Брак за една година

Глава 23

Не само замъкът, но и цялото село Дъмфрис реши да отпразнува раждането на наследника на Линкс де Уорън. Щом на следващия ден новината плъпна, заля бъбривите улици на града и достигна францисканския манастир, разположен на северния бряг на река Нит, огромните камбани звъннаха и не спряха цели двадесет часа.

Един пратеник отлетя за Локмабън при Робърт Брус с молба да стане кръстник на Линкълн де Уорън Трети. Преди да настъпи вечерта, Робърт Найджъл, Александър и брат им Томас вече препускаха надолу през долината на Анандейл към Дъмфрис. Водеха със себе си и по един товарен кон със скъпи подаръци.

Джейн стана, сияеща от здраве и щастие. Чувстваше се лека като пух. Първо отказа да се отдели от бебето, но дамите настояха, че не може да го носи, докато не укрепне. Жените се надпреварваха да го държат на ръце и да му пеят приспивни песни.

Заради Джори и Елизабет, да не говорим за Моли и Маги, които почти не се отделяха от сина му, Линкс почти нямаше възможност да го погледне, камо ли да го вземе в ръце. Затова реши да отиде да потърси Джок Лесли и да го попита дали може да му препоръча някоя опитна бавачка.

— Предпочитам зряла жена, а не някое младо момиче.

— Мисля, че Грейс Мъри е най-добрият избор, милорд.

— Изпрати тази Грейс Мъри при мен!

Джок се изкашля. Лорд де Уорън винаги досега се бе отнасял честно към него, затова събра цялата си смелост и повдигна въпроса, който го измъчваше.

— Очаквам, че планирате сина ви да има братя и сестри, милорд?

— Сигурен съм, че няма да спра дотук — усмихна се Линкс.

— Когато сключихте временен брак с Джейн, имаше обещание за…

Думите увиснаха във въздуха. Пронизващият поглед на Линкс се срещна с този на управителя и не се отмести.

— Опитвам се да се оженя за дъщеря ти от деня, в който се завърнах преди три месеца и видях, че моето дете расте в утробата й. Кълна се в честта си, че не аз, а Джейн е тази, която протака сватбената церемония.

Джок се разтрепери от гняв.

— Много скоро ще й избия тези глупости от главата, милорд. Можете да изпратите да повикат свещеника.

— Не, Джок, не искам да я насилвам. Дадох й думата си, че тя ще реши кога да се оженим.

Джок погледна господаря си, сякаш си бе загубил ума.

— Извинете ме, милорд, но нима сте попаднали в капан и оставяте една жена да ви се налага?

— Тя не ми дава голям избор. Вече няколко пъти ми отказва.

— Набихте ли я?

За миг Линкс си представи нелепата картина: мъж над метър и осемдесет да бие едно крехко момиче, което тежи не повече от четиридесет и пет килограма.

— Разбира се, че не съм я бил.

— Тъкмо там ви е грешката! Твърдата ръка ви гарантира пълно подчинение, милорд. Не се съмнявайте в думите ми.

— Благодаря ти за съвета, Джок — сериозно отвърна Линкс. За пореден път бе поразен от мъжкото невежество. Един побой нямаше да гарантира пълно подчинение, а изневяра или чаша със силна отрова.

Линкс говори с Грейс Мъри и остана доволен от компетентните й отговори и спокойното и уверено държание. Определи я за бавачка на своя син и й каза, че е на работа от утре, тъй като започват тържествата. След това отиде в стаята на Джейн, за да й съобщи решението си, предчувствайки, че тя няма да остане доволна.

Джейн кърмеше бебето, Джори се суетеше около температурата на водата за банята му, а Елизабет де Бърг украсяваше люлката със сини и бели панделки.

Първото му намерение бе веднага да заповяда на жените да излязат, но после му хрумна друго.

— Дами, нуждая се от помощта ви. Братята Брус пристигнаха, а няма кой да ги посрещне. Ще бъдете ли така любезни? — Линкс видя как страните на Елизабет пламнаха и разбра, че примамката бе неустоима за нея. Не забеляза зеления пламък в очите на Джори, но остана благодарен, че тя последва Елизабет.

Залости вратата, за да не ги безпокоят нежелани посетители, и се върна при Джейн. Не можеше да откъсне поглед от омагьосващата картина на младата майка и малкото създание, засмукало зърното на гърдата й.

— Изморена ли си?

— Не, не, аз съм толкова щастлива, че нито за миг не съм почувствала умора.

Признанието й, че е уморена, би улеснило следващите му думи.

— Определих Грейс Мъри за бавачка на детето. Тя е опитна и способна жена и ще ти помага, когато имаш нужда.

Джейн пребледня и притисна сина си.

— Аз не се нуждая от ничия помощ. Желая сама да се грижа за него!

Линкс протегна ръка и отметна една лъскава къдрица от рамото й.

— Скъпа, ти може и да не искаш помощ, но аз знам, че се нуждаеш от нея. Малкото дяволче те държи будна по цяла нощ. Колко дълго си мислиш, че ще издържиш? Джейн, ти си майката. Ти ще казваш какво да се прави. Грейс просто ще изпълнява нарежданията ти. След като се грижиш за детето през деня, защо през нощта да не го поеме тя, за да можеш ти да си починеш?

— Но той се храни и през нощта!

— Тогава ще вземем кърмачка. За Бога, не можеш да го кърмиш денем и нощем!

Очите й засвяткаха предизвикателно:

— Мога и ще го направя!

Той я изгледа невярващо, но в същото време усети, че се изпълва с възхищение.

— Използваш тези проклети думи като боен вик. Лейди, нима не можете да отстъпвате понякога?

Двамата се взираха известно време един в друг, но този път Джейн не сведе поглед. После ъгълчетата на устните й леко се повдигнаха.

— Вие правите голям жест, лорд де Уорън. Опитвате се да се разберете с една жена, без да й се налагате. Съгласна съм Грейс Мъри да бъде бавачка, дори ще й позволя да спи при детето, но и денем, и нощем той ще суче от моите гърди! И от ничии други!

След като бе постигнал това, за което бе дошъл, Линкс Прие думите й с благодарност. В очите му лумнаха закачливи пламъчета, докато отмяташе червенозлатистите кичури от челото й.

— Този изблик на непокорство те прави още по-привлекателна. Нищо не обичам повече от предизвикателството.

Тя прокара върха на езика си по розовите си устни.

— Ти си мислеше, че безобидното котенце, с което се обвърза с временен брак, няма нокти?

Линкс почувства, че се възбужда, докато гледаше как се стрелка малкото й езиче. Синът му бе затворил доволно очи и зърното бе излязло от устицата му. Мъжествеността на Линкс започна да пулсира.

— Аз не съм безобидно котенце, аз съм майка на малко рисче. Мога не само да фуча и да дращя, но и да хапя!

Изгарящото желание плъзна по цялото му тяло. Слабините му бяха толкова напрегнати, че всеки миг щяха да се пръснат. За пръв път Линкс изпитваше толкова страстно желание към тази жена. Беше двойно по-желана, защото му бе забранена за следващите няколко дни.

С огромно усилие на волята се опита да потисне напиращата сласт. С мъка откъсна поглед от съблазнителната й гръд и пропъди чувствените мисли.

— Знам, че времето напредна, но би ли се съгласила на една късна вечеря с братята Брус. Ще им позволиш ли да зърнат нашия син за малко, преди да се оттеглиш?

Джейн сладко се усмихна и трапчинките се появиха.

— Нямам търпение да покажа на Робърт моето малко съкровище.

Линкс усети, че членът му отново се бунтува. Похотливите мисли се завърнаха. Охлади се чак когато тя му подаде спящия им син.

— Ще се върна веднага след като измия гърдите си и сменя роклята си.

Кръвта му отново кипна, представяйки си как върши всички тези неща.

— Ще те почакам и заедно ще слезем долу — пресипнало промълви той.

Джейн бе изненадана, че Линкс не побърза да отнесе сина й, за да го покаже на Робърт и братята му. Тя му бе дала възможност за това, но изглежда той предпочиташе да остане в стаята й.

Дали проявяваше обикновена любезност, или наистина най-после бе привлякла вниманието му? Ако бе така, трябваше да благодари единствено на Джори. Съветите й се оказаха безценни. „Мъжете не уважават кротките и покорни жени, не и истинските мъже. Те харесват решителните и дори малко разпуснатите.“

Припомни си още от наставленията на Джори: „Тогава трябва да се превърнеш в предизвикателство за него…“ Джейн се усмихна. Нима Линкс току-що не бе признал, че най-обича предизвикателството и че избликът й на непокорство я прави много привлекателна? Младата жена сведе дългите си ресници. Гласът му май бе станал дрезгав. Навярно от желание. „Мъжете искат това, което не могат да имат.“ Дали да не се опита да бъде и „малко разпусната“?

Предницата на роклята й се разтваряше и затваряше, за да кърми по-лесно. Нарочно я остави разтворена и изви ръце назад, за да се разкопчае. Престори си, че й е трудно и крадешком се усмихна, тъй като видя как Линкс оставя сина си в люлката и се насочва към нея. Остана е гръб, но знаеше, че тъй като е много по-висок, спокойно вижда полуголите й гърди.

Когато пръстите му докоснаха голата кожа на гърба й, Джейн пое дълбоко дъх, което не убягна на Линкс. Почувства се напълно възнаградена, когато той отметна косите й и прилепи устни до тила й. Дали бе от благодарност, или от желание? Младата жена реши да разбере.

Наведе се назад към него и веднага усети твърдата му мъжественост до мекото си задниче. Преструвайки се, че не е забелязала нищо, се освободи от роклята и отиде да налее розова вода в купата. Линкс я последва. Усети как ръцете му обхващат раменете й и се плъзгат надолу. Ризата й се свлече. Остана гола до кръста. Когато устните му докоснаха кожата й, прелестни тръпки пробягаха по гърба й. Обърна се, за да го погледне през рамо и очите им се срещнаха.

Линкс повдигна косата й и Джейн видя зеления огън. Де Уорън разтри копринената маса до бузата си и вдъхна аромата й.

— Искам да се увия с косите ти. Толкова са меки и лъскави, че ме възбуждат до полуда — дрезгаво рече той.

Джейн бавно се извърна с лице към него. Погледът му мигновено бе привлечен от гърдите й. Безмълвно и съблазнително тя му подаде гърдата — леко безсрамна и чувствена покана. Линкс я взе, потопи я в купата с розова вода и с нежни и любящи ръце изми красивите й гърди.

От устните на Джейн се изтръгна тих стон. Тя цялата потръпна от невероятната наслада, която се разля по тялото й. Докосването му бе сладко мъчение, дразнещо и възбуждащо. Очите й се замъглиха от желание. Докато Линкс сушеше гърдите й с кърпата, докосването на грубия плат я накара да изкрещи от удоволствие. Усети как зърната й се втвърдяват. С плавно движение повдигна капака на едно малко гърне.

— Какво е това? — попита Линкс.

— Глицерин… Слагам по една капка върху всяко зърно, за да бъдат меки. — Видя как зениците му се разширяват.

— Позволи ми аз да го направя — прегракнало рече той.

— Щом ти доставя удоволствие…

Младата жена знаеше, че на нея със сигурност щеше да и достави. И най-лекото му докосване я караше да тръпне от копнеж и желание.

Когато той докосна с пръст зърното й, видя, че едва се сдържа. Не бе подготвена обаче за реакцията на собственото си тяло. Пръстът му се премести на другата гърда и Джейн усети влага между краката си. Центърът на нейната женственост потръпна в прекрасна отмала. Видя как погледът му се спря на устните й и разбра, че в следващия миг ще я вземе в прегръдките си и ще я целуне.

Припомни си един от съветите на Джори. „Откажи му и той ще преобърне небето и земята, за да те спечели.“ Бе зажадняла за целувките му, но реши да му позволи само една, колкото да разпали апетита му. Устните й се разтвориха под неговите и тя го посрещна със страстно нетърпение. В мига, в който устните му я превзеха, Джейн осъзна, че той е този, който се владее, а не тя.

Линкс не се отдръпна и целувката им се задълбочи, с настойчивост и сила, които нито един от двамата не бе познал преди. Тя тихо извика, отдръпна се бързо от него и измъкна от гардероба нова рокля.

— Трябва да побързаме, милорд, никак не е възпитано да караме гостите да ни чакат толкова дълго.

Когато Линкс слезе по стълбите със сина си на ръце, избухнаха шумни аплодисменти.

Джейн тутакси се намери във въздуха, понесена от яките ръце на Робърт Брус, който звучно я целуна по устата.

— Добре се справи, Джейн! — Взе детето от Линкс, отви шала и го огледа. — На мен ми прилича на малко рисче… Осъзнаваш ли, че той е шотландец?

До този миг Линкс не се бе замислял за това.

— Донесох му великолепна люлка, при условие че го кръстиш на мен.

Линкс си взе сина.

— Той вече си има люлка, пазих я през целия път от Единбург до тук, а името му е Линкълн де Уорън Трети.

Джейн застана между двамата.

— Ще има две люлки — едната горе в детската стая и другата долу в залата. А името му ще бъде Линкълн Робърт де Уорън.

Робърт шляпна приятеля си по гърба.

— Хо! Виждам, че тази умница вече управлява тук.

Найджъл и Алекс закрещяха в един глас.

— По-добре овладей положението, иначе ще ти прекара халка през носа и ще те разхожда наоколо като бик за разплод.

— Хайде да седнем на масата и да започнем с тостовете! — предложи Томас Брус.

Марджори седна до Джейн.

— Можем да вдигнем тост със сладко вино. Има много подправки и сигурно ще ти хареса.

— Малцовото уиски не е достатъчно добро за теб, така ли, Джори? — подразни я Томас.

— Аз много харесах някои шотландски неща, ала уискито не е сред тях.

Линкс остави бебето в люлката и всички се отдадоха на приятната вечеря в компанията на братята Брус. Наследникът на де Уорън проспа в пълно блаженство шумните наздравици и гръмогласния смях. Когато всички се наситиха, Джори даде знак на Тафи, който донесе огромна камара подаръци от Свети Николас.

Всеки подарък носеше името на този, за когото е предназначен. Повечето мъже намериха в пакетите кинжали или малки ками. Само Робърт Брус откри парче панделка, върху която бяха нанизани коледни звънчета. Завъртя дрънкулката в ръце. Питаше се къде е виждал подобен предмет. Когато се сети, бързо пъхна подаръка си в кесията и избухна в такъв силен смях, че по страните му се търкулнаха няколко сълзи. Джори остана доволна от реакцията му, макар че скромно бе свела глава и не поглеждаше към него.

Всички очи се насочиха към Джейн и нейния подарък. Още не го бе отворила. Вече няколко дни по заповед на Марджори шивачките в замъка усилено работеха върху една рокля, която щеше да подчертае слабата фигура на Джейн. Дрехата бе от жълто кадифе с дълги ръкави, подплатени с бял сатен. Ниско изрязаното деколте бе поръбено с широка панделка, върху която бяха пришити малки сребристобели перли.

Джейн ахна и се обля в сълзи.

— О, Джори, това е най-красивата рокля, която някога съм виждала! Как ще мога да ти се отблагодаря?

— Като я облечеш утре и заемеш полагащото ти се място на домакиня на Дъмфрис Касъл.

Братята Брус я подкрепиха от сърце и я увериха, че тя е най-красивата майка в Шотландия.

— Благодаря ви, че дойдохте за празненствата — топло рече Линкс. — Ние ги планирахме за Дванадесетата Нощ, ала нашето малко кутре реши да се появи и…

— Аз съм лорд Безпорядък — заяви Найджъл Брус. Марджори дръзко намигна на Робърт.

— След като утре ще имаме толкова много за празнуване, предлагам тази вечер да си легнем по-рано.

Без да гледа към нея, Робърт смигна на Джейн и обяви:

— Е, аз със сигурност съм готов за леглото.

Джейн разбра, че Робърт и Джори си изпращат съобщения един на друг направо под носовете на всички и звънко се засмя. Линкс се намръщи. Защо това момиче намираше толкова забавно всяко нещо, което Робърт Брус изречеше?

Всички мъже проследиха с лакоми погледи Джейн, която стана и отиде да вземе сина си от люлката. Тази вечер и четиримата Брус завиждаха на де Уорън за жена му и сина му. Когато Джейн се запъти към стълбите, Линкс приближи до сестра си.

— Джейн бе толкова очарована от роклята. Иска ми се и аз да й бях подарил нещо такова, но донесох подаръци само за детето…

— Добре че знам каква недосетлива свиня си. Казах да направят още една рокля и заповядах да я закачат в гардероба ти. Тъй като тя не притежава никакви хубави вещи, им се радва като дете. Можеш ли да си представиш как ще ти се отблагодари, ако й подариш кожи и бижута?

Линкс усети как мъжествеността му се втвърдява и тихо изруга.

— Дяволска кучка!

— И освен това научих Джейн на всичко, което знам. Имаш голям късмет, нахалнико!

Когато Линкс затвори вратата на стаята на Джейн, малкият му син отвори уста и звучно се разрева.

— Велики Боже, нима ще ни държи будни през цялата нощ? — Линкс объркано прокара ръка през косата си. — Какво, по дяволите, ще правим?

— Аз ще го нахраня, а след това ти можеш да поговориш с него — усмихна се Джейн. — Тези две неща ще му подействат като магия.

Час по-късно Линкс крачеше нагоре-надолу и гледаше как синът му спи спокойно в ръцете му. Тогава отправи гореща благодарност към Бога за скъпоценния дар, с който го бе благословил. Трябваше да признае, че в този миг не искаше да бъде никъде другаде. Това бе дело на любовта и младият мъж осъзна, че за пръв път изпитва подобно чувство. Притисна сина си и го подържа още час, а след това много нежно и тихо го остави до заспалата му майка и изкачи стълбите до стаята си, за да могат те да поспят на спокойствие.

B другия край на замъка, в източната кула на Дъмфрис, Робърт Брус се плъзна тихо през вратата и здраво я залости. Джори го чакаше гола, с приканваща усмивка.

— Бяха ти нужни няколко минути, за да си припомниш римските фалически символи върху Стената на Адриан.

— Знаех, че някъде съм виждал тази панделка със звънчетата — засмя се Робърт. Преметна дрънкулката от едната си ръка в другата и пак избухна в смях. — Не очакваш наистина да си го сложа, нали?

— Разбира се, че не, милорд! Възнамерявах сама да ти го сложа. Сваляй по-бързо дрехите!

През цялата нощ високата кула на Дъмфрис се огласяше от радостни звънчета.