съдия в Шотландия.

Ала одобрителните гласове стихнаха, когато Едуард назова третото име. Той посочи Хю де Кресингам за ковчежник. И англичаните, и шотландците ненавиждаха това политическо парвеню, което мислеше само за собствените си интереси и вече се говореше, че е присвоило парите, отпуснати за възстановяването на Берик.

Тази вечер стаята на Джон де Уорън бе препълнена с искрени доброжелатели, както и с хора, които искаха да получат някаква облага. Сега, след като баща му бе избран за главен управител на Шотландия, Фиц-Уорън внезапно се оказа заобиколен от ласкатели, което разпали вродената му алчност и користолюбие. Фиц много бързо осъзна, че моментът да забогатее е дошъл. Мисълта за богатството го примамваше, но още по-привлекателна му бе мисълта за властта. Приглади веждата си върху полуспуснатия клепач на едното си око и се замисли какъв пост да си поиска.

Линкс де Уорън вдигна тост за чичо си Джон де Уорън като кралски наместник в Шотландия и за Робърт Брус като пълноправен господар на Анандейл.

— Господи, и игла да паднеше, щеше да се чуе, когато бе обявено името на Хю де Кресингам — рече Брус.

— Назначаването му за ковчежник бе голяма грешка. Едуард трябваше да посочи за вицекрал поне един от шотландските благородници. Помни ми думите, рано или късно ще си плати за този избор — предрече Линкс.

— Той мисли, че шотландците са победени, но колкото повече ги тъпче и демонстрира силата си, толкова по-силно събужда гнева и желанието им да се бият. — Робърт смигна, за да смекчи малко думите си. — Е, поне с мен е така.

— В името на Бога, спри с тези приказки за битки. Нека се радваме на мира!

— Сега е средата на октомври. Има още пет месеца до края на зимата. Обзалагам се, че шотландците няма да запазят мира толкова дълго!

— Приемам облога, но само защото повечето от шотландските благородници ще са извън страната. Едуард предложи свободата на някои от пленените при Дънбар, ако се присъединят към нас в похода срещу Франция.

— Аз съм щастлив, че Комин е затворен.

След като стаята се опразни и Брус се запъти към спалнята си в източната кула, Джон де Уорън остана да изпие една последна чаша с племенника си.

— Като губернатор на Шотландия, аз с радост ти давам господството над Дъмфрис, Линкс, но при едно условие. От само себе си се подразбира, че ще трябва да държиш под око нашия приятел Робърт и да ни уведомяваш за всичките му действия.